2024-04-19

1 thought on “Музикални легенди от миналото – Рицарят на горното „фа“

  1. Прости, в живота пречка си ми ти

    Прости, в живота пречка си ми ти.
    Прости ми, и нека веч да си вървя.
    За всичко си виновна само ти,
    за наште рухнали мечти.
    За туй прости.

    На теб отдадох чувствата си аз,
    любов, целувки, буйната си страст.
    Но ти като че ли не ме разбра,
    с мен се пдоло подигра
    за туй прости.

    Сал теб обикнах, ази на света.
    За мен ти бе единствена мечта.
    За теб сърце ми пак ще да тупти,
    за всичко си виновна само ти.
    За туй прости!

    Гърди си с рози накичи

    Гърди си с рози накичи,
    на младостта се насити
    и с пълна чаша пий наслада,
    че няма да си вечно млада.

    На младост младостта цени,
    цветята росни откъсни.
    На старост туй ще е отрада-
    че си била на младост млада.

    И с пълна чаша пий наслада,
    че няма да си вечно млада.

    Недей тъгува

    Недей тъгува за мойта изневяра,
    обичай ме и всичко забрави.
    Когато плачеш, запалвай си цигара
    и знай: димът ще скрие твоите сълзи.

    Какво от туй, че другий ме целува,
    нали съм твоя аз сега и до зори.
    Недей тъгува за мойта изневяра,
    обичай ме макар и с болка и тъга.

    Само ти, сърце, си ми приятел

    Само ти, сърце, си ми приятел,
    само ти не ми изневери.
    И макар да си бедно и страдаш,
    като мене твърдо бъди!

    Недей да плачеш, недей да страдаш,
    недей да пълниш със сълзи очи,
    не се измъчвай, не се погубвай,
    заради една жена!

    Щом животът играй, и аз ще играя,
    който люби, той ще спечели
    и дано на света се намери
    едно сърце мен да залюби!

    Недей да плачеш, недей да страдаш,
    недей да пълниш със сълзи очи,
    не се измъчвай, не се погубвай,
    заради една любов!

    Разлъка

    Таз вечер празнувам разлъка,
    скъп спомен по теб изживян.
    Налейте, да пия от мъка,
    едничкият смисъл е там.

    Защо ли те тебе залюбих,
    защо те обикнах, кажи!
    Защо ли си времето губих,
    защо ли не пих до зори?

    Угаснал да видя във мене
    мил спомен по теб неживян,
    цената на губено време
    не искам да диря от теб.

    Със вино се лесно лекува
    безумно терзана душа
    и спира сърце да тъгува.
    Налейте да пия и сега!

    Минаха години

    Минаха години,
    без да те забравя аз,
    чакам те да дойдеш,
    чакам те със буйна страст.

    Споменът по тебе
    никога не ще угасне,
    много дни ще минат –
    мъката ми ще порасне.

    Вечно ще те чакам,
    мили мой, ела при мен,
    с песен на сърцето
    ще те срещам всеки ден,

    устните ти жарки
    ще целувам до забрава,
    пак ще сме щастливи,
    мили мой, ела при мен!

    Циганка

    Бе тъмна нощ,
    небето беше без луна
    на улица малка
    видях аз паднала жена

    Вдигнете ме
    горчиво молеше се тя
    спасете ме
    от жестоката съдба

    Видях я аз
    с очи красиви беше тя
    но още по
    красиви бяха в моите очи.

    Вдигнете ме
    горчиво молеше се тя
    спасете ме
    от жестоката съдба

    О, циганко,
    последно сбогом ми кажи
    на скитника,
    когото ти опропасти.

    За тебе аз,
    продадох всичко и пропих
    по тебе аз
    живота си опропастих

    Аз живея за любов

    Аз живея за любов,
    вечно тъй усамотена,
    че продадена любов
    сърцето ми разби.

    И макар шега за вас
    в тая нощ опиянена,
    сякаш влюбена съм аз,
    забравила скръбта.

    Недей ме пита коя съм
    в тъмната нощ,
    при теб честита ще съм
    сал до зори.

    Аз живея за любов,
    вечно тъй усамотена,
    че продадена любов
    сърцето ми разби.

    Дете на моите години

    Дете на моите години,
    дете на моята любов,
    с твойта хубост ще направиш
    щастлив любовник някой друг.

    Ще минат може би години,
    ще стана старец белобрад.
    Ще спомням твоите черни очи,
    що нявга съм ги любил аз.

    Когато в гроба ще ме сложат,
    свидетелка ще найда аз.
    На нея всичко ще разкажа,
    що нявга съм те любил аз.

    Трендафилът мирише

    Трендафила мирише,
    бодилото боде,
    а любовта говори,
    люби ме от сърце.
    Пр. Ах, мила моя,
    на колене ти падам,
    и ти се моля
    само за едно…

    От малка ме залюби
    голяма не ме взе
    ще дойде ден, когато
    ще плачеш зарад мен.
    Пр.

    Небето да е книга
    морето – мастило,
    не мога да напиша
    любовното писмо.
    Пр.

    В тая стара кръчма

    В тая стара кръчма,
    на тая стара маса
    стояхме двама с тебе,
    чак до сутринта.
    Пр. Ти ми галеше косите
    аз, целувах ти очите,
    чак до сутринта.

    Знам, че ме обичаш ти,
    но ти пречи гордостта,
    чуй ме мила, разбери
    и стани моя жена
    Пр.

    В тази стара къща,
    на тази стара спалня
    лежахме двама ние с тебе,
    чак до сутринта.
    Пр….

    В тази стара плевня,
    на тази мокра слама
    лежахме двама с тебе,
    чак до сутринта.
    Пр….

    Отлита самолета
    с него отлиташ ти,
    изчезнаха безследно
    нашите скъпи дни.
    Пр….

    Красив роман е любовта

    Красив роман е любовта,
    напuсан без начало и без край.
    Започнеш ли, четеш го цял живот,

    не си ли чела досега,
    любима моя още тоз роман,
    в сърцето си не го ли,
    чувстваш ти?

    Не си ли плакал ти,
    когато люлякът цюфти?
    Не си ли чакал ти да дойдат
    по-щастливи дни?

    Красив роман е любовта,
    написан без начало и без край.
    Започнеш ли, четеш го цял живот.

    Белите манастири

    Продават се мамо,
    белите манастири,
    белите манастири, мила мамо,
    с църните калугери.

    Никой не се наема
    манастир да купи,
    манастир да купи, мила мамо,
    с църните калугери.

    Най ми се е наело
    младото еврейче,
    младото еврейче, мила мамо,
    солунското търговче

    То се е наело
    манастир да купи,
    манастир да купи, мила мамо,
    чаршия да прави

    Балалайка

    Тумбала, тумбала, тум балалайка
    Тумбала, тумбала, тум балалайка
    пей, балалайка, пей балалайка,
    чудната песен на любовта.

    Циганка стара пуши с лула
    и си спомня за младостта –
    как с балалайка свирила тя
    чудната песен на любовта.

    Тя живяла бедно, сама,
    със мечтите за любовта.
    Влюбени срещала по света,
    с радост им пяла тя песента.

    Много разказвала за любовта,
    топлила много сърца по света,
    но не открила никому тя,
    чудната тайна на любовта.

    Заспали чувства

    Заспали чувсва в мен недей събужда,
    Не наранявай бедно ми сърце,
    Че то без друго е наранено,
    Ти го залюби и го остави.

    Вечер щом легнеш, погледни луната –
    Там ще да видиш моите очи.
    Сутрин щом станеш, погледни росата –
    Там ще намериш моите сълзи.

    Чайките бели, ще ми напомнят
    За любовта ти, що ми подари.
    И край морето бродя аз самотен,
    Чакам да се върнеш онтново пак при мен.

    Бедни ми рибарю

    Кажи, кажи, малай моме
    Знаеш ли мрежи да плетеш
    И във мрежите си, малай моме,
    Моето сърце да оплетеш?
    И във мрежите си, малай моме
    Моето сърце да оплетеш?

    Зная, зная, бедни ми рибарю,
    Зная мрежи да плета.
    И във мрежите си бедни ми рибарю,
    Твоето сърце ще оплета.
    И в мрежите си, бедни ми рибарю
    Две сърца в едно ще оплета.

    Любил съм, но любов нямах
    И нивга влюбен аз не бях.
    Но аз искам, искам да живея
    В радост, щастие и любов.
    Но аз искам, искам да живея
    В радост, щастие и любов.

    Ако зажалиш някои ден

    Ако зажалиш някой ден за драмска ракия
    Дойди на гости
    С коня шарколия.
    Татко ракия ще ти налее,
    Старите песни ще ти попее

    Ако зажалиш някой ден за одринско вино
    Дойди на гости
    Кротко и мирно
    Мама ще вино от изба извади
    И мойта жалба ще ти обади.

    Ако зажалиш някой ден за момини устни,
    Прескочи нощем
    Портите пусти.
    С одринско вино, с люта ракия
    момини устни ще те опият.

    Моряците се връщат

    Моряците се връщат от бурното море,
    Само моят мил го няма в тия редове
    Припев:
    Ой, ти Черно море,
    Защо тъй ревеш?
    Нашта буйна, буйна младост,
    Ще я погребеш!

    Плискат се вълните, чайките летят,
    Само младите моряци пеят без да спрат.
    Припев:

    Облак се задава, буря забуча,
    Само смелите моряци не уплаши тя.
    Припев:

    Капитанът вика:”Дръжте се, момци!”
    Яко вдигайте платната, ето го брегът!”
    Припев:

    Аз си имам две съседки

    Аз имам две съседки,
    Две съседки – две кокетки,
    Чернооката е Гинка,
    А пък русата – Калинка.

    Сутрин тичам аз по Гинка,
    Вечер бягам след Калинка,
    Цял ден сядка не ме хваща,
    Нощем бог ми сън не праща.

    Тези мои две съседки
    Объркаха всички сметки –
    Сам се чудя и се мая
    Де ще му излезе края.

