„Роден глас“ за сагата „постоянен адрес“ на БГ граждани в чужбина

В последния брой на сп. „Роден глас“ – Чехия (бр. 1 от 2016 г. – целият брой може да се види тук – roden_glas) е публикуван материал, в който се цитира част от публикация на Еврочикаго „С постоянен адрес само в сърцето“ – в нея става дума за проблема с липсата на постоянен адрес на български граждани в чужбина, които не могат да си продължат българските документи за самоличност и да запазят българското си гражданство. След това в материала на „Роден глас“ главната редакторка на списанието Камелия Илиева е добавила още информацията по темата. Г-жа Илиева информира и за един конкретен затрогващ случай на български гражданин в Чехия, на когото се е опитала да помогне лично, за да се реши неговият проблем. Ето какво пише Камелия Илиева в своя допълващ темата текст на страниците на сп. „Роден глас“:

Беше зимата на 2014 г., а аз бях на работното си място на ул. „Америцка“, където се помещава редакцията на сп. „Роден глас“. В Българския дом, както го наричаме, дойде възрастен наш сънародник, г-н Ангел Спасов. По това време той все още ходеше без чужда помощ и често посещаваше Дома, за да се поразговори със своите сънародници, сред които се ползва с уважение и авторитет. Този ден обаче възрастният човек беше много разстроен, а от разказа му аз за пръв път научих за проблема „постоянен адрес“. Плачейки, г-н Спасов сподели, че се връща от Българското посолство в Прага, където са му казали, че не могат да продължат документите му за самоличност, защото няма постоянен адрес в България. От разговора ни стана ясно, че г-н Спасов подава молба за продължаване на българските му документи още през 2013 г., защото знае, че наближава краят на валидността на старите му документи. Молбата му е приета от Консулската служба в Прага, а човекът заплаща дължимата такса. (В Република Чехия на чужденците се издава и съответен чешки документ за постоянно пребиваване, който обаче е пряко обвързан с наличието на чуждестранен, в случая български документ за самоличност. Т.е. ако не са валидни българските документи, няма как да бъде продължен и чешкият документ, а той е необходим за получаване на пенсията, при посещение на лекар, изписване на лекарства и т. н.). Но причината за сълзите на дядо Ангел, както го наричаме, не беше всичко това, а фактът, че в Посолството го бяха посъветвали да подаде молба за чешко гражданство, за да си реши проблемите. Човекът, който тогава беше на 86 години, се гордееше, че въпреки чешката си съпруга и дългите години, преживени в Чехия, си е останал български гражданин! На всичкото отгоре му е било казано, че няма как да му върнат парите за внесената такса.

На следващия ден писах до Държавната агенция за българите в чужбина, откъдето ми отговориха, че са запознати с проблема и… толкова. Обърнах се и към г-н Петър Паунов, кмет на гр. Батак, откъдето е родом г-н Спасов, а реакцията на кметската администрация заслужава похвала и гореща благодарност – хората издириха негова жива роднина, която бе изразила готовност да му даде адресна регистрация. Само че поведението на възрастните хора не винаги е според нашите представи и в крайна сметка дядо Ангел отказа предложението по свои си съображения.

Тук в Прага, с каузата на г-н Спасов се зае една сърцата жена, четвърто поколение българка, г-жа Силвия Кръстева-Йелинкова, зам.-председател на сдружение „Българска православна община“. Тя писа до г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Р България и до ДАБЧ. Докато чакаше отговор обаче, г-жа Кръстева не стоеше със скръстени ръце, а направи и невъзможното, за да помогне. В резултат на усилията й чешките институции продължиха документа за постоянно пребиваване на г-н Спасов, но естествено със задължението да се впишат и българските му документи за самоличност, когато ги получи.

Малко след описаните събития се срещнах със Сирма Зидаро и тя ми каза, че проблемът с личните документи на възрастните българи и в Острава е много сериозен и че подготвя официално писмо до българските институции. Какъв отговор е получила г-жа Зидаро става ясно от публикацията на Еurochicago.

През октомври 2014 г. по време на 10-ата Световна среща на българските медии подобна история ми разказа и колегата Диана Гласнова, която живее и работи в Хърватия. Следователно рискът да изгубят българското си гражданство наистина е реален не само за сънародниците ни, живеещи в Република Чехия.

Послеслов:

От деня, в който за пръв път разбрах за проблемите, свързани с постоянния адрес, бяха минали две години, затова на 19 февруари т. г. отново поговорих с г-н Ангел Спасов, за да съм сигурна, че няма да допусна фактологическа грешка. За него „одисеята български документи“ вече приключва – от Посолството са му се обадили, че въпросните документи са готови и може да си ги получи. Как е успял ли? – в крайна сметка добър човек, живеещ в София, го е регистрирал на своя адрес. Естествено, личните си документи г-н Спасов е заплатил повторно, но вече е уведомен, че ако подаде молба в Консулска служба, едната сума ще му бъде върната. Само че дядо Ангел е решил, че няма да го направи. На въпроса ми защо, той отговори, че не вярва да му върнат парите, пък и повече от двегодишната сага му коства много нерви и влошено здравословно състояние.

–––––––

Следва още информацията по темата за липсата на постоянен адрес в България, която г-жа Илиева изпрати за нашето издание.

През есента на 2015 г. г-н Спасов запознава със своя проблем и председателя на Българската културно-просветна организация в Чехия, г-н Кирил Беровски. В желанието си да помогне за решаването на този казус, той отправи запитване до чешкия национален омбудсман. Отговорът на това запитване си позволявам да цитирам дословно, макар и в превод:

„Уважаеми г-н Беровски, позволявам си да Ви препоръчам, ако разполагате с контактите на Ваши сънародници, предимно в напреднала възраст, пребиваващи постоянно на територията на Република Чехия и имащи проблеми с продължаване на българските си документи за самоличност в Република България, поради факта, че нямат постоянен адрес, да се обърнат към чешкото Министерство на вътрешните работи. Там могат да подадат молба за издаване на „паспорт за чужденци”, който изпълнява ролята на документ за самоличност, например при получаване на пенсия и др. В случай на какъвто и да било проблем, Вашите сънародници могат да се обърнат директно към нас. Изпращам списък на неправителствени организации, които могат да помогнат при подготовката на документите.” – маг. Хана Лупачова (Mgr. Hana Lupačová), юрист в канцеларията на омбудсмана.

От цитираното писмо става ясно, че „старите българи”, както ги нарича г-жа Зидаро, могат да си отдъхнат – чешката държава няма да ги остави без лични документи.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.: Още информация по темата за липсата на постоянен адрес в България, като пречка за издаване на редовни български документи за самоличност и запазване на българското гражданство на български граждани, живеещи в чужбина, може да се намери ТУК. Наскоро Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание направи заседание, посветено на този проблем.

.