ВИРТУАЛЕН РОМАН или описание на дрогата на XXI век

ЗА КНИГАТА

.

Темата на „Виртуален роман“ е страховитата привлекателност на виртуалната реалност, пристрастяването към интернет като бягство от действителността, самотата и отчуждението като причини за бавното и неусетно спускане по наклонената плоскост на интернет-зависимост, която в крайните си фази граничи с лудостта. Изследват се пътя и етапите, през които минава обсебването на личността от виртуалната реалност; промяната на начина на мислене, четене и общуване; подмяната на ценностната система и загърбването на реалния живот почти до разпад на личността.

Действието на романа се развива в годините между 2005-та и 2011-та. Би могло да бъде и в наши дни, но се споменават конкретни исторически събития като атентатът в лондонското метро. Историята се разказва от първо лице – героинята още в началото определя себе си като ”средностатистическа българка със заскучаваща работа, не особено удачен брак и тийнейджър в бунт.”

Сюжетът се гради около една онлайн игра, в която героинята се включва почти случайно. Играта е backgammon /табла/ и играейки, героинята се запознава и говори /чати/ с хора от цял свят. Особено място в нейния виртуален живот заемат Питър от Манчестър/UK/, Джо от USA и Бо от Канада.

Питър е симпатичен приятел, с Джо се говори за религия и политика, а Бо е мистериозна и противоречива личност, в която героинята се влюбва. Почти в началото Бо я предупреждава, че неговото хоби е да сваля девойки по интернет, да прави виртуален секс, а след това да ги изоставя. Но героинята сама заблуждава себе си, че отношенията им са „по-специални”, макар да усеща, че Бо е велик манипулатор.

Постепенно играта се превръща в ИГРАТА, флиртът с Бо набира скорост, а виртуалния живот изцяло обсебва героинята – всичко останало изглежда сиво и маловажно, а центърът на света е там – зад екрана. Както казва героинята”сякаш, ако те няма в нета, значи не си жив”.

Паралелно с виртуалния живот се описват и реални събития – героинята е лекар, но дори нейните пациенти, скандалите със съпруга, смъртта на баща й не могат да я „извадят” от красивата /не/действителност.

Освен двата пласта – на виртуалния и реалния живот, в романа има и трети пласт – това е един стар Дневник, към който героинята се връща, когато започва да разбира, че губи себе си. „Страниците от Стария Дневник” са лирични, поетични и наситени с много копнеж за любов. В тях героинята се опитва да намери старото си, истинско и цялостно „Аз”.

На финала поредица от случки и по-специално развитието на историята с Бо довеждат героинята до прозрения и катарзис, които са описани много силно и запомнящо се. Думите звучат като за вик за помощ, но и като предупреждение за всички – виртуалната реалност е дрогата на 21-ви век.

В послеслова героинята разказва как се е”излекувала” от нета – чрез „добрите стари, напечатани книги” и дори споделя списък на книгите, които са й помогнали.

Стилът на писане е ярък, жив, с къси изречения, повлиян от интернет-жаргона. Има много ирония и самоирония, както и комични епизоди почти през целия роман. Изключение са страниците от Стария Дневник, където прозата е философско-поетична.

Читатели на книгата споделят, че „Виртуален роман” се чете на „един дъх”.

.

ЗА АВТОРКАТА

Мариана Царкова е завършила математическа гимназия, а след това – медицина. Работи като лекар в София, но нейната страст, необходимост и най-велико удоволствие са книгите. Разкази на Мариана са печелили литературни конкурси, публикувани са в литературни списания и сборници. През 2011 г. ИК ,,Колибри” издава дебютния й „Виртуален роман”, а през 2014 пак „Колибри” пуска сборника й със смешни разкази „Двоен гимлет” – електронна книга. Авторката пише и в сайта „Хулите“ с ник Мia2442. Под този псевдоним е публикуван и нейният „Виртуален роман“.

.

.

ОТКЪС ОТ ВИРТУАЛЕН РОМАН

.

