Home » Авторски страници

Последният дисидент

2018.08.08 Един коментар

Николай Колев – Босия. Снимка: Николай Марков

Босия! Според властта – симулант.

В такава държава живеем – мащеха. Свирепа към праведниците, грижовна към вероломните.

Пред очите ви стои един скелет, подобен на тези от Аушвиц, който протестира с гладна стачка вече 55 дни срещу корупцията по високите етажи на властта в европейска България. Неговият глас е глас в пустиня, неговата саможертва – подпечатана като самоубийство, неговата гражданска доблест – с печат за психично разтройство. Така съди държава, управлявана от престъпници, простаци, примитиви, некадърници и лицемери.

Впрочем, тук е моментът да ви съобщя, че нито една неправителствена организация, била то в защита на пострадали от катастрофи или в полето на защита правата на човека и прочее, не застана зад исканията му за прекратяване на тези корупционни практики, чиито краен резултат е смърт на невинни граждани. Причината? Всички неправителствени организации и медии висят на държавната хранилка. И чакат дневната дажба. Хранят се. Оцеляват.

Удивително е и поведението на партиите в десния спектър, които на мига отвърнаха за пореден път лице и от последния български дисидент. Нито една партия в или извън парламента не излезе с декларация или каквато и да било форма на подкрепа. Нито една. Нито един такъв политически лидер. Всички заедно, сгушени в прегръдката на политическата мафия във властта, треперят за собствените си задници. Безгръбначни скотове.

А сега изненадата, която ме шокира. Искрено ме шокира. Във формата на временната парламентарна комисия*, създадена по казуса “Босия”, Андон Дончев (“Воля”) и представителят на БСП, на второто заседание на комисията твърдо застанаха зад твърденията на Босия. И се разграничиха от ГЕРБ и ВМРО!

***

БСП на практика подкрепи последния български дисидент!? О, чудо! О, музо на позора!

***

50% на 50% – това е положението. Решаващият глас в тази комисия е отново на представителя на ДПС, който умело се укрива, за да няма възможност за крайно становище. Схващате ли?

Времето минава, скелетът става по-очертан, душата и тялото бавно се разделят, а партийните плъхове си играят в игра на глада. Унижават достойнството на един от нас. Утре – на всеки от нас. Стрелят в главите ни, не в краката. Наричат нас симуланти, а те дебелеят и тъпчат до спукване офшорните си сметки по престъпен начин. Разделят ни и ни завладяват!

Получих съчувствие и подкрепа от човек, когото в разговорите ни наричам “комуна”! Бях предаден от всички, за които бях готов да дам живота си.

Това е моят грях – суета!

Извинявай, Комуна! Ти може и да си заблуден, но в гърдите ти все още бие човешко сърце. За разлика от хилядите псевдоинтелектуалци, всеядните “десни” и останалите няколко милиона мишлета…

 

Николай Марков,

7.08.2018 г.

——————————————————————————————————————————————————————

* Бел.ред: Временна комисия за разглеждане на постъпили сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, създадена неотдавна към 44-то Народно събрание. Комисията е петчленна. Следващото й заседание е насрочено за 13 август т.г.

One Comment »

  • Mariana said:

    Коментар на Пламен Даракчиев във Фейсбук, 7.08.2018 г.

    “Тази вечер бях у Босия. През деня го е прегледал лекар, на който той има доверие. Като изключим тахикардията, всичко останало е добре. Една народна рецепта за лечение е дала резултат и сега той пие близо 2 л вода. При това не я задържа, а си ходи нормално до тоалетната. Лекарят му е казал, че все още има “бульон” под кожата, ще рече все още е налице ефирен слой мазнина. На този етап мускулатурата, доколкото я има, все още е в добро състояние.

    Не можах да му кажа нито една новина. Тъкмо обратното – от него научих, че анкетната парламентарна заседание се събира в понеделник от 14 часа. Казах му, че ми е звънял Ибрям Рунтов, че е загрижен и че тези дни ще го посети. Той и това знаеше. Сетне се разплака и махна с ръка:

    – Това българите ги остави…! Няма по-благодарни хора от турците.

    Ибрян Рунтов е син на бай Радаман Рунтов – Куруджу от Корница, Благоевградско, лежал 6 години по затворите. Баща и син някога бяха в Мюсюлманския стачен комитет, чийто център беше в Долно Изворово, Казанлъшко. Босия беше един от хората, който през май 1989 г. им помагаше да си пишат декларациите и да се свързват с “вражеските” радиостанции. По тази причина го прибраха. Първо в Главно следствено управление, а после в Софийския централен.

    Мисля, че сега Босия очаква с нетърпение да се види с Ибрям, който иначе живее в Истанбул. Неслучайно се разплака.

    Ибрям също е корав като него. И понеже вече говорихме с него по телефона, знам какво ще му каже. И в това ми е надеждата.

    На тръгване Христо Николов го попита дали ще спре, ако правителството падне.

    – Да, разбира се – отвърна начаса Босия, безкрайно учуден от въпроса.

    В асансьора помолих Христо да не бърза, че още не сме си написали домашното в демократичната общност.

    – Споко, то само ще си падне – отвърна той и съвсем ме притесни.”

    https://www.facebook.com/pdarakchiev/posts/10215262352684918

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.