    [вариант]

    Аз имам две съседки,
    Две съседки – две кокетки,
    Чернооката е руса,
    А пък русата е черна.

    Вечер лягам аз при Гинка,
    Сутрин ставам при Калинка,
    Сам се чудя и се мая
    Де ще му излезе края.

    Тези мои две съседки
    Счупиха ми две кушетки.
    Сам се чудя и се мая
    Де ще му излезе края

    Аз искам да те забравя
    (За мен ти си морска сирена)

    [Am]Аз искам да те забравя,
    Но сър[E]цето ми плаче за [Am]теб.
    Припев:
    Пла[Dm]чи, ти, плачи, о, сър[Am]це,
    За [Dm]моята Алма пла[Am]чи,
    Че [Dm]нийде в света няма [Am]други
    Като [E]нейните сини о[Am]чи,
    Като [E]нейните руси ко[Am]си.

    За мен ти си морска сирена,
    Морякът удавник съм аз.
    Морякът удавник съм аз…
    Припев

    Безброй целувки ти пращам
    По безкрайната морска шир.
    По безкрайната морска шир.
    Припев

    Заспали чувства

    Заспали [Am]чувства в мен недей съ[E]бужда,
    не наранявай бедно ми сър[Am]це,
    [A]че то без [Dm]друго е нара[Am]нено,
    ти го за[E]люби и го оста[Am]ви.

    Вечер, щом легнеш, погледни луната
    там ще да видиш моите очи.
    Сутрин, щом станеш, погледни росата
    там ще намериш моите сълзи.

    Чайките бели, ще ми напомнят
    за любовта ти, що ми подари.
    И край морето ще бродя аз самотен,
    ще чакам да се върнеш отново пак при мен.

    Майчино сърце

    Измама и лъжа крие всяка дума в любовта.
    Не вярвай на жена щом ти каже,
    че те люби без край-лъжа е знай!

    В женските сърца много лесно се
    събужда любовта, но истинска любов
    сал една жена познава.

    Жените често ни обещават,
    любов безкрайна лъжа е знай уви!

    Сал майчино сърце знае истински
    да люби на света, сал майчино сърце
    знае истински да страда!

    НЕДЕЙ ТЪГУВА

    Недей тъгува за мойта изневяра,
    обичай ме и всичко забрави.
    Когато плачеш, запалвай си цигара
    и знай – димът ще скрие твоите сълзи.

    Какво от туй, че други ме целува,
    нали съм твоя аз сега и до зори.
    Недей тъгува за мойта изневяра,
    обичай ме, макар и с болка и тъга.

    Стани ми стани

    Стани ми, стани
    що ми сладко спиш.
    Стани, целуни, ме
    и си пак легни.

    Пр. Ти си ми бога,
    ти си ми царя
    и на мойто сърце
    ти си господар.

    Аз не те мразя,
    нямам зло сърце.
    Отсега нататък
    люби когото щеш.
    Пр…

    Искам да плача
    няма за какво.
    Искам да пея
    няма за кого.
    Пр…

    Да мога да плача
    трябват ми сълзи.
    Да мога да любя
    трябва ми сърце.
    Пр…

    Целувката на Ана
    (по текст на шотландския поет Робърт Бърнс (1759-1796)

    Червено вино [Am]снощи пих
    и капка не ос[E]тана.
    И морно чело аз изтрих
    в къдриците на A[Am]на.
    Припев:
    [A]Не бих же[Dm]лал дори
    и щерка на сул[Am]тана
    на устните ми [E]щом гори
    целувката на А[Am]на.

    Съдът и църквата крещят,
    крещят какъв да стана,
    по дяволите да вървят,
    а аз – при мойта Анна
    Припев

    Да бях пред някой чародей,
    пред него да застана,
    ще му поискам три неща,
    и първото е Анна
    Припев

    О, скрий се дневна светлина,
    ела ти, нощ желана,
    че имам среща аз тогаз,
    със мойта мила Анна
    Припев

    Черен влак се композира

    Черен влак се композира, Ленче ле
    от Бургас до София.
    Аз отидох до София
    занаята да уча.

    Не научих занаята
    най-научих любовта.
    Любовта е сладко нещо [3]
    Кой не люби той не знай.

    Тя те кара да оставиш
    баща, майка, брат, сестра.
    Ах, да знае мойта майка
    гробът да ми изкопай.

    И на него да издигне
    пирамида-паметник
    И на нея да напише:
    тук почива любовта.

    Я кажи ми, облаче ле бяло

    Я кажи ми, облаче ле бяло,
    от где идеш, где си ми летяло.
    Не видя ли бащини ми двори
    и не чу ли майка да говори.

    Що ли прави мойто чедо мило,
    с чужди хора чужди хляб делило.
    Ти кажи и, облаче ле бяло,
    че жив и здрав тук си ме видяло.

    И носи и от мен много здраве,
    много мина, мъничко остана –
    наближава в село да се върна,
    да се върна – майка да прегърна.

