Защо Бостън и защо точно сега?

Защо в Бостън и защо точно на 15 април? Атентатът по време на бостънския маратон предизвика множество спекулации. Съвсем сигурно е обаче, че мястото на атентата, както и денят, в който той бе извършен, не са случайни.

.

Б. Узунова,  Дойче Веле

Бостън заема ключово място в американската история. Именно тук през 1775 година се водят първите битки за независимост от английските колониални владетели. В деня на атентата американците празнуваха своя традиционен „Patriots Day“- в памет на именно тези събития от 18-ти век. Кулминационната точка на тържествата е маратонското бягане – един неотменим ритуал за хората от „града на революционерите“. Не на последно място Бостън е и градът на легендарното движение „Чаено парти“, в чиято програма понятието „национална гордост“ играе много важна роля. Атентатът от 15 април е удар именно срещу това национално самочувствие.

Краят на нормалността

Всички тези факти носят в себе си заряда на една символика, която е показателна за американското свободолюбие. А това превръща Бостън в „идеална мишена“ за радикалните ислямисти. Все още обаче не знаем дали атентатът е тяхно дело, така че поне засега трябва да се въздържаме от подобни предположения. Във всички случаи обаче става дума за перверзен акт на т. нар. психологическа война. Защото терористите, които и да са те, без съмнение са искали да покажат едно: че Америка си остава уязвима, независимо от това колко сигурна се чувства. Лошата новина е, че Америка сега отново ще се види принудена да търси враговете си. А добрата вест е, че президентът този път се казва Барак Обама, а не Джордж Буш. И все пак: нормалността, която почти се беше установила в Америка, сега отново ще отстъпи място на драстичните мерки за сигурност.

Америка скърби

В продължение на над 11 години американците имаха късмет: те виждаха ужасяващи кадри като тези от Бостън само по телевизията, защото атентатите се случваха другаде – някъде в Близкия Изток, в Африка, Азия или Русия. През последните няколко години световният тероризъм си подбираше все „меки цели“ и извършваше нападенията си в страни, в които се проникваше сравнително лесно. Съединените щати с техните въоръжени до зъби служби за сигурност, строг граничен контрол и рестриктивно законодателство останаха пощадени. До 15 април тази година.

Пак чуждофобия?

През последните няколко години късмет имаха не само американците като нация. Късмет имаше и президентът Обама. За разлика от предшественика си Буш, той не трябваше да се оправдава за слабости в работата на службите за сигурност, нито пък за липсата на координация между тях. Дори напротив: Обама имаше щастието да отпразнува най-големия засега успех в борбата срещу международния тероризъм – залавянето на Осама бин Ладен. Този успех изигра немалка роля за преизбирането му на президентския пост.

По негово време терористите в Афганистан, Пакистан, Ирак и на много други места по света бяха изтикани в отстъпление, включително и благодарение на новата американска стратегия за атаки с безпилотни самолети. Само че 15 април промени ситуацията основно. Вече е ясно, че Обама е изправен пред може би най-трудното предизвикателство на своя досегашен мандат. От начина, по който ще посрещне това предизвикателство, ще стане ясно дали свободолюбива Америка е в състояние да открие виновните за престъплението, без да изпада в нова чуждофобия. И без да търси нови врагове.

.