Home » Избрано

Димитровден

2017.10.25 Няма коментари

Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и други.  На именниците честито!

Народът ни нарича празника Димитровден, Митровден или Разпус и той има особено значение за целогодишната трудова дейност. Димитровден и Гергьовден разделят стопанската година на два сезона – зимен и летен. Една пословица казва, че св. Димитър носи зимата, а св. Георги – лятото. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято”.

pravoslavieto.comНа 26 октомври християнската православна църква почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Солунски-Мироточец, живял през ІІІ в. Той бил син на градоначалника на Солун и след неговата смърт поел поста му. Св. Димитрий много пъти спасявал града от вражески нападения и бил много почитан от жителите му. Светецът открито изповядвал християнската вяра по време, когато имало жестоки гонения срещу християните. Заради това езичниците на император Галерий го затворили в тъмница, а по-късно, на 26 октомври, го убили с копие. Същата съдба сполетяла и сподвижника му Нестор, когото християнската църква почита на следващия ден. Мощите на св. Димитър били положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който се случвали чудеса. Според преданието от мощите на светеца течало благовонно миро и затова го нарекли Димитрий Мироточиви. Заради чудотворната си сила св. Димитрий е почитан като покровител на Солун.

В иконографията той се изобразява като светец воин на червен кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Житието на св. Димитър е преплетено с това на св. Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.

Деня след Димитровден българите наричат „Мишинден”, „Мишкин празник”, „Мишляци”, „Пуганци” („поганец” означава „езичник” и е табуирано название на мишката). линк

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.
Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Мощите на св. Димитър в църквата Св. Димитър Мироточиви в Солун. Relics of Saint Demetrius of Thessaloniki, Greece. Relics located at the Greek Orthodox Church of Saint Demetrius in Thessaloniki. Source: www.commons.wikimedia.org

Мощите на св. Димитър в църквата “Св. Димитър Мироточиви” в Солун. Relics of Saint Demetrius of Thessaloniki, Greece. Relics located at the Greek Orthodox Church of Saint Demetrius in Thessaloniki. Source: www.commons.wikimedia.org

Св. Димитър. Светогорска щампа от ХІХ век

Св. Димитър. Светогорска щампа от ХІХ век

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

„Свети Димитър“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил и се намира в източната част на града.  Средствата за построяването и украсата на храма са осигурени от заможни кюстендилци, духовници, учители, занаятчии и други. През 1865 год. е открито второто за града взаимоспомагателно училище, наречено Долномахленско. Инициатор, ктитор и главен учител е Димитър Стоянов /Даскал Димитри/. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски. Иконата на Свети Димитър в църквата е дело на видния български зограф от Берово Гаврил Атанасов.

Българска православна църква

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.