Необходима ли е лустрация четвърт век след 1989-та?

(Опит за опростено, графично-аритметическо обяснение)

Един от основните нерешени въпроси от българския преход и незатворена страници от историята и до днес, началото на 2017 г., е следният – необходима ли е лустрация от държавни служби на лица, сътрудничили на комунистическата ДС?

Този въпрос от години се повдига преди избори не само от десни партии и се забравя след това. Един от най-красноречивите примери в това отношение е Съюзът на демократичните сили. Тия Демократични сили, които, когато имаха парламентарната и цялата изпълнителна власт, а също и президент, избран с техните гласове и обществено мнение на тяхна страна, намериха оправдание да не приключат с тази страница от нашата история.

Всъщност, по-късно стана ясно каква е била причината за неизпълнените обещания – в ръководството на Демократичните сили (ДС) е бил голям процентът на хора, свързани с бившата Държавна сигурност (ДС).

Сега отново сме пред избори и пак е време за големи обещания.

Но въпросът за Държавна сигурност днес се неглижира, не е централен, независимо, че отново в кандидатските листи виждаме лица с ДС-минало. To може би заради това и не се повдига, a трябва. Иначе за каква промяна говорим, когато отново сме като в поговорката: «Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия.»

Друг много красноречив пример, който мога да дам, не е от преди време, а е от нашето днес. Данни, получени от www.Eurochicago.com по Закона за достъп до обществена информация, показват, че в Министерството на външните работи на Р. България и в момента работят голям брой служители, които са огласени от Комисията по досиетата за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Нещо повече, много от ДС кадрите не само са на високи позиции в МВнР, но се оказва, че дори по времето на мандата на министър Даниел Митов, четирима от тях са били в Кариерната комисия, която оценява работата на служителите в дипломатическите мисии и решава кой къде да бъде изпратен и кой не.

Какво излиза от публикуваните от сайта ни данни, получени по ЗДОИ? (Вж. ТУК) Че бъдещето на МВнР, чрез кадрите, «които решават всичко», е моделирано по образ и подобие от хора, свързани с ДС.

А Външно министерство има огромна роля за около 2 млн. българските граждани в чужбина (и поне 4 млн. с българско потекло), които си нямат свое министерство, а само една държавна агенция (ДАБЧ), която е ведомство със скромни възможности и ранг (второстепенен разпоредител на бюджетни средства, без законателна инициатива и пр.). И като се започне от изборите зад граница, премине се през документите и паспортите, и се стигне до (не)създаването на обществени органи и консултативни съвети на българите в чужбина към българските посолства и консулства, всичко това зависи от МВнР.

Положението с кадрите на ДС в други министерства вероятно не е по-различно, отколкото в МВнР. Каква промяна искаме и може да очакваме в такъв случай, след като няма лустрация за доносници и агенти на бившата ДС, за да не могат те повече да бъдат на държавна служба, още по-малко пък да оценяват и атестират работата на други кадри в държавната администрация?

И всъщност какви точно са тези служители на ДС? Дали те – останалите на държавна служба, са най-способните или пък просто са най-удобните?

Нека се опитаме заедно да направим категоризация и анализ на хората в някогашната ДС, за да разберем кои от тях все още се подвизават на държавни служби в различни министерства.

Първо от групата с картончета на ДС трябва да извадим всички онези, които всъщност са били жертви на службите. Това са хора, принудени с натиск да подпишат декларация за сътрудничество. Много от тях никога не са сътрудничили и не са написали дори един донос. След 1989 година те вероятно са се срамували от проявената слабост и никога повече не биха искали да се сетят, камо ли да използват положението си и връзките си с ДС. По-долу ще разгледаме останалите, доброволно сътрудничилите.

1. Ще започнем с това, че, както знаем, хората по света се делят на екстраверти и интроверти.

Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на фокуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Според Юнг напълно естравертните личности са общителни, нетревожни, оптимистични и необидчиви, но неуравновесени.

Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт, те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки. Напълно интровертните личности са уравновесени, но стеснителни, тревожни, песимистични и обидчиви.

