КПБЧ ще изготви законопроект за изменение на ЗГР

Днес се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание, при следния дневен ред: „Проблеми, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност на български граждани, живеещи извън Република България“. Или, иначе казано: заседанието бе посветено на проблема с липсата на постоянен адрес на български граждани в чужбина, които поради това не могат да си извадят или продължат българските документи за самоличност и българското си гражданство.

Заседание на такава тема се случи след като български граждани, живеещи в Чешката република, се свързаха с Eurochicago.com и за този проблем бе направена публикация (вж. тук). Тя съдържаше и писмо, изпратено още през 2014 г. от г-жа Сирма Зидаро-Коунова, българска гражданка, живееща в гр. Острава, Чехия, до български институции. Както и отговорът на това писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който отговор не се е ангажирал тогава с решаването на проблема. След публикацията бе направена и връзка с експертите от КПБЧ и със самата комисия, и депутатите бяха ангажирани с проблема. В резултат на това сезиране на членовете на тази комисия и на експертите към нея с този въпрос, и с това, че координатите на г-жа Сирма Зидаро-Коунова, както и на главната редакторка на в. „Роден глас“ – Чехия, бяха предоставени на комисията за обратна връзка, КПБЧ направи това заседание, за да потърси решение на този обективен проблем, който не е бил решен досега. Това ангажирано отношение на тази парламентарна комисия дава надежда, че може би този път проблемът с липсата на постоянен адрес за запазване на българското гражданство има по-големи шансове да застане наистина пред погледа на българската държава.

На днешното заседание на КПБЧ присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ и на Министерството на вътрешните работи /МВР/. В хода на дискусията стана ясно, че още през 2012 г., при поредни промени в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, е била сформирана междуведомствена работна група, на която обаче тогава МРРБ не е изпратило свой представител. Стана ясно и, че част от проблема с липсата на постоянен адрес е свързана не само с дълготрайно живеещи в чужбина български граждани, които по една или друга причина вече нямат постоянен адрес в страната, но и с осиновените в чужбина български деца. За това спомена директорката на Националната дирекция „Български документи за самоличност“ Светлана Ценева.

Представителите на двете министерства изложиха пред членовете на КПБЧ различни аргументи, свързани с въпроса, и с това, че въведени преди време промени в ЗГР са произтичали от проблема с изборния туризъм. При създадена междувременно пак междуведомствена комисия, те са обсъждали въпроса с липсата на постоянен адрес на български граждани извън страната, но така и не са предложили решение за него. Макар че директорката на НД БДС г-жа Ценева каза, че представителите на различни ведомства са се обединили около мнението, че ако ще се случват промени, те трябва да са в Закона за гражданската регистрация, а не в Закона за българските документи за самоличност. За двата закона на заседанието говори и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Аспарухов, който изрази някои опасения за това какво би станало, ако на служебния адрес в община „Средец“ в София, на който и сега има регистрирани много български граждани, които нямат постоянен адрес в страната (това са придобили българско гражданство чужди граждани от български произход, а не родени като български граждани), се прибавят и още много други.

За да се реши проблема с липсата на постоянен адрес на български граждани в чужбина, на заседанието бяха споменати различни варианти. Един от тях бе за българските граждани, които живеят в страни – членки на ЕС, като постоянен адрес да се впише техният постоянен адрес в страната, в която живеят. Като се провери как стои този въпрос съобразно законодателствата в различните страни. И в тези, впрочем, които са членки на ЕС, и в тези, които не са. Председателят на КПБЧ Румен Йончев каза, че няма смисъл от това тези български граждани в чужбина, които вече нямат постоянен адрес в страната и се регистрират понякога на някакви фиктивни адреси, да правят това. Защото на тези адреси българската държава няма де факто с тях са кореспонденция, въпреки че имат някакъв записани постоянни адреси. И понеже стана ясно, че този проблем с липсата на постоянен адрес като пречка за запазване на българското гражданство и с продължаването на българските документи за самоличност, е бил обсъждан неведнъж от представители на различни ведомства, но така и не е бил решен, Румен Йончев се ангажира с това депутатите от КПБЧ да изготвят законопроект за изменение на ЗГР, който да бъде внесен в Народното събрание.

Този законопроект обаче би имал по-големи шансове да мине и да бъде гласуван, не само ако достатъчно депутати от различните партии в парламента се убедят, че е належащо описаният по-горе проблем да бъде решен, но и ако всички ресорни ведомства дадат положителни становища за законопроекта. И ако представителите на ресорните в случая министерства положат повече усилия да потърсят заедно решението на въпроса, вместо да виждат предимно различните обективни пречки, прехвърляйки си понякога топката едни на други.

Искрено се надявам представителите на различните ресорни институции, както и депутатите в Народното събрание, да направят необходимото за това в Закона за гражданската регистрация да се въведат адекватни за решението на въпроса законодателни промени. Проведеното днес заседание на КПБЧ беше една добра стъпка в тази посока, на решението на проблема предстои. И това решение зависи разбира се не само от членовете на КПБЧ, а от всички депутати. А във връзка с този проблем само в Чешката република има много български граждани, които са във фактическа невъзможност да си извадят редовни български документи за самоличност и биха се зарадвали много, ако тяхната родна държава покаже, че все пак е способна да чува гласа на своите граждани в чужбина. При една толкова голяма и пръсната къде ли не диаспора, каквото има България по света, българските институции на различни нива наистина се нуждаят от това да си сверят часовника с времето, в което живеем, с обективни предизвикателства и въпроси, които то поставя.  С това, че някои решения и закони, които се мислят и прилагат, трябва да се мислят и прецизират не само заради българските граждани в страната, но и заради тези извън нея.

Това разбира се е като цяло едно голямо обективно предизвикателство, различни казуси от което не бива да се решават даже постфактум, а би било добре те да могат да се предвиждат и по възможност да се решават още, когато някакви законодателни промени в някои закони, породени от други причини, са били мислени, без да се отчитат различни специфични проблеми на български граждани в чужбина. Нищо, че както е известно, те са вече една твърде значителна част от българския народ, и че тяхната връзка с родината, при това все по-намаляващо население в България, е добре да бъде улеснявана, пазена и стимулирана.

Мариана Христова