    Градил Илия килия

    Градил Илия килия [2]
    Градил Илия килия, ох, аман аман
    на пътя, на кръстопътя.

    Отдолу иде Ирина [2]
    Отдолу иде Ирина, ох, аман аман
    и на Илия говори:

    Вземи ме, бачо Илия [2]
    Вземи ме Бачо Илия, ох, аман аман,
    в твойта тясна килия.

    Калугерица да стана [2]
    Калугерица да стана, ох, аман аман
    все черно расо да нося.

    Не може моме Ирино [2]
    Не може моме Ирино, ох, аман аман
    калугерица да станеш

    Че ти е руса косата
    Че ти е руса косата, ох, аман аман
    че ти играят очите.

    Косата ще си почерня [2]
    Косата ще си почерня, ох аман аман
    Очите си ще укротя.

    Косата си ще почерниш [2]
    Косата си ще почерниш, ох, аман аман
    Ала очите не можеш!

    ЕДНО МОМЧЕ ОТ НЮ ОРЛЕАНС

    (The Animal – Howse of rising son)

    Едно момче от Ню Орлеанс
    само остана в нощта
    в затвора там на край града
    за него свърши света.

    Прости ми, майко, аз сгреших,
    сгреших във младостта,
    ти си майка и ще ми простиш
    моя грях и мойта вина.

    На нея, майко, ти кажи,
    че заминал съм някъде сам,
    по-добър от мен ще намери знам,
    нека няма в очите сълзи.

    О, вие майки, чуйте ме
    и пазете своите деца
    от деня, във който ще сгрешат,
    както аз сгреших в младостта.

    О, свят, о, сбогом, слънчев ден,
    небе, ветрове и звезди,
    любима, забрави за мен
    и, майко, ти ми прости.

    КЪДЕ СИ ВЯРНА ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА

    Къде си вярна ти любов народна?
    Къде блестиш ти, искра любородна?
    Я в силен пламък ти пламни,
    та буен огън разпали
    на младите в сърцата,
    да тръгнат по гората!

    Пламни, пламни ти в нас, любов гореща –
    против съдбата да стоим насреща,
    да вдигнем всинца с глас голям
    по всичкия Коджа Балкан:
    “Голямо, мало, ставай,
    оружие запасвай!”

    Байраци български навред да вдигнем,
    със кръст в ръка към Бога да извикнем:
    “О, наш създателю Христе,
    я виж от ясното небе
    на нашето мъчение и дългото търпенье!”

    В покой щом бъдем ний тогаз,
    ще викнем в радостния час:
    “Живейте, вие българи,
    от Бога надарени!”

    РИЦАРИ НА КРЪГЛАТА МАСА

    Слънчев лъч земята озарява |
    от кръчмата се носят викове /2
    От кръчмата, о, да, да, да, |
    от кръчмата, о, не, не, не, |
    от кръчмата се носят викове. /2

    Рицари на кръглата ни маса |
    седят и пият готино винце /2
    Седят и пият, о, да, да, да, |
    седят и пият, о, не, не, не, |
    седят и пият готино винце. /2

    Сто бутилки вино ще изпия |
    с една жена на мойте колене /2
    С една жена, о, да, да, да, |
    с една жена, о, не, не, не, |
    с една жена на мойте колене. /2

    Ако умра вий ме заровете, |
    в едно мазе със вино и мезе /2.
    в едно мазе, о, да, да, да, |
    в едно мазе, о, не, не, не, |
    в едно мазе със готино винце /2

    Краката ми да сочат към вратата, |
    а главата под канелката /2.
    Краката ми, о, да, да, да, |
    краката ми, о, не, не, не, |
    а главата под канелката. /2

    На вратата с тапи напишете: |
    ” Тук почива царя на пиячите /2
    тук почива, о, да, да, да, |
    тук почива, о, не, не, не, |
    тук почива царя на пиячите”! /2

    Село Бреница

    В село Бреница
    С вино карат воденица,
    Животът там е същински рай.
    Припев:
    О, Марияна, о моя малка Марияна,
    аз ще те чакам чак до зори.

    Мъжете там са вечно пияни,
    А пък жените – лозя небрани.
    Пр.
    Децата там са ангели небесни,
    А пък бащите са неизвестни.
    Пр.
    Да бях аз щъркел
    Или друга пойна птица,
    Гнездо бих свил аз в село бреница.
    Пр.
    Всяка вечер
    Щом луната се покаже,
    Всеки гледа да намаже от чуждо гадже.
    Пр.
    Всяка вечер
    Щом луната се закиска,
    Всеки гледа да натиска кого си иска.
    Пр.

    Стига ми се момнеле навдигай

    Стига ми се момнеле навдигай[2]
    барем да не та познавам.[2]
    Барем да не та познавам[2]
    чия си, момнеле, дъщеря[2]

    Стига ми се момнеле навдигай,[2]
    че имаш ново гиздило[2]
    Дрешката ти е лелина,[2]
    кърпата ти е чичина.[2]

    Стига ми се момнеле навдигай,[2]
    че имаш нови кондури.[2]
    Че са отгоре льоснати,[2]
    а пък отдолу разпрати.[2]

    ТРЪГНАЛА Е МОМА РУМА

    Тръгнала е мома Рума
    Низ гора зелена,
    А по нея стоян овчар
    С меден кавал свири.
    Пр. Е-елай, Руме,
    елай Руме, елай душо,
    елай ти при мене.

