2024-04-20

8 thoughts on “Съдбата на България зависи от избирателната система

  1. Кое е недоказаното във един въпрос? А кое е „партенката“ – израз от казармата БГ, от която като лалугери избягаха точно такива като авторката. С претенции да са „специалисти“ по КГБ. И да са „смелчаци“, за разлика от нас, останалите тука, които според смелата авторка, с претенции да бъде специалист по КГБ, са увековечили властта на червената хунта и техните деца, настанени по медии, банки, министерства, екс. Все едно ги назначаваме ние, а те, борците за свобода ни отварят очите – например за това що е то КГБ и компания. Доколкото зная архивите на КГБ още не са разсекретени (за разлика от частичното и мъчително отваряне на архивите на ДС – и в това бе смисълът на моите въпроси) и единствените източници за червената кремълска хунта са точно книги на избягали щатни кагебисти. Което само потвърждава стила както на авторката, така и на тоя сайт – препечатване. Въпреки това – с уважение.
    1. П.С. що се отнася до квалификациите по мой адрес – това само показва недвусмислено по още един начин търсените отговори от точно този ъгъл, визиран в по-горе изразения смисъл: колкото и да се правиш на различен, смел и неповторим (каквото е значението на авторството), трудно от тези отговори може да се направи заключение за автентичността на предложените за прочит книги. Ако никой не обелва и дума за тях – то това говори от само себе си за тези качеството на тези компилирани „произведения“. Или… всички останали да живеем в БГ и да променяме БГ въпреки октопода ДС сме доносници на службите – пак според логиката на „авторката“?!… От поврътливата логика на отговорите, наистина „но комент“. Няма смисъл.
    2. П.С. Що се отнася до анонимността – такива са изискванията на сайта за поверителност. Колко се спазват те е видно от едно случайно хрумване в коментарите ми под една друга статия, където вместо отговори получих същите обтекаеми обяснения извън въпросите, които поставих. Ето защо освен с „въпрос“ съм подписал един коментар с „ха-ха-ха-а-а!“. Точно и ясно е изразено по този начин отношението ми към анонимността и спазването на правилата за поверителност – с второто ми „име“.

  2. Уважаеми господин Въпрос, за последен път се занимавам с вас. Правя го не за друго, а защото партенките и не даказаните компромати са точно методите на доносниците от ДС. Фактът, че те и техните деца държат медии, банки и мистерства, уважаеми анонимен страхливецо не зависи нито от мен, нито от Румяна Чеков Угърчинска, а от пълзенето на такива смели лалугери като вас. За ваша, на Еврочикаго и на всички все още активни българи, препоръчвам книгата на Румяна Угърчинска – „КГБ и Компания“ за която НИКОЙ не обелва дума, въпреки съществуващото издание дори и на български език..?!

  3. Г-н Чеков (не се ли казваше така и „френската“ журналистка Угърчинска),
    Няма нищо лошо да си анонимен. На фона на мизерната БГ журналистика – а не на мизерната авторка, както се опитвате да промените значението на въпроса ми – това е повече от достойно: да си анонимен. Променянето на смисъла на въпроса в друга посока е доста смущаваща и издава подозрителна аналогия – с методите на работа от 25 години, уважаеми Чеков…
    А като се имат предвид изявите на г-жа Угърчинска не само в К2, а и в СКАТ пред прошнуровани и доказани ченгета от ДС и техните потомци – всички ваши обяснения за анкети и т. под. „жанрове“ май че доста точно обясняват смисъла на моя въпрос.
    Но комент – както казват по вашите земи.

  4. Уважаеми анонимен прокуроре, въпросната „мизерна журналистка“ е френска журналистка повече от 25 години, а не българска. Тя написа книга от 372 страници за „Истината за атентата..“ след 10 годишна анкета във Франция, Турция, САЩ, Италия, Полша и Германия. Книгата бе публикувана от френски издател през 2007 година. Няма никъде подобна книга, защото никой не направи никаква сериозна анкета, /и никой не посмя/защото „Атентата“ беше част от дезинформационната война между различните разузнавания. Последният съдия-следовател на тази афера Розарио Приоре, възхитен от фактите изнесени във френското издание, придружи Румяна Угърчинска и потвърди пред подозрителната българска публика достоверността на разкритията. Френската телевизия, изготви документален филм позоваващ се на книгата на Румяна. Три години бяха необходими, за да се осмели един български издател, да пусне тази книга на българския пазар за да предостави на български „анонимни плювалници“ да си уталожат злобата. Никъде в чужбина, никой не оспори нито един изнесен от Румяна факт.

  5. Уважаема Мариана,
    Вашият интерес към темата за гласуването е понятен. Струва ми се обаче, че нито пенсионерите, нито тези, които живеят навън нямат правото да определят живота на един активен човек, който си плаща данъците в БГ. Що се отнася за калта – малко кално ми се струва точно това.

  6. Драги анонимен,

    Този запис от интервю с Румяна Угърчинска за друга медия е качен в Еврочикаго поради това, че нашето издание има специална сборна тема „Стратегия за българите в чужбина – проекти и реалности“, където има много публикации, свързани с изборното законодателство за българите в чужбина, с инициираната от президентството среща в Брюксел през ноември, за законопроекта за българите в чужбина, спрян миналата есен и задвижен пак неотдавна, и пр. Не знам, впрочем, което и да било друго издание, било то базирано в България, в САЩ или на друго място, да има такава специална тема, но това е отделен въпрос. В тази сборна тема (рубриката „Акцент“) сме включили и това запис от интервю с Р. Угърчинска.

    Ако наистина ви вълнуват въпроси, свързани с изборното законодателство за българите в чужбина, със законопроекта за българите в чужбина или с инициираната от президентството среща с българските общности в Брюксел, отворете тази сборна тема – там има поне двайсетина публикации, и то само за тази година.

    https://www.eurochicago.com/2012/06/strategiya-za-balgarite/

    Ако не ви интересуват подобни теми и въпроси, намерете си друго място да хвърляте кал.

  7. Тази другарка „открива Америка“ по същия начин, по който написа (преписа)една книга за атентата срещу папата, за която други подобия на журналисти я наградиха. Затова ли сте базирани в САЩ, другари от сайта – да бъдете алтернатива на мизерната БГ журналистика и да информирате американската общественост и всички забегнали от т.нар. БГ демокрация, или да папагалствате от други медии, които също папагалстват умишлено укривани идеи, родени от хора, които все пак останаха в БГ да се борят с червената хунта и нейните партийни мутации?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *