2024-04-23

2 thoughts on “Болестта на Дънинг-Крюгер ще е една от най-големите заплахи през 2019 година

  1. Древните хора са били по-умни от нас!

    За мнозина това е изненадващо предположение. Основните аргументи против са два:

    Ако неандерталците и кроманьонците бяха по-умни, защо нямат висока култура;
    Обемът на мозъка не е свързан с интелекта.
    Отговорът на първото възражение по-лесен. Древните хора са живели в много по-трудни условия, отколкото имаме сега. Освен това, те са били универсални. В главата на един тогавашен човек е трябвало да се съхранява информация за всичко: как да си направи всички инструменти, как да накладе огън, как да построи къща, как да проследи, улови, изкорми и сготви дивеч, къде може да намери плодове и корени и какво не бива да се яде, как да се спаси от лошо време, хищници, паразити и съседи. И тези знания са различни за четирите сезона. Трябва да се добави и митология, легенди, приказки, а и как да се общува със своята група и със съседните. Освен това, мозъкът на древния човек е трябвало да работи бързо с цялата тази информация.

    Съвременния живот е много различен от този през палеолита. Сега човек получава всичко готово: храната и информацията. Много малко хора от съвременната цивилизация са способни да направят някакъв инструмент, изработен от естествени материали. В най-добрия случай, съвременният човек ще съчетае готови елементи, като острието на брадвата ще закрепи към дръжката. Но той не прави брадвата от началото до края – от добива на руда и отсичане на дървото за дръжката – а още по-малко тези дейности ще извърши с инструменти, направени от самия него.

    Специализацията не е проблем на XX век, както често се говори. Тя е започнала в началото на неолита, след първата голяма реколта, позволила да се изхранват хора, които не участват в производството на храна, а в нещо друго. Така са се появили грънчари, тъкачи, книжници, разказвачи и други професионалисти. И цивилизацията тръгва с големи крачки напред. Но докато количеството на общото знание расте с огромни темпове, в главата на всеки отделен човек знанията значително намалят. Цивилизацията става толкова сложна, че един човек не може по принцип да побере в съзнанието си дори една малка част от общата информация, а обикновено не се и опитва, защото не му е нужна. Ролята на „винтче“ устройва по-голямата част от цивилизованите хора.

    Древните хора са постигали всичко, напрягайки собствения си ум. Възможностите за обучение са били минимални. Средната продължителност на живота е била ниска, поради което мъдрите старци с опит, че и с желание и умение на учители били твърде малко. Като цяло, хората в групите са били малко. Ето защо, много неща е трябвало да се узнаят от личен опит, при това – много бързо и без право на грешки.

    Сега всеки от раждането си е обкръжен от специално обучени преподаватели, които бързат да му разкажат за всички тайни на Вселената. А да не говорим за интернет, чийто бази данни разширяват обема на достъпната информация до колосални размери.

    Съвременният човек ползва колективната интелигентност. Такава е нямало за кроманьонците, така че всеки е трябвало да използва собствения си мозък.
    „Далаверата“ като наркотик
    Противно на популярните възгледи, интелектът сам по себе си не дава никакви особени предимства в днешното общество. Всяка мисловна дейност дава резултати само когато има някои от трите основни стимули – храна, размножение, доминиране. Без стимули на мозъка не му се работи. Мозъкът е енергозависима и енергоемка система и ако може да си спести усилия – би предпочел да не прави нищо. Дори и докато човек си почива, мозъкът, който представлява 1/40 телесно тегло, консумира 9% от енергията на организма. Дори малко да се замислим, консумацията на енергия се увеличава до 25% – една четвърт от всичко, която вдишаше, ядем и пием. Затова мозъкът насърчава безделието и ползите без умствени разходи.

    Когато получим нещо без усилия, мозъкът насища кръвта ни със серотонин – „хормонът на щастието“. Но напрягането на мозъка не носи същите радостни усещания, той недоволства и започва да произвежда съвсем други вещества. Те причиняват у нас раздразнение и преждевременна умора. „Мозъкът сякаш ни казва: откажи се от работата и потърси далаверата.“ – обяснява палеоневрологът проф. Сергей Савелиев.

