2024-03-29

10 thoughts on “Обсъждаме проект за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина

  1. Както се разбира от писмо, изпратено от служител на ДАБЧ днес, срокът за обсъждане на проекта за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина е удължен до 15 февруари.

    За изпратени становища до Президентството, откъдето изпратиха проекта за Стратегия на 15 януари, срокът за изпращането им е до 5 февруари.

  2. Господин Лазаров

    Благодаря ви за чудесния коментар под статията. Моите уважения за това, което правите за България, за енергията и отдадеността на каузата.

    Вашата информация ще бъде от голяма полза при изготвянето на „Стратегия НА българи в чужбина ЗА България“. Или как може родолюбивите българи в чужбина да доведат до реална промяна в България.

    Сърдечни поздрави

    Димитър Иванов
    Цюрих, Швейцария
    dimiter.ivanov@outlооk.com

  3. Не е печатна грешка. По-скоро е недогледан и недомислен израз.

  4. „- Създаване на Национален съвет на българите, живеещи извън Република България, като независим консултативен орган на обществени начала към Администрацията на Президента или Народното събрание; Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;

    – Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.

    – Съставът на съвета се избира от представители на българите в чужбина – 4/5“

    Интересно „представители на българите в чужбина“ ще избират Национален съвет, а пък самите представители тях ще ги назначават ли? Това да не е някаква печатна грешка?

  5. Ние българите, които живеем от дълги години в чужбина, отдавна чустваме нуждата от една „Национална стратегия“ за промена на отношението на българските управници и българското общество към нас. Аз не бих го нарекъл стратегия, а по-скоро човещина.
    Живея повече от 40 години в САЩ. По професия съм лекар с тясна специалност по хирургия на ръката. В Пловдив създадох клиника по хирургия на ръката, а в САЩ – Балтимор съм един от основателите на националния американски център по хирургия на ръката към университета Джонс Хопкинс. Сега, над 82 годишен, съм един от доаените на българското общество около Вашингтон. Вече над 20 години идвам в България ежегодно. Миналата – три път. Основател съм на St.George Foundation в USA и фондацияга Свети Георги Победоносец в България. Тринадесет години подред спонорирам единствения конкурс за композиране на НОВА българска симфонична музика в типичните неравноделни ритми „7/8“, които Барток е нарекъл български. Догодина темата е „Симфонични вариации на популярна българска народна песен“. Спонсорирам и националния конкурс в Чепеларе на „НОВА Бълтгарска народна музика“. За четвърти път миналата година. В Пловдив спонсорирах скулптура Данко Данков да издигне паметник на пер Камен Вичев, убит през 1952 година, на Сашо Сладура, убит в концлагера в Ловеч, на Цанко Лавренов, на Мильо – символа на пловдивските чешити, на жертвите на комунизъма на гробищата, а в София на Светослав Лучников и на двамага изключителни приятели на България Абот и Бляк в двора на американския колеж в Симеоново. Сега предстои издигане на паметник и на убития в Лондон Георги Марков. Това са само част от видимите дейности на фондацията в България, наред стипендии, здравна помощ, помощ на културни институти, финансова подкрепа в САЩ.
    Прочетох с интерес предложението. Не е за първи път, вероятно няма да е и последното. Първото впечатление е че е написано в много схоластичен, бюрократичен стил. Общи приказки, без конкретни задачи които така да се формулират, че евентуално да се проследи на практика дали са постигнати. Освен това не зная как е разпространено обсъждането на този обширен документ, но до мен стигна по една случайност. А както виждате имам претенция да бъда един от старите, вряли и кипяли емигранти.
    До преди 1990 година само около 10 000 души са успяли да избягат от България. Не че я мразим, а защото не можехме да се примерим с политическтото вмешателство на некадърни комунисти във всички области на живота, не само в икономиката, но и на курлтурата, науката, учебото дяло, църквата. Кой ще завежда клиника по ортопедия се определяше не от способностите на хирурга, а от партиината му принадлежност. Продуктивноста беше ниска. В Пловдив правех по 120-130 операции на годината и това беше най-високия брой между 16 колеги. В САЩ правех по 400-500 операции на годината. В Пловдив едвам станах асистент. В Хопкинс ме приеха след едно половинчасово интервю!
    Добрите страни. Българските училища са едно чудесно начинание. Макар че някой от тях не функционират делово. Не зная какви са критериите по които се следи ефективноста на разходите по тах и дали за сумата който се харчи не може да се постигне повече.
    Преди години българските църкви в САЩ беха центъра на обединение на българските общности в голямите градове. Има разлика между енорииска църква, в която майка ми ходеше пеша за десетина минути в Пловдив, и етнична църква, в която трябва да пътувам около два часа за да присъствам на литургията. И след това следват още 1-2 часа много мило и задоволително събеседване с съгражданите. Такава църква би могла и трябва да обедини не само богослужението, но и българска общество, български културен център, българска благотворителна помощна органицзация, че библиотека, уличище, детска граднина. В САЩ българските църкви – към двадесетина – са разделени. Половината са към Българската патриаршия, на която нямаме доверие понеже считаме че и до сега е инфилтрирана от комунистите. Останалите са към Ортодоскалната църква на Америка, която е афилиирана с Руската патриаршия, но някак си е по-независима. Едно от голямите усилия би трябвало да се насочи съм обединението на училищата, който зависят изцяло от средствата изпратени от София, с църквите, някой от които също зависят от София, с българските културни общества, с фолклорни групи и хорове, фондации, спонсори. Да се почуства човек в България, когато пристъпи в българскя храм, училише, дом.
    Агенция за българите в чужбина е съществувала от десетилетия. За мен е един мъртав организъм. Когато преди години неколкократно я посетих се натъкнах на столоседящи бюрократи, без никаква инициатива и най-вече без желание да сътрудничат с един българин, извървял 5000 километра за да подтикне българската музикална култура. Не само това, но конкурсите които фондацията прави ежегодно в България, остават в трета глуха. Пресата някак си ги пренебрегва. Дали поради това че новинарите шумят само около лошите събития, или поради това че културните теми не занимава читателите им, а камо ли те да внедряват култура в публиката или пък понеже са спонсорирани – зависими ог групировки, за които влиянието на „българите от чужбина“ трябва да се минимализира.
    По-рано излизаха български ветничета и понякога достигаха до дома ми. Сега понякога ми попадат красиви списания от легацията предназначени за чужденците. Не мога да си представя как така в 21 век, контакта с отговорното лице на „Стратегията“ ще се осъществява по телефона. Техника отпреди сто години. Плюс това с опасност да бъде пресята според нагласата на телефония ресипиент. Младите хора, а дори старчоци като мен, сега кореспондират само чрез интернет. Хиляди, стотици хиляди писма могат да се разпратя по цялия свят с едно натискане на копчето без това да струва и една стотинка. Ето една конкретна задача, която бих поставил на стратезите за българите в чужбина. Направете в продъжение на една година ИНТЕРНЕТНА карта, списък, адреси на възможно ВСИЧКИ българи в чужбина. Че ги разделете по възрасти, по продължителност на емиграцията, по местонахождение, по професии, но интереси: спорт, култура, история, кулинария, екскурзии, и т.н. и т.н Попитайте ги дали искаат да бъдат информирани, пък ако не искат не е зле два-три пъти в годината да им напомняте за себе си. Пратете им имената и адресите- местонахождението на българските клубове в тяхните страни и градове, на танцови състяви, хорове, политически и социални групировки. Да знаят, да се ориентират, да се присъединятл първо кам група в чужбина, а покрай нея и да се докоснат до България. Едно списание за българите в чужбина ще е интересно, ако се намерят спонсори и ако се завъдят абонати. Но едва ли ще прокопса.
    Българските посолства и консулски служби трябва широко да отворат вратите си към българските си събратя. Бъдете извънредно любезни!!! Бъдете гостоприемни! Нека се почустваме като у дома си. Преди 25 годни да отидеш в посолството беше изтезание. Посрещаха ни намусени чиновници. След 15-20 минути минаваха втори път че и трети да огледат невъзвращенците. Едва ли не трябваше да ги молиш за услугата за която са платени. Мога да посоча като позитивен пример нашата легация в Вашингтон. Елена Поптодорова спонсорира редица културни събития, постоянно кани българите в сградата. От 4 години имаме музикално общество които 6 до 8 пъти на годината организира концерти в салона и прием след това. Хората не им се тръгва. На доброто отвръщат с добро.
    Как да се чустваме българи, наистина в чужбина, когато нямаме никакви преставители пред българските власти в България. Щом има един милион българи в чужбина, защо не отделите поне десетина места за народни представители в парламента за които да гласуваме в САЩ, Германия, Испания. Ми това са хората които ще направят мост между българската емитрация и старата родина. Те ще могат да отговоряат как да изпратим майка си да се лекува в България, как да продадем имотите си там, как да завещаем наследството си на българските роднини… Верно, че не плащаме данъци в родината, но разбирам, че парите изпращани от нас, българите в чужбина, са едно от най-голямите пера за балансиране на бюджета на държаватга с чужбина.
    Не правета комисия.Това ще е един буфер,който размива задълженията и отговорностите. Щом решения се вземат от повече от 2-3 души стават безлични и бюрократични. По-добре да има един малък административен апарат, но с точно определени фунциии, задължения и отговорности. Не ми давайте телефония номер на някакъв оператор в голяма София, който да се чуди с кого да ме свърже или още по-зле как да не ме свърже. Всяки от „съвета за българите в чужбина“ да си публикува служебния телефон, времето когато може да му се обадим и точно за какво отговаря. Пък изпратете този списък по новия Е-мейл, ростер, ако успеете да го създадете. Да има ПРОЗРАЧНОСТ!
    Е, разприказвах се, че има още за говорене,но за сега сти га. Дано някой секретарка отпечата това писмо и го предаде „нагоре“ а не го хвърли в кошчето „надолу“
    Ваш,
    Д-р Георги Лазаров
    George Lazar MD
    820 Bellemore road
    Baltimore MD 21210 USA
    [email protected]

  6. И кога българите задграница ще имат собстевено лоби в парламента така или иначе внасяме страшно много пари и ще упражняват контрол върху парламента

  7. @Lubomir Gavrilov

    Къде видя думата „територия“? Не преиначавай текста.

    Лицата от български произход, са тези българи, които са напуснали България и са придобили чуждо гражданство отказвайки се от българското. Въпреки, че те са етнически българи, такива вече не са български граждани. България я боли, когато българите не искат да бъдат българи повече. „О, неразумний юроде“ казал е отец Паисий.


  8. Българските граждани и лицата от български произход в чужбина са неделима част от българския народ.

    За българските граждани – ясно, но за „лицата от български произход“ съм изумен. Значи ли това, че България има териториални претенции към Сърбия, Македония и Румъния например? Представяте ли си какъв френско-канадски скандал ще стане, ако Франция заявие, че жителите на Квебек са неделима част от френския народ. И въобще, някой питал ли е „българските обшности“ дали искат да са неделима част от българския народ? Май в пионерската организация са се престарали.

  9. Поредният проект!
    Дали ще умре като другите до сега, защото българите в чужбина са само едни дойни крави…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *