2024-04-25

1 thought on “Държавата отне медал по информатика на 15-годишния Божидар, защото не ходи на училище

  1. Ученик от випуск 2003 осъди държавата след 6 г. съдебни дела.
    МОН трябва да му плати 3500 лева, защото чиновници осуетили заминаването на момчето на международна олимпиада по химия. Преди 6-7 години не вярвахме, че някой може да се изправи срещу закостенялата, буренясала и смърдяща от корупция образователна система. Мрънкахме, че учебниците не са наред, че изпитите не са наред, че учителите не са наред, че заплатите им – никакви, и отношението към децата ни – същото. Нещо повече Но нищо повече не правехме. Докъм края на 2002 година. Тогава един човек отприщи ученически бунтове, предизвика коренна промяна в училище, заради него съдът бе залят с порой от жалби срещу Министерството на образованието. Този човек беше една обикновена майка. Бивша учителка – достатъчно недоволна от системата и от това, че незаконно (поради противоречия между просветни закони и разпоредби) дъщеря й трябва да се явява задължително на матура през 2003-та, че да заведе дело срещу министерството и да се осмели да го спечели. Тя повлече крак на ученически бунтове.-лрез същата година лъсна и корупцията при приема след 7-ми клас. Неизбежно падна и главата на просветния министър Владимир Атанасов. Един от малкото в България, уволнени от премиер под натиск от хората. Делото на абитуриента от випуск 2003 Николай заради провалената му олимпиада по химия е съвсем логично следствие от онази година. Тогава, всъщност тогава, учениците научиха наистина, че имат права, че щом някой ги нарушава, ще си бере плодовете. А не когато и в училище, и извън някой с равен глас четеше на учениците, че имат някакви права, че били граждани. Спечеленото дело срещу матурите и отмяната им през 2003 година накара гимназистите да повярват, че има някакъв начин да се защитят. Ако са прави и познават законите толкова добре, че правото да е на тяхна страна. То ги научи да се борят. 2003 година научи и тези от другата страна – откъм МОН, да стъпват много внимателно, накара ги да преразгледат законодателството си и малко по малко да почнат да оправят безбройните бакии, забъркани от банда некадърници, настанявали се там случайно, за да запълнят мястото в квотата на политическата централа, но нищо не разбирайки от образование – ни висше, ни средно, ни наука. Сега положението не е нито розово, нито трагично. Но политиците, поне в образованието, просто са принудени да внимават в решенията си – или да завоалират далаверите си перфектно, или да търпят публично осмиване. Заради загубените дела, имидж и кариера.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *