Редакционен коментар на в. „Капитал“
Сметната палата обяви поредния прецедент – за първи път отказа да завери финансов отчет на министерство – в случая на земеделието и храните за 2010 г.
Причината – изчезването на почти цялата счетоводна база данни – софтуер и хартиени носители, за материалните активи на бившата агенция по хидромелиорации по време на закриването й през май миналата година и превръщането й в дирекция към земеделското министерство.
С това квалифицирано от одитната институция „престъпно посегателство“ умишлено са изтрити данни за язовири, сгради, напоителни системи и съоръжения, диги, корекции на реки и т.н. – все обекти, в които освен традиционните бюджети през последните години се изляха и значителни държавни средства заради наводненията.
Този сектор беше под крилото на ДПС в продължение на осем години – покрай участието на партията в управлението на двойната и тройната коалиция от 2001 до 2009 г. Неслучайно, както показа и шеметният консултантски хонорар за хидропроекти в Родопите на лидера Ахмед Доган – философ по образование, но хидромелиоратор по призвание – за който Висшият административен съд не откри никакъв конфликт на интереси.
По груби сметки неосчетоводените активи в отчета на ведомството на Мирослав Найденов са за около 300 млн. лв. Кой какво е правил с тези активи може да си остане погребана завинаги „тайна“ – в официалния смисъл, разбира се, като основание за търсене на нечия отговорност.
Това положение е истинско облекчение за институциите, на които е възложена задачата да търсят отговорност – още миналата година „случаят е предаден на прокуратурата и по него е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител“.
В понеделник след огласяването му прокуратурата не успя да даде отговор докъде е стигнало разследването й. Но едва ли отговорът ще е по-различен от обичайното „по случая се работи“ (другият й дежурен отговор е, че „няма данни за извършено престъпление“).
Странно в цялата история е и защо земеделският министър Найденов чак сега, след година и половина, разпорежда пълна инвентаризация на активите на закритата агенция, която се очаква да приключи след още една година. Това ще рече, че загадката кой какво прави с тях ще продължи още немалко време.
Ако досега държавата беше критикувана, че работи само на хартия, след този случай въпросът е дали няма да изчезва и в този си вариант?
Из http://frognews.bg/news_40416/Milioni_iztocheni_ot_stopanisvaneto_na_iazoviri/
„Прокуратурата още тогава е уведомена за случая и е образувала производство срещу неизвестен извършител, но на питане към прокуратурата от медиите какво е движението по случая не е получен отговор, каза Найденов.
Сред язовирите, за които липсва каквато и да е било документация, са „Ахелой”, „Бели Лом”, „Дяково”, „Жребчово”, „Порой”, „Съединение”, „Сопот”, „Тракиец”.
„Освен за язовирите, които изредих, липсват всякакви данни за 13 броя предпазни диги, 27 дунавски диги, 75 помпени станции, 354 корекции на реки и 401 отводнителни полета. Т.е. по тях са наливани доста средства. Казано иначе, допълнителните неща, които са вършени по тях, е трябвало да бъдат осчетоводени и добавени към баланса на съответните съоръжения. И когато липсва счетоводството, утре ние не можем да се върнем назад и да проверим къде са отишли парите, примерно за поддръжката и корекцията”, обясни министърът.
Листче по листче сега се събират, за да се сглоби този пъзел. Препоръката на Сметната палата е външна одиторска фирма да извърши този огромен обем от работа. Едва ли този архив е унищожен, възможно е някъде да е съхранен, смята министър Найденов.“