    С кавал свири Стоян овчар,
    Ситна рося пайгя
    И на Рума подвикнуе:
    -Стой, почекай, Руме !
    Пр. Е-елай, Руме …

    Ке ти колам рудо ягне
    Дали би ме зело ?
    – Не коли го, не арчи се –
    Мама ме не дава.
    Пр. Е-елай, Руме…

    – Ке ти купам свилен колан,
    Дали би ме зело ?
    – Не купувай, не арчи се,
    Тебе те не сакам.
    Пр. Е-елай, Руме..

    ХУБАВА СИ МОЯ ГОРО

    Хуба[Am]ва си[E] моя[F] горо[Dm]
    мири[E]шеш на[E7] младо[Am]ст.
    Хуба[Am]ва си[E] моя[F] горо[Dm]
    мири[E]шеш на[E7] младо[Am]ст.

    Който веднъж те погледне
    той вечно жалее
    че не може под твоите
    сенки да изтлее.

    А комуто стане нужда
    веч да те остави,
    той не може дорде е жив
    да те заборави.

    Твоите буки и дъбове,
    твоите шуми и гъсти,
    и цветята и водите
    агнетата тлъсти.

    И божурът и тревите,
    и твойта прохлада,
    всичко, казвам, понякогаш
    като куршум пада.

    На сърцето, което е
    всякогаш готово
    да проплаче когато види
    в природата ново.

    ХЕЙ БАЛКАН ТИ РОДЕН НАШ

    Хей, поле широко, широко, зелено хей!
    Ех, Балкан ти роден, хей Балкан ти наш!
    Колко мъки знаеш, колко тайни криеш,
    хей, Балкан ти роден наш!

    Във полята родни момък славен се явил
    от Балкана слязъл с пушка във ръка
    командир на отряд славен партизански
    хей, Балкан ти роден наш!

    Следват го момците с развети знамена
    и навред завземат градове села…
    Песен за свобода пее днес народа,
    хей, Балкан ти роден наш!

    СЛАДУНО МОМЕ

    Сладуно моме, Сладуно,
    Сладуно сладка ябълко.
    Тебе те майка продаде
    За една шепа жълтици.
    За една шепа жълтици,
    За един наниз алтъни.

    Проклета да е майка ти
    Дето ни двама раздели.
    Хайде, моме, хайде моме
    през гора зелена. /2/
    през гора зелена, моме,
    за вода студена

    Драгиева чешма

    На[A]легне ли тъга [Dm]на морна ти ду[A]ша, [2]
    В балкана ти [A#]иди –
    [Gm]Славей дето сладко [A]пей.
    На Драгиева чеш[Dm]ма [Gm]мъката си разпи[A]лей.

    Ела да видиш ти тоз хубав роден край, [2]
    Водата как тече, руйно вино как се лей,
    Кебап се как пече, как букака пей.

    От високите скали, простора погледни,[2]
    Винцето си пийни, либето си прегърни,
    Либето си прегърни, Драгия спомени.

    Налей, налей ага, моля ти се от душа,[2]
    Жени, жени, жени, огън да ви изгори,
    На драгиева чешма мъката си разпилях

    НА СЪРЦЕ МИ ЛЕЖИ

    На сърце ми лежи, мила мамо,
    На сърце ми лежи,
    Ах, на сърце ми лежи, мила мамо
    Една люта змия.

    То не било змия, мила мамо
    То не било змия,
    Ах, то не било змия, мила мамо
    Най е била Севда.

    Севдините очи, мила мамо,
    Севдините очи,
    Ах, севдините очи, мила мамо,
    Черни кат череши.

    Севдините вежди, мила мамо,
    Севдините вежди,
    Ах, севдините вежди, мила мамо,
    Вити са гайтани.

    Севдината уста, мила мамо,
    Севдината уста,
    Ах, севдината уста, мила мамо,
    С пара разрязана.

    Севдината снага, мила мамо,
    Севдината снага,
    Ай, севдината снага, мила мамо,
    Тънка кат топола.

    Иди ми я искай, мила мамо,
    Иди ми я искай,
    Иди ми я искай, мила мамо,
    Белким ти я дадат.

    Ако не я дадат, мила мамо,
    Ако не я дадат
    Ай, ако не я дадат, мила мамо,
    Сам ке си я взема

    МОРЕН СОКОЛ ПИЕ

    [А]Морен, сокол пи[Dm]е
    [A#]вода на Варда[A]ро
    Яне, Яне ле, бело гърло,
    Яне, Янеле, вакло ягне!

    Море мой соколе, ти юнашко пиле,
    море не виде ли юнак да премине?
    Яне, Яне ле, бело гърло, Яне, Янеле, вакло ягне!

