Home » Избрано, история

Приносът на арменците печатари в Цариград през българското Възраждане

2014.08.23 Един коментар
Spread the love

Бедрос Алтунян*, Gantegh.agbubulgaria.org

.

Защо има толкова много печатари в Цариград, и то само арменци? Защото делото на Воскан Ереванци** не е останало епизод от историята, а продължава успешно 200 години след това!

Преводачите на новобългарската БиблияБългарското Възраждане започна с Паисиевата история през 1762 г., която се разпространи чрез преписи от ръка на ръка. Днес историците имат сведения за 70 преписа. Но Възраждането докосна хората с отпечатването и разпространението на посланията на Народните будители, които събудиха националното съзнание на българския народ и завърши с превода и издаването на българската Библия на говоримия език през 1871 г. от евангелските мисионери д-р Илаяс Ригс, д-р Алберт Лонг, с помощта на Петко Славейков и Христодул Сечанов.

През това време в  Цариград работят 7 печатници – всички собственост на арменци. Те издават общо 202 български книги, с което имат неоценима заслуга за просвещението на българския народ, за утвърждаване на неговото национално самосъзнание през тези съдбоносни за нашата история години.

ЗорницаИсторикът доц. П. Парижков пише: ”В печатницата на Агоп Минасиян, снабдена с нов български граждански шрифт (за разлика от черковнославянския), през 1864 г. се отпечатва първият български вестник „Зорница”, по-късно се  печатат вестниците „Гайда“, „Македония“, „Право“.

Българската общественост малко знае за в.”Зорница”, издаван от д-р Алберт Лонг от м. януари 1864 г. “Зорница” е началото на българския периодичен печат. Повече може да прочетете в първата глава на безсмъртния епос на българското Възраждане: “Под игото” на Иван Вазов, когато будният българин чорбаджи Марко смени революционните книжа в джоба на Кралича с вестника, който четеше: “Зорница”, и така го спаси от затвор.

Псалтиръ от Тадей ДивитчиянПечатат се много книги: „Психология или душесловие за децата“ (3 изд., 1861) и „Нещо за безкнижните человеци“ (4 изд., 1862) от Карловския учител Ботйо Петков – бащата на Христо Ботев, и др. Според акад. Никола Начов “само в тази печатница са отпечатани общо 83 български книги.”

Печатницата на Агоп X. Бояджиян, изучил типографския занаят в Америка, „изважда на свят“ 21 български книги. Тук през 1871 г. е отпечатана първата българска Библия на говоримия език, наречена Славейкова или Протестантска Библия.  До 1879 г. са отпечатани 36 000 екземпляра, а с отпечатаните Нови завети на Неофит Рилски, с отделни части на Библията през време на превода за повече от десетилетие, според някои историци отпечатани са близо 60 000 екземпляра – огромен тираж, даже и за днешните разбирания. Новата Библия е претърпяла изненадващо много тиражи за своето време! Отминалият комунистически режим е единствената причина учените, а и  целият наши народ да няма достатъчно знание и памет за това велико дело.

Българска Библия отпечатан в печатницата МатеосянЕдин от най-изтъкнатите представители на арменската колония в Цариград е Тадей Дивитчиян (1810-1878) – издател, печатар и книжар. Роден е в Цариград. За него знаем малко. Академик Никола Начов пише:

„Много обичал българите. Доста е служил на нашата млада книжнина. До Освобождението името на дядо Тадей било много известно в България, която в продължение на 30-ина години бил навред обиколил, до Галац, Ниш и в Македония дори (това е България за просветителите!). Почти всички цариградски българи лично познавали стареца. На мнозина българи в Цариград е услужвал и мнозина български книжари взимали от него на почак (т. е. със заплащане след продажбата – днес на “консигнация”) по много книги, които разнасяли да продават по градове и панаири.“

Тадей Дивитчиян общува и е в помощ на Неофит Рилски, Найден Геров, Иван Богоров, Ботйо Петков, Сава Филаретов, Петко Р. Славейков, Тодор Бурмов – Кириакодромион, сиреч Неделникредактор на сп. „Български книжници“ през 1860-1862 г., на д-р Стоян Чомаков – един от ръководителите на църковно-националната борба, на Гаврил Кръстевич и др.

През 1844 г. Тадей Дивитчиян става собственик на първата българска печатница в Цариград: „Славяно-болгарска типография – Трудолюбивата пчела“, основана през 1842 г. Първоначално той е и леяр, и словослагател, и коректор, и печатар. Има само една дървена преса. Постепенно създава и букволеярна, снабдява я с български, арменски, гръцки и латински букви от различни шрифтове – „църковни“, „граждански“. Набавя американска пресмашина, оборудва ксилография, доставя прибори за клишета и стереотипия. Три наборни отдела работят в нея и цех за подвързия, за да смогнат да “надвият на бързопечатащата” машина, подарена от американските евангелски мисионери. През 1848 г. тук се печатат първите 19 броя на „Цариградски вестник“, редактиран от Иван Богоров.

До Освобождението Тадей Дивитчиян отпечатва 72 български книги, учебници, календари, брошури. В онези години календарчетата се ценят и търсят. „Единственият издател на календарчетата – пише Шуменския възрожденец Илия Р. Блъсков – беше цариградският книгопечатар Тадей Дивитчианов“.

book-01Тадей Дивитчиян сам разпространява изданията си. Като пътуващ книжар посещава Русе, Ниш, Македония. Отваря своя книжарница и на Узунджовския панаир – най-големият панаир в българските земи преди Освобождението, център на търговията между Изтока и Западна Европа. В „Цариградски вестник“ от 1849 година се съобщава, че „от вехто време“ в панаира взимат участие търговци от „Мала Азия, Армения, Каръм (Крим), Росия, Лехия (Полша), Немско“.  Жером-Адолф Бланки (френски икономист) определя проведения през 1841 година панаир като „сборище на повече от петдесет хиляди души!

В спомените си Атанас Т. Илиев пише:

„При нас често дохождаше пресипналият Тадей Дивитчиян – арменец, с когото баща ми добре се познаваше, и от когото купуваше за продан в дюкяна си в Стара Загора календарчета и други разни книги, между които и църковни.“ – Тадей Дивитчиан е автор и съставител на „Буквар или началное учение за деца“ (в 3 издания от 1859 до 1865 г.).

book-02Дейността му в полза на българската кауза не остава незабелязана от турските власти. Той е арестуван, а печатницата му – затваряна. Но благодарение на застъпването на Евангелските мисионери и професорите на Роберт колеж в Цариград, където учат много арменски и по-късно български деца, печатницата се запазва. Нека да извадим от забравата и си спомним с признателност името и делото на арменския печатар, издател и книжар, служил за нашето духовно възраждане.

Днес малцина арменци и българи знаят за приноса на тези скромни арменци – печатари в Цариград, останали верни на наследството на бащите: да разпространяват писаното християнско Слово и Библията сред народа. Прави им чест, че те не работят само за своя народ, но и за другите християнски народи в турската империя, в края на  съдбоносният за българската история ХIХ век.

Отново за Арменската Библия

Първата арменска печатна БиблияПрез 17-ти век започва печатното издаване на арменската Библия. През 1656 г. са отпечатани Псалмите, а скоро през 1666 г. архимандрит Воскан Ереванци издава цялата арменска Библия в Амстердам. Следва издание в Константинопол (1705 г.), Венеция (1733 г.) и изданието на Новият завет на д-р Зохраб (1789 г.). Излизат от печат и няколко критични издания: Венеция (1805 г.), Серампур (1817 г.), както и Константинополско издание на Стария Завет с еврейския текст под линия (1892 г.).

Тъй като писменият древноарменски език (наричан кърапар) вече не се използва, съвременните ревизии на арменската Библия съществуват на двата литературни езика:

1. Арарат (източен) арменски. Първата версия на Новия завет на този език е направена от Дитрих и публикувана от Британското и чуждестранно библейско дружество в Москва през 1835 г. Следва издание на Псалмите (1844 г.), а след това – и на целия Стар завет.

2. Константинополски (западен) арменски. Ревизия на арменския Нов завет на този език е направена от д-р Зохраб и издадена от Британското и чуждестранно библейско дружество в Париж през 1825 г. Ревизия, направена от Адгер, е издадена в Смирна през 1842 г. През 1846 г. е издадено и ревизирано издание на Стария завет.

Първата арменска печатна БиблияВ арменския превод на Библията активно участва д-р Елиас Ригс. С негово участие се превежда Библията и на турски език, издадена от Американското библейско общество, отпечатана с арабски и арменски букви (тъй като турците нямат своя азбука) в Константинопол през 1878 г. и е последвана от ревизирано издание през 1886 г.  Д-р Ригс издава още  “Граматически бележки по съвременния арменски език” и речник (Смирна, 1847 г., Константинопол, 1856 г.), както и граматика на турския език, изписан с арменска азбука. Днес трудно можем да оценим неговия принос за тези народи.

В съвременната църковна песнарка, която се използва от всички Арменски евангелски църкви по целия свят, има песни, които се пеят от много народи по света и са преведени на всички езици. В тази песнарка има песни, които  впечатляват с изящния поетичен тест на арменски език. Например една от най-разпространените песни в евангелския свят: “Колко скъп е тоз Приятел”,  е преведена на арменски език преди повече от 170 г. “Ինչպէս բարեկամ է Տէրը” (Инчбес парегам е Деръ).  Малцина знаят, че авторът не е някой прочут арменски поет, а д-р Елиъс Ригс – един американски мисионер в Цариград, отдал целия са активен живот в помощ на християнските народи на Балканите. Той е владеел  писмено повече от 12 езика и частично още 8 езика, и остава с неоценим принос в превеждането и разпространението  на Библията сред балканските народи, но в сърцето си – той остава арменски поет в църковната песнарка блидо две столетия!

Чрез Библейското дело на Балканския полуостров поробените народи са спечелили най-верните си приятели за просвещение и защитници в борбите им за национално освобождение. Това е една голяма тема, която ние също сме длъжни да извадим от забвение.

Това богато наследство ние трябва да съхраним и да предадем на следващите поколения. Днес за всички е ясно, че народ без история не може да има бъдеще. Нищо не е започнало с нас, но много ценности могат за дълго да бъдат забравени заради нас. Ще бъде жалко да лишим децата си и техните деца от ценностите,  които определят нашата национална идентичност. Арменското присъствие в историята на човечеството никога не е било безлично, защото Библейското дело винаги е било високо ценено от народа и насърчено от неговите управници, когато са били достатъчно мъдри.

 ————————————————————————————————————————————–

Пастор Бедрос Алтунян е член на Арменските евангелски църкви в България и на Българското Библиейско дружество.

Пастор Бедрос Алтунян

* Авторът на този текст пастор Бедрос Алтунян е член на Арменските евангелски църкви в България и на Българското Библейско дружество.

**Архимандрит Воскан Ереванци отпечатва в Амстердам още през 1666 г. първата арменска печатна Библия.

One Comment »

  • Надка Николова said:

    Здравейте, уважаеми г-н Алтунян!
    Наложи ми се във връзка с едно изследване на езика и правописа на “Тръговски ръководство” в превод на Анастас Гранитски от 1858 г. да потърся сведения за печатаря Тадей дивитчиян и попаднах на Вашата статия, която ми беше доста полезна като фактология и отпратки. Ще Ви цитирам с удоволствие.
    проф. д-р Надка Николова (ШУ “Еп. Константин Преславски”)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.