Глава 1

Всичко започна с това, че се включих в интернет и започнах да играя… табла. Да, табла. Обикновена, балканска игра, която се оказва, че играят по цял свят. Играят основно канадци, американци, гърци. (Защо има толкова гърци в този чат, не мога да си обясня.) Е, има и много екзотични персони – от Хаваите, Бермудите, Ливан, Израел, Нова Зеландия. Но техният английски е лош и не става забавно. (Не че моят английски е добър – най-вероятно пиша големи глупости – lol ).
Но аз се уча “в движение”. Табла на английски е back gammon, съкратено “bg”. Много хора използват това съкращение в псевдонимите си –“king bg” – и аз в началото (колко глупаво!) си мислех, че по някакъв начин заявяват българската си принадлежност. 🙂 (Нали България по номерата на колите се пише bg.)

За да играеш табла, трябва да се регистрираш с псевдоним. Можеш и да не се регистрираш – тогава играеш като гост, но никой в Зоната не обича гости.

Най-честите оферти са – “бърза игра и приятен чат, без гости, моля”. Това е така, защото като гост ти не можеш да говориш – четеш всичко, но си безмълвен. Освен това си само един анонимен номер – “guest 1704”. Не, че с твоя ник не си анонимен. Ти пак си анонимен – аз например си крия годините. Откъде ще знаят на колко съм всъщност. Е, когато нещата се задълбочат и си разменим снимки, тогава е друго. Но откъде да знам със сигурност, че не ми е изпратил снимка на негов приятел.

Единствено когато си включат “web” камерите, тогава реално виждаш с кого си играл, писал, изпращал e-mail и дори сънувал.

Да, дори сънувал…

– Нали си даваш сметка, че това е бягство от действителността? – казва съпругът ми.

Той е пил 2 ракии, станал е заядлив, мивката е пълна с мръсни чинии в двустайната ни панелка, на хладилника висят сметки за неплатени парно и вода от месеци, работата ми ме отегчава, а единственият слънчев лъч – дъщеря ми – е на дискотека 🙁 (Това е тъжната усмивка в интернет.) Е, как да не иска да избяга човек в интернета – там получаваш рози, сърца, целувки, чаши с шампанско, дори един грък (средиземноморска щедрост) ми написа – първо шампанско, после диамантите – lol.

Вярно, на тях това нищо не им коства – едно кликване върху иконката с розите. Но пък колко е приятно след тежък ден, скапан от висене по тролейните спирки, да се прибереш и да видиш, че някой ти е изпратил рози. Тези мъже, дето подаряват истински рози, май са изчезващ вид (поне в България).

Още повече, тези хора се интересуват от мен – питат ме как съм, как ми е минал денят, много ли съм уморена. Не си спомням съпругът ми скоро да ме е питал как ми е минал денят. Вярно, ние с него много сме се отчуждили и си разменяме по няколко реплики на битови теми. Старателно избягваме темата за парите, защото това означава скандал. Той се изживява като бизнесмен, но всичко, което започва, е все неуспешно и ние сме винаги на ръба на оцеляването. През по-голямата част от годината той не е в България. И така е в последните 7–8 години. Връща се в България за по 1–2 месеца.

Отначало много ми липсваше, а и все още много липсва на Поли (Поли – това е общата ни дъщеря).
Колкото до мен, аз вече свикнах – 🙁 – това е тъжната интернетска усмивка и тя изразява всичко, maybe.

“Идвам от моята самота,
отивам в моята самота,
защото, за да бъда сам със себе си,
ми стигат моите мисли.”

Не си спомням кой беше казал това. Май Ницше. Но то ме изразява напълно.

Дори помолих Поли да ми го преведе на английски и го изпратих на един канадец, с когото сме/ бяхме в много интересни взаимоотношения. Но той се подигра с чувствата ми, после се извинява, аз го преживях като реално влюбване и реална раздяла (дори плаках една вечер), но за това по-късно.

Първо трябва да обясня що за общество е този backgammon /bg./ кръг.

