Илюстрация: Христо Узунов, “Изоставената България”

.

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия….

Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.

България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.

Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите – алъш-вериши,
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.

Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?

Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?

Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.

Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне – като в турско време,
“Къде си, вярна ти, любов народна?”

Ивайло Балабанов

———————————————————————————————————————————————

Ивайло Балабанов е роден през 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършил е гимназия в Ивайловград, както и СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е по изграждането на МК “Кремиковци” и язовир “Ивайловград”. Дълго време живее в Хасково, а в последните години – в Свиленград. Негови творби са излизани през годините в почти всички софийски литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. Носител е на наградите: “Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987/, национална награда “Изворът на Белоногата” /2001/, Книга на годината /2004/ за “Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия /2006/, национална литературна награда „Пеньо Пенев” /2008/, „Златен век” – печат на Симеон Велики и грамота /2015/ и др.  Автор е на книгите „Да се загледаш в звезда“ /1979/; „Окова за щурец“ /1984/; „Парола „Любов“ /1988/; „Религия“ /1990/; „Тракийски реквием“ /1997/; „Избрано“  /1998/; „Песни за старо вино“ /2003/;  „Небесен гурбетчия”, сборник /2010/.

.

Мариана

http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/