Home » Избрано

BG-учени и жабари чучнаха българите по геном между славяни и средиземноморци?!

2011.09.10 11 коментара

Какво е геном и къде сме ние?! Защо забравиха за изследвания през 1975 г. ДАКОМИЗИЙСКИ ГЕНОМ – кому днес е изгодно това!?

Автор: Анна Зографова (член–кореспондент на академия МАБИК)

В деня на годишнината от деветосептемврийския преврат от 1944 г., на пресконференция в БТА, нашенски „ мъдреци” обявиха българите по ГЕНОМ: Чучват ни между славяни и… средиземноморци?!
Ехо- ехо бе, къде останаха шопите, келтите и…тези с каба гайдите???!

Няма мизи, няма даки, няма шопи и пеласги, няма траки, няма римляни и византийци! Нямало и балто-илири! Доказателствата на плеада уникални български учени като Проф. Петър Петров – етнолог, акад. Йордан Иванов и пр.

Питам се – защо не поканиха на тази сбирка КОРИФЕИТЕ НА ГЕНОМНИТЕ ни ИЗСЛЕДВАНИЯ – АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ и ПРОФ. ИВО КРЕМЕНСКИ?!

Не им стиска… Защото – ОКАЗВА СЕ: усвоили парички по направление – проектче… И писали хората… написали проект по темата: “Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ” – финансиран поравно от фонд “Научни изследвания” към родното ни МО / Министерство на образованието, младежта и науката/, както и от италиански фондации. (За пици – може би?!)

КЪДЕ СА ИМЕНАТА НА ВСИТЕ БЪЛГАРИ – УЧЕНИ И ТО, КОИТО СА РАБОТИЛИ ПО ТЕМАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГЕНОМ?!
СРАМОТА!

Оказва се, според курифея акад. Гълъбов , че „Българите били “особен тип славяни”?!!!

Шопите казват – та таково животно НЕМА!

Да – ама не!
Такова Е нещоТО, че сме били „особени славяни: показало „ генетичното проучване “Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ”, публикувано от “Новинар”.

„Българите били ОСОБЕН ВИД славяни и средиземноморци, само не и тюрки!” – това споделил в страхотен апломб на пресконференцията в БТА същият УЧЕН – директор на Института по микробиология към БАН.

И видите ли – цитирал он, „данните били от “мащабно” ДВЕГОДИШНО генетично проучване “Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ”, извършено ОТ…… български/неизвестно кои/ и от жабарски /италиански/ също неизвестни?!
Забележете обаче – по време на пресконференцията е огласено, че са били изследвани а кръвни проби само и единствено на ………..855 етнически българи и БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИ.
Простете, братя българи – мохамедани!

Питам аз – днес има ли такива???

Лошо – много лошо! Политически неграмонто!

Къде останаха българите от Бергамо – така де – нашите в Италия, защото когато по време на Дучето Мусолини Хитлер инспирирал проучване, оказало се, че в навечерието на Втората световна война 4 милиона италианци са се определили като потомци на българите от Ровента.

Защо забравиха проучванията на ИТАЛИАНСКИЕ УЧЕН – Д-р Винченцо Д- Амико?!!!

Ама това май, учените не го знаят – не знаят и ,че родовете римски на Юлийте /Цезари – естествено/, на Асканийте и Северите, произхождат от потомци на цар Еней И ЦАР ПЕЛЕМЕН, владетели от българския Атряч – древна Троя.
Атряч е доказан протобългарски топоним!
И Троя е била наша!

Та тези 855 изследвани….българи, българо-мохамедани и…. били сравнени и с „други европейски популации, изцепи се и проф. Драганка Тончева – ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет, София.

А”Особен” тип означавало БУЛГУР – БУЛ – СЛАВ Т.Е. „нещо средно между славяни и средиземноморци, ПАК според обясненото от акад. Гълъбов.
Абе тези академици…М—- им!
„Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения!”, изрекъл мъдро още той на пресконференцията.
Освен това „ Според тези генетици, българите били по-близо до поляците и хърватите, а най-типичните славяни били братушките – сиреч руснаците.

Та, това българо-италианско Великонаучно съчинение било публикувано в „авторитетни американски научни списания” и вече” се чекали коментари на историците….” пак според Гълъбов.

И тъй като нямам думи, просто за десерт към тази научна пикантерия, допълвам със следните Интернет КОМЕНТАРИ:

Ветеран: „Вече ми стана ясно! Всичко! Като се сметнат вероятностите и като се има пред вид, че не съм измежду тия 855 българи /или БЪЛГАРО-МОХАЧМЕДАНИ???/, някак си, не мога да си направя генерален извод за цял един народ.!??!!ТЪПО И АБСУРДНО!?
А и като видях бананаджийския надзор, даже бих предположил обратното. Ако ми казват, че съм славянин, значи по-вероятно е да съм негър.

Цитат от БЛОГЕР:

„Очевидно не съм като Зигенцето, той е обикновен славянин, а нормалните нашенци сме особени такива.”

ТРЕТИ БЛОГЕР: „ЦИТИРАХА Кратък списък на народите преминали като хала по нашите земи:
– готи
– хуни
– авари
– венети
– руси и нормани(варяги)
– маджари
– печенези, узи, кумани
– кръстоносци
– татари(1242 г.)
– алани(1301 г.)
– каталани(1305 г.)
– турци

Браво!!! Само тези ли цитираха?!!
А къде останаха ДАКО-МИЗИЙЦИТЕ, ДАКИТЕ, пеласгите, балто илирите, келтите /имали сме келтска държава на нашите територии?!!! Къде останаха траките, римляните и византийците?

Браво, батко Гълъбов! Аферим! Ашколсун! И колко силно е това научно изследване?

А група „Мембърс” от Интернет пространството продължава ли, продължава да коментира : „Византийците имали една от най-успешните асимилаторски политики в народностно отношение и по политически и религиозни причини са заселвали в днешна Б-я сирийски монофизити(746 г.), арменци павликяни(755 г.), Никифор I също преселва население от Мала Азия за да разреди славяните, Лъв V Арменец преселва 10 000 човека от Адрианопол отвъд Дунав(пак в Б-я де), грузинци (Бачковския манастир), масови преселения от Мала Азия в Тракия в резултат на завладяването на днешна Сирия и Египет от арабите, разрешено право за заселване на куманите в днешна Б-я през 1241 г., преселения на византийско население в Тракия от днешна Турция в резултат на османското настъпление”.
DA CAPO AL FINE!!!

И ОЩЕ ВЕДНЪЖ:
Българите са между славяни и средиземноморци, а не тюрки.
Българите са особен вид славяни, каза на пресконференция БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН. Той цитира данни от мащабно генетично проучване “Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ”. То е извършено в продължение на две години с обединените усилия на български и италиански учени.
Изследвани са кръвни проби на 855 етнически българи и българо-мохамедани и са сравнени с тези на други европейски популации, каза проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет, София.
“Особен” тип означава, че сме между славяни и средиземноморци, обясни акад. Гълъбов.
Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения, каза още той. Според генетиците българите са близо до поляци и хървати, а най-типичните славяни са руснаците.
Проучването е публикувано в американски научни списания и вече се очакват коментарите на историците, допълни още акад. Гълъбов.
Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.

С това т.н. „ Устойчива теза в българската историческа наука, че българите имат тюркски етнически произход, спокойно може да бъде изоставена в миналото”?!!!.

О САНКТА СИМПЛИЦИТАС! О, ТЕМПОРА, О МОРЕС?!

Изследването е обхванало 855 души, сред които имало само две групи – българи и българо-мохамедани! Взимани са им кръвни проби.
Ало, академиците, да го д—те!

Целта на изследването БИЛА да ДОКАЖЕ международното позициониране на българската популация по отношение на другите европейски популации и някои от източните азиатски популации…..

Ашколсун!

А „Резултатите показали, че съвременните българи сме имали преобладаващо славянски корени и генетика, но все пак сме се отличавали сериозно от класическите славянски популации – руснаци, украинци, поляци, чехи, словаци, хървати, словенци и т.н., които много си приличат едни с други.

Не бе пощадена и тезата дали смее били с татарски етнически произход…а това последното пък е ултра ненормално?!!!

Защото ТАТАРИ НА ПРАКТИКА НЯМА!

Оказа се, според същите мъдри умници, ние българите „доста сме си приличали като генетика с гърците и то с тези от…….. Северна Гърция.

Оказа се и, че „Това тъй голямото изследване от подобен род на българската популация е било инспирирано от опитите през 1996 и 2000 г. да бъдат направени подобни изследвания, но те обхванали само……..30 човека от българската популация».

ТОВА НАРИЧАМ АЗ НАУЧНО!!

А СЕГА:

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ ВЕРОЯТНО СА ЗАБРАВИЛИ мегапроекта на Ай Би Ем, сп.”Нешънъл географик” и фондация “Уайт” през 2005 г., КОЙТО активира проучване по проследяване Y- хромозома при което е изследвана митохондричната ДНК на 100 000 избрани представители от основните етноси и народи. Целите на проекта визира констатиране корените на най-старото население, създаване най-мощната база данни и щрихиране маршрута на първата палеоисторическа миграция на ХОМО САПИЕНС.

По този повод – НЕКА ИМ ПРИПОМНЯ задължително че: Осъществяването на ОЩЕ ЕДНО, НЕЦИТИРАНО ОТ ТЯХ гигантско изследване, НАПРАВЕНО В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е БИЛО провокирано от българин още през 1975 г. Тогава по устно нареждане на Тодор Живков, научни екипи по предложение на изследователя-феномен Йордан Стоилов Иванов заработили по изясняване на шопския етнос. Първите данни за човешкия геном в България от 1975 г. са изведени от изследователя Йордан Стоилов Иванов, удостоен през 2005 г. с титлата академик. Научният му труд, третиращ въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса /от периода 1975-1980 г./ бил изпратен специално на АН на СССР. А констатацията му, че предците на българите са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата, за тогавашния момент била толкова шокираща, щото учените забранили да бъде давана гласност на изследването, отчело живите и починали техни наследници. Така през 1975 г. изследователят манифестирал твърдението, че генетична българска кръв може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Специалната програма, която науката ни е разработвала, изисквала от научни звена на НРБ след 1975 г да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Така учените по предложение на Йордан Стоилов Иванов следвало да обърнат внимание верни ли са неговите твърдения. И базата, върху която сега се работи по целия свят, всъщност е подсказана от изследванията на българина. “В заключенията си учените отново ще стигнат до дакомизийците и шопите” – категоричен е академикът днес.

Щатският проект по изследване на човешкия геном от 2002 г. развенча Дарвиновата теория защото се доказа, че съвременният ХОМО САПИЕНС не е произлязъл от маймуна, и че не е потомък на неандерталци, а се е появил преди не по-малко от 150 000 години. А геномът за българите от същото изследване, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че процентите са доста повече от 21%. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Неговите специфични проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само кореспондират със съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги изпреварват значително във времето. Генетичният код на човека е регистриран до момента в Интернет чрез над над 50 терабайта информация, което според програмистите на USA “проектите представлява своеобразно информационно “Цунами“, с данните за аденин, тимин, цитозин и гуанин – A, T, C и G – четирите нуклеотидни бази в човешката ДНК, които изграждат гените, формирайки личността и поведението на хомо сапиенса. А новостите за секвенирания геном изискват огромни инвестиции във високите технологии.Защото само като пример днес едно изследване на човешкия геном с участие на корпорация CELERA Genomics, струва $3,000,000,000. Целите на подобни начинания се свеждат до компютерен анализ, извеждане данни за физическото и функционалното картиране на човешкия геном, изясняване на молекулярната диагностика и идентифициране на нови гени както клониране и секвениране. Стига се до търсене на нови гени в човека на база биоинформатика; до установяване на cause-and-effect на генетичните отношения и извеждане ролята на индивидуалните гени и техните мутации и пр. Но да се върнем към българското изследване, в което констатацията е, че доминантният ген е съхранил през хилядолетията принадлежността на сънародниците ни към същите онези най-древни племена, с гени на дакомизийци, сапейци, сапи /шопи/ – най-старото автохтонно население на Балканите от Мизия и Дакия, стартирало произхода на древните българи. Българинът доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите, което е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател – акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години.

Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген, провокира още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ – обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др.

Проектът по мегагенното изследване на Ай Би Ем ,“Нешънъл географик” и фондация “Уайт” третира също и въпроса оставили ли са легионите на Александър Македонски/дако-мизиец по майка/, своето семе – генетични следи по маршрутите при завладяването на Изтока и Азия. По този повод Акад. Йордан Иванов припомни, че войските на Алаксандър Велики, описвани в римските и гръцки хроники като “елини” съвсем не са били такива. Само наемниците гърци наброявали не повече от две – три хиляди. Докато важно е друго, че в земите на Бактрия тогава по време на походите се заселват над 100 000 дакомизийски войници на Александър. Те също оставят своя корен и ген пак там – в Партия, Бактрия и Индия.

Българската археологическа находка на човешки кости от 2004 г на жена на 8 000 години ,в района на Враца провокира антропологични изследвания за които още един български учен – корифеят антрополог и директор на института по антропология при БАН – проф. Йордан Йорданов коментира: “Резултатие от изследването на костния материал са известни само на ограничен кръг учени. Те никога не са били предмет на широко обсъждане. А данните, на фона на данните за историческото и културното развитие както и религиозните схващания през различните епохи, представят физическите типове хора, сведения за заболяванията и травмите, оставили следи върху техните кости и лечебните ритуални въздействия върху тях”. По подобен повод проф. Йордан Йорданов изготвя мостри възстановки на образи чрез пластична антропологична реконструкция. Измежду най-интересните му шедьоври са реконструкции на главата на владетеля Севт ІІІ и на дакомизийска принцеса от преди 8 000 години.

През ХХ век шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите стартира развитието си първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил /днешен Дунав/, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света.

През 80-те години на ХХ век акад. Йордан Иванов доказа, че първите исконни местни етноси – дакомизийци, сапи и сепи първи опитомили овцата и козата, развивайки скотовъдството. Херодот може би малко е “позабравил” величието на сапите – сепеи, но все пак е описал как представители на племето сепеи станали участници в походите на Ксеркс срещу Елада. А други стари автори като Евстатий Византийски и Страбон отъждествявали сепите със САИ И СИНТИИ. Същият етнос, чийто днешни потомци са шопите, /според акад. Йордан Иванов/ е съществувал от времето след третия потоп.

Немалко европейски историци от небългарски произход традиционно пренебрегвали особено важните исторически събития на древността, прередактирайки историята на най-древните народи по изгоден за властимащите начин. Длъжни сме да отбележим, че автохтонните жители на Балканите – дакомизийци, сапи – сапейци,фриги, пеласги, българи – болги освен че залюляват люлката на най-старата евроцивилизация, създават 22 империи и над 50 държави.

Съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички те в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно! И интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско е невярно. Тази грешка на старите хроници е била използвана манипулативно впоследствие и от някои съвременни историци. Тези събития още от най-дълбока древност са предшествани от миграцийте, демографските експанзии и гигантски катаклизми, състояли се преди Ноевия потоп и предшестващите го всичките общо осем. Така преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. От изследванията на акад. Йордан Иванов става ясно, че първото българско царство, регистрирало темел в континента Европа много преди останалите европейски монархии е основано на Балканите. Според учения, древните ни корени тръгват като спирала от земите на Балканите след третия библейския потоп. Така представители на местни балкански етноси достигнали в разселенията плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Щрихирайки териториите на нашите предци, след последното разселение през Месопотамия, акад. Йордан Иванов съобщава: “ Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия, заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, в старите територии на Согдиана и Бактрия – територии на Кушанската империя. Впоследствие част от етносите мигрирали в някои райони на Северозападна Индия, по долините на реките Инд, Нармада, Ганг, после в територията на днешните Афганистан и Пакистан. Част от мигриращите се придвижвали в посока на Гаркана – днешното Каспийско море”.Предците- един и същи народ, пътували, мигрирали, завземали територии и земи на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставили своето семе, култура, обичаи, традиции – тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината в земите на Балканите. Но те създавали по пътя великите държави – Бабилон, Империите на хонори, кушани. Така тезата на акад. Йордан Иванов за Балканския произход на българите ,след разпадането на държавата Бактрия се подкрепя с данни от Кушаните – потомци на едно от петте племена ЮЕЙДЖИ. А потомците на Кадфиз І и Кадфиз ІІ /45-78/ и владетелите КанишКА/98-123/ регистрират империи и царства, завладели почти цяла Индия. Едно от тях се е назовавало Тохаристан. Империята ВасишКА, империята на Мао Дун и неговия син Кхан Юи Лао Шан, империята на Кардама Ила, Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България на Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която произлизат Дунавска България, Първото българско царство, Волжско-камска България, временната държава Дуло, ситуирането на българите на Алцек в района на Ровена, Джунгурия и др. Безбройни са топонимите, антропонимите и всички онези наименувания и обозначения на племената, известни в историята като кушани, балгАРИ, балхАРИИ – потомци на АРИИ, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, куни, хуни, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ. И ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което в много древните времена както твърди акад. Йордан Иванов “морето им било до колене, за да могат да преследват готите, техни братовчедни племена”,/защото от стотиците синове и дъщери на древните вождове се раждали бротовчедните поколения на предците, формирали народите/.

В китайските анали откриваме данни за “хуните на Севера” живяли на север от Китай, а също и данни за Империята на хонорите с генеалогия на почти всички нейни владетели.

Тезата на акад. Йордан Иванов е, че българите са създали първата империя на света по течението на реката Итил – /Дунава/. Нейният родоначалник, обявен за цар на света бил именуван “Лугал –Калама” и титулован император, според “Анонимния хронограф” от 333 – 334 г.той бил владетелят, създал първата огромна империя със земи от Месопотамия до Средиземно море, Египет, Индия – митичният древен Зиези. Подобен факт цитира и акад. Сергей Иванов, в издадената от Академия МАБИК през 2005 г. “Праистория на древните българи”, където на стр. 228-229 четем: “Мизи, меси или миси, известни като българи, това съчетание е било широко разпространено в старите хроники, още повече,че ЗИЕЗИ е и неправилен прочит на”Мезий”, т. Е. “Мизиецът Мезий или Мезей”. Според акад. Йордан Иванов императорът Зиези /Миези/ произхожда от Мизия и е живял много по-рано от периода, в който го поставят съвременните историци /2 750 – 2 726 г./ Пр. Хр.За същия владетел се знае, че със своите невероятни воини подчинил огромни територии и над 30 племена и народи. Синовете му Хайтал и ХуРусан отвели народа Ху Хунори/”Могъщите господари на света”/,в земите на хуните-ефталити или в днешните територии на Балхара и Бактрия, където впоследствие са се е формирали източната -монголоезична група Жун и западната – ираноезична Ху. И същата тази ХУНСКА ИМПЕРИЯ регистрирала владетили,- носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”. “И ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжия се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично акад. Йордан Иванов – “от същата цев на рода Дуло били изстреляни българските гени в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократични бракове, кръвта се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии и не е правилна формулировката, че днес едва ли не трябва да се приобщаваме, а трябва да лигитимираме исконното си право на постоянно присъствие, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи”.

Сведения за империята на Хунорите вече са открити не само в хрониките но и от китайските археолози за което свидетелства разкриването на древния град ТONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ от 419 г. пр. Хр, строен от хуните XIONG NU – КСИОНГ НУ.

/Бел ред.: Става дума за т. Нар. “Мъртъв град” на тюркоговорящите хунски племена. В китайската преса и във в. “Дер Бунд” от датата 7.10.2002 г. същият град е отъждествявян многократно с Фенкис от пепелта, изровен от пясъците на пустинята в целия му древен блясък. Този град бил изграден в китайската империя от най-древната етническа група в света. Такова определение на откритието на града TONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ даде и китайският учен и изследовател Чжоу Шугуан – председател на китайското дружество за най-старите градове. Владетелите на същия град воювали някога с император Цин Ши Хуанди /династия Цин/, в периода 212-207 г. Пр. Хр., стартирал строежа на Великата Китайска стена, отбранявала древен Китай от Империята на Хунорите. И императорът Мао Дун както и синът му Кхан Юи Лао Шан също регистрират огромен възход на империята. /

За изясняване факти и източници, които биха били полезни на историците, както и генеалогията на прабългарите, акад. Йордан Иванов препоръчва да бъдат проучени взаимоотношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/. Той съветва да се прочетат в оригинал произведенията на Си Ма Цян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Леу /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/.

В миналия век, британският учен Колин Ефрю назова 6 килограмовото златно съкровище, открито в България от Варненския некропол “ най-старото злато в света” от преди преди 5 000 години, акад. Йордан Иванов уточнява още, че то е много по-старо. По стара във времето е и находката от времето на дакомизийците в Родопите Перперикон, за която проф. Николай Овчаров твърди, че е свързана с крито-микенската култура. Заради уникалните археологически открития, в края на ХХ и началото на ХХІ век, в района на Старосел, Татул, в Долината на царете, на тракийския град и царската резиденция на одриския владетел Аматок под връх “Кози грамади,” в Централна средна гора и във Врачанско, древната история трябва да бъде препрочетена и пренаписана . Защото това е история на изключително важните федерални древни царства на Одрисите, Сапеите, Бесите и Медите. Академикът посочва, че неправилно учените ги датират /отнасят/ към І хилядолетие пр. Хр. А всъщност те са много по-стари. Това са предци на легендарния цар Резос, на тракомикенеца цар Агамемнон, на поета-жрец Орфей, на Тамирис от Тракия/Омир/. Легендите за тези велики мъжа вдъхновявали древни поети, философи и хронисти като Вергилий, Овидий, Еврипид и др. А жреческите царски родове на дакомизийски оракули регистрирали трайно присъствие и в прочутото Делфийско светилище до 355 г. Синът на Музей Евмолп пък станал родоначалник на династията Евмолпиди, владетели с резиденция /според Д. Чиликов/ в северната част на Пловдивския Тримонциум. Цар Спарток се счита за основател на династията на Спартокидите . Други известни велики владетели от дако мизийски произход били цар Перисад/344-310/, Евмел/309-304 г./, Спарток ІІІ /303- 283 г./, Полемон, Аспруг и Митридат VІ, брат на Котис. От династията на Котис и Савроматите имало дакомизийски владетели, управлявали през ІІ и ІІІ век. Потомък на цар Реметалк дори станал архонт на Атина.

Известни поети от дакомизийски произход били създателите на басните – Езоп и Федър. Брат на великата древна поетеса Сафо се оженил за прекрасната тракийска принцеса Родопис, станала впоследствие съпруга на фараонаЯхмос ІІ ,/в периода 569 – 525 г. пр. Хр/.

Българските археологически разкрития в Българската долина на царете от края на ХХ и началото на ХХІ век доказаха, че страната ни е истински Клондайк за археолозите. Разкриването на бронзовата глава на владетеля на одрисите Севт ІІІ и златната му маска е по ценна и тежка дори от знаменитата маска на Тутанхамон, Агамемнон/вожд и цар от дакомизийски и микенски произход/, продължават да бъдат предмет на дискусии. Знае се, че великите царе Севт и Спарток, живели по нашите земи са секли свои монети много преди гърците и римляните. Това е ставало в монетарниците на Севтополис и Кабиле. Другата изключителна важна сензационна находка от лятото на 2005 г. е разкрита от екип на НИМ, ръководен от проф. Даниела Агре при разкопаване на две от десетте могили край с. Златица – Елховско. Разкрит е също и некропол на царя – жрец на одрисите Керсеблепт, погребан в ІV в. Пр. Погребението е пищно – владетелят е със златен венец, с пълни бойни доспехи, с масивен златен царски пръстен печат и с дарове – сребърни ритони с формата на еленова глава. Находката включва и четири великолепни сребърни фиали и перфектно изработени бронзови и керамични съдове. Коментирайки разконсервирането на некропола, академик Йордан Иванов припомни персонажи от надписи и сюжети, върху великолепните Рогозенски сребърни и златни фиали и чаши, общо 165 на брой брой, изработени от местни дакомизийски майстори, гравирали надписи върху историческите предмети са от времето на Одриското и Сапейските царства . В част от предметите, върху 11 фиали и кана се откриват имената на владетелите Керсеблепт, Котис, Дислояс, а също и името на селището Ергиске.. В същата уникална колекция на Рогозенското съкровище, открито от тракториста Иван Димитров на 43 км. североизточно от Враца през 1985 г. между реките Огоста и Искър е разчетен надписа: “Владетелят Котис направи…”.

Сапейската династия също е регистрирала уникална история на Балканите. За съжаления от нея са известни доста постни факти. Пръв в аналите Херодот цитира името на племето Сапеи, описвайки ги като участници в похода на легендарния Ксеркс срещу Елада. Евстатий Византийски и Страбон обозначили сапеите като САИ и СИНТИИ. Тук е мястото да споменем, че във времето на македонския цар Персей е царувал Абриполис и още един сапейски владетел, именуван също като одриския цар Котис. Той бил баща на Раскос и Раскупорис и брат на Реметалк І. Някои от Сапейските владетели били съюзници на Рим. Техният авторитет е рагистриран в множество декрети и актове на Рим и Атина от онова време. В Атинския национален музей се пази и мраморна глава с изображение, идентично с изображение върху сечените монети от времето на царете Котис и Раскупорис, последният убит от беския жрец на Дионис –Вологез, ръководил въстанието на бесите срещу Рим 15 – 13 г. пр. Хр. Известно е, че сапейската династия на цар Раскупорис подчинила одрисите и бесите.

Един друг учен и дипломат – известният френски консул в София от времето на Руско-турската Освободителна война /1877-1878 г/ Луи Леже определя като диахронна тезата за езиковото единство на българския език със Санскрит, поддържана и от някои наши възрожденски учени като Г. С. Раковски. Леже твърдял, че и най-старите запазени български текстове “Остомировите” и “Асемановото евангелия” са били написани първоначално на езика САНСКРИТ, интерпретиращ схващането за древното езиково единство на Мизия, Тракия и Македония.

Самият факт, че дакомизийци през старокаменната и бронзова епохи били измежду най- великите ваятели, ювелири, философи, жреци и владетели с огромен интелектуален и военен потенциал, извежда този древния етнос много по-напред в история, традиций нрави и поведение. По онова време според акад. Йордан Иванов дакомизийците са притежавали определено по-голям военен потенциал дори от Ахейска Гърция, Рим и Византия. Сапейците, одриси, дакомизийци и други местни племена съставяли мозъка и гръбнака на македонските, римски и византийски легиони, които марширувайки завладявали бавно и последователно земи по време на войните в Пелопонес, Илирия, Египет, Картаген и Палестина, Сирия, Епир и Месопотамия. Тези факти античните гръцки и римски автори умишлено прикриват и ги пропускат. Все пак до нас са достигнали информации от анали, описващи непокорните местни “планински хора” вдигали многократно въстания – сепите – /шепи =шопи/, сапей,които влизали винаги първи във бой и предпочитали смъртта пред робството. Цели 5 века упоритите шопи/сепи/, сапеи и дакомизийците се съпротивлявали на римляните, с което техните бойни качества по достойнство били оценени. С това войнската доблест на дакомизийския и сапейския етноси действително била пример за подражание на десетки велики императори, философи, поети, царе и сенатори от дакомизийски произход, стратези, магистрати, заемали върхови позиции в управлението на древна Македония, Рим и Византия и точно те съставлявали своеобразен мозъчен тръст и гръбнак на македонските, римски и византийски легиони, съставени в основата си от отдряди на местните непокорни дакомизийци, сапи, сепейци. Защото те винаги влизали в бой, предпочитайки смъртта пред робството.

Уважаваният гръцки историк Панайотис Кенеропулос прави следното заключение: “Римската империя е едно от най-удивителните явления в световната история. Тя станала гръцка държава, където безшумно без всякакъв натиск и съпротива се наложил елинския език, но императорите до момента, в който Симеон пожелал да стане наследник на Канстантин Велики не са били от гръцки произход, с изключение на Маврикий /582-602г./, Ирина Атенейска/797-802г./ и Михайл /811-813/г.

Акад. Йордан Иванов уточнява, че повече от половината императори на Рим и Византия както и, философи, поети, жреци- царе, велики пълководци, сенатори, учени са от дако-мизийски произход. “Ако бъде направено проучване на генома на монарси, ще се стигне до извода, че устойчивите и добре управляващи и днес владетели в света притежават този местен дакомизийски геном”. Но преди да цитираме техните имена следва да отчетем приноса на същия изследовател при дешифриране етимологията на наименованието “Траки” , залепено тенденциозно от Херодот на дакомизийските местни балкански етноси. Според него етимологията на наименованието “траки” идва от името на Великата Троя. Впоследствие то става етикет за миграциите на десетките племена, тръгнали на север и запад след края на прочутата баталия, описана в стихове от Омир. Името на траките е изведено от някои историци и като драки. Те са описвани в аналите и като дардани, заедно с пеласгите, строителите на Атинския Акропол. /Известно е, че Зевс е Пеласгийски бог, а не гръцки/.

Троянската война от 1200 г. Пр. Хр. се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността, с кодирани истини за най-старата българска история. Според Бахши Иман в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” също има немалко данни за наименованието на древна Троя, което идва от Улуг Етреч – Велик Етреч – български топоним. Аналите на Тит Ливий описват най-подробно как след падането на Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендаа/ на братовчеда на цар Приам – цар Анхиз и богинята Афродита, бил пощаден от елините заради доблестта и храбростта си.Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар Пилемен, загинал в боевете край Троя, хероят Еней тръгва с флота през Сицилия и достига града Лаврентум, когото нарекъл Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Еней воювал с племената Ритули и след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за неговата дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн. След смъртта му хероят Еней седнал на трона, оженил се за Лавиния и обединил местните племена със своите троянци. Според историческите анали Енетите, съюзници на Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней били племе от Пафлагония /от Мала Азия/, заселили земите в областта около днешния град Венеция. Хероят Еней посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий/син на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга”. Генеалогията на рода на Юлиите върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Рому, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан като родоначалник на римския род на Юлийте и точно н негови потомци били и императорите ЦЕЗАРИ – Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар – Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера т 23.09. – 63 г. до 19.08. през 14 г. пр. Хр. Междувременно след смъртта на сепейския владетел Реметалк, император Октавиан Август разделил земите на Балканите между сина му Котис и брат му Раскупорис. Следващият император Тиберий никак не бил очарован от тези обстоятелства. Тогава Раскупорис устроил нечуван пир и с измама подмамил брат си, оковал го във вериги като впоследствие го убил. В Рим пред Сената, съпругата на владетеля Котис Антония Трифена обвинила последния в братоубийство. Пак във времето на управлението на същия Октавиан Август, известният Агрипа е нарисувал една от най-важните римски стратегически карти на Балканите. Върху нея областта Мизия е била обозначена като провинци,я с привилегии и особена значимост. По тази карта легионите на пълководеца Марк Лициний Крас замарширували марша на завоевателите и воювали с мизите. В чест на една своя победа край Цибрица те преименовали древната Рицария в “Мизия”. Дакомизийците оказвали най-жестоката съпротива при колонизаторския марш на римските легиони както това описва Елий Кат. През 4 в. от н. ера мизийският консул Гней Корнелий Лентул депортирал 50 000 роби от бесите и гетите в Мизия. Тези гети в други анали са като мизи. Така постепенно Мизия се превръща в една от най-важните римски провинции. Българската историография е регистрирала в земите на Мизия строежа на най-прекрасните древни императорски имения фундиите.

Тацит и други древни автори описвали въстанието на предците на днешните шопи срещу Рим като “Въстание на най-могъщите планински непокорни”.

Данни за синовете на дакомизийката Антония Трифена илюстрират, че синовете й били тачени и почитани в Римската импария като царе във времето на император Клавдий. Администрацията на Клавдий е запазила титлите и част от правомощията и привилегиите, с които са се ползвали царете на древната сапейската династия. Във времето на император Нерон, потомците на Сапейските владетели не само придобивали римско гражданство,катоТиберий Клавдий Епитайкент и Тиберий Клавдий Реметалк, но и съхранили царските си титли. По време на царуването на император Гай Калигула, същият изпратил за цар на Армения дакомизиеца Полимен, а сина на цар Аматокъл станал архонт на Атина.

Римски императори от дакомизийски произход, /според акад. Йордан Иванов/ били още Гай Юлий Вер, Максимин Тракиец – син на овчар и наставник на Александър Север, Гал/251-254г./, Диоклетиан /284-305/, Константин Велики /306-337/,роден през 274 г. в Нисос/Ниш/, живял с благородното намерение да премести столицата Рим в Сердика/София/, където се намирала неговата родова резиденция. Мизиецът Флавий Аеций /роден през 390 г.в Дорострум – Силистра/, син на Гауденций, Валерий Корвус Марк, знаменитата Мария Медичи, потомка от царския род на племето меди. Велик римски гладиатор от племетои меди бил Спартак – фаворита на най-известното въстание, вдигнато от робите в Рим. Други известни от онова време гладиатори от дакомизийски произход били Битус, Бакаин, Стунозис, Атик и Келедос.

ВИЗАНТИЯ. Сестрата на император Теодосий ІІ, императрица Пулхерия се омъжила за сенатора от дакомизийски произход Марциан, роден 391 г. и именуван впоследствие Лъв І. Неговият внук Лъв ІІ също регистрирал императорско управление, въпреки дакомизийските си гени. От дакомизийски произход са били и т. Нар. Велики войнишки императори – Макгакиян/451-457./, Юстин І/518-527./, известен още като Управда, роден в с. Тавличево, Кюстендилско ,от Тиберий/578-582/.Известен пълководец дакомизиец бил и Юстиниановият довереник Велизарий . Императори от дакомизийски произход били Юстиниан І /527 – 565/, Юстиниан ІІ, Тиберий І и Фока, а сестрата на император Теодосий ІІ, Пулхерия е регистрирала брак със сенатора Марциан от Дакия, който впоследствие става император Представители на племето беси били император Лъв І и внукът му Лъв ІІ, син на Зенон и Аркадия. Дакомизиийци са били императорите Виталиан, Коментиол, Йоан Мистикон.

Лъв ІІ също регистрирал императорско управление, въпреки дакомизийските си гени. От дакомизийски произход са били и т. Нар. Велики войнишки императори – Макгакиян/451-457./, Юстин І/518-527./, известен още като Управда, роден в с. Тавличево, Кюстендилско ,от Тиберий/578-582/.Известен пълководец дакомизиец бил и Юстиниановият довереник Велизарий . Императори от дакомизийски произход били Юстиниан І /527 – 565/, Юстиниан ІІ, Тиберий І и Фока, а сестрата на император Теодосий ІІ, Пулхерия е регистрирала брак със сенатора Марциан от Дакия, който впоследствие става император Представители на племето беси били император Лъв І и внукът му Лъв ІІ, син на Зенон и Аркадия. Дакомизиийци са били императорите Виталиан, Коментиол, Йоан Мистикон. Хан Сабин, властвал на българския престол /765-766/ също бил от дакомизийски произход по която причина, вероятно и името му не е било отразено в Именника на българските ханове. Съпругата на хан Омуртаг /814-831/ и майка на синовете му Енравота, Звиница и Маламир също е местна мизийка/ от района на бившия гр. Фердинан. – Михайловград – днешна Монтана, кв. Виница.
Велик пълководец от 821 г. бил дакомизиецът Тома, ръководил въстание, потушено от хан Омуртаг. А дъщерята на цар Самуил Косара се омъжила за зетския княз Иван Владимир. Синът на цар Иван Владислав Траян оженил дъщеря си Мария за патриция Андроник Дука, брат на византийския император Константин, от която линия е родословието на българския цар Симеон Сакскобурготски. Потомък на вторият син на цар Иван Владислав Алусиян имал двама сина Василий и Самуил, а неговата дъщеря се омъжва за император Роман Диоген. Според византийски историци цар Петър ІІ Делян също бил мизиец както и драчкия цар Тихомир. Константин Бодин – седми син на зетския крал Михаил по майчина линия бил син на внучка на цар Самуил и на дъщерята на цар Самуил Косара. След 1211 г. дъщерята на цар Калоян Мария, кръстена на името на майка си – мизийската принцеса Мария /дъщеря на болярина Алцек от Кравуна/ става велика императрица в Константинопол и съпруга на Анри Фландърски, брат на император Балдуин. Елена – дъщеря на цар Иван Асен ІІ става съпруга на сина на императора на Никея Йоан Дука Ватаци. Още есна негова дъщеря Мария станала съпруга на Мануил Комнин – брат на императора Теодор Комнин. Братовчед на цар Константин Асен Коломан ІІ Асен се оженва за дъщерята на Ростислав Михайлович. Севастократор Калоян, братовчед на цар Константин се оженва за дакомизийската принцеса Десислава – изобразена като Българската Джоконда в знаменитата Боянска църква. Потомък на същия древен ктиторски род от времето на Второто българско царство е самият акад. Йордан Иванов. Друг представител на дакомизийския етнос е цар Мицо Асен. Цар Ивайло /1277-1280/ бил истински мизиец, роден в предпланините на Провадийския балкан. Друг средновековен владетел – цар Иван Асен ІІІ бил син на Мария, дъщерята на цар Иван Асен ІІ, който с цялата царска хазна емигрира във Византия през 1261 и получава владенията край р. Скамандър, в района на антична Троя. Дъщерята на царя – също Мария става кралица на Каталуния. Цар Смилец /1292-1298/ произхожда от знатен дакомизийски род с владения от Сливен до Копсис. От брака си с дъщерята на византийския севастократор Константин, брат на император Михаил VІІІ Палеолог се ражда синът му Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог. Цар Чоки /1299 г./ бил син на татарския хан Ногай, който след 1285 г. се оженил за дъщеря на Георги Тертер І. Цар Теодор Светослав, син на Георги Тертер бил син на дакомизийка, а негов наследник станал цар Георги Тертер ІІ. Цар Михаил Шишман, потомък на дакомизийци и кумани бил син на деспот Шишман, управлявал Видинска област. Неговата майка е внучка на цар Иван Асен ІІ, а съпруга му става Анна Неда, дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин. Негов първороден син бил цар Иван Стефан /1330-1331/. Друг далечен потомък от рода на Асеновци бил цар Иван Александър, син на деспот Страцимир и деспина Петрица Кераца, оженил се за дакомизийката Теодора, дъщеря на влашкия владетел Иванко Бесараб от брака с която са синовете му Иван Срацимир и Иван Асен и дъщеря му Кера Тамар. От брака с еврейката Сара /Теодора/ се родили пет деца, включително и престолонаследникът Иван Шишман. Страцимир е коронясан за цар през 1337 г, а негова първа съпруга е дъщерята на сръбския княз Лазар. От този брак се ражда синът им Александър – известният в историята Искандер цар, приел исляма и управлявал огромни територии като васал на турския султан в Мала Азия. Вторият син на цар Иван Шишман – Фуржин Асен, загинал по време на рицарското сражение на крал Владислав Варненчек край Варна през 1444 г. Кера Тамар – сестрата на цар Шишман за да изпълни историческата мисия и да се опита да спаси България станала съпруга на султан Мурад.

———————————–——-
Библиография:
1. “Въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса”, научна студия от 1975 г. на акад. Йордан Иванов, специално подготвена за АН на ССССР.
2. “Праистория на древните българи”, акад. Сергей Иванов – издадената от Академия МАБИК през 2005 г.
3. “Велики римски и византийски владетели” – историческа студия на уважавания гръцки историк Панайотис Кенеропулос
4. “От основаването на града” – история на древе Рим, регистрирана в 35 исторически съчинения на Тит Ливий, коментиращ събития по създаването и възхода на Римската държава в превод.
5. Неизвестен латински хронограф от ІV в. пр. Хр. – Ватиканска библиотека.
6.Съчиненията “Енеида” на Вергилий и “Еподи” на Хорации в превод.
7. Епос на Волжките българи “Джагфар Тарихи” – първо руско издание.
8. “Българските ханове и царе – VІІ – ХІV век” – историко – хронологичен справочник, Йордан Андреев, държавно издателство “Д-р Петър Берон”.

E-mail: [email protected]

Модел на човешкия геном

Модел на човешкия геном

.

11 коментара »

  • Бяхме! Сме! Но.... said:

    Бяхме! Сме! Ще бъдем!

    Ако човечеството е гора,

    разни дървета растат в нея

    и има място за всеко едно да расте високо и стройно.

    Нас ни изсичаха, нас ни отрязваха,

    нас ни от корен изтръгваха,

    но все едно – семената останаха.

    Бяхме! Сме! Ще бъдем!

    Народът, доживял до наши дни

    не понася, не търпи насмешка.

    Той сам си е награда и паметник,

    той – сред равните равен.

    В името на всичко преживяно и изстрадано

    ние се кълнем, целувайки земята –

    Бяхме! Сме! Ще бъдем!

    Дори в зандан, дори в бой

    на камък и хартия писах.

    Писах аз и пиша пак

    за вярата си у народа.

    И днес народът нека с мен

    премисли всичко и да викне

    открито, гръмко и свободно:

    Бяхме! Сме! Ще бъдем!

    — — Автор: Педер Хузангай, чувашки поет

  • Минаващ said:

    СРАВНЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ С ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ ЧРЕЗ АНАЛИЗ НА МИТОХОНДРИАЛНА ДНК.

    Sena Karachanak & Валерия Carossa & Десислава Нешева и Анна Olivieri & Мария Пала Baharak Hooshiar Кашани & Виола Grugni & Vincenza Баталия и Алесандро Achilli & Йордан Йорданов и Ангел С. Гълъбов & Ornella Semino & Драга Тончева и Антонио Torroni
    Резюме За да се определят matrilineal отношенията между българи и други европейски популации, са извършили оценка на митохондриалната ДНК (митохондрийна ДНК) изменение в проба от 855 български поданици от гледна точка митохондрийна ДНК. Молекулярният Изследването е извършено чрез последователността ~ 750 базисни пункта на контролната зона, която води в 557 различни haplotypes, и чрез последващо ограничение анализ дължина полиморфизъм фрагмент, за да потвърдите принадлежност hap-logroup/subhaplogroup. Класификацията се извършва според най-актуалната критерии, както е докладвано от Готварска печка на ван и Кайзер (Hum Mutat 30:386-394, 2009), което позволява идентифицирането на 45 митохондриална щамове. Наблюдаваният модел на вариация митохондрийна ДНК показва, че българските митохондриите басейн е географски хомогенизира ¬ neous в цялата страна, и, което се характеризира с като цяло изключително висока честота на Западна Евразия родословия. В основен компонент анализ, българите намерите в междинно положение между Източна Европа и Средиземно население, което е в съгласие с исторически събития. Така, докато средиземноморските наследство могат да бъдат приписани на траките, коренното хора, които първо са обитавали Балканите, Източна принос вероятно се дължи на прабългарите с произход от Близкия изток и славяните, мигриращи от Североизточна Европа.
    Ключови думи на човека митохондриална ДНК. Хаплогрупа. Българи. Произход на европейците
    Въвеждане
    На територията на България винаги е била коридор за човешкото миграция и важно място за заселване на човека в историята, тъй като първото пристигане на анатомически съвременните хора в Европа. Въпреки че на генетичния фонд на съвременното население на Стария свят е форма предимно от праисторически демографските събития, когато характеризиращи българската митохондриалната ДНК (митохондрийна ДНК) състав, ние не може да пренебрегне по-нови миграции. В този контекст, ние трябва да говорим за икономически и социално-политически напредък в региона, че устойчивото развитие на великата тракийска цивилизация в зората на писаната човешка история. Генът тракийски басейн е допълнително обогатен от почти едновременни селища на славяни и прабългари. Той първоначално е вярвал, че броят на входящите прабългарите българи, е незначителен и че те се произнесе с ограничено генетичен въздействие. Днес там е, обаче, повишаване на исторически и лингвистични данни, което предполага, че приносът от прабългарите, може да са били вместо значителни. Първото селище на прабългарите вероятно е разположен в подножието на Памир и Хиндукуш. След това от “прескочат” миграции, прабългари би достигнал Кавказ и основателна, в съседните равнини, състояние, наречено “Стара Велика България” от византийски историци. Впоследствие, те допълнително се премества на запад и са колонизирали други два региона, които се името на Волжка България и най-накрая Дунавска България (което частично се припокрива с днешна страна) [2-4]. Въпреки големия потенциал на системата митохондрийна ДНК, за да се идентифицират и да се сдружават родословия с географски произход [5], в момента е ограничено, информацията относно българския вариант митохондрийна ДНК анализи резолюция филогенетичното на малка проба, се считат само в макро-географски контекст [6, 7]. Следователно, за да подобрят познанията ни за митохондрийна ДНК вариации в днешните българи, много по-голяма извадка от лица е анализирано най-високо ниво на резолюция хаплогрупа. Получените резултати бяха оценени в контекста на популациите Западна Евразия.
    Материали и методи
    Пробата
    ДНК от 855 здрави несвързани лица от български произход е бил изолиран от кръвни проби, като се използва стандартна протеиназа K храносмилането, следвана от фенол и хлороформ добив и етанол валежи. От тях 814 лица са имали точно принадлежност към един от 28-те административни провинции на България, според майката родното място.
    Определяне на генотипа и хаплогрупа възлагане
    Профили за контрол на региона се определя от последователността около 750 базисни пункта, като цяло от нуклеотидни позиция (НП) 16 024 NP 210, като по този начин, включително цялата hypervariable сегмент I (HVS-I) (NPS 16024-16383) и част от HVS-II (NPS 57 -372). Въз основа на разликите от ревизираната Референтен Последователност на Кеймбридж (rCRS) [8], които са или
    диагностични или свързани с конкретни родословия митохондрийна ДНК, контрол на haplotypes региона бяха временно възложени Хаплогрупите / subhaplogroups. На тази длъжност-късно било потвърдено от йерархична RFLP изследване на хаплогрупа и subhaplogroup диагностични маркери в кодиране региона, в съответствие с най-актуализирани данни филогенетични [1]. Haplotypes, представени в това проучване са на разположение в базата данни на EMPOP (http://www.empop.org) под номер за достъп EMP00450.
    Статистически анализи
    Генетичното разнообразие в рамките на българите бе анализирана чрез хи-квадрат тест, извършен от софтуера на Excel, изпълнявани от XLSTAT същата програма е била използвана, за да се извърши основен компонент анализ (СПС) с цел да се определят matrilineal отношенията между българите и другите европейски и близкоизточни население . Се logroups и subhaplogroups, включени в СПС са, както следва: H * (с изключение на всички H H5), H5, HV0 (включително HV0 *, HV0a и V), HV (включително HV1 и HV2 без H и HV0), R0a , U1, U2e, U3, U4, U5a, U5b, U6, U7, U8, K, U * (включително всички U родословия, с изключение на посочените по-горе), J, T1, T2, X, N1 (представител главно аз), N2 (представена основно от W) и М. Хаплогрупите, които са различни или не слезе от рано докладвани щамове са били етикетирани като “други” и не се счита в анализа. Български набор от данни, заети в PC анализи, също така включва представителна извадка от 141 български поданици от литературата [7], който не е статистически различна от анализираната проба в това проучване. Случаен вероятност мач, мярка за хомогенност на населението, се изчислява като сума от квадратите на относителната честота на всеки хаплотип [9]. Хаплотип (H) и нуклеотидни (Π) различия са получени с помощта на софтуера DnaSP 5,10 [10], докато средният брой на нуклеотидни разлики (М) е получена с Arlequin 3.0 [11]. Тези пресмятания индексите разнообразие са изчислени на 750 базови двойки на последователността контролната зона (от NP 16020 до 16569 NP от 1 NP NP 200), включително 850 от 855 Българска mtDNAs. Останалите пет mtDNAs не бяха включени, тъй като четене на тяхната последователност контролната зона не достигне 200 NP.
    Резултати и обсъждане
    Митохондрийна ДНК профили от 855 проби са били определени чрез директно секвениране на голяма част от контролната зона (~ 750 б.т.). В резултат 557 различни haplotypes (таблица S1) са класифицирани в 45 митохондриална Хаплогрупите и subhaplogroups според най-актуалната митохондрийна ДНК филогения (Таблица 1) [1]. Както се очакваше,
    Таблица 1 Честотите на основните Хаплогрупите митохондрийна ДНК и Хаплогрупите в българите
    Таблица 1 (продължение)
    Хаплогрупа
    Subhaplogroup
    Брой (%)
    Българския ген басейн е съставен почти изцяло от Хаплогрупите типичен на Западна Евразия популации [12]. Малко изключения (1,3%) бяха представени от mtDNAs, принадлежащи към Източна Азия (M, C, D, Z) [13] и африкански (L0, L3, M1) [14, 15] Хаплогрупите, обичайна находка при население на Югоизточна Европа . Както и за молекулярна разнообразие, помислете ¬ на посочените по-горе 850 mtDNAs (NP 16020 до 16569 NP, от 1 NP NP 200), общо 520 отделни haplotypes бяха определени от 204 променливи сайтове. Haplotypes с честота> 0,005 са изброени в таблица 2. Вероятността на случаен хаплотип мач от две mtDNAs от България е 0,62%; хаплотип и нуклеотидни различия са 0,99500 ± 0,00090 и 0,01007 ± 0,00018, съответно, докато средният брой на нуклеотид се различават ¬ ences е 7,83692 ± 3,65099.
    Хаплогрупа състава Super-хаплогрупа R0
    Български генофонд включва почти целия спектър на Хаплогрупите, произтичащи от базалните корен на супер-хаплогрупа R0 (R0a, HV, HV1, HV2, HV0, HV0a, V и H). Подобно на почти всички европейски и близкоизточни население, най-често хаплогрупа е H (41,9%) [16]. Сред българите, най-силно представеният H subclade H1 (8,5%), което е най-вероятно участват в реколонизация на Европа след последния ледников максимум и младши Dryas ледникови рецидив (~ 11.5 Kya) [17]. Някои други наблюдавани subclades на H, като например H5 и H6, са по-чести и типични за Близкия Изток, Кавказ и Централна Азия [17-19]. Тяхното присъствие в българското население (3,4% и 1,6% съответно) не е изненадващо, като се има предвид историята на България и позицията си на най-вероятният път за влизане на азиатските родове митохондрийна ДНК в Европа. HV0, сестра щам от H, е изключително трудно да представлява и очевидно разпръснати в цяла Европа, с превес в Средиземноморския район (включително и северозапад Африка). Howev ¬ НЛП, subclade Vis по-малко необичайно и показва разпределението Клайн, излъчваща се от Иберийския полуостров [20]. В българи, Vaccounts за 1,5% от общото население, докато цялата HV клъстер се наблюдава при честота от 3,8%. Последният клон се намира на ниски честоти в по-голямата част от неговото разпределение гама, която се простира от Източното Средиземноморие до Южна Европа с честота връх в Близкия Изток [21]. И накрая, в основата на супер-хаплогрупа R, ние открихме, хаплогрупа R0a с незначително разпространение (0,5%). Това крие почти същата географското разпределение на HV в Евразия, но неговата честота връх е центрирана в Арабския полуостров [22].
    Хаплогрупа U (включително K)
    Хаплогрупа U е установено, за да обхване subhaplogroups U1, U2, U3, U4, U5, U7, U8, и K в съвременните българи. В тази мозайка от родословия, най-голямата част принадлежи към хаплогрупа U5 (6,7%), които вероятно са възникнали от корена на клъстер U, когато първите заселници влезе в европейския континент около 45 Kya [23]. U5 е представена от двете U5a и U5b (4,4% и 2,3% съответно ¬ относително). Една единствена митохондрийна ДНК, принадлежащи към хаплогрупа U5b3, показва, далечна връзка италианската област refugium [24]. Хаплогрупите U1, U2, U4 не са толкова чести, появяващи се на 1,4%, 1,4% и 3,9%, съответно U8, рядко хаплогрупа, широко разпространени в Европа, се представлява от subhaplogroups U8a и U8b (и двете 0.2%). U8a е по-често в Западна Европа, докато U8b се случва извън Европа, тъй като тя се намира в Кавказ, Иран, Близкия Изток, и Северна Африка. Subclade K (5.9%) е по-широко разпространен и в изобилие, обхващащи U8a и U8b варира и достига дори до Индия [25]. По-голямата част от K mtDNAs принадлежи към K1 (5.3%), докато K2 сметки за малка част от пробата (0,6%). Хаплогрупите U3 и U7 (1,9% и 0,5% съответно) са типични за Близкия Изток и на населението от околните райони [16, 26, 27].
    Хаплогрупа JT
    Хаплогрупа J улавя 7.9% от българските matrilineal разнообразие и, както се очаква, е разделен на J1 (7%) и J2
    Таблица 2 Най-често haplotypes контрол региона, открити в българи а haplotypes се базират на четене на 750 базови двойки (от NP 16020 до 16569 NP, от 1 NP NP 200) на контрола регион. Само haplotypes с честота> 0,005 са изброени. Честотите са изчислени в 850 теми от общата българска проба (855 лица). Пет теми, които не са включени, тъй като четене на тяхната последователност контролната зона не достигне NP 200
    б Относителна ревизираната позоваване последователност на Кеймбридж [8]
    (0,9%). По същия начин, хаплогрупа T включва две subclades: T1 (4,3%) и Т2 (6,3%).
    Super-хаплогрупа N
    Сред N-вкоренени щамове, N1a, макар и рядкост в България (0,7%), показва особен phylogeographic разделение в N1a * и N1a първите типични за Южна Азия / Африка, вторият по разпространение в широк район от Централна Азия до Европа . Интересното е, че и двете subclades са еднакво представени в проба в съгласие с междинно географско положение на България [28, 29]. N1b1, при 0,7% през българите, също е на юг ¬ западните азиатски произход [30]. Останалата част се logroups, спускащи се от супер-хаплогрупа N, а именно, I, X2, и W, се появи на относително ниски честоти (1,2%, 2,1% и 2,8% съответно).
    Super-Хаплогрупите M и L
    Почти изключително азиатски макро-хаплогрупа M беше представена от няколко случая на Източна Азия (M * C, D4, и Z1) [13] и Африка (M1a) родословия [15]. HVS-I хаплотип на M * митохондрийна ДНК съвпада с един от тези, които са съобщени в българските ромски население [31]. Малцина са класифицирани проби в на юг от Сахара, родословия (L0a и L3f, наблюдавани при две и една предмет, съответно) [14]. Тези резултати не са изненада ¬; в действителност, ниски честоти на Източна Азия и Африка mtDNAs вече са докладвани в различни европейски популации [26].
    В рамките на населението сравнение
    За да се оцени наличието на особен тенденции в българското проба, митохондрийна ДНК хаплогрупа разпределение в пет географски области (София област N = 154, североизток N = 64, северозапад N = 126, югоизток N = 215, и Югозападна България N = 255 , виж таблица 3) е анализирана с хи-квадрат тест. Не се наблюдава значима връзка, показва, че българските митохондрийна ДНК ген басейн е по-скоро хомогенна през всички региони на съвременна България.
    Интер-населението сравнение
    За да се визуализира позицията на българските митохондрийна ДНК профила в контекста на Евразия и Северна Африка, основна съставка анализ е извършен на 57 европейски, азиатски и африкански популации. Тъй като в този предварителен анализ българи са струпани с Евро ¬ peans, далеч от Югоизточна Азия (не е показан), ние повтори СПС на 42 страни от западната част на Евразия и Северна Африка. В таблицата
    Таблица 3 митохондриална хаплогрупа честоти в различните райони на България
    Ano значителни различия между областите, бяха открити в разпределението на хаплогрупа (α = 0.05, χ2 = 65,901, р = 0.093, DF = 52) хаплогрупа U не съдържа хаплогрупата K
    Фиг. 1 главен компонент анализ. Scatterplot на първите две персонални компютри, запазване в общо 32% от разсейването: 20% в първата и 12% във втория компонент. В горната част на левия панел показва приноса на всеки хаплогрупа, на първо и второ PC илюстриращи хаплогрупа честоти в тези популации, се съобщава в допълнително материално (Таблица S2). Фигура 1 показва сюжета на първите две основни компоненти, където България се намира в централната част на графиката, да бъдат пуснати в междинно положение между средиземноморските страни и останалата част от Европа, като на първия компютър А (20% от вариацията) и в средна позиция сред европейските страни на изток от втория PCA (12% от вариацията).
    Заключение
    Позицията на България е далеч от другите източноевропейски страни, може да се обясни на местните хора, които са обитавали Балканите и по-специално за великата тракийска цивилизация, която достига своя връх по време на 6-ти в. пр. Хр.. От друга страна, приносът на Източна е вероятно причинени от първоначалната прабългари, с произход от Близкия изток, които се сливат със славяните по време на миграция към Балканите.
    Като цяло, представените данни може да служи като съществена основа за сравнение с други популации и може да допринесе за създаването на бази данни, подходящ за съдебномедицински работата по делата.
    С настоящото проучване, ние предоставяме подробна информация за разнообразие митохондрийна ДНК хаплогрупа. Нашите анализи показват, че почти цялата българска басейн митохондрийна ДНК се състои от родове Запад Евразия, някои свидетели на горния палеолит (~ 45-15 Kya) колонизация на Европа, докато други за маркиране на мезолит разширения (~ 14.5-10 Kya) и по-скорошно начало на неолита в Европа (от ~ 8 Kya) [23]. Струва си да се отбележи, че историческите събития също са от решаващо значение, за да обясни генетична българска пейзаж и неговата локализация в сюжета на СПС и на централната позиция на България, вероятно се дължи на примеси от древните популации от различен произход. Средиземноморският принос, който в СПС привлича
    Благодарности Ние сме благодарни на всички донори за предоставяне на кръвни проби и на Р. Стойков, MD, и местния персонал на Военния център за кръвопреливане във Военномедицинска академия в София, председателствана от проф. С. Тонев за помощта им по време на кръвта взимане на проба. Благодарим на проф. P Добрев за техните полезни коментари и г-жа Мария Тереза Pozzi за графична помощ. Това изследване е получила финансова подкрепа от Фондация “Алма Матер” Ticinensis (AT и OS), италианското министерство на университета: Progetti Ricerca Interesse Nazionale 2009 г. (на AT, OS д AA), FIRB-ФУТУРО в Ricerca 2008 г. (AA и АО) и Националния научен фонд на България, проект “Характеристика на anthropo генетичната идентичност на българите”, номер на договора DO 02-110/22.05.2009.
    Етичните стандарти Проучването е одобрен от Комитета по биоетика на Университета в Павия, Бордови минути на 5 октомври 2010 г..
    Конфликт на интереси Авторите декларират, че няма конфликт 16. на интереси.
    17.
    Позоваването
    18.
    1. ван на фурната M, Кайзер M (2009) Обновен цялостна phyloge
    netic дърво на глобалната човешка митохондриална ДНК вариации. Hum 19. Mutat 30:386-394. http://www.phylotree.org / дърво / main.htm
    2. Добрев PD (1994) Светът на прабългарите: истини,
    заблуди. IKK “Slavika-РМ”, София 20.
    3. Добрев PD (2005) Златният ядро на българската древност.
    Тангра ТанНакРа ИК, София
    4. Haefs H (2009) Das Goldene райх дер Памир-Bulgaren Donau 21.
    и Wardar. Книги по поръчка, Nordtsedt
    5. Torroni А, Achilli А, Маколи Y Ричардс M, Bandelt HJ
    (2006) за събиране на реколтата на плодовете на дърво на човека митохондрийна ДНК. Тенденции 22.
    Жьоне 22:339-345
    6. Calafell F, Ъндърхил P, Tolun A, Angelicheva D, L Калайджиева
    (1996) от Азия към Европа: митохондриална ДНК последователност
    вариабилността на българи и турци. Ан Hum Жьоне 60:35-49 23.
    7. Ричардс M, Маколи V Хики E, Вега E, Сайкс B и сътр (2000)
    Проследяване на Европейския основател родословия в Близкия Източна митохондрийна ДНК 24.
    басейн. Am J Hum Жьоне 67:1251-1276
    8. Andrews RM, Kubacka I, Chinnery PF, Lightowlers R, D Търнбул
    и сътр (1999) повторен анализ, ревизия на Кеймбридж референтни
    последователност за човешка митохондриална ДНК. Nat Жьоне 23:147 двадесет и пет.
    9. Scozzari R, Torroni A, Semino O, Sirugo G, Brega A и сътр (1988 г.)
    Генетични изследвания върху населението Сенегал. I. митохондриална ДНК
    полиморфизъм. Am J Hum Жьоне 43:534-544 26.
    10. Librado P, Rozas J (2009) DnaSP v5: софтуер за цялостна
    анализ на данни за ДНК полиморфизъм. Биоинформатика 25:1451-1452
    11. Excoffier L, Laval G, Schneider S (2005) Arlequin Ver. 3.0: един 27.
    интегриран софтуерен пакет за анализ на данни на популационната генетика.
    Evol Bioinf Online 1:47-50
    12. Соареш P, Ермини L, Thomson N, Mormina M, Rito Tet ал (2009) 28.
    Коригиране за пречистване на избор: по-добро човешко mitochon ¬
    drial молекулно часовник. Am J Hum Жьоне 84:740-759
    13. Конг QP, Bandelt HJ, Sun, Яо YG, Салас и сътр (2006) Актуализирането 29.
    Източна Азия митохондрийна ДНК филогения: предпоставка за идентифицирането
    на патогенни мутации. Hum Мол Жьоне 15:2076-2086
    14. Kivisild T, Шън P, Wall ДП, Do B, Sung R и сътр (2006) ролята на 30.
    подбор в еволюцията на човешката митохондриална геноми.
    Генетика 172:373-387
    15. Olivieri А, Achilli А, Pala M, Баталия V, Fornarino S и сътр (2006) 31.
    Наследството на митохондрийна ДНК на левантийски началото на Горна палеолита в Африка. Науката 314:1767-1770

    Ричардс M, Маколи V, Torroni A, Bandelt HJ (2002 г.) В търсене на географски модели в европейските митохондриална ДНК. Am J Hum Жьоне 71:1168-1117 Roostalu U, Kutuev I, Loogväli EL, Metspalu E, Tambets К и др.
    (2007) Произход и разширяване на хаплогрупа H, доминираща
    човешки митохондриална ДНК приемствеността в Западна Евразия: Близо
    Източна и кавказките перспектива. Mol Biol Evol 24:436-448
    Loogvali EL, Roostalu U, Malyarchuk BA, Derenko MV, Kivisild
    T и сътр (2004) Disuniting еднообразие: шарен cladistic платно на
    митохондрийна ДНК хаплогрупа H в Евразия. Mol Biol Evol 21:2012-2021
    Бехар DM, Metspalu E, Kivisild T, S Росе, Tzur S и сътр (2008)
    Преброяване на основателите: matrilineal генетичен предците на
    Еврейската диаспора. PLoS One 3: e2062
    Torroni A, Bandelt HJ, Маколи V, Ричардс M, Cruciani F и сътр (2001) на сигнала, от човешка митохондрийна ДНК, следледников реколонизация в Европа. Am J Hum Жьоне 69:844-852
    Маколи V, Ричардс M, Хики E, Вега E, Cruciani F и сътр (1999) Появата на дърво на Западна Евразия mtDNAs: синтез на контрол региона секвенции и RFLPs. Am J Hum Жьоне 64:232-249 Brandstätter A, B Цимерман, Вагнер J, Gobel T, Рок AWet Ал
    (2008) сроковете и дешифрирането на митохондриална ДНК макро-
    хаплогрупа R0 променливост в Централна Европа и Близкия Изток.
    BMC Evol Biol 8:191
    Соареш P, Achilli A, Semino O, Дейвис W Маколи Ал Vet (2010)
    Archaeogenetics на Европа. Curr Biol 20:174-183
    Пала M, Achilli А, Olivieri А, Кашани BH, Perego UA и др.
    (2009) Митохондриална хаплогрупа U5b3: далечно ехо на
    Epipaleolithic в Италия и на наследството от началото на Sardinians. Am J
    Hum Жьоне 84:814-821
    Гонзалес AM Гарсия O, Larruga JM, Кабрера VM (2006) Митохондрийната родословие U8a разкрива палеолита селище в страната на баските. BMC Genomics 7:124
    Achilli А, Olivieri А, Pala M, Metspalu E, Fornarino S и сътр (2007) митохондриална ДНК вариации на модерен Tuscans подкрепя близкоизточни произход на етруските. Am J Hum Жьоне 80:759-768 Coudray C, Olivieri А, Achilli А, Pala M, Melhaoui М и сътр (2009) Комплексът, разнообразни митохондриална генетичния фонд на популациите берберски. Ан Hum Жьоне 73:196-214 Haak W, Форстер P, Bramanti B, Матсумура S, Бранд G и сътр (2005) Антична ДНК от първите европейски фермери в 7500 година сайтове неолита. Науката 310:1016-1018 Palanichamy MG, Джан CL, Митра B, Malyarchuk B, Derenko М и сътр (2010) Митохондриална хаплогрупа N1a phylogeography с последици за произход на земеделските производители, от Европейския. BMC Evol Biol 10:304 Derenko M, Malyarchuk B, Grzybowski T, Denisova G, Dambueva I и сътр (2007) Phylogeographic анализ на митохондриална ДНК в северната част на азиатското население. Am J Hum Жьоне 81:1025-1041 Gresham D, B Морар, Ъндърхил PA, Passarino G, Лин AA и сътр (2001) Origins и различия на ромите (цигани). Am J Hum Жьоне 69:1314-1331

  • Любител said:

    Int J Legal Med
    DOI 10.1007/s00414-011-0589-y
    ORIGINAL ARTICLE
    Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective
    Sena Karachanak & Valeria Carossa & Desislava Nesheva & Anna Olivieri & Maria Pala Baharak Hooshiar Kashani & Viola Grugni & Vincenza Battaglia & Alessandro Achilli & Yordan Yordanov & Angel S. Galabov & Ornella Semino & Draga Toncheva & Antonio Torroni
    Received: 14 April 2011 /Accepted: 1 June 2011 © Springer-Verlag 2011

    Abstract To define the matrilineal relationships between Bulgarians and other European populations, we have evaluated the mitochondrial DNA (mtDNA) variation in a sample of 855 Bulgarian subjects from the mtDNA perspective. The molecular survey was performed by sequencing ~750 bp of the control region, which resulted in 557 different haplotypes, and by a subsequent restriction fragment length polymorphism analysis to confirm hap-logroup/subhaplogroup affiliation. The classification was carried out according to the most updated criteria as reported by van Oven and Kayser (Hum Mutat 30:386-394, 2009), allowing the identification of 45 mitochondrial clades. The observed pattern of mtDNA variation indicates that the Bulgarian mitochondrial pool is geographically homoge¬neous across the country, and that is characterized by an overall extremely high frequency of western Eurasian lineages. In the principal component analysis, Bulgarians locate in an intermediate position between Eastern European

    and Mediterranean populations, which is in agreement with historical events. Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe.
    Keywords Human mitochondrial DNA . Haplogroup . Bulgarians . Origin of Europeans
    Introduction
    The territory of Bulgaria has always been a passageway for human migration and an important place for human settlement ever since the first arrival of anatomically modern humans in Europe. Although the gene pool of the contemporary populations of the Old World has been

    Sena Karachanak and Valeria Carossa equally contributed to this work.
    Electronic supplementary material The online version of this article (doi:10.1007/s00414-011-0589-y) contains supplementary material, which is available to authorized users.
    S. Karachanak : D. Nesheva : D. Toncheva Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, 1431 Sofia, Bulgaria
    S. Karachanak : V Carossa : A. Olivieri : M. Pala :
    B. Hooshiar Kashani : V Grugni : V Battaglia : O. Semino :
    A. Torroni (*)
    Dipartimento di Genetica e Microbiologia,
    Università di Pavia,
    27100 Pavia, Italy
    e-mail: [email protected]

    A. Achilli
    Dipartimento di Biologia Cellulare e Ambientale,
    Università di Perugia,
    06123 Perugia, Italy
    Y Yordanov
    Institute of Experimental Morphology and Anthropology with
    Museum, Bulgarian Academy of Sciences,
    1113 Sofia, Bulgaria
    A. S. Galabov
    The Stephan Angeloff Institute of Microbiology,
    Bulgarian Academy of Sciences,
    1113 Sofia, Bulgaria

    Published online: 15 June 2011

    ^ Springer

    Int J Legal Med

    primarily shaped by prehistoric demographic events, when characterizing Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) composition, we cannot disregard more recent migrations. In this context, we should also mention the economic and sociopolitical advancements in the region that sustained the development of the great Thracian civilization at the dawn of recorded human history. The Thracian gene pool was further enriched by the almost simultaneous settlements of Slavs and Proto-Bulgarians. It was initially believed that the number of incoming Proto-Bulgarians was negligible and that they ruled with a limited genetic impact. Today, there is, however, increasing historical and linguistic evidence suggesting that the contribution from Proto-Bulgarians might have been instead substantial. The first settlement of Proto-Bulgarians was possibly located in the foothills of Pamir and Hindu Kush. Afterwards, by “leapfrog” migrations, Proto-Bulgarians would have reached the Caucasus and founded, in the neighboring plains, a state called “Old Great Bulgaria” by Byzantine historians. Subsequently, they moved further westward and colonized two other regions that took the name of Volga Bulgaria and finally Danube Bulgaria (which partially overlaps with the present-day country) [2-4]. Despite the great potentiality of the mtDNA system to identify and associate lineages with geographic origins [5], at present, the information concerning the Bulgarian mtDNA variation is limited to low phylogenetic resolution analyses of a small sample, only considered in a macro-geographic context [6, 7]. Therefore, to improve our knowledge of mtDNA variation in present-day Bulgarians, a very large sample of subjects was analyzed at a high level of haplogroup resolution. The obtained results were then evaluated in the context of West Eurasian populations.
    Materials and methods
    The sample
    The DNA of 855 healthy unrelated subjects of Bulgarian origin was isolated from blood samples using a standard proteinase K digestion followed by phenol-chloroform extraction and ethanol precipitation. Of these, 814 subjects had a precise affiliation to one of the 28 administrative provinces of Bulgaria according to the maternal birthplace.
    Genotyping and haplogroup assignment
    Control region profiles were determined by sequencing about 750 bp, generally from nucleotide position (np) 16024 to np 210, thus including the entire hypervariable segment I (HVS-I) (nps 16024-16383) and part of HVS-II (nps 57-372). On the basis of differences from the revised Cambridge Reference Sequence (rCRS) [8] that are either

    diagnostic or associated with specific mtDNA lineages, control region haplotypes were provisionally assigned to haplogroups/subhaplogroups. This affiliation was later confirmed by a hierarchical RFLP survey of haplogroup and subhaplogroup diagnostic markers in the coding region according to the most updated phylogenetic data [1]. The haplotypes presented in this study are available on the EMPOP database (http://www.empop.org) under accession number EMP00450.
    Statistical analyses
    The genetic diversity within Bulgarians was analyzed by means of chi-square test performed by Excel software implemented by XLSTAT The same program was used to undertake principal component analysis (PCA) in order to define the matrilineal relationships between Bulgarians and other European and Near Eastern populations. The hap-logroups and subhaplogroups included in the PCA are as follows: H* (all H excluding H5), H5, HV0 (including HV0*, HV0a, and V), HV (including HV1 and HV2 without H and HV0), R0a, U1, U2e, U3, U4, U5a, U5b, U6, U7, U8, K, U* (including all U lineages except the aforementioned), J, T1, T2, X, N1 (represented mainly by I), N2 (represented mainly by W), and M. The haplogroups that are different or do not descend from the previously reported clades were labeled as “others” and not considered in the analysis. The Bulgarian dataset employed in the PC analyses also includes a sample of 141 Bulgarian subjects from the literature [7], which was not statistically different from the sample analyzed in this study. The random match probability, a measure of homogeneity in the population, has been calculated as the sum of the squares of the relative frequency of each haplotype [9]. Haplotype (H) and nucleotide (Π) diversities were obtained using the software DnaSP 5.10 [10], while the average number of nucleotide differences (M) was obtained with Arlequin 3.0 [11]. These molecular diversity indices were calculated on 750 base pairs of the control region sequence (from np 16020 to np 16569; from np 1 to np 200), including 850 of the 855 Bulgarian mtDNAs. The remaining five mtDNAs were not included because the reading of their control region sequence did not reach np 200.
    Results and discussion
    The mtDNA profiles of 855 Bulgarian samples have been determined by direct sequencing of a large portion of the control region (~750 bp). The resulting 557 different haplotypes (Table S1) were classified into 45 mitochondrial haplogroups and subhaplogroups according to the most updated mtDNA phylogeny (Table 1) [1]. As expected, the

    ^ Springer

    Int J Legal Med

    Table 1 Frequencies of the major mtDNA haplogroups and sub-haplogroups in Bulgarians

    Table 1 (continued)
    Haplogroup

    Subhaplogroup

    Number of subjects (%)

    M
    Haplogroup
    H
    HV0
    HV (w/o H/HV0)
    N

    Subhaplogroup
    H* H1 H3 H5 H6 H8 H11
    HV0* HV0a
    V
    HV* HV1 HV2
    R* R0a
    U1
    U2
    U3
    U4
    U5
    >U5a
    >U5b
    U7
    U8
    >U8a
    >U8b
    K
    >K1
    >K2
    J1
    >J1b
    >J1c
    J2
    >J2a
    >J2b
    T1 T2
    N* N1 >N1a

    Number of subjects (%)
    359(41.9)
    222 (26.0)
    73 (8.5)
    8 (0.9)
    29 (3.4)
    14(1.6)
    8 (0.9)
    5 (0.6)
    32 (3.7)
    13(1.5)
    6 (0.7)
    13(1.5)
    33 (3.8)
    30 (3.5)
    2 (0.2)
    1 (0.1)
    7 (0.9)
    3 (0.4)
    4 (0.5)
    188 (22.1)
    12(1.4) 12(1.4) 16(1.9) 33 (3.9) 57 (6.7) 37 (4.4) 20 (2.3) 4 (0.5)
    4 (0.4)
    2 (0.2)
    2 (0.2)
    50 (5.9)
    45 (5.3)
    5 (0.6)
    67 (7.9)
    60 (7.0)
    11 (1.3)
    49 (5.7)
    7 (0.9) 4 (0.5)
    3 (0.4)
    91 (10.6)
    37 (4.3)
    54 (6.3)
    67 (7.9)
    3 (0.4) 22 (2.6)
    6 (0.7)

    >N1b1 >I
    N2 >W
    X2
    C D4
    M*
    M1 Z1
    L0a L3f
    6 (0.7) 10(1.2) 24 (2.8) 24 (2.8) 18(2.1)
    8 (0.9)
    2 (0.2)
    3 (0.4)
    1 (0.1)
    1 (0.1)

    1 (0.1)
    3 (0.3)
    2 (0.2)
    1 (0.1)
    855
    Total
    Bulgarian gene pool is composed almost completely by haplogroups typical of West Eurasian populations [12]. Few exceptions (1.3%) were represented by mtDNAs belonging to East Asian (M, C, D, Z) [13] and African (L0, L3, M1) [14, 15] haplogroups, a common finding in populations of southeastern Europe. As for molecular diversity, consider¬ing the above-mentioned 850 mtDNAs (from np 16020 to np 16569; from np 1 to np 200), a total of 520 distinct haplotypes were defined by 204 variable sites. The haplotypes with a frequency >0.005 are listed in Table 2. The probability of random haplotype match of two mtDNAs from Bulgaria was 0.62%; the haplotype and nucleotide diversities were 0.99500±0.00090 and 0.01007±0.00018, respectively, while the average number of nucleotide differ¬ences was 7.83692±3.65099.
    Haplogroup composition Super-haplogroup R0
    The Bulgarian gene pool incorporates almost the entire spectrum of haplogroups deriving from the basal root of the super-haplogroup R0 (R0a, HV, HV1, HV2, HV0, HV0a, V, and H). Similar to almost all European and Near Eastern populations, the most frequent haplogroup was H (41.9%) [16]. Among Bulgarians, the most represented H subclade was H1 (8.5%), which was most likely involved in the recolonization of Europe after the Last Glacial Maximum and the Younger Dryas glacial relapse (~11.5 kya) [17]. Some other observed subclades of H, such as H5 and H6, are more frequent and typical of the Near East, Caucasus, and Central Asia [17-19]. Their presence in the Bulgarian population (3.4% and 1.6%, respectively) is not surprising

    ^ Springer

    Int J Legal Med

    considering the history of Bulgaria and its position on the likely entry route of Asian mtDNA lineages into Europe. HV0, a sister clade of H, is scarcely represented and apparently scattered throughout Europe, with a prevalence in the Mediterranean area (including northwest Africa). Howev¬er, its subclade Vis less uncommon and displays a distribution cline radiating from the Iberian Peninsula [20]. In Bulgarians, Vaccounts for 1.5% of the total population, while the entire HV cluster is observed at a frequency of 3.8%. This latter branch is found at low frequencies in most of its distribution range, which spans from the East Mediterranean to South Europe with a frequency peak in the Near East [21]. Finally, at the root of super-haplogroup R, we found haplogroup R0a with a minor prevalence (0.5%). It harbors almost the same geographic distribution of HV in Eurasia, but its frequency peak is centered in the Arabian Peninsula [22].
    Haplogroup U (including K)
    Haplogroup U was found to encompass subhaplogroups U1, U2, U3, U4, U5, U7, U8, and K in modern Bulgarians. In this mosaic of lineages, the largest portion belongs to haplogroup U5 (6.7%),

    which probably arose from the root of cluster U when the first settlers entered the European continent around 45 kya [23 ]. U5 is represented by both U5a and U5b, (4.4% and 2.3% respec¬tively). One single mtDNA, belonging to haplogroup U5b3, indicates a far link to the Italian refugium area [24]. Haplogroups U1, U2, and U4 are less frequent, occurring at 1.4%, 1.4%, and 3.9%, respectively U8, a rare haplogroup broadly distributed in Europe, is represented by subhaplogroups U8a and U8b (both 0.2%). U8a is more frequent in west Europe, while U8b occurs beyond Europe, as it is found in the Caucasus, Iran, the Near East, and North Africa. Its subclade K (5.9%) is more widespread and abundant covering the U8a and U8b ranges and even reaching India [25]. The majority of the K mtDNAs belongs to K1 (5.3%), whereas K2 accounts for a minor part of the sample (0.6%). Haplogroups U3 and U7 (1.9% and 0.5%, respectively) are typical of the Near East and of the populations from surrounding areas [16, 26, 27].
    Haplogroup JT
    Haplogroup J captures 7.9% of the Bulgarian matrilineal diversity and, as expected, is divided into J1 (7%) and J2

    Table 2 Most common control region haplotypes detected in Bulgarians

    Haplotype IDa Number of subjects (%) Mutational motif (from np 16020 to np 200)b Haplogroup(s) and frequency (%)
    1 46 (5.4) 16519 H(3.3), H1 (1.8), H3 (0.3)
    2 12(1.4) 16304 H5 (1.4)
    3 11 (1.3) 16311 HV (0.7), H (0.6)
    4 10(1.2) 16069 16126 16366 16519 73 185 188 J1c (1.2)
    5 9(1.1) 16311 16519 H (0.5), HV (0.4), H1 (0.1), H3 (0.1)
    6 9(1.1) 16126 16163 16186 16189 16294 16519 73 195 T1 (1.1)
    7 9(1.1) 16126 16163 16186 16189 16294 16519 73 152 195 T1 (1.1)
    8 9(1.1) CRS H(1.1)
    9 7 (0.8) 16224 16311 16519 73 146 152 K1 (0.5), K2 (0.3)
    10 7 (0.8) 16356 16519 73 195 U4 (0.8)
    11 7 (0.8) 16287 16519 195 H (0.8)
    12 6 (0.7) 16298 16311 72 HV0 (0.7)
    13 6 (0.7) 16126 16287 16294 16519 73 T2 (0.7)
    14 6 (0.7) 16362 16482 H6 (0.7)
    15 6 (0.7) 16519 152 H (0.2), H1 (0.2), H3 (0.2)
    16 6 (0.7) 16298 72 V(0.6), HV0a(0.1)
    17 5 (0.6) 16343 73 150 U3 (0.6)
    18 5 (0.6) 16172 16223 1623116292 16519 73 189 194 195 199 W (0.6)
    19 5 (0.6) 16162 16519 73 H (0.6)
    20 5 (0.6) 16256 16270 16399 73 U5a (0.6)
    21 5 (0.6) 16069 16126 185 J1c (0.6)
    22 5 (0.6) 16069 16126 16261 73 J1c (0.6)
    aThe haplotypes are based on the reading of 750 base pairs (from np 16020 to np 16569; from np 1 to np 200) of the control region. Only haplotypes with a frequency >0.005 are listed. Frequencies were calculated in 850 subjects of the total Bulgarian sample (855 subjects). Five subjects were not included because the reading of their control region sequence did not reach np 200
    b Relative to the revised Cambridge reference sequence [8]
    ^ Springer

    Int J Legal Med

    (0.9%). Similarly, haplogroup T includes two subclades: T1 (4.3%) and T2 (6.3%).
    Super-haplogroup N
    Among the N-rooted clades, N1a, although rare in Bulgaria (0.7%), shows a peculiar phylogeographic separation in N1a* and N1a—the first typical of South Asia/Africa, the second spread in a wide area from Central Asia to Europe. Interestingly, both subclades are equally represented in our sample in agreement with the intermediate geographical position of Bulgaria [28, 29]. N1b1, present at 0.7% in Bulgarians, is also of south¬western Asian origin [30]. The remainder of the hap-logroups descending from super-haplogroup N, namely, I, X2, and W, occur at relatively low frequencies (1.2%, 2.1%, and 2.8%, respectively).
    Super-haplogroups M and L
    The almost exclusive Asian macro-haplogroup M was represented by few instances of East Asian (M*, C, D4, and Z1) [13] and African (M1a) lineages [15]. The HVS-I haplotype of the M* mtDNA matches with one of those previously reported in Bulgarian Romani populations [31]. Few samples have been classified into sub-Saharan African lineages (L0a and L3f, observed in two and one

    subject, respectively) [14]. These findings are not surpris¬ing; in fact, low frequencies of East Asian and African mtDNAs have already been reported in different European populations [26].
    Intra-population comparison
    In order to evaluate the presence of peculiar trends within our Bulgarian sample, the mtDNA haplogroup distribution in five geographic areas (Sofia area n=154, northeast n=64, northwest n = 126, southeast n=215, and southwest Bulgaria n=255; see Table 3) was analyzed with chi-square test. No significant association was observed, indicating that the Bulgarian mtDNA gene pool is rather homogeneous throughout all regions of modern Bulgaria.
    Inter-population comparison
    In order to visualize the position of the Bulgarian mtDNA profile in the Eurasian and North African context, principal component analysis was performed on 57 European, Asian, and African populations. Since in this preliminary analysis Bulgarians clustered with Euro¬peans, far away from the Southeast Asian countries (not shown), we repeated the PCA on 42 countries from the western part of Eurasia and North Africa. The table

    Table 3 Mitochondrial haplogroup frequencies in the different areas of Bulgaria

    Haplogroupsa Number of subjects Total
    Sofia areaNorthea Northeast Northwest Southeast Southwest
    H 71 24 52 98 95 340
    HV 9 4 9 9 21 52
    I 2 1 0 1 6 10
    J 7 6 9 19 20 61
    K 7 4 5 15 17 48
    L 0 0 0 3 0 3
    M 3 1 2 0 1 7
    N 3 1 0 2 8 14
    R 3 0 0 1 3 7
    T 18 3 18 26 20 85
    Ub 25 11 20 31 47 134
    V 2 4 1 2 4 13
    w 2 2 5 5 9 23
    X 2 3 5 3 4 17
    Total 154 64 126 215 255 814
    aNo significant differences among the areas were found in the haplogroup distribution (α=0.05, χ2 =65.901, p=0.093, df=52) Haplogroup U does not contain haplogroup K
    ^ Springer

    Int J Legal Med
    *HV

    * HVO
    U5b
    ■ H’

    N1 ♦
    U6
    T

    VM

    • Romania ♦ Latvia

    » Croatia

    Caucasus

    Poland
    Bosnia
    Slovenia
    Estonia*

    Czech Republic Russia*
    Slovakia
    Ukraine

    Bulgaria
    N. Italy

    ‘ ltaiV

    Greece
    S. Italy

    Furkey
    • Egypt
    t Palestinians

    -1
    -2 -3 -4
    -5

    -4

    Sweden-Denmark Finland •Austri
    • _ France*
    * Germany Scot|and _
    d Ireland *H
    Norway Portugal
    Spain
    Sardinia
    SwltzerlWad|eV
    • Basque Count y
    -1
    -3
    -2

    . Sicily
    Hungary
    Lemnos
    1

    Crete

    Cyprus <
    Rhodes •

    Fig. 1 Principal component analysis. Scatterplot of the first two PCs, retaining in total 32% of the variance: 20% in the first and 12% in the second component. The upper left panel shows the contribution of each haplogroup to the first and second PC

    illustrating haplogroup frequencies in these populations is reported in the supplementary material (Table S2). Figure 1 shows the plot of the first two principal components where Bulgaria is located at the central part of the graph, being placed in an intermediate position between the Mediterranean countries and the rest of Europe by the first PC A (20% of variance) and in a middle position among east European countries by the second PCA (12% of variance).
    Conclusion

    Bulgaria's position far from the other eastern European countries, could be attributed to the indigenous people that inhabited the Balkans and in particular to the great Thracian civilization which reached its apex during the 6th century BC. On the other hand, the Eastern contribution is possibly attributable to the initial Proto-Bulgarians, originating from the Middle East, who merged with the Slavs during the migration towards the Balkans.
    Overall, the presented data may serve as a substantial foundation for comparison with other populations and may contribute to the establishment of databases suitable for forensic casework.

    With the present study, we provide detailed information on the Bulgarian mtDNA haplogroup diversity. Our analyses show that almost the entire Bulgarian mtDNA pool consists of West Eurasian lineages, some witnessing the Upper Paleolithic (~45-15 kya) colonization of Europe while others marking the Mesolithic expansions (~14.5—10 kya) and the more recent onset of the Neolithic in Europe (from ~8 kya) [23]. It is worth mentioning that historical events are also of crucial importance to explain the current genetic Bulgarian landscape and its localization in the PCA plot, and the central position of Bulgaria probably reflects the admixture of ancient populations of different origin. The Mediterranean contribution, which in the PCA attracts

    Acknowledgements We are grateful to all the donors for providing blood samples and to R. Stoykov, M.D., and the local staff of the Military Blood Transfusion Center at the Military Medical Academy in Sofia chaired by Prof. S. Tonev for their help during the blood sample collection. We thank Prof. P Dobrev for their useful comments and Mrs. Maria Teresa Pozzi for the graphical help. This research received financial support from Fondazione Alma Mater Ticinensis (to AT and OS), the Italian Ministry of the University: Progetti Ricerca Interesse Nazionale 2009 (to AT, OS e AA), FIRB-Futuro in Ricerca 2008 (to AA and AO), and National Science Fund of Bulgaria, project "Characterization of the anthropo-genetic identity of Bulgarians", contract number DO 02-110/22.05.2009.
    Ethical standards The study was approved by the Bioethics Committee of the University of Pavia, Board minutes of the 5th of October 2010.

    ^ Springer

    Int J Legal Med

    Conflicts of interest The authors declare that they have no conflicts 16. of interest.
    17.
    References
    18.
    1. van Oven M, Kayser M (2009) Updated comprehensive phyloge-
    netic tree of global human mitochondrial DNA variation. Hum 19. Mutat 30:386-394. http://www.phylotree.org/tree/main.htm
    2. Dobrev PD (1994) The world of the Proto-Bulgarians: truths,
    delusions. IKK "Slavika-RM", Sofia 20.
    3. Dobrev PD (2005) The golden core of the Bulgarian antiquity.
    Tangra TanNakRa IK, Sofia
    4. Haefs H (2009) Das goldene Reich der Pamir-Bulgaren an Donau 21.
    und Wardar. Books on Demand, Nordtsedt
    5. Torroni A, Achilli A, Macaulay Y Richards M, Bandelt H-J
    (2006) Harvesting the fruit of the human mtDNA tree. Trends 22.
    Genet 22:339-345
    6. Calafell F, Underhill P, Tolun A, Angelicheva D, Kalaydjieva L
    (1996) From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence
    variability in Bulgarians and Turks. Ann Hum Genet 60:35-49 23.
    7. Richards M, Macaulay V Hickey E, Vega E, Sykes B et al (2000)
    Tracing European founder lineages in the Near Eastern mtDNA 24.
    pool. Am J Hum Genet 67:1251-1276
    8. Andrews RM, Kubacka I, Chinnery PF, Lightowlers R, Turnbull D
    et al (1999) Reanalysis, revision of the Cambridge reference
    sequence for human mitochondrial DNA. Nat Genet 23:147 25.
    9. Scozzari R, Torroni A, Semino O, Sirugo G, Brega A et al (1988)
    Genetic studies on the Senegal population. I. Mitochondrial DNA
    polymorphisms. Am J Hum Genet 43:534—544 26.

    10. Librado P, Rozas J (2009) DnaSP v5: a software for comprehensive
    analysis of DNA polymorphism data. Bioinformatics 25:1451-1452
    11. Excoffier L, Laval G, Schneider S (2005) Arlequin ver. 3.0: an 27.
    integrated software package for population genetics data analysis.
    Evol Bioinf Online 1:47-50
    12. Soares P, Ermini L, Thomson N, Mormina M, Rito Tet al (2009) 28.
    Correcting for purifying selection: an improved human mitochon¬
    drial molecular clock. Am J Hum Genet 84:740-759
    13. Kong QP, Bandelt H-J, Sun C, Yao YG, Salas A et al (2006) Updating 29.
    the East Asian mtDNA phylogeny: a prerequisite for the identifica¬
    tion of pathogenic mutations. Hum Mol Genet 15:2076-2086
    14. Kivisild T, Shen P, Wall DP, Do B, Sung R et al (2006) The role of 30.
    selection in the evolution of human mitochondrial genomes.
    Genetics 172:373-387
    15. Olivieri A, Achilli A, Pala M, Battaglia V, Fornarino S et al (2006) 31.
    The mtDNA legacy of the Levantine early Upper Palaeolithic in
    Africa. Science 314:1767-1770

    Richards M, Macaulay V, Torroni A, Bandelt H-J (2002) In search of geographical patterns in European mitochondrial DNA. Am J Hum Genet 71:1168-1117 Roostalu U, Kutuev I, Loogväli E-L, Metspalu E, Tambets K et al
    (2007) Origin and expansion of haplogroup H, the dominant
    human mitochondrial DNA lineage in West Eurasia: the Near
    Eastern and Caucasian perspective. Mol Biol Evol 24:436-448
    Loogvali EL, Roostalu U, Malyarchuk BA, Derenko MV, Kivisild
    T et al (2004) Disuniting uniformity: a pied cladistic canvas of
    mtDNA haplogroup H in Eurasia. Mol Biol Evol 21:2012-2021
    Behar DM, Metspalu E, Kivisild T, Rosset S, Tzur S et al (2008)
    Counting the founders: the matrilineal genetic ancestry of the
    Jewish Diaspora. PLoS One 3:e2062
    Torroni A, Bandelt H-J, Macaulay V, Richards M, Cruciani F et al (2001) A signal, from human mtDNA, of postglacial recolonization in Europe. Am J Hum Genet 69:844-852
    Macaulay V, Richards M, Hickey E, Vega E, Cruciani F et al (1999) The emerging tree of West Eurasian mtDNAs: a synthesis of control-region sequences and RFLPs. Am J Hum Genet 64:232-249 Brandstätter A, Zimmermann B, Wagner J, Gobel T, Rock AWet al
    (2008) Timing and deciphering mitochondrial DNA macro-
    haplogroup R0 variability in Central Europe and Middle East.
    BMC Evol Biol 8:191
    Soares P, Achilli A, Semino O, Davies W Macaulay Vet al (2010)
    The archaeogenetics of Europe. Curr Biol 20:174—183
    Pala M, Achilli A, Olivieri A, Kashani BH, Perego UA et al
    (2009) Mitochondrial haplogroup U5b3: a distant echo of the
    Epipaleolithic in Italy and the legacy of the early Sardinians. Am J
    Hum Genet 84:814-821
    Gonzalez AM, Garcia O, Larruga JM, Cabrera VM (2006) The mitochondrial lineage U8a reveals a Paleolithic settlement in the Basque country. BMC Genomics 7:124
    Achilli A, Olivieri A, Pala M, Metspalu E, Fornarino S et al (2007) Mitochondrial DNA variation of modern Tuscans supports the Near Eastern origin of Etruscans. Am J Hum Genet 80:759-768 Coudray C, Olivieri A, Achilli A, Pala M, Melhaoui M et al (2009) The complex, diversified mitochondrial gene pool of Berber populations. Ann Hum Genet 73:196—214 Haak W, Forster P, Bramanti B, Matsumura S, Brandt G et al (2005) Ancient DNA from the first European farmers in 7500-year-old Neolithic sites. Science 310:1016-1018 Palanichamy MG, Zhang CL, Mitra B, Malyarchuk B, Derenko M et al (2010) Mitochondrial haplogroup N1a phylogeography with implication to the origin of European farmers. BMC Evol Biol 10:304 Derenko M, Malyarchuk B, Grzybowski T, Denisova G, Dambueva I et al (2007) Phylogeographic analysis of mitochondrial DNA in northern Asian populations. Am J Hum Genet 81:1025-1041 Gresham D, Morar B, Underhill PA, Passarino G, Lin AA et al (2001) Origins and divergence of the Roma (gypsies). Am J Hum Genet 69:1314-1331

    ^ Springer

  • Ник said:

    НЕВЕРОЯТЕН ПОТРЕБИТЕЛСКИ ИНТЕРЕС
    към
    БЕЗСМЪРТИЕТО

    ПЕРСПЕКТИВИ И ВЪЗМОЖНОСТИ?!?!?!

    Неделя, 2 окт. 2011
    Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
    от 14:30 до 15:00 часа
    през време на

    ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

    Д-Р НИКОЛА ЧАРАКЧИЕВ
    ще представи

    СЪХРАНЕНИЕТО НА ПЕРСОНАЛНА ДНК – НАЧАЛО НА БЕЗСМЪРТИЕТО

    Какво да направя?

  • BAA said:

    Изследването предизвика голям интерес в България и по света.
    Моля вижте следващата връзка:

    http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=genetics&Number=1951841704&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

    Re: Поредната квази-новина! [re: Aтилea]
    Автор genefan (ентусиаст)
    Публикувано 10.09.11 13:38

    Напоследък Великобългаристите се мъчат да внушат на народа, че ние всички сме дошли по тези земи с “прабългарите” на гола поляна и е въпрос на спор само те с какъв произход са били – тюркски, ирански, скитски или може би даже “славянски”. Истината е, че повечето българи не са мърдали оттук в близки исторически времена, т.е от неолита.
    Така за автохтонни не трябва да се имат предвид само “траките”. Разбира се, имало е миграции и аз вярвам, че “славянската” е донесла може би към 20% от настоящите гени (тук в по-широк смисъл, не само хаплогрупи, но аутозомни по всички хромозоми).
    Ареалът на “прабългарите”, доколкото не са митични, е бил степната зона – Молдова, Източна Румъния, Добруджа и Североизточна България. Колко пъти историците ще ви повтарят, че техни, не многобройни гробове са открити само там.
    В началото на 19 век българи в Североизточна България почти не са живели. Т.е почти всички съвременни българи са се разселили наскоро основно от Балкана, Западните Родопи и планините на Македония.
    Недейте повече да ме нервирате с Волжски, афганистански, андолски, средноазиатски, та даже с корейски и японски “българи”.
    За новака, ако разбира английски, бих препоръчала сайта на Еупедията да схване как се опитват да припишат хаплогрупи към археологически култури и народи. Не твърдя, че всичко там изобщо е верно. Ще узнаем истината, когато почне масово тестване на стари кости. Това е реалното. Нереално е да се открият нови “исторически” хроники, които биха изяснили картината.
    http://www.eupedia.com/europe/origins_haplogroups_europe.shtml – Важно

  • pepo said:

    Голяма “битка” да докажем миналото си достойно величие и заслуги към цивилизацията, за да избием комплексите на сегашното си безличие и овчедушие. Докато формулата е ние и другите, която задължително крие в себе си противопоставяне, няма да стигнем до никаде. Или по-точно ще бъдем там, където вече сме се “докарали”.
    Не е ли по-добре да опознаем истината за самите себе си във всичките и нюанси (позитивни и негативни)и да стъпим на фундамента на това, което ни обединява за да градим, вместо постоянно да търсим това, с което евентуално доминираме останалите и да останем вечно в кръга на разделението на ние и другите!? Слабостта, страхът, комплексите винаги търсят път за изява чрез доминация. Мъдростта използва доминантните дадености като отговорност към другите – на умния към по-малко умния, на имащия към по-малко имащия, на знаещия към по-малко знаещия…

  • Nik said:

    „СЪХРАНЕНИЕТО НА ПЕРСОНАЛНА ДНК – НАЧАЛО НА БЕЗСМЪРТИЕТО

    Какво да направя?“

    „…Защото, който иска да спаси душата* си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.“
    _________________________________________________________

    *Живота.

    “Библия. Нов Завет, Евангелие от Матей 16:25”

  • муза на историята said:

    “поречието на реката Итил /днешен Дунав/”?????
    почитаемата госпожа бърка. итил е старото име на р. Волга. впрочем, и до сега руските татари така и казват.
    статията е бъкана с грешки и противоречия!

  • Kubrat said:

    Боже, каква истерична и налудничава статия! Началото е срам и позор и за авторката, и за сайта, който допуска такъм език… (В Америка ли ви учат на такова нервно-глуповато псувачество или сте си тук, в Шоплъка?)
    Иначе в текста надолу има много интересни неща. Но са така объркано представени, че се само компрометират.Съвет – сайтът да махне поне частта с просташките възклицания, която излага самия сайт

  • Mariana said:

    Този текст е от ноември 2010-та.
    Вероятно е пуснат без редакторска намеса.

    Няма да го редактирам постфактум.
    Не и заради читатели, които се борят за някакъв по-добър тон на изразяване с много лош тон на изразяване.

  • Стйчев said:

    Лайна с тонаж!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.