Така беше и преди няколко месеца – българи от цял свят, от различни градове, страни, континенти, събирайки се с национални знамена и плакати, подкрепиха протестите на сънародниците си в Родината. Емоционални, искрени, съпричастни, емигранти от най-различни точки на света се организираха спонтанно и показаха, че духом не могат да са далеч.
И после, след като падна кабинетът „Борисов“ и се проведоха предсрочните избори, една част от българите в чужбина не отиде до изборните урни, защо не виждаше смисъл от това да гласува; друга част вися с часове на опашки в мегаполиси, за които дипломатически представители и изборна администрация не позволиха достатъчно избирателни бюра; трета част подкрепи партиите на статуквото; четвърта подкрепи партии, които не минаха прословутата 4-процентова бариера; пета призова за „протестно“ гласуване с празни бюлетини (от него нямаше особен ефект, както може и да се очаква).
Разбира се като цяло не този вот, вотът на българите зад граница, определи възпроизвеждането и след предсрочните избори на същото политико-олигархическо статукво. Определиха го най-вече тези, които гласуваха, и тези, които не гласуваха, в самата страна. Включително купени, непросветени или корпоративни гласове.
Само три месеца минаха от първите масови протести в България тази година. Само три месеца и отново улицата въстана. След като статуквото се възпроизведе, то направи, случайно или не, още в началото на кабинета „Орешарски“ фрапантно провокативни грешки. И каквото и да се случи оттук-нататък, ясно е, че пак ще има предсрочни избори. Единствената изненада, ако въобще може да има такава, е, че толкова бързо след провеждането на тези избори се случи нов, мощен пик на политическа криза.
Затова, публикувайки по-надолу снимки, запечатали лицата и подкрепата на българи от разни градове по света за сегашните български протести (снимките, публикувани тук, изобщо не изчерпват географията на солидарна подкрепа от страна на диаспората), ни се иска да вярваме, че при следващите избори, когато и да се организират те, това политическо статукво, тези готови на всичко, за да запазят властта си партии, няма да се възпроизведат пак в „демократично представителство“. Избрано в нови избори от българските граждани в страната и по света, за да води България към нова пропаст… Не и този път.
–––––––––––––––––––––––––
„Ние, българската общност в провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), също решихме да изразим своята съпричастност със сънародниците си. На снимката се вижда нашият мирен и безпартиен протест за една по-справедлива, толерантна, обединена и силна България. На заден фон се вижда Кьолнската катедрала, най-посещаваната забележителност в Германия. 22 юни 2013 г.“ – пише над снимка, качена във Фейсбук групата „Съюз на българите в чужбина“.
Българи, живеещи в Лондон, носят плакат „Лумпени от целия свят, обединявайте се“
Българи в Цюрих на символичен протест, 22 юни т.г.
Българи в Мюнхен държат букви с надпис „НИЕ СМЕ С ВАС“.
Протест на българи в Берлин
Българи в Париж искат оставка на кабинета „Орешарски“ и нов Изборен кодекс.
Българи в Мадрид на протест пред българското посолство.
Българи в Брюксел не искат повече мафия да управлява България.
Българи в Чикаго в протест под надслов „Той не умира“. (На 23-ти юни т.г. в българската черква „Света София“ – Чикаго се проведе протест, организиран от МПО „Пирин“ под наслов „Той не умира“. Според хората, събрали се на този протест, олигарсите, ДС, ДПС и БСП са главните виновници за проблемите в България.
#ДАНСwithme TORONTO – протест, организиран чрез Facebook. Някои българи идват с плакати, на които са думите на Левски: „Дела трябват, а не думи“. На други плакати пише: „Една България, един протест“.
Българи в Сан Франциско в подкрепа на протестиращите в Родината.
Г-н Чеков, ние в Торонто казахме какво искаме:
– на място написахме една петиция, подписахме я и я връчихме на консула
– продължихме петицията онлаийн тук: http://www.peticiq.com/novi-izbori-bez-prag-za-nezavisimite
Да, ще ви се стори на пръв поглед че само една промяна на Изб. кодекс е сякаш много малко като искания.
Но точно тази промяна е с неимоверно по-голям ефект от всички други, които чухме да се предлагат (огромна част от които продължават да са около параноята „изборите се фалшифицират“ – напълно неоправдана).
Същите протести, но със сини кърпички и песни съм виждал през 1989 година. Отново със знаменца, но без песни през 1997 година. Винаги съм задавал въпроса: какво точно искате? Каква ви е целта, средствата и стратегията? Отговорът винаги е бил, че аз съм далече, че не разбирам въодушевението и емоционалността. Възможно е. Наистина изпитвам неприязън към оправданието почиваща върху чувства. Животът на Запад ме научи да бъда точен, ясен и конкретен. След 23 години лъжлив и покварен преход считам, че рамантиката трябва да бъде сложена на страна в името на целта, на средствата и стратегията за желания успех.
Много мили са студентките и студентите от европейските столици, развяли трибагреника. Солидарността им с Родината е очарователна. Е и? Защо не кажат какво точно мислят и искат?! Вече са „големи и просветени“ деца, при това говорещи и разбиращи чужди езици! Не могат ли те да препоръчат на своите приятелки и приятели в България политическите системи, които ползуват на Запад? Не им ли стана ясно, че не е пускането на бюлетина в нашенската урна достатъчна подкрепа за българската „демокрацията“?!