Днес почитаме св. св. Кирил и Методий (Кирилл и Мефодий, St. Cyril and Methodius) , създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. Оригинално творческо дело, глаголицата предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. Солунските братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. По молба на княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията през 863 г., двамата отиват в Моравия, където остават три години и половина.
През 867 г. защитават делото си пред папата в Рим, а Адриан II се вижда принуден да признае официално славянските книги.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.
Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
Кирило-методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Дошлите в България през 886 г. Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум, Ангеларий, Константин и др. получили блестящи условия за разгръщане на проповедническа, просветителска и книжовна дейност от страна на нейния владетел княз Борис I – Михаил (852-889; +907), който се изявил в ролята си на спасител, покровител и вдъхновител на славянската писменост и книжнина. Това в най-голяма степен, успоредно с извършената християнизация на българите, определя изключителното му място в цялата ни история. Продължаването на Кирило-Методиевото дело, превръщането на България в негаснещо огнище на християнска и славянска просвета и книжовност, в пръв духовен вожд на славянския свят разкриват държавническия гений на най-великия сред средновековните ни владетели. Чрез подвига, който в края на ІХ – началото на X в. се твореше в българската земя, се разтваряха дверите на културната история за една нова творческа стихия – славянството.
Значимостта на средновековна България като „държава на духа“ (според точ С. Лихачов) особено релефно и в християнски дух е подчертана в старобългарската творба от началото на XIII в. „Разумник – указ“:
„Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето… Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух…“
На 11 май честваме църковния празник на двамата братя, докато 24 май се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменостл
Най-ранните славянски книжовни паметници и откритите глаголически и кирилски надписи през последните години ясно и недвусмислено показаха, че истинската родина на кирилската графична система и на документираната славянска книжовност бе България от края на ІХ и началото на X век. В Плиска, Велики Преслав, Охрид, Преспа, Баргала на река Брегалница в Македония, в манастирите край с. Равна, Варненско, с. Черноглавци, Шуменско, с. Мурфатлар в Северна Добруджа и другаде бяха създадени онези книжовни творби, надписи и др., които вписаха българския дух в културната история на Европа.
Именници днес са: Кирил, Кирилка,(от гр. „кирилос“ – господарски), Методи, (от гр. „методиос“ – който изследва) Метко, Киро, Кируша, Владо, Властимир, Властимира, Всевлад, Властимира, и др.
Св. Кирил и Методий
Константин Величков
Първа книга щом хванах,
там намерих вашто име,
колко много аз узнах
трябва ние да ви чтиме.
На езика си до днес
учим, молим се с наслада.
Всяка слава, всяка чест
за това на вас се пада.
Възлюбихте своя род
и посяхте скъпо семе,
с неговий се радва плод
цялото славянско племе.
Името ни и родът
от забвенье вий спасихте,
към просвета в славен път
вие нази устремихте.
Вий пръснахте между нас
светлото ученье ново,
първи път от ваший глас
чухме името Христово.
Зарад вази можем днес,
свети Кириле, Методий,
да живеем с гордост, с чест
между другите народи.
Дорде трае наш език,
боговдъхновени братя,
ваший подвиг свят, велик
ще се слави на земята.
Дорде българин един
още на света живее,
като благодарен син
вам с възторг хвалби ще пее.
Дор ви славим – от беда
вашта памет ще ни пази.
Пътеводна вий звезда
ще сте винаги за нази.
Още за днешния ден четете тук 11 май църковен празник на Светите братя Кирил и Методий
По ред на статията:
1. Славяните се пръкват в канцелариите на Екатерина Велика чрез доктрината за Проливите и оправдаващата я „защита на вси християнски народи в турската империя“. Славяни е с корен от СЛАВА.
Виж СЛОВЕНИ е друго нещо и идва от СЛОВОТО. Божие.
Въпросът е: Чий е Бог?
В „Солунската легенда“ е казана истината: „словените които са българи“. Словени са следовниците на Словото Божие а религията им е Българска. На Великата Богиня Майка – Бела, Кибела.
Затова се пее в химна на Родопа: Бела съм, Бела Юначе…
Богинята Бела казва на своя свещеннослужител Юнака-пастир коя е тя.
Оттук идва и цялата история с „покръствания“ и „даване на букви и християнство“ на българите.
