Преди повече от 30 години (почти) всички сляпо вярвахме в добрия чичко Ленин и, че всички беди на социалистическа България идват от лошите империалисти, които по всякакъв начин се мъчеха да съсипят производството на моркови и свободата на словото. За всеки проблем „Работническо дело“ намираше обяснение в международния империализъм. (Днес пък всички беди по света идвали от Путин.) Винаги съм бил различен и винаги съм търсел нестандартните решения и различните гледни точки. Както тогава мразех промиването на мозъци, криенето на истината и най-вече издигането в култ на некъдарници и политически гъзолизци, така и сега го мразя.
И когато днес гледам как световните супер сили са се самозабравили от нарцисизъм и до детайли повтарят същите лицемерни обяснения на социализма; повтарят същите методи на пропаганда, на лъжи и изкривяване на действителността, в която каквoто и да ти говорят, става въпрос за пари, не мога да приема това. Не мога да приема, че както през 1917 г. финансови шмекери са докарали болшевиките на власт и те налагаха „демократичните“ си възгледи с терор и глад, а не с гласуване – по същия начин днес 1-2% от обществото налагат своте възгледи за половете, за НЕсвободата на словото, за това що е добро и що е зло. Мразя да гледам същия филм по 2-3 пъти, и то с различни главни герои и география. Огледайте се: това, което гледате днес, е описано в „1984“ на Оруел. Министерството на истината вече е част от Фейсбук и големите световни медии.
Не понасям лицемерието и некадърността. Мразя комунизма, но три пъти повече мразя дупелизачите му.
Няма и не мога да приема довчерашни политикономисти и аспиранти по комунизъм, доносници на ДС да ме учат на морал и демократичен капитализъм. Не мога да приема борбата за сигурност и безопасност по улиците да изисква въоръжаване с все по-тежки картечници. Не мога да приема, че облагородяването на Цивилизацията трябва да става чрез безконтролно приемане на индивиди, които мразят същата Цивилизация и са 500 години назад от нея. Не съм съгласен, че бъдещето на децата ми/ни трябва да бъде под контрола на индивиди, които мразят или не желаят да имат деца.
Не мога да мълча, защото, колкото и да не ни се вярва, големите промени зависят по малко от всеки един от нас. Ако мълчим, ще става все по-зле. Аз все пак съм живял в два-три свята и правя сравненията от факти, видени лично.
Моите родители, баби и дядовци са ме учили да бъда честен и имам собствено мнение. Не мога да бъда друг. А и… „А аз просто вече нямам време – остана ми половин живот“*…
Андрей Ненов,
САЩ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Б.р.: Цитатът е от една много известна песен от първите години на българския преход – „Развод ми дай“.
Да си гражданин е трудно. Ние сме народ от роби
Промяната на конституцията заради ревизия на приватизацията е последната крачка преди национализацията, преди окончателното превръщане на България в еднолична диктатура, казва адвокат Николай Хаджигенов пред в.Сега
Г-н Хаджигенов, какъв е вашият прочит на намерението на управляващите да се промени конституцията заради приватизационните сделки?
– Прегледът на приватизацията е дъвка за масите. От правна гледна точка тези промени са абсурд. И това е симптоматично за законотворческата политика на ГЕРБ от самото начало. Сделки, които са направени преди десетилетия, към него момент са били законни. Няма как да отмениш законността им с тази промяна. Това може да стане само за сделки, които се сключват занапред. Това е един от стълбовете на правовата държава, на демокрацията, на свободната държава. Това е правото. А не да слушаме правния колос Данаил Кирилов (депутат от ГЕРБ, председател на правната комисия). Управляващите нямат дори и политически аргументи. За съжаление, имаме давностен срок за убийство, което е най-тежкото престъпление. Единствено няма давност за престъпления срещу човечеството като масови убийства и концлагери.
– Как тогава това се прави в нормална държава?
– Като гледаме парламента, правителството, властта изобщо, какво нормално имаме там? Няма нищо нормално в нито един смисъл на думата – нито политически, нито правен, интелектуален, ако щете.
– Докъде ще стигнат промените, ще бъдат ли избутани докрай?
– Вероятно да. Те могат да го направят. Това е последната крачка преди национализацията. Последната крачка преди окончателното превръщане на България в еднолична диктатура. Това е крайният диктат. Това го видяхме през първия половин мандат на милиционерската държава, във втория половин мандат на прокурорската държава. И това ще е половин мандат – единственият шанс на човека-държава е да установи диктатура по примера на Ердоган и Путин. Това му е детска мечта.
– Върви ли ново преразпределение на капиталовите ресурси в държавата?
– Те са в ръцете на властта. Ако не са европейските фондове, които те крадат със страшна сила, съдейки от резултатите, това правителство нямаше да изкара и три дни. Не само сега, а изобщо. Вижте какви пари се изхарчиха за магистрали. С тях аз можех да асфалтирам Млечния път. Вижте „Военното НДК“ – правителствата на Бойко Борисов наляха десетки милиони там. Вярно, започна се от кабинета „Саскобургготски“. Ако не сте влизали в тази сграда, аз ще ви кажа как изглежда отвътре – като кокошарник. Същото е с ремонта по бул. „Дондуков“ в София, преименуван на „Фандъков“. Каквито пари се влагат, те се усвояват само от „наши хора“ във властта и резултатите са такива. Затова се и опитват да заглушат гласа на всяка опозиция.
