Toва можеше да бъде чудесна приказка, но е жестоката действителност в България

Вероятно всички сме чели приказката на Ханс Кристиан Андерсен «Малката кибритопродавачка». По-долу помествамe един къс разказ, който Мария Николаева е качила на стената си във Фейсбук.

Нейният разказ може да спечели литературен конкурс и да се нареди сред други чудесни приказки в някоя детска книжка. Може, но няма как да попадне сред останалите приказки за деца и възрастни. Защото не е измислен, а е реален разказ от българската ни действителност.

Поместваме го на нашите страници без съкращения и поправки, с надеждата той да стигне до повече хора.

„Виждам това момченце почти всяка вечер на прибиране от работа, докато спирам за малко пред кварталното магазинче. Баща му е в затвора, майка му работи в чужбина, а баба му го кара да проси. Научил е няколко стихотворения наизуст и ги рецитира с невероятен патос. Опитвали сме се да му помогнем, но детето всеки път отказва, искало да се грижи за баба си… тази, която го пуска нощем навън… Няколко пъти ми е отказвал дори пари, а само е молел – ще ме гушнеш ли за малко? Тази вечер ме вижда и се усмихва отдалече, маха с ръка, ела, казва ми съзаклятнически той. Бърка в джоба си и вади вафла. Пазя я за теб, подариха ми повече… и я подава, целият треперещ от вълнение. А после, докато се усетя, се гушва в мен, хваща ръката ми и започва да се гали с нея по косата. Никога не съм изпитвала такова безсилие. Срещу системата, срещу себе си, срещу всичко…“

Maria Nikolaeva