Там, където се връщат щастливите

И когато отново съм сам

Сам по пътя и сам сред стихиите

Покажи ми, че още си там

Там, където се връщат щастливите

Покажи ми, че има един

Невъзможен, но истински изгрев

И, че времето спира едвам

За да срещне отчаяно живите

Покажи ми, че можеш да спреш

Като птица на мачтите счупени

Да намериш под преспи от скреж

Онзи кораб в душите изгубен

Ще се върна при своя си край

И при своя си път през пустините

Ако Бог се смили да си там

Там, където се връщат щастливите

Мариана Христова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Мариана Христова е родена в София през 1963 г. Завършила е Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във вестниците „Студентска трибуна“, „Ранно утро“, „Българска Корона“, „Български глас“, била е сътрудник в репортерския отдел на „Хоризонт“, на в. „Македония“ и на други медии в страната и извън страната. Пише стихове от дете. Била е член на Клуба на младите писатели студенти „Димчо Дебелянов“ към Студентския дом в София. Има една издадена стихосбирка в електронен вариант, качена в сайта Liternet, както и отдавна събран ръкопис за друга. От пет години е редактор на Eurochicago.com. „Там, където се връщат щастливите“ се публикува в литературната рубрика на изданието след номинация и оценяване във Фейсбук групата „Литературни откровения“.