Радио „Свободна Европа“ / Радио „Свобода“ (RFE / RL) обяви плановете си да стартира новинарски услуги в България и Румъния, в опит да подкрепи медийния ландшафт в двете страни. Това означава, че RFE се завръща в България след 14-годишно прекъсване и в Румъния – след 10-годишно, защото медията затвори офиса и прекрати предаванията на български през 2004 г., а от Румъния си тръгна през 2008 г.
„Надяваме се по-специално, че нашето покритие, осъществено от местни журналисти, ще помогне за развитието на свободната преса, ще насърчи демократичните ценности и институции, и ще информира за дискусиите в двете страни за тяхното място в НАТО, ЕС и други западни организации. Очакваме с нетърпение да си сътрудничим с местните независими медии и гражданското общество.“ – се казва в съобщение, качено в сайта на RFE.
„Правителствени служители, представители на гражданското общество и журналисти в двете страни изразиха загриженост, че дезинформацията, корупцията и социалното разделение подкопават техните политически системи.“ – се казва още в съобщението.
Както и, че: „От декември 2018 г. RFE / RL ще предостави мултимедийни отчети и анализи на български и румънски езици, в партньорство с местните медии, за да разшири съществуващите проекти, които насърчават публичната отчетност и разкриват фалшиви новини.
RFE / RL вече има дълбок ангажимент към Балканския регион, с бюра в Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна Гора и Сърбия. Радиото има, също така, аплодирана програма на румънски език за Молдова.“
Във връзка с новината, че Радио „Свободна Европа“ се завръща в България, сайтът „Клуб Z“ пише, че според негови източници, с работата по българското бюро на „Свободна Европа“ бил натоварен Антони Георгиев. Той е създател и главен редактор на сп. „Vagabond“ и бивш главен редактор на „Плейбой“ в България. През 1989 г. се установява в Копенхаген, през 90-те е живял в Лондон, където е работил за Би Би Си, след което е бил редактор в „Свободна Европа“ в Мюнхен и Прага.
Притеснителното в неговата биография е, че през 2013 г. Комисията по досиетата го обяви за агент на Държавна сигурност, с псевдоним „Бойко“. Според решението на Комисията, Георгиев е бил вербуван през август 1988 г. от Шесто управление на ДС, а от 1990 г. има предожение за унижощение с протокол на материалите на агент „Бойко“. Комисията е обявила името му на база на този протокол, както и на регистрационни картони в картотеките на ДС.
Информацията на „Клуб Z“ за Антони Георгиев не е потвърдена въобще от Радио „Свободна Европа“, а той е работил за бюрата на RFE в Мюнхен и Прага доста години преди Комисията по досиетата да го обяви за агент, въз основа на протокол за унищожение и на регистрационни картони. Надяваме се, че ако има някаква достоверност в това, което пише „Клуб Z“ за Антони Георгиев, че на него е било възложено да подготви бюрото на RFE в България, този ангажимент ще бъде преосмислен, защото това би хвърлило сянка върху самия проект за връщането на „Свободна Европа“ в България още преди бюрото да е започнало работата си.
Във връзка с тези тиражирани твърдения с конкретни имена, които се споменават около откриването на бюро на RFE в България, Еврочикаго говори със свой източник във Вашингтон. Решението за откриване на бюра на Радио „Свободна Европа“ в България и Румъния е на Конгреса, но до отпускането на средства от Конгреса за тези бюра, което се очаква да се случи през декември, споменаването на конкретни имена е спекулативно.
Припомняме, че тази пролет в Конгреса на САЩ бе внесена Петиция от името на Гражданско движение „БОЕЦ“ и група независими журналисти, за възстановяване работата на Радио „Свободна Европа“ в България. Петицията бе внесена на 24 май от основателя на EuroChicago.com Петър Стаматов, в кабинета на когресмена Джо Уилсън, отговарящ в Конгреса за контактите и сътрудничеството с България. Освен от ГД „БОЕЦ“, тази петиция е подписана от Асен Йорданов от „Биволъ”, Люба Кулезич, Огнян Стефанов от „Фрогнюз”, Петър Стаматов от „Еврочикаго”, Мирослав Иванов от „Трансмедия”, Весислава Танчева от „No-Coment.bg” и Петър Пенчев от Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская”.
Из текста на Петицията:
„През последните десетилетия гражданите на България живеят в условията на фасадна демокрация. Разделението на властите е условно. Парламентът е със скандално ниски нива на обществено доверие. Той функционира все по–видимо под диктата на управляващата партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. В ролята на премиер и глава на изпълнителната власт той успя – явно или не – да си присвои множество правомощия и контролни функции, в това число и над службите за сигурност. В ход е отслабване на институциите и установяване на едноличен авторитарен режим. Този процес на ликвидация на демокрацията е съпътстван от опити за политико–олигархична окупация на съдебната система и драстична злоупотреба с безконтролната прокуратура, изградена по сталинистки модел. Независими медии на практика не съществуват. Непримиримите граждани, свободните журналисти и честните и независими магистрати са подложени на репресии и натиск. Над тях се извършват нападения, побои, покушения и съдебни преследвания, заради смелостта им да се борят срещу властта на мафията и куража им да казват Истината. Прокуратурата, начело с главният прокурор Сотир Цацаров, е превърната в бухалка за поръчкови саморазправи, а обществените медии и институции по принуда се държат като нейни слуги.
По последни данни на организацията „Репортери без граници“, България се нарежда на 111 място по свобода на словото – последна сред всички държави в Европа. За сравнение, през 2006 г. същата организация поставяше страната на 36 място. Фактически, не може да се говори изобщо за съществуване на свободни медии у нас – с много малко изключения те са части от корпортивно-политически структури и собствениците им ги ползват като оръжия един срещу друг, обединявайки се единствено в усилията си да задушат всеки опит за изразяване на свободно мнение.
Огромната част от печатните медии са собственост на един човек, притежаващ и пълен контрол върху разпространителната мрежа в страната и неговото име е Делян Пеевски – депутат и олигарх. Той е най–яркото олицетворение на престъпния модел на управление на страната, назован от гражданите като Модела „КОЙ’’. Именно това е моделът на задкулисното управление на мафията. Правителството в лицето на премиера Бойко Борисов работи в симбиоза с Пеевски. Тази симбиоза позволява обществените медии, както и голяма част от останалите, да бъдат контролирани чрез скрита собственост в тях и чрез различни форми за финансовото им и административно подчиняване. Електронните медии са зависими от държавно финансиране, осъществявано с фиктивни обществени поръчки, а обществените медии – БНТ, БНР и БТА са превзети от зависими администратори, обслужващи интересите на управляващите и стоящите зад тях олигарси, което води до изкривяване на медийния пазар и среда в България.
Наложена е всеобхватна цензура, включително и чрез социалните мрежи. Свободолюбиви журналисти биват заплашвани публично в ефир от политици и управници и безцеремонно уволнявани. Има и множество случаи на физически нападения и покушения над журналисти и собственици на независими медии, отразени от международните правозащитни организации и институции, включително и в последният доклад от 2018 г. на Държавният департамент на САЩ, в който е отразен случая на нападението над журналиста от сайта „Биволъ”, Стоян Тончев. Липсва свободна трибуна за гласа на гражданското общество! Липсва свобода на словото. Липсва възможност българските граждани да получават обективна информация за случващото се в страната и чужбина.“
.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Завръщането на „Свободна Европа“ в България (и Румъния) беше оценено еднозначно като шамар за българската медийна среда, която явно е паднала дотам, че 11 години след присъединяването към ЕС се налага българите да получат още един независим външен източник на информация. Както става обикновено при съмнителни режими и развиващи се страни от т.нар. Трети свят.
В предишната си версия радио „Свободна Европа“ задаваше един сериозен и аналитичен тон, а днес това ни е нужно повече от всякога сред шумотевицата от сензации, фалшиви новини и откровени глупости. Разбира се, отляво и от крайното дясно ще чуем писъци срещу намесата в медийния ни суверенитет (като че ли не сме всеки ден пред американските Гугъл, Фейсбук и Ютюб), а материалите на медията ще се громят като идеологическа диверсия („Свободна Европа“ е частна организация с нестопанска цел, финансирана с грантове на американския Конгрес, а както знаем, в България думата „грант“ доби един особен оттенък). Отдясно са общо взето възторжени. Притеснява ги обаче спряганият за главен редактор Антони Георгиев, за когото се твърди, че е бил разкрит като сътрудник на ДС. Но както помним от първото издание на радиостанцията, американците очевидно нямат особен проблем да наемат бивши агенти, стига да им вършат работа. Оттук нататък следват няколко неизяснени въпроса.
Дай Боже да греша
Връща се Студената война, добре, но кой срещу кого се бие днес при положение, че Тръмп се обяви за по-близък с Путин, отколкото със съюзниците си в ЕС? В своята история „Свободна Европа“ беше една силно идеологическа радиостанция и тъкмо като такава изигра важна роля в някогашния Източен блок. Дали сега смята да провежда тръмпианската политика на алтернативна дясност и разгром на ЕС? Или все пак ще продължи да защитава демократичните ценности, в които доскоро всички вярвахме? Може и да ви звуча параноично, но днес в САЩ се случват неща, които и на сън не си бяхме представяли. Затова не смятам, че е невъзможно тази медия да се захване да пропагандира идеи тип Фараж, Льо Пен или Орбан. Дай Боже да греша. Дай Боже републиканците да загубят Конгреса през ноември.
Странен е начинът, по който беше представено завръщането на радиостанцията: група независими журналисти с името „Боец“ пише писмо до американския Конгрес и за по-малко от два месеца вече имаме новина. Вярвам, че подписалите са почтени хора. А и това, което са изложили в писмото си, е самата истина за нашата медийна среда. Но все пак повечето от авторите са просто редактори на сайтове, много от тях са ми напълно неизвестни, а зад имената им не стоят маси от граждани, протести, стачки, професионални организации. Как тогава стана чудото?
