2024-04-18

2 thoughts on “С. Гаспаров: Без средна класа се връщаме във феодализма

  1. „Това не е капитализъм, а корпоративно-олигархски комунизъм.“

    „…Решението е в създаването на здрава средна класа, която да дава възможност на бедните да се издигнат нагоре. Средна класа, която активно да участва в управлението но и да не позволява да се съседоточават огромни суми пари, богатство и власт у шепа хора, защото това няма нищо общо с капитализма, а с феодализма, диктатурата и комунизма.

    Две много точни попадения.

    За съжаление логиката на поведение на Мамона води именно в тази посока.

    Другата е тази на Господа Бога.

    А, както е известно, не може да се служи едновременно на двама господари, както мъдро е предупредил Господ Исус Христос – ако обикнеш единия, другия ще разлюбиш.

    Заслепените от Мамона негови жреци от върховете на финансите, икономиката като цяло и зависимата от тях политика водят света право в неговия – на Мамона – храм.

    Светата книга и тук е категорична – щом слепец (жреците на парАта) слепеца (зомбираното безбожно население на света) води, и двамата непременно ще паднат в ямата.

  2. Ако продължава да пише прекрасни романи, човекът на „Труд“ в Чикаго – Симеон Гаспаров, може да сподели съдбата на великия Никола Тесла (поне 3 държави спорят чии е гениалният учен, б.р.).

    Америка – новата родина на Мони, даде своето кътче в Столичната библиотека за терен на промоцията на книгата му „Бизони край Дунава“. Хърватия, откъдето са част от корените на автора, изпрати цяла посланичка, за да не остане по-назад. България обаче „надцака“, като осигури на промоцията над 200 верни приятели на заклетия рокаджия, журналист, „кравайджия“ и… просто добър човек.

    Около последното се завъртя и сигурно най-кратката рецензия в историята на литературознанието, направена от разследващия журналист от Нова тв Васил Иванов: „Мони е най-добрият човек, когото познавам“, каза простичко той. Това обясни нашествието на бизоните край Дунава и хора като Васко Кръпката, Оги от „Фактор“, професори и дългокоси хипари в Столичната библиотека.

    В романа на Гаспаров това с добротата много личи. Две безкрайно хуманни истории – една на дете от НРБ и една на стар вожд от индианска Америка, се оплитат, за да развържат най-изконните и древни възли на човещината, болката, израстването. И на това, че в крайна сметка хората сме еднакви.

    След като почти стеснително обясни някои тайни от раждането на романа, Мони почерпи с вино и автографи всичките си приятели. И пое. Май към прериите, където американският вятър разнася прашеца за следващата му книга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *