Част II
„Вечен живот”
За началото вижте тук – линк.
Според Календара на Маите ние живеем във времето на завършване на уникален за Слънчевата система цикъл от времето на „Големия взрив”. Календарът съдържа девет времеви периода, първият започващ в момента на сътворението – преди 16,1 милиарда години и деветият, завършващ на 28 октомври 2011 година (миналата седмица – б.р.). Всеки следващ след първия период се характеризира с неколкократно по-малка продължителност, но за сметка на това е все по-наситен със събития, характеризиращи еволюционните процеси във Вселената и в частност на Слънчевата система и планетата Земя. Всеки следващ период е своево рода ускорено повторение на предходния период, но на по-високо ниво. Компресията на събитията създава илюзията за ускоряване на времето. Днес ускорението в динамиката на събитията, подкрепено от информационните технологии е шокиращо дори за специалистите, работещи в тази област. Познанието през първите 11 години на новото хилядолетие е нараснало почти ОСЕМ ПЪТИ, в сравнение с познанието, което Човечеството е натрупало по време на хилядолетия съществуване до края на ХХ век. Ускорението е неоспорим факт! На 28 октомври 2011 г. (това е датата, когато пиша тези редове ) завършва последният девети времеви период. До 21 Декември 2012 г. остават точно 420 дни (2012 е високосна година). Това е времето за прехода към нова Космическа ера, а е възможен преход и към ново, по-висше вибрационно ниво на съществуване не само на Земята, но и на цялата Слънчева система. Логиката заложена в Календара на Маите, информацията съдържаша се в Свещените Веди, Библията, както и пророчествата са в пълен унисон с такава възможност. Затова не би навредило никому да приемем подобна хипотеза за практически възможна, макар и във вероятностен план.
Тези, които са запознати с холограмното естество на Вселената и с нейните вибрационни нива по-лесно могат да осмислят настъпващите събития. Всичко видимо и невидимо в тази Вселена пулсира със своя собствена честота. Сърцето на човека има своя собствена честота на пулсация, мозакът – също. Всяка от седемте чакри на човека е във връзка с всяко от седемте вибрационни нива на Вселената. Земята също има своите чакри.
Човекът, Земята, Слънчевата система, „Млечният път” и Вселената са едно неделимо цяло, вибриращо на различни нива в пълен синхрон, синхрон който поддържа едновремено и динамиката и цялостта им във Всемира.
Възникването и развитието на Вселената във видимите и невидими за нас измерения е програмирано информационно още до нейното създаване. Сега сме в процес на реализация на Божествения замисъл. Ние сме едновременно наблюдатели, участници и сътворци на Създателя. Появяването на нашите проекции във всяко измерение, включително и проекцията ни във физическо тяло, както и еволюционните процеси, протичащи в нас самите са предварително запрограмирани. Предстои качествено нов еволюционен процес, навярно първият по рода си от възникването на Вселената (според Календара на Маите 16,1 милиардния годишен цикъл окончателно приключва 2012 г.).
Земята и Слънчевата система като цяло, последните години навлязоха в сектор близо до екваториалната равнина на „Млечния път”, който се сканира от излъчване, идващо от центъра на Галактиката, регистрирано наскоро. Това излъчване се предполага, че носи кодовата информация за активиране на настъпващите промени.
Възможен е вариант, при който планетата Земя и всяко живо същество ще преминат на ново вибрационно ниво. Този процес ще се случи и на всички останали планети от Слънчевата система, както и на самото Слънце. Не само Земята, но и всяка планета и самото Слънце имат своите чакри. Цялата Слънчева система променяйки вибрационното си ниво ще се освободи от грубата си материална същност, преминавайки в друго измерение на съществуване.
Възможно е и „копиране” на Земята и цялата Слънчева система на ново вибрационно ниво, което е преминаване в друго измерение на съществуване и в същото време съхраняване на старото вибрационно ниво. Възможно е двете вибрационни нива да съществуват независимо, вложени едно в друго, тоест на едно място, в един „пространствен обем”, но без да си взаимодействат, поради различието на честотата на вибрациите на двата свята.
За тези, които са запознати с теорията за виртуалната (холограмна) Вселена и имат базисна компютърна грамотност, няма да е трудно да си представят удвояването на информацията и нейното 3D визуализиране в два отделни прозореца на екрана, нейното откоригиране в един от прозорците и създаването на две различни, независими обемни изображения, имащи обща информационна база на възникване.
Въпросът, който живо ни вълнува е какво ще стане с нас самите. Отговорът се крие в генетическия код на човека. ДНК е не само програмен код на индивида, като биологическо същество, но и код за развитие на личността. Съвременните изследвания показват, че активирането на отделни програми в генитичния код на личността и нейната изява в обкръжаващия я свят, зависят от емоционалното състояние на личността.
ЦЯЛОСТНАТА ЕМОЦИОНАЛНА ГАМА У ЧОВЕКА СЕ ПРОСТИРА МЕЖДУ ГРАНИЦИТЕ НА АБСОЛЮТНИЯ, ПАРАЛИЗИРАЩ СРАХ И АБСОЛЮТНАТА БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ!
Всички останали емоционални състояния са само нюанси между тези два „полюса”.
Вълната на страха е с ниска честота. Изследванията показват, че човек в състояние на страх излъчва вълна, която пресича и активира до 160 кода на ДНК. Такъв човек може да осигури само базисното функциониране на тялото си, което не прави начина му на съществуване много по-различен от начина на живот на приматите.
Колкото по-високо е състоянието на позитивен емоционален подем, толкова по високочестотна е емоционалната вълна, толкова повече са активираните кодове на ДНК, толкова по-лъчезарна и успешна в своята реализация е личността. Най висшата реализация е в сферата на идеите, в сферата на изкуството, настройващо околните да вибрират високочестотно и естествено в сферата на всеотдайната, безусловна любов.
Егоизмът, стремежат към материално благосъстояние и постигането му по всички възможни начини са задържащи фактори, защото предизвикват нискочестотни вибрации и задържат развитието и изявата на пълния потенциал на личността. И най-съвършенните технологии, на които се надяваме, няма да променят този факт и няма да ни направят щастливи. Технологиите са средство за облекчаване на ежедневното ни опериране в света, в който съществуваме. Превръщането им в ЦЕЛ, която ще ни донесе ЩАСТИЕ е ИЛЮЗИЯ, сведена до АБСУРД.
Отговорът какво ще стане с нас хората не е еднозначен. Всеки човек носи ключът на отговора за себе си в самия себе си. Всеки един от нас сам определя честотата, на която вибрира и сам носи отговорността за собственото си бъдеще. Това, което можем да направим един за друг е да се обграждаме с разбиране и любов и да си помогнем взаимно да вибрираме на по-висока честота. Разбирането на този вече експериментално доказан феномен може да промени в позитивна насока начина ни на мислене и поведение. Освобождаването от страха и всичките му възможни форми на проявление е задължително условие за преминаването ни към ново по-висше ниво на съществуване.
Приемането на феномена на зачестилата поява в края на миналия и началото на новия век на странни фигури в житните поля като послание, ни дава допълнителна представа за предстоящите събития. След разкодиране на човешкия геном, се оказа, че много от фигурите, заснети преди неговото разкодиране са точното му копие. В последно време се появиха фигури, в които е кодирано послание за бъдещо изменение на генома, както и неговата нова структура. Посланието се тълкува като идването на промени, които ще доведат до появата на нова човешка раса.
Настъпва нова ера, нов цикъл. Предстои и излизането от ерата на Рибите, отъждествявана с хаоса и влизането в ерата на Водолея, символ на разума, порядъка и равновесието. Кога точно и колко бързо ще стане прехода – в 2012 или по-късно, дали съществуването на всеки един от нас ще се проектира паралелно на две различни нива, или само на едно в зависимост от честотата на собствените ни вибрации („житото ще бъде отсято от плявата”) ни предстои да видим и почустваме с цялата гама на сетивности, които всеки един носи у себе си, дори и без да го съзнава. Всеки от нас има потенциала да премине към вибрационното ниво на „вечния живот”, както и всеки един от нас има потенциала да задържи себе си на вибрационното ниво на „вечното осъждане” в цикъла на „раждането за смърт”.
Преминаващите на по-висше вибрационно ниво ще са носители на нов вид самосъзнание – за органично единство с цялата Вселена, ще имат достъп до цялостната информация на сътворението, възможност да проектират едновременно или разделно своето присъствие навсякъде във Вселената. Цялото Сътворение ще е „на длан” пред „очите им” и ще бъде въпрос на личен избор да бъдеш само възхищаваш се наблюдател или да се потопиш в океана на сътворението и да го съпреживяваш активно. Единственият инструмент за управление ще бъде собствената мисъл.
Пророкуващи и псевдопророци – много. Според Библията сам Христос отговаря на учениците си как да познаят пророците от лъжепророците. А именно, че на едните предсказанията се сбъдват, на другите – не.
Живеем във време разделно. На всеки един от нас му предстои да изживее своя личен опит в края на уникален за нашата Слънчева система цикъл от сътворението на материалния свят преди повече от 16 милиарда години.
Ключът към бъдещото ни пребиваване във Вечността, или в нов цикъл на прераждане и смърт е в самите нас. Честният отговор, който всеки би дал пред самия себе си на какви вълни трепти душата му – на вълните на страха, или на вълните на безусловната любов, може да се окаже най-добрият ориентир, за това което го очаква.
Всеки има свободата на собствен избор.
Всеки избор има своите последствия.
Изборът е Ваш!
Автор: Павлик Петров
Познанието е необятен в безкрайността си океан не само в неговия материален, информационен и духовен аспект. Бъдейки „образ и подобие“ на Създателя си на нас ни е дадена възможност да черпим от този Океан с „пълни шепи“ от всичките му аспекти. Дадена ни е и възможността да го правиме разумно. Духовността е тази, която отсява разумните избори от всеки възможен избор. По принцип ограничения няма. Ограниченията са в персоналната визия на нещата на всеки един от нас. Опитът да наложим собствените си ограничения на другите задържа личносттното развитие, както и развитието на обществото като цяло. Налагането на заблуди, без значение умишлено или не води до израждане и залез на обществото. Нашето общество е болно и извратено и залезът му се вижда на хоризонта.