ОПТИМАЛНАТА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

ОПТИМАЛНАТА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Венелин Чалъков

Изборите за президент в България актуализираха дискусията за неговите правомощия и отговорности и за проблемите на конституцията. Информацията включена в статията е полезна за елитите на гражданските общества и организаторите на граждански съпротиви. Безполезно е четенето на статията от хора, които мислят с метафори или с примитивните понятия на наивната теория на социалното управление, изучавана при социализма.

Държавите са живи организации, съставени от народ, култура и власт върху присвоена или завоювана територия. Народът е спонтанно конфликтна система от етноси. Държавните организации, еволюционно развивани по метода “проба-грешка”, и през третото хилядолетие все още са ненормални (уродливи) и недоразвити. Това състояние на държавните организации се обяснява с изоставането в развитието на науката Държаворъководене (State management) и работата на държавните статистики с примитивни списъци на обществените дейности, а не с научен класификатор.

Съдбите на народите се определят не от техните лидери, а от практикуваните ръководни технологии, политики и стратегии. Общественият строй демокрация е резултат от осъзнаване, че колективният ум на народа допуска по-малко ръководни грешки, отколкото едноличните ръководители. Натрапваната `западна демокрация` е “диктатура на парламентарните мнозинства”, а не диктатура на народа.

В нормалната държава избирателите направляват съдбите на народите си чрез референдуми, оперативното ръководене предоставят на мажоритарно избирана изпълнителна власт, функционираща в “рамките” на конституцията и референдумите. Всички власти се контролират от независим конституционен съд, сезиран от изборна прокуратура. Нормалната държава е демократична, правова, солидарна и хармонична.

Нормалната държава, има всички необходими ръководни органи и хармонична властова иерархия, определени от Класификатора на обществените дейности, който дефинира технологиите с които функционира всяка една от тях, включително и ръководните технологии на властите: направляваща (законодателна), организираща (изпълнителна), хармонизираща (политическа), икономизираща (икономическа).

Ръководенето на нормалната държава включва : оптимално управление на технологичните развития на всички обществени дейности по отрасли, подотрасли, браншове и подбраншове ; оптимално управление на качеството на резултатите от дейностите; оптимално управление на растежа на резултатите от дейностите.

Ръководенето цели пълно и устойчиво задоволяване на всички продуктови, услугови и ръководни потребности на гражданите, чрез собствени и вносни ресурси. Тези цели определят критериите за развитост на държава : оптимална технологична развитост на обществените дейности; устойчив опимален растеж на резултатите; устойчиви финансирания на всички дейности; адекватни заплащания на всички видове труд.

Ключов ръководен орган е ведомството (комисарството) отговарящо за обществените дейности, осъществявани в различни обществени организации, но класифицирани в един отрасъл. Ведомството е съставено от четири дирекции, които ръководят оперативно и стратегически подотраслите на неговия отрасъл. Всяко ведомство има регистър на подведомствените институции, инспекторат и съвет от анализатори на проблемите, който съвместява изработване на стратегиите за развитие на подотраслите.

По признака `подобие на резултатите от дейностите`, ведомствата се разпределят за ръководене от министерства. Представени чрез популярни наименования, без претенции за адекватност, министерствата и ведомствата в нормалната държава са :

Сектор производства с министерства на :

Материалните производства – изземвания, отглеждания, строения;

Информационните производства – науки, изкуства, забавления;

Трафиковите производства – съобщения, търговии, транспорти;

Ддуховните производства – обучения, образования, възпитания.

Секторът сигурности с министерства на :

Биоекосигурностите – здавеопазвания, популоопазвания, екоопазвания;

Социосигурностите – кримизалавяния, инфоосигурявания, обезопасявания;

Държавосигурностите-идеологическа,териториална, икономическа;

Народосигурностите – продуктообмени, услугообмени, властообмени.

Секторът ръководения с министерства на:

Направляванията – нормирания, правосъдия, контролирания;

Институците – организирания, регистрирания, координирания;

Хармонизиранията – правозащити, солидарности, демокрация;

Икономиките – конкурирания, финансирания, икономизирания.

Всяко ведомство ръководи по четири подотрасъла, чрез дирекции. Примерно, ведомството Строения в Министерството на материалните производства, включва дирекциите : Микростроения, Машиностроения, Сградостроения и Макростроения. Ведомството Обезопасявания в Министерството на социосигурностите включва дирекциите: Бедствия, Произшествия, Катастрофи и Злополуки. Ведомството Финансирания в Министерството на икономизиранията включва дирекциите Дружества, Общини, Държави, Съюзи, Свят.

Министерствата са 12, комисарствата 36, а дирекциите 144.

Министерствата са разпределени за направляване от Съвет за производствата, Съвет за сигурностите, Съвет за ръководенията. Съветите формират свои институции, функциите на които само отчасти се покриват със сега съществуващите институции – правителство, президентство, парламент, ръководят се от мажоритарно избирани премиер, предидент и председател, съвместяващ длъжността председател на парламента.

Институционалният състав на нормалната държава определя броя на мажоритарно избираните политически държавни ръководители – председател, президент, премиер, дванадесет министри, тридесет и шест комисари – зам. министри. Сто четиридесет и четирите директори се назначават от съответните министри по предложения на зам. министрите.

Описаната държавна организация, характерна със своята симетричност, не допуска реформи, защото е оптимална. Тя решава целево и икономически ефективно всички социални, икономически и политически проблеми на народите. Коментираме само някои от тях :

· Българската държавна организация е пример за ненормална, защото е `премиерска република`, в която премиера е претоварен с несвойствени отговорности. Вместо отговорност само за ефективностите на производствените комисарства, той отговаря и за ефективностите на почти всички комисарства на сигурността (отговорност на президента), даже и за ефективностите на ръководните комисарства (отговорност на председателя на парламента).

При българския финансов министър се наблюдава грубо присвояване на власт. Неговата функция в нормална държава е ръководене изпълнението на държавния бюджет. Формирането на структурата на бюджета – процентните съотношения между субсидиите, е функция на депутатите. Финансовият министър формира структурата на държавния бюджет, чрез свои субективни виждания за субсидиите необходими на подотраслите и общините. В нормалната държава, при ситуация на бюджетен дефицит, всички държавни субсидии, включително субсидиите на пенсионния фонд, се орязват от депутатите с процента на дефицита, без актуализация на бюджета. Заплатите и пенсиите, независимо от бюджетния дефицит или икономическа криза, всяка година се индексират с процента на прогнозираната инфлация или дефлация.

Отговорностите и правомощията на ръководителите от всички нива се дефинират от адекватното делене на изпълнителната власт, даващо възможност за специализация на ръководителите и изискване за съответна професионална компетентност, доказвана чрез съответен тест.

· Отговорността на депутатите се свежда до приемане на закони или поправки, предлагани от останалите власти, неправителствените организации, спонтанните лобита и отделни граждани, съчетано с отсяване на недомислените параграфи или параграфите конфронтиращи – не хармонизиращи съжителството на всички социални групи. Законите за изборите, заплатите, пенсиите и данъците спонтанно са подложени на силен лобистки натиск, поради това, те се приемат чрез референдуми, както измененията в конституцията.

· Социологическите проучвания са признати за референдуми. Чрез тях гражданското общество текущо актуализира резултатите от изборите. При доверие под 40 % , мажоритарно избран ръководител подава оставка, местото му се заема от класирания след него. Броят на гласовете, с които партиите участвуват при вземането на решения в парламента или общинските съвети, се актуализира според изменението на доверието, получавано по време на мандата. При падане доверието на правителство под 40 %, то подава оставка, без гласуване вот на доверие.

Понятието “брой гласове на партиите” е възможност, за използване ва демокрацията наблюдавана при акционерите (гласуване с броя на акциите) и редуциране броя на депутатите и съветниците до минимален, но достатъчен за изпълнение на техните функции .

· При спазване принципа на подобието, моделът на нормалната държава определя нормалните модели на общинските власти, на съюзите от държави и на световните власти, като съставени от едноименни комисарства и съвети.

· Само нормално организираната държава създава нормални условия за живот на всички свои граждани, независимо от тяхните екотически, етнически, съсловни или класови принадлежности, развива патриотизъм, национална гордост и демотивира мигриране.

Оптималните научни модели, рано или късно, спонтанно се внедряват, защото нямат алтернативи. Внедряването на модела нормална държава, неминуемо ще срещне голяма съпротива от гилдията на политиците, която ще загуби част от властта и привилегиите си.

Забавянето в реформирането на държавите според описания модел, води до пропуснати от народите огромни социални и икономически ползи. От елитите на гражданските общества и организаторите на гражданските съпротиви се очаква да не допуснат това да стане.

10.2011 [email protected]