Лечението на новия недоносен Изборен кодекс ще започне веднага след приемането му – твърдят експерти от чужбина. Но той се е родил без важен орган, какъвто е МИР „Чужбина“ (многомандатен избирателен район за българите зад граница), и ще остане инвалид завинаги.
Интервюираните в последните дни депутати, специалисти и капацитети по избори и изборно законодателство в България смятат, че ветото, наложено от президента Плевнелиев, ще бъде отхвърлено в НС още днес, 4-ти март. Ето няколко от заглавията от последните 24 часа:
БиТиВи: Мнозинството готово да отхвърли ветото върху Изборния кодекс за ден
„Дневник“: Ветото на президента върху Изборния кодекс ще бъде отхвърлено, прогнозира Манолова
„Сега“: Управляващите ще претупат ветото върху Изборния кодекс
„Дума“: Ветото на президента върху новия Изборен кодекс ще бъде отхвърлено
Медиапул: Мая Манолова прогнозира, че ветото върху Изборния кодекс ще бъде отхвърлено
Б-нюз: Парламентът отхвърля президентското вето
Но още преди няколко дни експерти по изборни методики от чужбина информираха Еврочикаго за допуснати сериозни недомислия при приемането на Изборния кодекс в пленарна зала.
Така например една небрежност ще постави още днес депутатите на БСП пред труден избор.
В описаната в приложение методика за разпределяне на мандатите от парламентарните избори се говори за 32 избирателни района. Но при гласуването на второ четене в пленарна зала в чл. 249, ал.1 е предвидено, че територията на страната се разделя само на 31 многомандатни избирателни района.
Всъщност, лошата шега беше изиграна от партийния каприз на варненския депутат Гуцанов, който въпреки съпротивата в партията си успя да наложи във внесения проект за Изборен кодекс разделянето на Варна на два избирателни района: Варна-град и Варна-област.
Драматичният обрат в пленарна зала, при който с гласовете на ГЕРБ, „Атака“ и част от ПГ на „Коалиция за България“, обърка сметките на варненското лоби и районите останаха 31.
За да се задълбочи иронията, по същото това време, беше предложено от парламентарната група на ГЕРБ създаването на 32-ри MИР чужбина, което отново беше отхвърлено. (Припомняме ви още веднъж как гласуваха депутатите по групи, защото това гласуване много точно показва как „Атака“ и ДПС гласуват заедно против този район. Така бе развенчана още една отдавнашна лъжа, че от ДПС имали най-голям интерес и щели да спечелят най-много от създаването на район в чужбина – вж. снимката)
Днес, по време на извънредното заседание в НС, дилемата пред парламентарното мнозинство ще е много трудна, независимо от бойките изявления и декларации на Манолова, Миков и др.
Пред тях съществуват два варианта:
1.) Да се унижат публично, приемайки частично президентското вето;
2.) Да отхвърлят ветото и веднага след това да бъде внесен нов проект за изменение на Изборния кодекс, с което приетият с форцепс кодекс ще стане най-кратко просъществувалият законодателен акт на НС преди промяна.
Е, има и трети вариант, който обаче дори не е разглеждан от партийното статукво* – да се добави 32 МИР, но за българите зад граница.
Отсъствието на MИР чужбина води до два ефекта:
– От една страна, вотът на българските граждани в чужбина не е равен на този на гражданите от страната, тъй като в чужбина няма кандидатски листи и не може да се упражни преференциален вот (което е нарушение на Конституцията);
– От друга страна, спечелените от партиите мандати**, благодарение на гласовете извън България, трябва да се добавят някъде из районите в страната, за да бъдат „персонифицирани“ по кандидатски листи. Тази операция става по сложна математическа формула. Това води до неминуемо изкривяване на вота на избирателите в съответния MИР, в който разпределението на мандатите не е пропроционално на вота. Получават се и мандати срещу много малка „цена“ – на последните избори , с 500 или 1000 гласа се взимаше мандат в някои райони от дадена партия, докато друга партия в същия район с многократно по-висок изборен резултат, не получаваше мандат.
Тези недъзи на новородения Изборен кодекс остават и ще продължават да демотивират избирателя за участие в изборите, не можещ да си обясни подобни „дълбоки сметки“.
Всъщност грешките в методиката и Изборния кодекс са скритото отмъщение на съдбата за отлагания с години MИР „Чужбина“, обещаван от всички партии, когато са в опозиция, и „забравян“, когато са на власт.
––––––––––––––––––––––––––––
* Президентът Плевнелиев също би трябвало да бъде добавен към статуквото, тъй като ако бе пожелал, можеше да включи в мотивите си за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Изборния кодекс и МИР „Чужбина“.
** При изборите през май 2013 г. мандатите бяха 2 за ГЕРБ и 5 за ДПС.
Много е неприятно това, което става. Не е Плевнелиев президент само на 2.5 – 3 млн българи зад граница, защото има и много добра подкрепа в България. Бсп имат около 900000 гласа и Дпс около 400000 – та коалиция за България е 1, 3 млн. Те и ха-та-ка! (атака) не харесват Президентът, който напоследък аз пък много харесвам! 🙂
Да, Любо, ще има избрани представители на Дпс с по 400-500 гласа. И Михаил Константинов е назначен пак. Обещаха експертна комисия, пак си облякоха старите дрехи! Тези хора съвсем се разпищолиха, и колкото повече, толкова по-трудно ще им е като паднат.
Това социологическо не ми се вижда много точно, но те всички са различни, явно зависи кой го поръчва.
ДАНО РЕФЕРЕНДУМЪТ помогне да се променят нещата.
С 81 гласа от БСП, 35 от ДПС, 19 от „Атака“ и трима независими депутати – Румен Йончев, Светлин Танчев и Георги Марков, парламентът преодоля ветото върху новия Изборен кодекс, наложено от президента Росен Плевнелиев в петък. От ГЕРБ всички 80 депутати гласуваха против новия закон, а въздържали се нямаше. За повторното приемане на кодекса бяха нужни 121 гласа. Така „Атака“ и независимите депутати, сред които онези, обявили подкрепа за новата партия на Николай Бареков „България без цензура“ – Светлин Танчев и Румен Йончев, оказаха решаваща подкрепа за преодоляването на ветото.
Часове по-рано то беше отхвърлено и от временната парламентарна комисия за кодекса, оглавявана от Мая Манолова (БСП). Новият кодекс трябва да бъде обнародван в 7-дневен срок.
Еврокомисията е стартирала наказателна процедура срещу България
Европейската комисия е стартирала преди месец наказателна процедура срещу България заради неспазени ангажименти на София във връзка с изборите за евродепутати, съобщии БНТ.
До четвъртък България трябва да уведоми ЕК дали в националното законодателство е пренесена директива от 2013 година за някои от условията за упражняване правото на хора от Европейския съюз, живеещи в друга европейска държава, да бъдат избирани за евродепутати. Директивата е част от усилията за облекчаване процеса на гласуване в европейските избори, защото избирателната активност в тях намалява непрекъснато. Сега 8 милиона европейски гласоподаватели, живеят извън родината си.
Освен България още 13 държави, сред които Белгия, Дания, Франция и Румъния не са променили към началото на февруари националното си законодателство в съответствие с директивата. Те също са получили предупредителни писма, които са първа стъпка от наказателната процедура, която в бъдеще може да стигне до съд и налагане на глоби, ако тези държави, включително България не предприеме необходимите стъпки и не уведоми Брюксел за приетите закони в тази връзка. ЕК се надява 14-те държави да успеят да приведат законодателството си в съответствие с директивата преди евроизборите през май.
Комисията за Изборния кодекс отхвърли ветото на Плевнелиев
http://www.segabg.com/article.php?id=688573
„Временната комисия за Изборния кодекс отхвърли с гласовете на БСП, ДПС и „Атака“ наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху текстове от Изборния кодекс.
Единствено ГЕРБ гласува против новите изборни правила като опозицията обясни, че на практика промени се правят в „12 без 5“. Управляващите определиха мотивите за наложеното вето като несъстоятелни и допълниха, че търсели от „няколко кладенеца вода да извадят“.
От ДПС също отхвърлиха ветото, но ще искат тълкувателно решение на Конституционния съд на текстовете на изборното законодателство за уседналостта. Следобед предстои извънредно заседание на парламента, на което да бъде обсъдено ветото на държавния глава.“
Четох много внимателно Приложение № 1 на ИК. В чл. 248 е посочено, че ЦИК извършва изчисленията по разпределение на мандатите във всички 32 многомандатни избирателни района. Това не е чак такава новост: ЦИК в протоколите си досега под 32-ри МИР разбира МИР-чужбина. Новото е, че методиката за пресмятане на изборните резултати = изборната система = Приложение № 1, за пръв път предвижда 32 МИР-чужбина да е равноправен на останалите. Наистина, така трябва да бъде и по Конституция. Няма драма – нужно е депутатите да коригират съответния текст на ИК, за да позволят прилагането на Приложение № 1, така, както е написано. Естествено, ДПС и Атака ще са против МИР чужбина, както го заявиха по-рано (виж снимката по-горе). В противен случай, принудени сме да признаем, че не само БСП играе по свирката на ДПС и Атака, а занапред и назначеният „президент“. Слагам в кавички, защото той не може при тези обстоятелства да бъде президент на един милион български граждани в чужбина.
Един въпрос: разбра ли някой как се изчислява броят на мандатите по Приложение 1? Пак ли ще има турски депутати, които печелят с 400 гласа мандати в райони без турско малцинство?