    Юнак да премине с девет люти рани,
    с девет люти рани – сите куршумени,
    Яне, Яне ле, бело гърло,
    Яне, Янеле, вакло ягне!

    С девет люти рани – сите куршумени,
    а десета рана со нож прободена.
    Яне, Яне ле, бело гърло,
    Яне, Янеле, вакло ягне!

    Тя го най го мори,
    Тя че го умори.
    Яне, Яне ле, бело гърло,
    Яне, Янеле, вакло ягне

    ДЕВОЙКО МАРИ ЮБАВА

    Девойко мари, юбава, девойко
    сипни ми винце, да пия, девойко [2]

    Да пия, да се напия, девойко
    че ми суй бално, по-множку, девойко. [2]

    Че ми суй бално по-множку, девойко
    че имам служба да служа, девойко. [2]

    Девойко мари, юбава, девойко
    сипни ми винце да пием, девойко

    Да пием, да се напием, девойко
    балносу да си кажиме, девойко.

    Чи йе бално, по-множку, девойко
    чи имам служба да служа, девойко

    чи имам служба да служа, девойко
    и имам коща да граде, девойко.

    Моено бално по-множку, юначе
    чи имам руба да праве, юначе!

    Юначе, лудо и младо юначе
    хай да се двамка зьомиме, юначе

    балносу да си съберем, юначе

    ДЕ ГИДИ, ЛУДИ-МЛАДИ ГОДИНИ

    Де гиди, луди-млади години,[2]
    Литнахте като сиви гълъби[2].

    Кацнахте у момини дворове,[2]
    Скокнахте на момини скутове.[2]

    Барем се ерген, мамо, находих [2]
    Хубави моми, мамо, налюбих. [2]

    Ергенлък, мила мамо – пашалък,[2]
    Моминство, мила мамо – везирство,[2]

    БОЛЕН МИ ЛЕЖИ

    [A]Болен ми лежи [E]Миле Попйорда[A]нов [2]
    [A]до глава му [D]седи старата му [A]майка
    [A]жално го [E]жали, милно му [A]дума.

    Стани ми стани, мило мое чедо
    твоите другари по сокаци ходят
    жални песни пеят ,тебе споменуват.

    Бог да го прости Миле Попйорданов
    Миле Попйорданов-за народ загинал,
    за народ загинал ,за Македония.

    Неговата майка в църно облечена,
    сватба ке прави, сина ке жени
    сина ке жени за Македония

    Ако умра ил загинa

    [Am]Ако умра ил загина
    не[Dm] мой да ме жа[Am]лите
    на ви[Am] песен с руйно вино
    скъ[E]ршете ги ча[Am]шите.
    Пр.
    |:Е.[Dm]е[Am]е[Dm]е…
    ве[Am]рни другари
    пе[Dm]сна запейте[Am],
    ме[E]не спомняйте[Am]:|
    |: Dm Am E Am 😐

    Ако умра ил загина
    поп не мой да викате
    Вие на гроб да ми дойте
    оро да заиграте
    Пр.

    Ако умра ил загина
    kе останат спомени
    що се лудо лудовало
    на младите години.
    Пр.

    Jonce Hristovski – Moj roden kraj

    МАКЕДОНСКО ДЕВОЙЧЕ

    Македонско девойче, китка шарена,
    во градина никнала, дар подарена.
    Припев:
    Дали има, на овой белий свет,
    по-юбаво девойче от македонче.
    Нема, нема, неке се роди,
    По-юбаво девойче от македонче.

    Нема звезди по-лични от твоите очи,
    да се ноке на небо, да се раздели.
    Припев

    Кога коси разплетиш како коприна,
    лична си и по-лична от самодива.
    Припев

    Кога песен запее славей надпее
    кога оро заиграй, сърце разиграй
    Припев

    ВЪРВИ ЛИ ГРУПА…

    Върви ли група на дълъг път,
    и път да има, те пак ще спрат;
    ще киснат дълго на таз скала, /2
    ах, как мързи ги пак да вървят. /

    Реши ли група да качва връх
    в тях гасне всяка искра живот,
    раниците тежки теглят ги назад, /2
    как ми се иска да седна пак. /

    Дели ли група малко места,
    тогаз започва една борба,
    кой с кой ще легне на тез легла, /2
    ах, как не искам да легна сам. /

    Вдигне ли група голям купон,
    тогаз се чувства кат в божи трон,
    нали затуй сме в таз планина, /2

    Еделвайс

    Там далеч в планината
    в царството на вечния сняг.
    Еделвайс цъфти усамотен
    сред дивния вълшебен мир.

    Пътник нивга не минава
    край теб красив и нежен цвят.
    Еделвайс защо цъфтиш кажи
    на никому не нужен ти.

    КАТЕРАЧ

    Я, ела с нас [4]
    да те направиме турист,
    да видиш що е азимут
    и да се луташ като луд.

    Я, ела с нас [4]
    да те направим катерач
    да видиш що е катерач
    и да ти дойде чак до плач.

    Вържи го [4]
    и на пирон го закачи
    да видиш що е алпинист
    и да трепериш като лист.