2. Кадрите (човешкият материал) навсякъде, във всяка организация, се делят на кадърни и некадърни.

3. В зависимост от престижността, статуса на службата – към нея се стремят и хора чисти, но и хора с по-прагматични и понякога користни интереси. Кариеристите се стремят по-силно към по-доходните служби с власт и облаги. Идеалистите във всяка служба работят за каузата.

По първа точка да допуснем, че в ДС кадърните са били два пъти повече от некадърните, макар че някои доклади показват изключителна неграмотност, която често се е срещала в тази важна за тоталитарния режим страховита служба.

По втора точка да допуснем, че независимо от многото власт и облаги на ДС, идеалисти са се натискали да попаднат в тази служба не по-малко от кариеристите, вярвайки че така ще помогнат да настъпи едно по-светло бъдеще. И накрая, по трета точка да допуснем, че екстравертите в ДС са били, колкото интровертите.

Тогава за илюстрация можем да начертаем следния квадрат (вж. схемата), съдържащ различни по-големина триъгълници, според разпределението на различните видове личности в тях.

В горната част са идеалистите, в долната – кариеристите. По-малката част (вляво от вертикалната линия) са некадърниците, а отдясно са по-способните и кадърните. Всички те се разпределят в символични триъгълници заради интро/екстравертността си.

След 1989-та и по-точно след заклеймяването на всички от Държавна сигурност, като хора, работили за репресивен антидемократичен орган, какво мислите, че се е случило със способните идеалисти? (Тези от схемата горе вдясно.)

Екстравертите навярно сами са си посипали главата с пепел и са преминали някои в частния сектор да използват там способностите си (при това често във фирми на способните кариеристи, които първи от всички са усетили на къде духа вятърът и първи напуснали потъващия кораб). Способните интроверти най-вероятно са се отдръпнали и затворили в себе си, съжалявайки за разбитите си илюзии.

А какво е станало с другите категории/типове личности в ДС?

Напуснали ли са държавните служби и къде са отишли? И според вас, от кой тип са тези, които дефилират по услужливи медии използвайки като достойнство служенето си в ДС? И щяха ли именно с него да са известни, ако имаше с нещо друго да се похвалят?

Нима не са верни заключенията на Гражданския институт за анализ и планиране (ГИАП), които още преди 10 години писаха:

“Не можем да отминем въпроса с често дискутираната тема „Държавна сигурност“ – най-деликатната политическа гатанка в България. Поради две причини.
Първо, част от де факто управляващия елит са отговорни служители на ДС или техни наследници.
Второ, споменатите най–добре знаят, че основната маса от ДС е добре школувана, с богат организационен опит; голяма част от тях силно патриотично настроени и е твърде опасно, ако бъдат допуснати неконтролируеми до лостовете на властта.
Допускат се само онези, които могат да бъдат пречупени, подкупени, заплашени с компромати и в крайна сметка – манипулирани.“

Т.е. може да бъде направен извод, че това, което е останало от кадрите на Държавна сигурност и в МВнР, и в други министерства, и където и да било на държавна служба, вероятно са най-подкупените, заплашените с компромати, манипулируемите и манипулирани.

И това дава категоричен отговор на поставения в заглавието въпрос: Нужна ли е лустрация през 2017-та?

Знаем, че не “всичките са били маскари”, съгласен съм, че правото не познава колективната отговорност. Ето защо се обръщам към идеалистите – помогнете да се освободим от некадърните кариеристи, които най-лесно прекрачват закона. Помогнете да потърсим отговорност и от ненаказаните престъпници, за да си върнем Родината! (Вж. линк)

Обръщам и се към партиите и коалициите, устемили се към предстоящите на 26 март парламентарни избори — добавете в програмите си точка за лустрацията, за да се разграничите от статуквото!

Другото решение е да скръстим ръце и да чакаме още 27 години, за да станат на преклонна възраст и да си отидат от този свят и последните служители от ДС. Но при неизкоренен проблем — метастазите му ще останат да тровят бъдещето на България.

П. Стаматов