– Като юрист работите по наказателни дела. Как ви звучат обвиненията на премиера Борисов, че в парламента има наркотрафиканти и хора, които купуват гласове?
– Видяхте какво стана с опита на Корнелия Нинова да попита Борисов за това. Не казвам, че БСП са опозиция, защото и те заедно с другите в парламента са срещу народа. А Борисов хвърля подобни бомби още от времето, когато беше шеф на охранителна фирма. Той говори бомбастично, но това никога не е било подкрепено. А иначе в нормална държава, в политическия смисъл, щеше да му се е търкулнала главата. Само заради това негово изявление. Естествено, това няма да се случи.
– Защо подобен начин на говорене вече се приема за нормален политически речник?
– Защото ние в главите си сме роби. По същия начин по време на турското робство сме чакали векове някой отвън да дойде и да направи нещо добро за нас. Това се случва и в момента. Дисиденти и въобще опозиционери сме има-няма 5% от хората, останалите кротуват. Имат хляб, имат зрелище, покрив над главата, а децата им учат в чужбина. Аз затова правя аналогия с робството. Левски е обикалял години да буни раята, а тя викала: „Ти луд ли си? Какво я правим тази свобода?“. Ботев също умира с идеята, че е достатъчно да вдигне раята да се бори за свобода. Това е причината.
– Не се ли надскачате със сравненията с Ботев и Левски?
– Вижте румънците. Хората са същите. Аз не казвам, че малкото опозиционери сме Ботев и Левски, но тия, другите, които са се опитвали да ги бунят – те са същите, а са минали двеста години. Румънците не спират да са по улиците, да блокират сгради, не спират да извиват ръцете на правителството. Ето го демократичният начин. И аз, когато говоря за паветата, въпреки че силно се изкушавам, не е нужно да къртим паветата и да ги хвърляме по Министерски съвет. Можем просто да ги извадим и да ги струпаме пред вратата на властта. Това, което правят румънците, е умен, масов протест. Тогава Борисов ще си замине на втората минута след изказването за наркотрафикантите. Целият му политически изказ е такъв и това не е от днес.
– Къде са хората, които биха искали да протестират? Има ли такива?
– Не, те са само 5%, а останалите са роби в главите си. Колкото и малко да имат, то им е самодостатъчно в момента. Те не разбират, както казваше и Радой Ралин: „Свободата е като хляба. Всеки ден трябва да се замесва, пече, изяжда“. За да си гражданин в смисъла, в който го виждат европейците, трябва да се бориш за всяко нещо – от цената на билетчето до дупките по улиците и калпавите ремонти. Да си гражданин е трудно. Защото решенията се отстояват, а това не е за всеки и не е за българите. Затова сме и народ от роби. И аз, като гледам румънците, ми се реве.
– Няма ли да се обидят хората от подобни обобщения?
– Да, възможно е да ми се обидят. Робите не обичат да бъдат наричани роби. Никой не обича да му се казва истината в очите. Борисов е емблематичен пример за това. Всеки си намира по три хиляди оправдания да не прави нищо, но да напише скапан пост във „Фейсбук“, който четат той и двамата му приятели. А това не е достатъчно.
Вижте и законодателната дейност на третия кабинет „Борисов“. В първите два мандата законите за МВР и ДАНС предизвикаха протести, а сега се приемат още по-ужасяващи закони абсолютно безмълвно. Вече няма и значение кой какво казва. Прави се всичко възможно да се заглуши и опозицията. Тоталитарната власт има нужда от тишина и издания като „Работническо дело“, които казват: „Всичко цъфти, Брюксел ни обича“. Ако махнем еврофондовете и ги заменим с Москва, се връщаме с 30 години назад.
– Може ли да се стигне до крайности?
– Убийствата на хора, които наричаме олигарси, биха повече навредили, отколкото да донесат полза. И няма да се случи. Но виждаме мачкането им с „легалните“ методи – данъчни, прокуратура и т.н. Това Костов го въведе за първи път, а Борисов с помощта на главния прокурор Сотир Цацаров го доведе до абсурд.
– Къде е извънпарламентарната опозиция?
– Това е смях в залата. Когато бяха в парламента, ползата от тях беше никаква. Да, сега, когато и това го няма, вече нещата са съвсем като Пленум на ЦК на БКП. Според мен изтърваха много отдавна обединението си.
– Как е в карцера на социалната мрежа? Вашият профил е бил докладван на няколко пъти и е блокиран повече от два месеца?
– Въпреки че съм доста агресивен, аз винаги внимавам какво пиша. Никога не преминавам чертата, критикувайки не едно правителство и не един главен прокурор. Вниманието, с което пиша, многократно надвишава стандартите във „Фейсбук“. До момента всичко, което е докладвано, е за обида. Ще трябва да ми се доверите, но аз нямам нито една обидна дума. Да, аз съм язвителен, ироничен, отвратителен, но обидно в смисъла на закона не е имало никога. След третото ми блокиране в рамките на седмица осъзнах, че това е целенасочена атака. Естествено правителствена, защото никой друг няма ресурса, нито смисъла да прави подобно нещо. За месец стана известно, че сме блокирани десетина граждански активисти, които критикуваме властта.
– По вашата картина няма опозиция, а 95% от българите сме с робско мислене. Какво ще стане с нашето блатце?
– Крачи щъркелът, яде жабите, това се случва в блатцето. Докато не се появи някой крокодил да изяде щъркела. Но аз съм много скептичен за появата на крокодилите.