    Големият мозък консумира огромни количества енергия. Не случайно хората от палеолита често имат мощна физика – те е трябвало да хранят голям мозък, а неизтощената среда с многобройните стада мамути и бизони е позволявала това. Но от неолита насам отборът води до намаляване на размера на мозъка. Въглехидратната диета на земеделците им помага неограничено да се размножават, но не и да хранят голямо тяло и мозък. Печелят хората с по-малки размери, но с повишена плодовитост.

    При скотовъдците нещата са малко по-различни – те разполагат с по-калорична храна. Не случайно съвременният групов рекорд за размер на мозъка е на монголците. Но и при тях животът става много по-стабилен и по-лесен, отколкото на първобитните ловци-събирачи. Появява се специализация и възможността да ограбват земеделците, без да напрягат интелекта си. Всички скотовъдни култури зависят от съседните им земеделски цивилизации. Така че:

    големината на мозъка намалява тотално, за всички хора на планетата.

    Каква е прогнозата? Нарастващата специализация и независимост от условията на околната среда, като се гарантира оцеляването, независимо от личните качества, прави прогнозата не особено оптимистична.

    Има ли шанс мозъкът за биологичен прогрес? Вероятно не, поне дотогава, докато действието на биологичния отбор се подменя от изкуствения социален отбор. Преференции получават най-добре социално адаптираните, а на тях малките мозъци в повечето случаи не им пречат.

  2. Учените смятат, че резултатите от IQ тестовете спадат от 70-те години насам

    Двама изследователи от Центъра за икономически изследвания Ragnar Frisch в Норвегия установиха, че резултатите на теста за IQ бавно спадат през последните няколко десетилетия, съобщава МedicalХpress.

    В статията си, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, Берн Брасберг (Bernt Bratsberg) и Оле Рожеберг (Ole Rogeberg) описват своето проучване и резултатите, които са открили. Те също така предлагат някои възможни обяснения за техните констатации.

    Предишни проучвания показват, че хората са станали по-умни през първата половина на миналия век, измерено по коефициента на интелигентност – тенденция, която се нарича „ефект на Флин“. Бяха представени различни теории, обясняващи този очевиден възход на човешкия ум с по-добро хранене, здравеопазване, образование и всякакви фактори, които могат да помогнат на хората да станат по-умни

    Но сега, според изследователите в Норвегия, тази тенденция е приключила. Вместо да стават по-умни, хората са започнали да оглупяват.

    Изследването на екипа се състои в анализ на резултатите от тестовете за интелигентност, проведени от млади мъже за постъпване на задължителна военна служба на Норвегия през периода 1970 до 2009 г. Общо 730 000 резултата от теста са отчетени. При проучването на данните изследователите установяват, че резултатите са спаднали със средно по 7 точки за всяко поколение, като обратът в резултатите от тестовете е очевиден в сравнение с този отпреди 70 години.

    Според психолозите причините за наблюдаваното явление могат да бъдат най-различни и не може да се даде конкретно обяснение за него. Сред възможните фактори, влияещи върху намаляването на показателите на теста IQ, са включени миграцията, влошаването на образованието както в училище, така и в семействата, влошаването на качеството на храните и здравето, както и влиянието на медиите.

    За съжаление и други изследователи получават подобни резултати. Екип британски учени наскоро установи, че резултатите от теста за IQ намаляват с 2.5 до 4.3 пункта на всяко десетилетие от приблизително края на Втората световна война.

    И в края на миналата година друга група учени от САЩ установи, че децата, хранени с повече риба, имат по-високи коефициенти на интелигентност, а също и спят по-добре, което е друг фактор, който участва в нивата на интелигентност на възрастните. А децата в много страни в съвременната епоха ядат много малко риба.

Вашият отговор на Читател Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *