На 28 май т.г. Временните Обществени съвети на българите в чужбина, Инициатива „Искаме да гласуваме“, Инициатива „Гласуване без граници“, Инициатива Glasuvam.org и нашето издание изпратиха съвместно писмо до председателя на Народното събрание на Р. България и до председателите на парламентарните групи, свързано с проектоправилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В писмото, заведено с вх. номер № ПГ-3194-С-1/30.05.2013 г., се предлага всяка от парламентарните групи да определи по най-малко по един свой член като народен представител за контакт по въпросите за българите от чужбина. Както и да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия.
Мотивите за тези предложения, както и други предложения, касаещи работата на парламентарните комисии, може да се видят в текста на писмото, което поместваме по-долу.
––––––––––––––––––––––––
.
Временни Обществени съвети на българите в чужбина
Инициатива „Искаме да гласуваме“
Инициатива „Гласуване без граници“
Инициатива Glasuvam.org
Интернет медия Eurochicago.com
28 май 2013 г.
Тулуза, Париж, Чикаго, Сидней, Цюрих, Торонто, Мюнхен, Франкфурт
.
До
Г-н Михаил Миков
Председател на Народното събрание на Р. България
Г-жа Мая Манолова
Зам.-председател на НС на Р. България
Председател на Временната комисия за ПОДНС
Г-н Бойко Борисов
Председател на ПГ на ГЕРБ
Г-н Сергей Станишев
Председател на ПГ на Коалиция за България
Г-н Лютви Mестан
Председател на ПГ на ДПС
Г-н Волен Сидеров
Председател на ПГ на „Атака“
.
Относно: Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание
Уважаема г-жо Манолова,
Уважаеми господа,
На проведените преди броени дни изборите за 42-ро Народно събрание, близо 116 000 българки граждани, живеещи извън страната, упражниха конституционното си право на глас, въпреки трудностите, които съпътстваха откриването на избирателни секции в чужбина и няколкочасовото чакане, понякога под дъжда, в редица градове като станалия вече емблематичен Лондон (2085 гласували в посолството и още 1685 в район Тотнъм), но и Париж (1109), Берлин (1218), Mюнхен (1472), Франкфурт (1062), Виена (1551), Атина (1443), Mадрид (1300) и др.
По своя брой гласувалите български избиратели извън страната, са повече, отколкото гласувалите в 17 от 31 области в страната, взети поотделно.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те.
По оценки на МВнР, българските граждани, живеещи извън страната, надхвърлят 1,5 млн. души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989 г. се оценява на най-малко 200 000.
По официални данни на БНБ, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд. евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.
Така, както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Въпреки това, българските избиратели в чужбина не могат да гласуват за кандидатски листи или независими кандидати, и съответно не излъчват народни представители в Народното събрание, които да ги представляват в парламентарния дебат, така, както народните представители от Кюстендил, Видин, София, Кърджали или другаде представляват освен нацията, и специфичните проблеми на гражданите от техните избирателни райони.
Във връзка с това, и докато не бъде създаден пълноценен избирателен район чужбина, което очакваме 42-рото Народно събрание да разгледа и приеме при предстоящите промени на Изборния кодекс, се обръщаме към вас със следните предложения, които да залегнат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
– всяка от парламентарните групи определя най-малко по един свой член (например някой от зам.-председателите) като народен представител за контакт по въпросите за българите от чужбина. По-големите парламентарни групи (над 50 члена) излъчват най-малко двама народни представители;
– да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия.
Убедени сме, че след като 41-то Народно събрание излъчи 10 парламентарни делегации към международни институции, в т.ч. и авторитетната Интерпарламентарна асамблея по православие, както и десетки групи за приятелство с народите на Чили, Уругвай, Иран, Тайланд, Куба и други безспорно приоритетни за външната политика на България нации, народните представители ще подкрепят предложението ни.
Относно работата на Народното събрание, и с цел създаване на по-добри условия за участие на неправителствените организации, активни граждани и други заинтересовани в парламентарната дейност, прозрачност, модернист и доверие в законодателната дейност, поддържаме и следните предложения:
– онлайн излъчване на заседанията на парламентарните комисии ;
– възможност за телеконферентно участие (например по скайп или други безплатни платформи) на неправителствения сектор в заседанията на комисиите – това ще даде възможност най-напред на НПО от провинцията, но и на българите извън страната, да бъдат в полза на работата на комисиите;
– публикуване на направените предложения и становища по законопроекти, както от НПО, така и държавните институции, които да са неразделна част от доклада на комисията, разглеждаща законопроекта;
– публикуване на стенограмите от заседанията на Комисията по външни работи и национална сигурност, когато не става дума за чувствителна информация;
– да бъдат определени приемни дни и часове на народните представители, както и телефон и и-мейл за контакт;
Убедени сме, че тези няколко предложения ще допринесат както за засилване на авторитета на Народното събрание в обществото, така и за постигане на най-важното в една представителна демокрация – увереност у избирателите, че законодателят ги представлява и, че неговата дейност отразява интересите на нацията.
.
За Временни Обществени съвети на българите в чужбина, www.globalbulgaria.org –
Стефан Mанов, Франция
Любомир Гаврилов, Франция
Тася Тасова, Австралия
Петранка Стаматова, САЩ
Димитър Иванов, Швейцария
Димитрина Ланг, Германия
За Инициатива „Искаме да гласуваме“ – www.iskamedaglasuvame.com – Красимир Гаджоков, Канада (Торонто)
За Инициатива „Гласуване без граници“ – Атанас Чобанов, Франция (Париж)
За Инициатива Glasuvam.org – Боян Юруков, Германия
За Интернет медия Eurochicago.com – Мариана Христова, България
Добра инициатива.