Сиропиталището Атенагоурден – социален дом или затвор за три български деца?

Неотдавна публикувахме два материала, свързани със съдбата на три деца с двойно гражданство, българско и шведско, Мимми, Розита и Румен Томови-Каллмир, намиращи се в сиропиталището Атенагоурден в Уддевалла,Швеция. Първият текст беше Отворено писмо от тяхната майка, Марийка Томова, до Европейската комисия, българските евродепутати и българското и шведското правителства, в което тя апелираше за помощ и намеса в името на три деца, с чиято съдба се злоупотребява от шведски социални служители.  А другият – още подробности по случая и приложени документи, свидетелстващи за родителските права на г-жа Томова.

Днес разбрахме, че едно от децата на Марийка Томова и Петер Калмир – както е името на бащата, Мими, не е издържало на психологическия терор, изолацията, невъзможността да посещава училище и пр., и е избягало от сиропиталището.  Намира се в неизвестност, но майката предполага, че дъщеря й може да е била подслонена у приятелки. Г-жа Марийка Томова смята още, че на другите две деца, Розита и Румен, няма да им бъде простено заради бягството на Мимми.

Доказателство за това е и писмото от бащата Петер Каллмир до неговия адвокат, носещо днешна дата, 24.01.2012 г.

Текстът, който следва, е това писмо –  в превод на български, в което става дума за другата дъщеря на Марийка Томова и Петер Каллмир, Розита, която е била възпрепятствана да посещава училище. При това, както пише бащата, посещаването на училище за Розита е било „нейното единствено място за свобода“.

–––––––––––––––

ПРЕВОД на български

От: Петер

Изпратено: на 23 януари 2013 в 10,12 ч.

До: Й. У. (адвокат)

Тема: Отг.: Мимми

Здравейте!

Сега по телефона ми се обади Розита и ми разказа, че след като тя е отишла на училище  и е започнала училището, то нейният кюратор влиза в класната стая, след около 1,5 часа присъствие в часовете, и й казва, че тя трябва да се върне обратно в Атенагоурден. Някой от Атенагоурден, най-вероятно шефката Аннели, се е обадила и съобщила, че Розита е болна, въпреки, че Розита НЕ е болна и противно на волята на Розита, и въпреки, че Розита НАИСТИНА ЖЕЛАЕ да ходи на училище, което е нейното единствено място за свобода от Атенагоурден точно сега. Казах на Розита да им каже, че желае да излиза навън, не да бяга или нещо подобно, ами да види дали те й позволяват да излиза навън.

Ако те не й позволят, тя ще ти разкаже това и на теб.

Но ако тя НЕ ти се обади по телефона, то това означава, че те са й ОТКАЗАЛИ контакт със собствения й адвокат.

Това е попречване от тяхна страна, против волята на дъщеря ми да посещава училище и да се образова, ФАЛШИВИ СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ, че Розита е болна, макар тя да не е, и представлява, НЕЗАКОНОВО ОТНЕМАНЕ НА СВОБОДА, ако те не й позволят да излиза!

С приятелски поздрави,

Петер
 

–––––––––––––––––

Това, което можем да добавим по случая с децата на Марийка Томова и Петер Каллмир – Мими, Розита и Румен Томови-Каллмир – които са и български граждани, е, че е крайно време като че ли някой от българското Външно министерство да се опита да помогне за благоприятен изход за тези деца. Които, както изглежда, продължават да са заложници на безсъвестни шведски социални служители. Да са деца с нарушени човешки права, в XXI век, бидейки граждани на две европейски страни, членки на Европейския съюз.

Дали тяхната съдба интересува българското Външно министерство, държавата България, държавата Швеция или еврокомисарите, към които се опита да се обърне пряко тяхната майка? Не личи да е така. А ако някой си мисли, че в страна като Швеция не може да има злоупотреба с власт или непочтени машинации от някакви конкретни служители или служби, може би трябва да се запита как така на едни съвременни деца, европейски граждани, може да им се пречи дори на правото да ходят на училище.

Еврочикаго

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред:  Петиция в подкрепа на това Мимми, Розита и Румен Каллмир да бъдат освободени от „социалния затвор“ Атенагоурден може да се види и/или подпише тук – Sweden, give freedom to Mimmi, Rozita and Romen Tomovi-K.