Да се опорочи и скрие най-старата човешка представа за света, религия в днешният смисъл е прекалено казано. Древният свят на Балканите,Северното причерноморие,Средна Европа, Анатолия, Близкият Изток. Всички те изповядват Богинята Майка – Женската същност на земният живот, а Бел-Бал е Богът Отец на Небесното царство. В римският пантеон влиза като двойката Либер-Либера. При нас е Бел-Бела. Бел-Бял-Зарко-Загрей-Слънце. Стигнахме и до „тракийската“ религия. 500 г.пр.н.е. Херодот пише, че тракийският Патриарх Залмокс е живял в далечното минало и учил гетите да не ядат месо, да изкоренят лозята и да бъдат смирени. Скрил се в „подземно жилище“-тракийска гробница примерно в Старосел, а неговото паство скърбяло за загубата му. След 3 години!?(по днешните преводи на Херодот, а може би са 3 дни)Той им се явил и те се възрадвали и Го последвали в учението Му. Ето от къде идва идеята за Възкресението и ставането на „божи син“ след 3-дневни тайнства в тракийските храмове-гробници на посветените. Защото Христос е степен на Посвещение. В „Александровската гробница“ в хасковско зографът и ясно е казал с афтографът си кой е :Кодзимасес ХРИСТОС. Степените са хрестуси и христоси. На елински език. Гърци се появяват след метежа „Ника“-Найки на данайците срещу Юстиниан Велики и разрушаването от тях на първата черква СВ.София строена от Константин Велики. На нейно място, след разрушаването и от данайците, Юстиниан строи днешната Св.София. Както и Охридската, както и Софийската , както и –тази в Плиска. Така наречената „базилика“ е една от най-големите черкви в света строени някога. Два пъти по-голяма от тази в Равена на Теодорих Велики. Голям Тошко. Теодорих пък бил в Мизия и оттам се преместил в Равена , след политически борби с Юстиниан. Бил уж немец, пък никога не е живял в немско. Дори неговият главен библиотекар Филисторг написал 12 томна история на готите, която история, по заповед на Юстиниан, или поне в негово име, е пренаписана-опорочена, т.е. адаптирана от Йордан само в една книга. Йордан сам казва че не е в час с книжовните неща но ще изпълни заръката по достойнство. Също той е първият и последен „немец“ кръстен Йордан. За разлика от всяко българско село където и кучетата се казват Данчо.
2. Така стигаме да въпросът: Защо му е на някого да пренаписва историятао на готите? Защо му е на някого да „довежда“ българите от Памир и Татламакан? Защо му е на някого „да дава писмо и четмо“ на българите в краят на 9-ти век? Защо му е на някого „да среща българите за първи път с Христос“ през 9-ти век?
Кирил бил даскал в Магнаурската школа, пък за него не знаел отличникът и СимеонІ? В житията на Кирил пък пише, че бил роден като Курила – в Кападокия. Нерде Кападокия,нерде Солун! Ще кажат комшиите.
Оказва се, че в Кападокия е живял родът на „немеца“ OYPФIЛА. Оттам е преселен от военния поход на други готи и заселен в Търновско. Демек, Урфил не е и виждал немско. Камо ли да е говорил швабски. Но бил „ариан“- подобно на Арий Александрийски, приемал Христос като ПОДОБНОСУЩИЙ. Т.е. Христос е Пророк а не част от Бог. Затова днешните килимявки не дават дума да се изговори за Урфил като българин и гет-гот по народност. По същата логика не дават и дума да се изговори за Тривелий Велики като българин и християнин, въпреки че го има в православният календар. Защото не може един РЕКС-гет да бъде християнин и светец през 7-ми век!, та ако ще и да е спасил Европа от пълчищата на Исляма през 721год. Злите езици говорят, че всъщност Тривелий на чист български означава Триждивелик. Че това е самият Аспар-РИХ управлявал в съкняжие със синът си. Що ли ми се струва връзка с Хермес Триждивеликият. Дори по негово време имаме царски род Ерми. Имаме Ерма река. Имаме Св. Ерм. Имаме ергени. Имаме също така в насилваната ни АЗ-бука ЕР-голям и ЕР-малък.
3. Кирил и Методий били „гръцки агенти“ а когато отишли в Рим, цял знатен Рим ги посрещнал пред вратите на града. Това е толкова ярък политически акт, който не може да се оправдае с религиозна дейност. Малцина са приетите пред вратите на Рим и то да не са князе или диктатори.Кирил и Методий са посрещнати като официални представители на Българската империя. Империя независима политически и религиозно от Рим и Цариград.
Подобна баталия беше посрещането на руския патриарх Кирил….не пред паметника-костница-черква Шипка …а пред съветското изчадие божие Альоша! Политическите церемонии са ясна историческа картина кой-кое е!
Методий е назначен от римският папа като Епископ не в Чехия а в днешна Сремска Митровица,в Сърбия, тогавашен голям и важен град Сирмум.
4. За любителите на „славянски“ букви ще е любопитно да видят коптското писмо …в Египет…