Home » Авторски страници

За формалната законност и висшия закон

2015.11.22 Няма коментари
Карикатура: zadkulisite.com

Карикатура: Zadkulisite.com

„Какво се въртиш като пръдня в гащи?” – неизбежно сте чували тази народна мъдрост, нали? Какво ли обаче ще е сравнението, когато в гащите се върти цял един народ? От около 26 години все си говорим за справедливост, законност и възмездие. Така сме си свикнали в Абсурдистан, сърбят ни езиците, почесваме ги и „вървим напред”. Формално погледнато, си имаме Конституция. Притежаваме и тонове закони, но усещането за крещяща несправедливост и убийствено беззаконие са по-реални и от зъбобол. Живеем в свят, в който водеща е не Априлската линия на Партията-майка, а тоталната корупция. Самоовластилите се ни грабят, колят и бесят, без изобщо да се притесняват. Хилят ни се право в лицата. Вече дори не си правят труда да ни лъжат.

Логично е да се запитаме докога ще се въртим в гащите и какво следва? И робът, и той, въпреки страха да не загуби оковите си, и той поглежда с крайчеца на окото си в светлото бъдеще. Надява се, мечтае да му боядисат веригата, да стане цветна и шарена… или пък да ѝ закачат панделка. В Абсурдистан не мечтаем. Ние сме законопослушни граждани и на нас такива своеволия са ни забранени. Разрешено ни е да четем книги, което си е супер странно. Може би разчитат, че няма да имаме сили и желание да четем. Натиснати в мизерията, облъчвани от чалга ритми и риалита, изправени пред невъзможността да оцелеем – едва ли някой ще посегне към книга.

Разчетът е правилен, но има пропуски. Ето, аз например съм в безгрижна творческа командировка, осигурена ми от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Имам цялото време на света и хиляди книги около мен. Наскоро прочетох за Максимилиан Робеспиер. Човекът е юрист по образование, но не дава пукната парá за формалната законност. Изцяло я отрича и ѝ противопоставя висшия закон – осъществяването на правата на народа от народа. „Целият френски народ, от край време унижаван и потискан чувстваше, че е ударил часът да изпълни свещеното задължение да се погрижи да собствената си сигурност чрез съпротива срещу потисничеството.”

Страшно ми хареса това за „свещеното задължение да се погрижиш за собствената си сигурност чрез съпротива”. Препрочитах си го няколко пъти. Едвам се откъснах, за да продължа по-нататък и добре, че го направих, защото попаднах на друга любима мисъл на юриста Робеспиер:
„Когато всички закони се нарушават, когато деспотизмът е стигнал до краен предел, когато честността и справедливостта се потъпкват – тогава народът трябва да въстане!”.

Думите са казани на 26 май, през далечната 1793 г. в Париж. След 5 дни въстанието е факт. Само за 3 дни въстаниците помитат режима на потисничество и в следващите 3 седмици изработват, приемат в Конвента и предлагат за утвърждаване от народа нова Конституция, в която главното е: Отчитане пред избирателите и правото на отзоваване на държавните служители, засилване на контрола на народа над законодателните органи, установяване на пределни срокове (2 г.) за изборните държавни служители…

Боже! Останах без дъх. Затворих книгата и се хванах за главата. Това се е случило във Франция преди 222 години, а ние в Абсурдистан тепърва мъдруваме как да направим така, че да избираме пряко висшите държавни служители, в т.ч. и прокурори и съдии. Чудим се как да отзовем самозабравилите се, тези, които не си спазват предизборните обещания. Умуваме върху доживотните мандати на докопалите се до властта депутати, министри и магистрати.

Чак сега, през 2015 г. ние се мъчим някак си да надхитрим ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Умопомрачителното е, че именно чрез някакво полудебилно надлъгване със съвременния башибозук, се опитваме и се надяваме да наложим жадуваните справедливост, законност и възмездие. Абсурд! Няма как да стане с алабализми. Те няма сами да се самоарестуват и самоосъдят, няма сами да върнат награбеното. Очевадно е, че с приказки нищо няма да постигнем. „Когато всички закони се нарушават… – тогава народът трябва да въстане”.

Че трябва, трябва, ама в Абсурдистан нищо не се случва. Може би заради това, че е останало все още някакво законченце, което не е нарушено. Аха, добре. Тогава се обръщам с гореща молба към бандата на Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци… Хайде бе, другари паразити, нарушавайте го там, каквото е останало, и да ви почваме.

 

Ивайло Зартов,

13 ноември 2015 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.