Парламентарната комисия по правни въпроси реши да бъде създаден избирателен район чужбина, от който да могат да бъдат избирани до 4 депутати. Централната избирателна комисия (ЦИК) ще определя броя мандати.
За целта се гласува премахването минимум четирима народни представители да се избират от един район. Досега гласовете от чужбина се разпределяха в страната. С новостта избирателите зад граница ще могат да гласуват и за конкретен кандидат преференциално, защото досега подаваха бюлетина само с избор на партия.
Предложението на ГЕРБ не получи подкрепа от ДПС и БСП.
Комисията отхвърли предложението на Реформаторския блок за създаването на четири избирателни района в чужбина, както и идеята на левицата за три – Европейски съюз, държавите от Европейската икономическа зона, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония; Северна, Южна Америка, Австралия и Япония; и останалата част от Европа, Азия и Африка.
Депутатът от ДПС Митхат Метин заяви, че създаването на многомандатни райони в чужбина не е добро за избирателите в страната. Според него тяснопартийно ДПС бива устроено от създаването на изборен район, но демокрацията в страната и гражданското общество ще бъдат ощетени, защото има един риск.
„Рискът се състои в това българите, които живеят в чужбина, да гласуват за партии, които са създадени там, и които ще участват в изборния процес. Те ще дадат гласа си за партии, които са оттам – да кажем, партия, каквато беше примерно „Другата България“. Представете си обаче хипотезата, в която тази партия не прескача 4-процентната бариера и на практика избирателят от чужбина, който е гласувал за партия, която е създадена там и която участва в изборния процес, на практика остава непредставен“, каза той.
Чавдар Георгиев от БСП посочи, че с промените има вмешателство в законодателството на чужди държави.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) отвърна, че и в момента при провеждането на изборите в чужбина е действал Изборният кодекс, така че критиката на социалиста е неоснователна. /Dnevnik.bg/
.
„Излизането от забранителния списък след 30-дневния срок все пак ще може да става и по общия ред. Избирателят ще може да оспори включването в „черния списък“ пред ЦИК, да подаде заявление до съответния орган да бъде изваден или ако в изборния ден представи удостоверение, че е отпаднало основанието, да бъде изваден от него. Всички откази на неговите молби могат да се обжалват според ситуацията пред ЦИК или пред ВАС.
На последните парламентарни избори – на 5.10.2014, гласуваха само 48.66% от имащите право на глас. Ако бъде приета промяната в кодекса и ако се запази тази активност, то след следващите избори мнозинството от българите ще се окажат без избирателни права.
Депутатите не се вслушаха в предупрежденията, че това посегателство върху избирателните права ще стане причина за сезиране на Конституционния съд. Те отхвърлиха и възраженията на представители на граждански организации, че дерегистрацията силно ще засегне най-слабо информираните – гласуващите за пръв път и малцинствените групи.
За да смекчат укорите, управляващите приеха в бюлетината да има квадратче „Не подкрепям никого“ – едно от малкото положителни промени в Изборния кодекс. На практика обаче подобен вот няма да влияе върху изборните резултати.[…]
Депутатите направиха положителна крачка, като одобриха създаването на многомандатен избирателен район „Извън страната“. Българите в чужбина ще могат да избират до 4-ма депутати за обикновено НС и до 7 за ВНС, т.е. колкото най-малките изборни райони в страната. Конкретният брой на мандатите ще бъде определен от ЦИК според броя на гласувалите на предните избори. „Даваме минимума, защото това е първи опит. Ако се окаже непропорционално, ще има преразглеждане“, зарече се Данаил Кирилов.“
http://www.segabg.com/article.php?id=800627