    Пални му, гасни му [2]
    И го на тъмно остави
    Да видиш що е пещерняк
    И да ти дойде чак до мрак.

    Я, ела с нас [4]
    да те направиме готвач
    и да видиш що е буламач
    и да ти дойде чак до плач.

    Топни го, вадни го [2]
    И го без въздух остави,
    Да видиш що е туй гмуркач
    И да ти дойде чак до плач

    МАЛЬОВИЦА

    [A]Там в планината
    сред бурни [D]ветро[A]ве,
    крие се връх в небе[E]сата,
    [E7]той се Мальовица зо[A]ве.

    Пролет цветята
    цъфтят си като в рай
    милва зефирът челцата
    и нежно с тях си играй.

    Лете сред зноя
    там на Мальовица
    елате вижте героя
    що връх в небето си крий.

    Есен там вият
    и сплитат се гъсти мъгли
    и само рядко прелитат
    горди кат върха орли.

    Зиме красив е,
    божествено хубав е той – върхът
    приказно той горделив е,
    белей се само снегът.

    Там в малка хижа
    там на Мальовица,
    в нея ний често безгрижно
    пеем до късно в нощта.

    ПИРИН

    [A]Ой, красив си, Ирин, Пирин,
    най красив си на света,
    поко[D]ряваш ти сър[A]цата
    на най-[E]смелите че[A]да.

    Каменица се издига
    под лазурний небосклон,
    а до нея Белемето
    крие прелести безброй.

    Ел-Тепе се горд издига
    с белоснежна си стена,
    еделвайсът – нежно цвете,
    крие в мощна си снага.

    Ще отида на Папаз-гьол,
    под Мангър, Мангър-Тепе,
    ще се кача на Джангала
    и ще викна с буен глас.

    Ой, красив си, Ирин, Пирин,
    най красив си на света,
    покоряваш ти сърцата
    на най-смелите чеда.

    Който веднъж те погледне,
    Пирин – чудна планина,
    нивга няма да забрави
    твойта дивна красота.

    Не ме покани ти

    [Am] Не ме покани ти [Cm] да видя аз дори
    [Bm] как булченската [Em] рокля ти [Am] стои

    Припев:
    [Am] А [Bm] може би сега сменила си [Am] модела
    [Cm] тъй както ме смени и [Em] мен с [Am] други

    На сватбата ще дойда неканен аз да знаеш
    ще седна в някой ъгъл непознат

    Припев:…

    Едно легло сега оправено в ноща
    ще легна в него двамата съпрузи

    Припев:…

    О Ана

    [Am] О Ана [Dm] Аз до край ще те [Am] чакам
    [Dm] ще те чакам смотен на кея
    [Am] и ще пея за нашата раздяла
    О Ана [Em] О Ана [Am] О Ана

    Знам че няма никога да се върнеш
    но кажи ми какво съм направил
    за да нямаме вече раздели
    О Ана О Ана О Ана

    Видях два бука прегърнати в гората…

    Видях аз два бука,
    прегърнати в гората,
    прегърнати нежно кат влюбени в жар.
    От корен до върха обвили се двата,
    столетия пият любовен нектар.

    Казах им: „О, буки,
    вий тъй сте прекрасни,
    за вас и в смъртта ще грей любовта.
    Гръм, хали не плашат
    прегръдки ви страстни,
    целувки ви жарки смъртта не дели!“

    Иска ми се да живея, да се смея и да пея

    Страстно обичам жените и сладко в очите целувам ги аз

    Мойта бедна стая няма нищо в нея,
    освен музиканта, душата на Орфея

    Сунувах те до мене в среднощен час,
    целувах те в очите и плаках аз

    Нямам никой на света аз живея в самота

    Две китари в нощта ни напомнят за нашата
    любов, че обичан съм бил от красива жена

    Бели ружи

    Бели ружи, нежни ружи,
    цъфнали са на прозорец,
    случайно от там аз минах,
    разболях се, кат’ ги видях.

    Не ще мина от там вече,
    ще цъфтят ли аз не питам,
    сън сънувам – тия ружи
    по-добре да ги не виждам.

    Тъжен ден, камбани бият –
    днес се жени мойта мила.
    Дал’ ще капнат от очи й
    поне две сълзи неверни?

    Само веднъж ружа цъфти,
    само веднъж сърце страда,
    кажете й докат умра,
    само нея аз ще любя

    Аз симпатия си имах, ала ти ми я отне
    – ах съпернико жестоки, чуй вурни ми я върни

    Отрова си ти, отрова си ти,
    отрова но сладка за мене

    С абанос ли са изваяни твойте къдрави коси

    Самотна къщичка

    В самотна къщичка,
    със тебе да живея,
    далеч от всички хора,
    мечтая аз.

    Във тиха лятна нощ
    аз нежно да ти пея,
    сърце си ще отворя
    за тебе в този час.

    Но ако ли не дойдеш ти,
    не ще те любя вече аз
    и чудните за мен мечти,
    ще бъдат сън тогаз.