Аз самият веднага съм готов да подпиша молба до Дойче Веле за възстановяване на радиото им. Готов съм да подпиша такава молба и до спокойната и обективна БиБиСи. Освен това ми се вижда много важно да има български версии на новинарската телевизия „Евронюз“ и на културната „Арте“. Но колкото и подписи да съберем, чудо тук едва ли ще стане. Което пак ме връща към геополитическия контекст на решението: във Вашингтон е имало някакви съображения, вероятно преосмислят балканската си политика, но как – предстои да разберем.
Голямата разлика между днес и вчера
Да си представим сега ролята на една направлявана от Америка медия в родното блатце. Говорим за среда, в която със серия от политикански двусмислици и пинг-понг от лъжи из безсъвестни сайтове гражданите бяха убедени, че държавата (в престъпен съюз с Европейската комисия!) заразява животните в Странджа с биологическо оръжие и праща преоблечени като ветеринари цигани да ги колят, за да засели там араби.
Тъй като при нас чужденецът винаги е по-прав от местния, можем да си представим, че един спокоен, експертен тон, опрян на отвъдокеански авторитет, може да върне малко разум в публичния ни живот. Питам се обаче дали тази схема от времето на догонващата модернизация все още е възможна. Дали в разпадналата се дигитална вселена един глас, па макар и „американски“, може да тежи повече от този на баба ти Дора. Радиата са стотици, експертите – хиляди, гражданите с мнение – милиони. И както мъчително разбрахме, истерията, агресията, да не кажа откровената лудост са винаги по-интересни и затова заглушават спокойните гласове. За да просъществува, „Свободна Европа“ би могла да избере идеологическото радикализиране, което наистина ще ѝ придаде сила, но няма да реши проблема на дезориентираното ни публично пространство. Напротив – ще е просто още едно кресчендо сред общата какофония.
Защото проблемът ни днес не е онзи от времето на комунизма, когато оскъдната информация трябваше да пробие заглушителите и да стигне до хората, прилепили ухо до приемника. Проблемът днес е свръхпроизводството на информация – не цензурата, а брътвежът, в който и най-болният мозък може да намери потвърждение на тезите си. Самата Америка, разкъсвана както никога от медийни войни, далеч не е решила този проблем. И едва ли ще го реши за нас.
Ивайло Дичев автор и кореспондент на Дойче Веле
Уважаема анонимна госпожо, ако имате предвид, че и Люба Кулезич е подписала тази петиция, нея я остраниха от телевизия BiT още преди да я купят тази телевизия, за да я унищожат като медия, в която беше възможно да се повдигат и такива много неудобни за управляващите в България теми като Цветан Василев, начина, по който фалира КТБ, Глобалния закон „Магнитски“ в САЩ, по който Василев нае адвокати в САЩ, за отправи заявление по този закон. Това, че Кулезич е интервюирала Василев и в Белград преди време не значи, че Василев й плаща, уважаема анонимна госпожо. Това им работата на журналистите, да отразяват всякакви, включително и неудобни за едни или други политици или прокурори теми. А, когато темите са много неудобни, журналистите обикновено ги отстраняват. Както стана и с Кулезич, и не само с нея. Що се отнася до Гражданско движение „БОЕЦ“, чието име нещо ви е притеснило, да, има такова гражданско движение в България и то се опитва да се бори с корупцията и срещу липсата на свобода на словото, включително, защото неслучайно България изпада непрекъснато все по-надолу и по-надолу в световната класация на „Репортери без граници“. Но да се сравняма това гражданско движение с някакви „Нощни вълци“ или с „Ку Клукс Клан“ е изключително неуместна инсинуация или в най-добрия случай пълно неведение за това каква е тази организация и за какво се бори. Що се отнася до понятието „Желязна завеса“, то е на Чърчил, от една негова историческа реч след края на Втората световна война, и това понятие, този израз се свърза с т.нар. Студена война между СССР и въобще соцлагера, от една страна, и САЩ и въобще Западът, от друга. Заради тази „Желязна завеса“ и свързаната с нея по-късно и Берлинска стена, бягащите от България преди 10 ноември 1989 г. ги наричаха невъзвръщенци. А сега, в това време, поне това го няма. Няма такава „Желязна завеса“, нито Берлинска стена, макар че геополитическото противостоене разбира се, продължава да съществува. Но в крайна сметка смисълът на петицията е именно състоянието на медийната среда в България и нейната прекалена обвързаност с политици и олигарси.
Аз не разбирам защо някои от тези журналисти, чиито имена се свързват в медии по някакъв начин с Цв.Василев, участват в подписка за връщане на „Свободна Европа“ в БГ? А може би интересите на руснаците и крайнодесните в САШ съвпадат? Разделяй и владей! Но е ли странен старт на една подобна медия, символ на битката срещу лагера отвъд Желязната завеса, ако за нейното съживяване в ерата на затопляне на отношенията между Тръмп и Русия са се подписали „бойци“ ? Липсват ми „Нощните вълци“ и ку-Клукс Клан.