Стихове от Ибрахим Бялев
Родината ми
Аз също обичам България,
нека да бъде и пребъде.
България това съм аз и ти,
това е сънят и мечтите ми.
Позволете ми да я обичам,
да я сънувам, да я мечтая.
Не ме слагайте на сянка,
не мога да я виждам цяла.
България е ярка, светла,
има лъчи, изгрев и залез.
Аз съм изгрева й, лъчите,
нека да бъде и пребъде.
* * *
Не знам от къде да започна, но знам, че съм ПОМАК.
Да, ПОМАК – гордост, слава, начин на живот.
Гордост, стига да знаеш да се гордееш с думата ПОМАК.
Тежест, стига да можеш да носиш тази тежест.
ПОМАК, тази единствена дума само от пет букви, описваща толкова много.
Да, аз съм ПОМАК в душата си, в сърцето си толкова дълбоко,
че е само за мен, само на мен, на мен и на никой друг.
ПОМАК толкова просто, толкова леко, че чувствам крилата си.
Обичам да наричам нещата с истинските им имена.
Обичам да се определям, а не да ме определят.
Обичам хората до мен, а не над мен.
Обичам всички, въпреки различията.
Но за да обичам всичко това, трябва да обичам себе си.
И най вече коренът, а той е един и е дълбок.
Клони може да кършите, колкото искате.
Но коренът е мой, само мой, дълбоко в душата ми.
А когато нямам душа, нямам корен, нямам нищо.
Без душа не мога да обичам, не мога да живея.
* * *
Над този свят като птича прелетях,
на живота си не обичта, а края видях.
Над този свят като песен прозвучах,
на живота не обичта, а мъката изпях.
Ако бях аз цвете, в джехенема* щях да отида,
с цветовете си там дженет** да направя.
Ако бях аз снежинка, в джехенема щях да отида,
със силата си там дженет да направя.
––––––––––––––––––
* Пъкъл (джендем)
** Рай
Бел.ред: Ибрахим Бялев е роден през 1965 г. в гр. Гоце Делчев. Пише стихове от средата на 80-те години.
Радвам се, че ни гостувате в Чикаго. Преди много години имах един приятел, българин от турски произход. Неговите стихове за България ми звучаха сякаш от Ботев са писани. Промяната на имената го изгони ненадейно и без следа. Често се питам – къде ли е сега…
Ибрахим е помак.
Не че има кой знае какво значение дали за един автор българският език е майчин или турският, когато се публикуват произведенята му.
В Еврочикаго са гостували и други автори български мюсюлмани. Сред тях и турчин, и поне още един помак.
Понякога, впрочем, ние, българите християни или пък атеисти, не разбираме, че има хора с български произход и с турско-арабски имена. (Отделен въпрос е, че сред тях, а това са помаците, немалко смятат, че не са с такъв етнически прозиход.) Както и наши съграждани турци, които носят разбира също такива имена.
Казвам това не защото трябва да се делим, а защото някои смятат, че само хора, носещи имена като Иван, Петър, Стоян и пр. и пр., могат да са с български етнически произход.
Аз също познавам помаци дори да не са толкова горди като този Ибрахим, познавам ги като хора затворени в себе си не говорят много предпочитат да слушат.Попитах един приятел защо така, не те ли интенересува нещо, отговора му ме доста озадачи.- Аз имам толкова въпроси, че само Аллах ще ми отговори, просто загадачни хора. Стиховете са добри прибягнал е до двете крайности,питам се дали има още и добре че сте му дали гласност, това са хубави неща който сплотяват нацията.
Браво Ибрахиме,
Помаците са дали на България най-хубавите песни, традиции, облекла, носии, вкусни гозби и чевермето, както и до ден-днешен те са хората които запазват и съхраняват това, дори и да са далеч по странство.
Другите български етноси за жалост не ги вълнува толкоз това,а само помаците които най-много милеят за родината и нейният просперитет.
Еваллах за стиховете.
Дали „Излел е Делю хайдутин“ е по-хубава от „Полегнала е Тодора“; дали „Море сокол пие вода на Вардаро“ е по-хубава от „Руфимка болна легнала“…?
Няма българсик етноси (в мн. число). Ако не броим разбира се македонците, дето от няколко десетилетия вече изобщо не са българи и затова си дирят корени нейде при античния Александър (това разбира е отделна тема).
Както казала майката на един македонски войвода, в едни къде по-трудни и днешните времена: „Виж тази градина, колко различни цветя има в нея. И всички са хубави, без всяко от тях тя би станала по-бедна“. (Цитирам по памет.)
Gospod ne gleda na lice , a na sarce .Pomacite sa dobri i gostopriemni xora , koito sa mnogo trudolubivi .Balgarite sme mnogo 4ernogledi i osaditelni xora .Prezirame i ne obi4ame razli4nite ot nas . Zabravqme zapovedta na Boga da obi4ame blijniqt kato sebe si .A koi e moqt blijen ?
Понякога съм тих,
стих или роман,
заради …. Да ме четеш.
Подробно. Без прекъсване.
Просто хей така…
Да ти запълня времето,
между две кофеинови –
димести глътки.
Липсата ти ми е в повече
от необходимото,
затова плача само нощем.
Зная – че съм… Съм…
Егоистично нахален съм!
Безработен самотник,
или обратното – все тая!
Не умея да говоря френски,
но обичам да пия отлежало уиски.
Слушам Бийтълс – и какво ли не…
Мечтая си да пропуша наргиле.
Да съм пак – разглезено дете.
През зимата да си мечтая за море,
а през лятото да съм снежно – оснежен…
Ето това е ИБРАХИМ! Който не го е разбрал, просто не си е заслужавало да го докосне! евАЛЛА ПОМАКО! Аллах да те пази!