    В самотна къщичка,
    със тебе да живея,
    за мене бе мечта една,
    но сън остана тя.

    Ако е грях че те обичам

    Ако е грях, че те обичам толкоз много,
    то аз те моля от сърце да ми простиш.
    То аз те моля ти да върнеш любовта ми,
    която безпричинно нарани.
    С песен те срещнах,
    с песен те залюбих,
    защото мразя плача,
    с песен ще умра!

    Аз не познавам сладостта на чужди устни,
    аз не познавам чуждата любов.
    Затуй те моля ти да върнеш любовта ми,
    която нявга от сърце ти подарих.

    С песен те срещнах,
    с песен те залюбих,
    защото мразя плача,
    с песен ще умра!

    Циганка една аз любих на света
    с черни очи и къдрави коси

    Лиляно моме

    Лиляно моме, Лиляно,
    я стани рано, призори
    я стани рано, призори
    и либето си прегърни

    Не е излязла Лиляна,
    най е излязла майка и,
    най е излязла майка и
    и си на Георги думаше:

    Иди си, Георги, иди си,
    Лиляна е болна, легнала,
    Лиляна е болна, легнала,
    и не може да стане.

    Недей го лъга, мамо ма,
    аз съм си Георги любила,
    аз съм си Георги любила,
    за него ще се оженя.

    Канят ме мале на тежка сватба,

    Канят ме, мале,
    на тежка сватба,
    на тежка сватба,
    млад кум да стана…
    Млад кум да стана,
    на първо либе,
    на първо либе,
    на първа севда.

    Кажи ми, мале,
    как се кумува,
    как се кумува…
    на първо либе,
    как се кумува
    на първо либе,
    на първо либе,
    на първа севда.

    Я слушай синко
    стара си майка,
    на първо либе
    не се кумува,
    че и земята
    ще се разтвори
    и двамата ви
    ще ви погълне.
    На първо либе
    кум не се става,
    на първо либе
    сърце се дава…

    Кажи ми, ти знаеш ли да любиш, годините ми млади
    ти погуби, погуби мойте младини

    При първата среща случаина,
    съдбата ни двама събра

    Там далече някъде на юг, седнал
    стария Ахмед да си пуши нергеле

    Едно танго ще танцуваме двама,
    танго последно за нашта любов

    Жени има много красиви по света,
    но не всеки търси красивата жена

    Самотен е без теб живота ..

    Гошо хубавеца

    Аз съм Гошо хубавеца, вечният ерген,
    на Балкански полуостров няма друг кат’ мен.
    Влюбени са в мене всички:
    и женички, и момички,
    блазе човеку като мен!

    Ех, да си като мен млад ерген,
    ще се чувстваш ти братленце най-блажен,
    вярвай в мен!
    Вино, жени, тъй нататък,
    знай, животът, че е кратък!
    Блазе човеку като мен.

    По „Царя“ и по „Търговска“, даже по „Леге“
    всяка вечер се разхождам, все съм си добре.
    Срещам Пена, Гана, Цана,
    Цена, Рада и Стефана
    и още петдесет и две.

    Една кани ме на кино, друга – у дома,
    трета вика: „Ела с мене, днеска съм сама!“
    Аз се чудя и се мая, де ще му излезе краят,
    че тръгнах пак подир една.

    Ех, да си като мен млад ерген,
    ще се чувстваш ти братленце най-блажен,
    вярвай в мен!
    Вино, жени, тъй нататък,
    знай, животът, че е кратък!
    Блазе човеку като мен.

    Тя се казва Маргаритка, хубава жена,
    откога я видях, братко,
    простих се с ума.
    Тя парясница е, братко,
    туй ти казвам аз накратко,
    но здраво завъртя ме тя!

    Ех, да си като мен млад ерген,
    ще се чувстваш ти братленце най-блажен,
    вярвай в мен!
    Вино, жени, тъй нататък,
    знай, животът, че е кратък!
    Блазе човеку като мен…

    Имате ли вино, имате ли вино?

    Имате Имате ли вино, имате ли вино?
    Имате ли руйно вино, дайте го на нас!

    Руйно ли е то, руйно или не,
    Щом се казва руйно вино, дайте го на нас!

    Имате ли моми, имате ли моми?
    Имате ли млади моми – дайте ги на нас!

    Млади ли са те, млади или не,
    Щом се казват млади моми – дайте ги на нас

    Имате ли булки, имате ли булки?
    Имате ли щедри булки – дайте ги на нас!

    Щедри ли са те, щедри или не,
    Щом се казват щедри булки – дайте ги на нас!

    Имате ли пари, имате ли пари?
    имате ли едри пари – дайте ги на нас!

    Едри ли са те, едри или не,
    Щом се казват едри пари – дайте ги на нас!

    Имате ли баби, имате ли баби?
    Имате ли стари баби – дръжте ги за вас!

    Стари ли са те, стари или не,
    Щом се казват стари баби – дръжте ги за вас!

    Хавайски нощи

    Само ти срце, си ми приятел

    Страницата изготви Лъчизар Петров Кърчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *