Home » Авторски страници, българи зад граница

За Джанюариъс Макгахан, Св. Климент Охридски, Гоце Делчев и… проф. Любомир Далчев

2018.06.05 Един коментар

ЗАБРАВЕНИЯТ ЛЮБОМИР ДАЛЧЕВ

(27.12.1902 г., Солун, Османска империя –
11.07. 2002 г., Сънивейл, САЩ)

Любомир Далчев. Снимка: slavimirgenchev.info

Паметникът на Джанюаиръс Макгахан в Ню Лексингтън, където скоро ще има пореден фестивал и честване, е направен безплатно от професора по монументална скулптура Любомир Далчев, без някакво участие на българската или американската държави. Вярно е, че бяха събрани доброволни средства, с които се заплатиха разходите за бронзовата отливка и монтажа, но скулпторът не пожела да приеме възнаграждение за своя труд.

Паметникът на Джанюариъс Макгахан в Ню Лексингтън

Това, което малко се знае, е, че този паметник е различен от многото подобни паметници, където образът е на фигура, застанала в едно или друго положение. Тук Макгахан е в движение сред хората. Илюзията за движение е сред най-трудните постижения сред майсторите на скулптурата. Роден се смята като един от тях. И Далчев си съперничи с него. Важното е какво се постига. Образът на Макгахан ни кара да вярваме, че този човек има силата и знанието да освободи България. И името „Освободител на България“ стана широко употребявано сред хората, които са видели паметника.

Паметникът на св. Климент Охридски в София. Снимка: Slavimirgenchev.info

Малко се знае и за това, че Любомир Далчев е автор на паметника на Свети Климент Охридски, намиращ се до Софийския университет. Образ в бронз над изригналото каменно тяло, носещо факлите на знанието. Един паметник, напълно различен от стандартните.

Статуята на Гоце Делчев в Скопие е подарена също от Любомир Далчев. Снимка: Уикипедия

Далчев е автор и на паметника на Гоце Делчев в Скопие, пред който наскоро Бойко Борисов и Зоран Заев поднесоха венци. Гоце Делчев е живял в Солун в дома на Далчеви. Тук образът е на един мечтател, създател на съвременна Македония.

Паметник на светите братя Кирил и Методий, създаден от проф. Далчев. Снимка: Slavimirgenchev.info

Всеки ден в София много хора минават и виждат слепеца, който с едно око води ослепените войници на Самуила, или Йов, който протестира, или затворника от Холокоста, който възвестява свободата, и още над сто фигури на различни публични места.

Един от Самуиловите войници на Далчев. Снимка: Slavimirgenchev.info

Но името на Любомир Далчев бе изкъртено и той бе прогонен лично от Мирчо Спасов от ДС.

Детайл от “Вдовиците” на Любомир Далчев. Творбата е част от колекцията на Юго Вутен в Белгия. Снимка: Slavimirgenchev.info

В София той бе заклеймен като западен скулптор, защото беше завършил в Рим и Париж, а когато отиде в САЩ и бдящите се пребоядисаха, го обявиха за художник на СОЦА и не му възстановиха името.

Композицията “Игра” на проф. Далчев се вписва много естествено в средата, където е сложена. Но почти никой не знае кой е авторът на тази творба, намираща се в София. Снимка: Politika.bg

Но забравят да кажат, че художници извън СОЦА тогава нямаше и не можеше да има. Нямаше частни галерии или пазар за изкуството. Никой не можеше да има ателие и да твори извън СОЦА.

Паметникът на Йордан Йовков в Добрич, създаден от Любомир Далчев. Slavimirgenchev.info

Даже художникът Райко Алексиев, председател на Дружеството на българските художници, който караше цяла България да се смее, беше пребит и имуществото му разграбено от новите главатари на „културата“.

И тази твобра е на проф. Далчев. Снимка: Slavimirgenchev.info

И даже сега, ако отворите Уикипедия, няма да видите и една от около двеста фигури на Далчев на различни места в София. Препоръчват го като провинциален художник от Перущица, без даже да се виждат неговите фигури. 

Паметникът на трите поколения в Перущица, създаден по проект на проф. Любомир Далчев. Снимка: Уикипедия

Еврейската общност не смее да каже, че имат паметник за Холокоста в центъра на София, а медиите мълчат за това, че неговите творби „Бунт“ и „Поп Богомил“ бяха забранени, както и две големи книги за неговото творчество. Също и голямото му ателие и склад в Бояна бяха изравнени със земята от бдяшите „спасители на комунизма в България“.

Момичето от лагера “Зора”, бронзова фигура на проф. Далчев. Снимка: slavimirgenchev.info

Комунизмът отдавна го няма, но името на Любомир Далчев продължава да не съществува за мнозина. Даже и в САЩ понякога го “забравят”.

 

Петър Атанасов

——————————————————————————————————————————————————————–

* Авторът е завършил скулптора при проф. Любомир Далчев. Още за проф. Далчев от същия автор – вж. тук.

.

One Comment »

  • Атанасов said:

    Искам да благодаря на Eurochicago за желанието им паметта за Любомир Далчев да не угасне, защото него може да го няма, но всеки ден хиляди минават край това, което неговите ръце са оставили.

    Но не мога да разбера защо, ако някой беше побеснял, че Далчев е отишъл в САЩ, защо и сега общинарите на Бояна се страхуват или срамуват да преименуват улица “Маринковица” на улица “Любомир Далчев”, където той създаде своите творби. Да не споменаваме, че нямат пари за една плоча на неговата къща на тази улица. Една къща, която е едно архитектурно бижу, направено според традициите на старите ни майстори. Може да влезе в историята на нашата архитектура, ако има кой да я види.

    Не мога да разбера, усърдието на софийските общинари да демонстрират пренебрежението си към Далчев, като 40 години не искат да поставят една обяснителна табелка кое какво е кой го е направил на галерията на открито на Далчев, която те всеки ден виждат. Вместо това се постараха да направят пазар от една скулпторна галерия. И хората гледат и се чудят какви са тези хора, които се гърчат и превиват. Само неколцина специалисти знаят за трагедията на ослепени воини на Самуила, Връщанетго на Блудния син, Протеста на Йов. Евреиската общност се срамува, че има в центъра на София един паметник за Холокоста, както навсякъде другаде по света. Не мога да разбера защо от руска страна не се познава фигурата на Свободата на България, за която те се биха с Турция. Една фигура с мощ , възторг и сила изпълнена в формите и стила на нашите резбари. И разбира се, за снимки от скулптурата на тази изоставена галерия никой не смее да ги публикува.

    Не мога да разбера как в Пловдив се търпи хитлеристкия знак, върху паметника за Строителите на Съвремена България, наричан все още братска могила където Далчев постави Клетвата на Левски, Райна Княгиня, Шипка Орлово гнездо, дядо Йоцо вижда руския войник, и най добрата скулпторна композиция за Съединението и пр. И ако е имало наложените тогава скулптури за отряда Антон Иванов, те може да останат или да се преработят. Забравят, че ако тях ги нямаше паметника никога нямаше да се допусне да се направи.

    Историята с Далчев е дълга, но и коментара стана дълъг. Но може би някой някъде ще направи нещо ако иска.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.