Home » Авторски страници, Е-Списание, Избрано

Православен календар: Антоновден

2018.01.17 Няма коментари

Днес е Антоновден – Православната църква почита паметта на Свети Антоний Велики.

Името Антон произхожда от гръцката дума „анто”, което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой”. Антон е старо римско родово име и означава „безценен, неоценим, който няма цена”.

Именници днес, на 17 януари, са: Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня, Антония, Тончо, Тоня,  Антоан, Антоанета, Антонина и др.

Честито на всички, които празнуват днес! Да им е живо и здраво името, със здраве го носят!

.

Свети предобни Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антоний раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница в  изоставена постройка в пустинята, където прекарал 20 години при пълно усамотение. Свети Антоний осъзнал, че всички демони в нас могат да бъдат победени ако изпитваме силна любов към ближния. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. На следващата година на 17 януари 356 година светецът умира и е погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Две от  неговите велики мисли и наставления:

“Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!”
“Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно”.
.
 Традиции: в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за “за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Освен като покровител на ковачите и налбантите, св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец”, за празника на именника на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, наденица, кървавица, луканка. Задължителни са още: баница с мас, питка, варено жито, мед, орехи, ошаф, плодове, туршии и др. Греяна ракия и червено вино.

.

Манастирът на св. Антоний Велики – една от най-старите християнски обители в целия свят. Манастирът е разположен близо до Зафарана в Източната пустиня, до брега на Червено море. Именно по тези места се установява още през ІІІ век основателят на монашеството, св. Антоний Велики, след чието успение последователите му построяват манастир. Обкръжен е от висока ограда и включва градини, килии, мелница, фурна, библиотека с 1700 ръкописа, магазин и пет църкви, от които най-голямата е посветена на св. Антоний. Най-ранният манастирски комплекс  датира от ок. 356 г.  Пещерата на светеца се сочи в планината Ал-Калзам зад манастира. Днес в нея живеят 115 монаси и 9 послушници.

Реставрацията на манастира е финансирана от държавния бюджет на Египет на стойност 14,5 млн. щатски долара и е продължила осем години. В хода на работата специалистите са обновили стената, обкръжаваща манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете “Св. Апостоли” от ХІV век и “Св. Антоний” от VІ век. Били са реставрирани освен това и монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма “Св. Антоний”. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.