А то наистина е общество – има свои лидери, правила, постоянни членове, приходящи членове, гости. Дори има свой език, който аз вече съм усвоила. Така например след края на играта е редно да напишеш-“gg tyvm”/good game – thank you very much/, което значи „добра игра, благодаря много”, но никой не изписва целите думи. Или ако опонентът хвърли хубав зар, възпитано е да го покажеш с думите „vnr“ – very nice rolls.

Дали заради динамиката на играта или такъв ни е векът, но дори стандартното ,“добре дошъл“ се пише само с две букви – yw /you welcome/.

И ми отне много време, докато разгадая този език…

Странно колко е лесно общуването в интернет – натракваш 4-5 букви и си казал цяло изречение, кликваш върху една иконка и си изразил цяла емоция. Обаче се притеснявам, че един ден нашите деца, деца като моята Поли, ще спрат да си говорят с думи… Представям си апокалиптичната картина, при която Поли ми казва – brb, мамо! (brb – в нета значи връщам се след малко – be right back.)

Добре, че още отсега знам някои съкращения – ще мога да си общувам с нея 🙂 🙂 🙂 lol.

Апропо, има едно съкращение, което често ми го пращат и за което питах специално един австралиец – той първи ми го изпрати. Съкращението е “xox” – той ми го обясни като “искам да правя любов с тебе ”. Дали наистина е така? И какво значи, когато един от Алабама ми изпраща винаги “охохох” – може би е съвсем възбуден – lol 🙂 🙂 🙂
Не смея обаче да го попитам! 🙂

И така, след като влезеш в bg – Зоната, си избираш в коя стая да играеш. Стаите са наречени с имена – хол, бар, кафе, дневна. Има дори и мазе. Поли ми го преведе, но аз не съм ходила да играя в мазето. (lol). Играя основно в кафето или бара.

Стаята представлява около 150 маси, където ти се позиционираш – левите места са за жени, но много мъже седят на лявата страна. Защо? Мога само да гадая. 🙂

Под стаята има един общ чат, където всички си пишат с всички и всички могат да го четат (дори и гостите). Там понякога е страшно забавно и съм се смяла с глас. Текат много шеги, закачки, сърца и целувки. Това са хора, които са отдавна там, познават се, имат си техните шеги, а най-вече знаят добре английски.

Е, да – 2/3 от света го говори, но аз все още рядко се включвам в общия чат – само когато си търся партньор или пък, за да благодаря на партньор. Въпрос на добро възпитание е да благодариш за играта в общия чат. (Това е едно от неписаните bg-правила, които уча в движение.)

След като си избереш с кого ще играеш (еднакво трудно и в “bg”, и в живота – все едно – стреляш на сляпо), тогава ти се отваря дъската за табла и един чат, в който си пишете само двамата, докато играете. Дали ще коментирате играта или ще се сваляте, си е ваша работа.

Но, както винаги, има едно „но”…

В този почти персонален чат и игра могат да се включат и други – т.нар. “кибици”. Имала съм случаи – играя с непознат и идва мой познат, който е видял на коя маса съм, включва се в моята игра и даже ми пише съвети – тези съвети ги чете и моя опонент – и въобще какъв е смисълът – крайно невъзпитано е да влизаш в чужда игра, особено непоканен. (Да не правя аналогия с реалния живот…) Сега – има някаква хитрост да направиш “Don’t disturb” и никой да не ти влиза в играта, но това го знаят старите зонери. Аз още не.

Зонер – играч, който отдавна е в Зоната (и изглежда има специални привилегии – Боже, колко сложно общество!).

За да илюстрирам колко е важно никой да не ти наднича в играта, ще разкажа един епизод. Мислех да въвеждам персонажите по реда на тяхното появяване в моя виртуален живот, но… правилата са, за да се нарушават.

И така… имаше, и все още го има, един канадец. Сменям му ник-а, защото той още е в чата-а. Нека го нарека – brund.

Този канадец беше една моя голяма любов, смея да напиша. С него си разменяхме снимки, говорихме всеки ден, той винаги ме чакаше и когато се включех, ми изпращаше рози и целувки. Името му е Neil. Притежава (own!) туристическа фирма на езерото Онтарио. Когато е бил на 19, се оженил. Жена му била наркоман. Има една дъщеря, която е отгледал сам. Тя сега учи в някакъв USA- университет. После е имал приятелка, която много го е ревнувала, сега е сам. О.К. Звучи искрен.

Изглежда около 45-годишен и има сладко чувство за хумор. В един от последните ни разговори ми писа, че отива на пътешествие за 5 дни в някакво забутано канадско място, където е много студено. И няма да си вземе Lap-top-a! 🙁

О.К. – много ми липсваше неговото внимание и присъствие. Почти като вярна Пенелопа, която чака своя Одисей, аз го чаках. Когато той се върна, беше хубаво – обеща, че никога вече няма да съм сама – купил си е яхта в Торонто и през лятото ще дойде в България. OMG – Mia!!!
/OMG = O,My God! = Господи ! – много използвано съкращение от англоговорящите. Да се чуди човек защо ли. Ние май не призоваваме Господ толкова често./

Но да се върна към Нейл.
Почнах да мечтая за него – чакам го на летище София, настанявам го в хотел “Шератон” – нали е бизнесмен – нищо по-малко от “Шератон”. Да, после го водя в любимата ми кръчма на “Раковски“ – свещи, “soft music”, е, да, после – стаята му в хотел “Шератон”. Дори това си представях!
Дори реших да почна курс по английски (lol). После? Е, после ще го мисля…
Защо пък да не живея в Канада? Там има българска колония.

Да де, ама не…

Беше една събота. Съпругът ми беше нанякъде, Поли беше нанякъде и Neil го нямаше… (в чат-а).
Затова започнах игра с един грък – зъболекар от Атина. Жена му е в Катерини – техен курорт (разделени като моето семейство). Писах му, че пия кафе. Той ме покани да го пием заедно (кафето) – реално или виртуално – не разбрах. От дума на дума се разгорещихме – той се закани, че ще бъде мой учител не само в английския… lol, и даже си общувахме в MSN – Messenger. (Това май е най-персоналният чат – там са “web” камерите).
О.К. – прекарах страхотна събота.

Но от тази събота Neil повече не се включи. Имам големите подозрения, че Neil ме е търсил, влязъл е в моята игра и е видял как аз безсрамно флиртувам.
И защо ми трябваше този флирт?

Провалих си една сериозна връзка, за да прекарам няколко часа забавно.
Not good game, Mia! Не е, да не ми се е случвало и в реалния живот…
Но все пак…

По повод влизането в чужда игра. Аз съм влизала само 2 пъти, и двата пъти са свързани с Бо, затова ще разкажа за него (още повече, че той заема голямо място в моя живот).

Бо е един от лидерите в чата. Той има запазена маса (№13) и никой не сяда на нея без покана, иначе той става груб. Въпрос на престиж е да играеш с Бо и после той да ти благодари в общия чат. Също така Бо е и зонер. Той ходи на някакви тайнствени турнири, за които в общия чат текат разни кодирани съобщения. Явно старите зонери се срещат някъде във виртуалното пространство и не искат новаци като мен. (Какъв свят е само този интернет!). Бо, освен всичко друго, е “бройкаджия”. Сваля девойките, а после ги изоставя – това е хоби за него. Прави си списък. Сам ми каза. Неговият псевдоним звучи нещо като “наблюдаващ”, но по принцип няма такава дума в английския език. Проверих в речника. После той ми обясни, че сам измислил тази дума, когато е бил в 7-ми клас. В свободен превод – “този, който гледа”. Дали пък не значи воайор? Трябва да питам как е воайор на английски. Това е важно.

Така че по чиста случайност Бо е първият ми мъж – партньор в bg. Много е интересно как се запознахме и въобще нашите отношения са сложни и интересни. (Той си е включвал “web” камерата за мен, но за това по-нататък.)

Дали защото е първият ми bg мъж, но когато се включа в зоната, първо проверявам маса №13. Достатъчно ми е само да го видя, че е там. Става ми по-хубаво.

Това е като в истинския живот – всяка жена помни завинаги първия мъж, с когото се е любила. Обикновено това е една хубава, чиста любов, която (за щастие или нещастие) обикновено не завършва с брак. Поне при мен беше така… и аз все още понякога сънувам моята красива студентска любов, но това е друга тема.

Да се върна на Бо.

С него имаме часова разлика – неговата страна е 9 часа назад от България.

Стана ми навик, когато поглеждам часовника в кухнята, да връщам 9 часа назад, за да разбера колко е сега при Бо и какво прави той. Но той почти винаги е в Зоната. Кога ли спи?

Та, една нощ, когато скучаех в Зоната – нямаше никой от постоянните ми партньори, а с нови не ми се започваше, та тази нощ реших да вляза в играта на Бо.

Тогава отношенията ни бяха на етап “лек флирт”, но нищо сериозно. Бях забелязала, че той много често играе с две дами – сега беше с едната от тях – и реших да видя и с тях ли флиртува, както с мен. О.К. Влязох.

И веднага получих едно – “Hi, Mia!” – нали е зонер, по някакъв начин вижда, че някой му влиза в играта и вижда кой! Олеле, така се сконфузих… Все едно да влезеш тайно в нечия спалня, като си мислиш, че си с шапка-невидимка, пък то – “Hi, Mia!” – ужас! Неговата партньорка също ме поздрави, чест й прави, но в крайна сметка ситуацията беше неловка и се изключих.

Вторият път на влизане в чужда игра го предложи Бо. Нашите отношения бяха започнали да стават сложни (той е много неуравновесен).

Аз открих, че той играе в 2 стаи едновременно и му пратих “zone messenger”/това са едни кратки съобщения от Зоната/ – какво става? Нима той се раздвоява? Той ми отговори, че понякога играе в 3 или 4 паралелни игри (понеже е зонер), но сега е изморен и играе само в две. Предложи ми да вляза в неговата игра и да го гледам. (Девойките нямало да разберат). Понеже той играеше и в кафето, и в бара, го попитах – в коя стая да се включа – в коя е по-интересно.

И отидох да пуша в кухнята, защото се притесних от тъмните страни в моята душа. Нима наистина ще ми достави удоволствие да гледам как той заковава поредната бройка? Изплаших се, че наистина искам да видя това, а в същото време в ролята на “бройка” може би съм аз. (“Опасни връзки” на Лакло, от времето, когато четяхме книги).

Когато се върнах пред компютъра, на моя въпрос в коя стая е по-интересно, отговорът беше – “В спалнята, ха, ха, ха!”

Такава стая в Зоната няма и този смях още още кънти в ушите ми…
О.К. – оттогава не влизам в чужди игри.

И стига вече с Бо!

Искам още две неща да поясня, преди да почна истинските преживявания.
Не, всъщност, не искам. Отивам да поиграя в Зоната, докато не се е прибрала Поли и да реши, че спешно се нуждае от компютър-а.

Поли, определено, не ме разбира.
Или може би ме разбира прекалено добре. Опитвам се да ù обясня, че всяка жена има нужда да бъде харесвана, ухажвана, да слуша мили думи. (Колко сме зависими жените от хубавите думи…) Поли ми обяснява, че всички в чата пишат мили думи, това нищо не значи и да спра да си въобразявам разни неща.

Понякога тя звучи по-мъдро от мен и почвам да се притеснявам какъв е нейният “интернет” опит. Тя си чати с нейни приятели, които са реални. Които тя ще види утре. Присмива се на моите интернет контакти.

Може би тя ме сваля в реалността.
А искам ли да бъда свалена в реалността?!?
Не знам.

Отивам да играя.

Дали Бо е там?

.