Картини от един концерт на Теодосий Спасов в Чикаго

Цветовете се разляха с достойнството на река, която добре знае своята посока. Жълтото хвърли пелерината си от светлина и намигна на Синьото:
– Сега е твой ред!
– Знам си работата – каза Синьото и синевата се изпълни с птици.
Златните лъчи заподскачаха игриво по заоблените пазви на планината, като че играят на криеница…
А там – на Зелена поляна – кавал свири, самодиви хоро вият и песен оглася простора!

Ако сте били като мен на концерта в „Олд таун скуул“ в Чикаго, се досещате, че тази картина не е на Владимир Димитров-Майстора, а на един друг майстор – Теодосий Спасов, вълшебника с кавала. Имаше и самодива сред ябълкова градина – Влада Томова – с нейните „Балкански приказки“. Беше приказна, беше вълшебна и самата вечер.

Концертът свърши… Потокът от хора заизлиза навън от залата, която сякаш още дишаше и вибрираше от музиката на Теодосий. Коридорите и фоайето светеха празнично с толкова възторжени лица наоколо. Къде ли се бяха побрали досега? Никой не си тръгваше. Стискаше мълчаливо в ръце картичка с лика на Теодосий и чакаше. Чакаше като пред олтар за благословия.

Как да уловя с обектива душите на хората? Затова пък очите им говорят! „Аз плаках“ – призна ми Ния. „И аз…“. „И аз…“.

Защо не може да са по-често сред нас ? Може би тогава музиката им ще стане частица от ежедневието ни. Ще я приемем като даденост, така както приемаме слънцето над нас, без да се замислим!

Всеки искаше да се снима с Теодосий и Влада. И аз запечатвах автоматично къдър след кадър. Но същественото,бе другаде. То остана споделено там – в залата, между Теодосий и нас, българите в Чикаго, в Ню Йорк, Атланта и много, много, други места из Америка с най-различна публика.

Кой може да свири така? Според „Нюзуик“ фантастичният българин е открил нов музикален жанр. И Дона Бучанан, американски преподавател по музика в Университета в Шампейн, която учи кавал в България, мисли, че той извлича все нови и неочаквани възможности на звука. Това, което за другите е граница за постигане на нещо ново, за Теодосий е предизвикателство за повече. За нас неговите композиции, изпълненията му на кавал са като музикален разрез на историята, синтез на етнически пластове, които извират от душата му. За истинските творци не съществуват клишета и рамки, с които можеш да ги определиш. Тяхното изкуство се транслира естествено и кореспондира без никакво усилие с тези, към които е отправено. И това е мярката за високото….

Казват, че енергийните полета се задвижват от силата на таланта и са в състояние да променят положително всичко и всички около себе си там, където тези вибрации достигат. Затова, когато си в досег с такова феноменално явление, ти сякаш обличаш нова дреха и захвърляш старата, съшита от злободневни възелчета.

Кой е Теодосий Спасов? За родените скоро той е учил музика във фолклорното училище в Котел, завършил е музикалната академия в Пловдив. Дали си е представял тогава, когато започнал да свири на кавал, че ще обиколи света с „вълшебната си флейта“ – Европа, Азия, Австралия, Канада, САЩ. През 1996 г. прехвръква набързо и до Париж, удостоен с награда от Интернационалната Академия по изкуствата. Негова музика се вписва и в Ирландската компания, ставайки член на „Ривърданс “ през 2001 година. Чудя се кога е успял да спре, да пише много музика, да се зареди. А има над 20 диска издадени и много от тях са на световно ниво, музика за филми, някои в сътрудничество с имена като Енио Мориконе. За успехите и славата на Теодосий може да се издаде многотомник, но, слава Богу, виртуалните страници са неограничени и всичко е в интернет. Който има желание, да чете.

За нас той е всичко онова, което знаем, но продължаваме да преоткриваме. Като тъжното и смешното в неговата композиция „Патешка супа“, посветена на Радой Ралин. Грандиозно като Рок Опера. Та нали всички ние сме жертва понякога на апокалиптичните си химери! От кавала достигаха звуци – ту на вопъл, ту на стон или на шепот… Да му настръхнат на човек косите… Ех, и тази Влада! Как извива глас! Любовно гракане, къкрене, смях, писък, плясък на криле… Патешка им работа! Ама и човешка.

Музика, слово и визия – три музи в едно. Определение за изкуството на Влада – уж ексцентрично, а всичко с мярка и в хармонична сплав. Точно това, което тя е искала. Не математика, каквато е завършила, не класическо пеене, каквото е учила в България, а просто музика, която се излива от гайтаните на робата й, от ръцете й, от душата й. И го намира в Бъркли колеж, най-популярното училище за съвременна музика, където през 2001 г. завършва това, което си мечтае от малка – вокал и перформънс, сплав между музика, слово, визия, танц. Това е и прочутият оркестър на Влада – „Балкански приказки“, с неговите американски музиканти, ентусиасти на неравноделния такт, на екзотичната музика: Крис Раел, романтично- мистичен изпълнител на цитра, Матеос Кунзли – перкусия, като стихийно бедствие, заедно с живата струнна надпревара на Майк Савино-бас и Каил Санна-акустична китара.

Теодосий Спасов и Влада Томова – два полюса на една планета. Влада пя и на кюрдски. За девойката, която е далече от дома си. Залюля ни и в екзотичен индийски танц, подкрепена от индийската цитра на Крис. С него прекосихме Тибет, но сръчните ритми на перкусиониста ни върнаха към Родопите, Пирин и Рила. Теодосий благосклонно се остави на ритмичната провокация на Матеос, заслушан сякаш в отвъдното и после отново превърна сцената в гора, прожекторите – в слънце, звуците – в птици и цветя.

Всеки отнесе със себе си поне една от тези вълшебни картини, сътворени от музика. И вярвам, че ще бъдат в паметта ни винаги, докато носим мистерията на българското в душите си. Както и онзи екзалтиран, балкански темперамент – наследство от древни народи и култури.

Сред нас, на чикагския концерт на Теодосий , бе и Катерина от музикалния Кафе-клуб на „Ървинг парк“. Някога… някога, преди десетилетие, пристига Теодосий на турне в Чикаго, срещат се и не го забравя и до днес. И защото е гъркиня и музикант с душа, сътворена за изкуство, Катерина отвори вратите на заведението си само за нас, почитателите на Теодосий. Срещи и пътища, понякога съдбовни, променящи живота.

Ако не беше Краси, срещнала някога Катерина, която пък срещнала Теодосий, който пък срещнал Ани, която пък организира концерта му, нямаше и аз да съм в „Катерина -Кафе“, което толкова обичам, да си пия виното с Теодосий и да съпреживяваме магията на музиката… Забравили за времето, което спря да бяга, и остана също при нас, заслушано в звуците на кавала, в световната музика на Теодосий…

Този концерт е организиран с медийната подкрепа в Чикаго на: България – „Сега“, „Украинске слово“, Нове радио, Bulgaria21.com, EuroChicago.com, BG7 radio, Bgfocus.com. Благодарности на главния организатор на концерта в лицето на Ани Гогова – известна пианистка и музикантка, Чикаго, и на организаторите на Old Town School, Чикаго.

Автор: К.Бъговска
Източник: www.banker.bg

За още  информация – линк.