Home » Избрано

Защо българинът продава гласа си

2011.08.22 Един коментар
Aко изборите се купуват с пари, няма значение кой ги печели. Тази баналност има защо да се напомни днес, когато всички са втренчени в кандидатите за различни постове, но не и в аргументите, с които хората ще ги избират. Коментар на Татяна Ваксберг:

Купуването на гласове се оказа кампанийна грижа – толкова кампанийна, колкото и самите избори. След големия първоначален шок от 2007 година, когато този феномен се разкри в целия си мащаб, последваха редица обсъждания и проекти за преодоляването на проблема, но почти нищо от тази обществена угриженост не оцеля във времето.

За купуването на гласове се говореше около изборите през 2007, после около изборите през 2009 и край. Последните публично достъпни изследвания за обществените нагласи към купуването на гласове датират пак от тогава – от 2009.

Мафиотизираният вот

Сега сме във втората половина на 2011, отново предстоят избори и посоката на обществената енергия изглежда почти като фарс: има интерес към това кой ще се кандидатира, но не и към това как ще го избират хората. Като че ли вече не е имало две поредни избирателни кампании, катастрофирали в една свободно избрана от гражданите мафиотизация на изборния процес.

По данни на Институт Отворено общество от 2009 година една трета от българските избиратели не изключват възможността да продадат гласа си. Най-високата готовност за такова поведение е регистрирана сред избирателите на ДПС /около 13%/, но и останалите политически сили не правят изключение: по 5-6 процента от избирателите на левицата и на десницата демонстрират единен профил по този въпрос, като казват, че ще вземат парите, които им се предлагат, и ще гласуват за човека, когото им посочат.

Ниският процент не бива да заблуждава, че става дума за маргинално поведение. Два пъти повече хора определят купуването на гласове като „нормален начин да се привлекат гласоподаватели“ и дори като „европейска практика“. Просто част от тях уточняват, че ще вземат парите, а после ще гласуват за когото си искат. Казано на техен език, готови са да нарушат онова, което смятат за „европейска практика“.

Изследването показва, че 15% от анкетираните тогава дори са знаели колко точно пари струва гласът им. 33% от тях са смятали, че им се полагат между 10 и 50 лева, а 28% са смятали, че гласът им струва над 200 лева. Останалите проценти се разпределят между хората, които са били съгласни и на междинни суми.

Спящият вятър на промяната

В изтеклите четири години бяха инициирани редица разяснителни кампании и законодателни изменения, които бяха насочени към преодоляването на този проблем.

Нито едното, нито другото са изследвани в достатъчна степен, за да разберем дали имат ефективно въздействие върху нагласите на избирателя. Но можем да допуснем, че това въздействие е по-скоро слабо. Хората си продават гласовете предимно защото не разбират какво отношение може да има към тях демокрацията и свободата.

Нито разяснителна кампания, нито закон, нито спорадичната паника сред елита могат да окажат въздействие върху тези нагласи.

Единственото, което може да ги промени, е перманентната проява на самата демокрация в ежедневието – усещането за свобода, отговорност и справедливост в малкото населено място ден след ден и година след година. Това е най-трудната и най-дългата битка, и по всичко личи, че никой засега не е готов да я води.

Източник: Дойче Веле

One Comment »

  • Nik said:

    “Единственото, което може да ги промени, е перманентната проява на самата демокрация в ежедневието – усещането за свобода, отговорност и справедливост в малкото населено място ден след ден и година след година.

    Това е най-трудната и най-дългата битка, и по всичко личи, че никой засега не е готов да я води.”

    Тези две заключителни фрази от материала на Татяна Ваксберг всъщност подсказват, че подходящото заглавие в случая е

    “НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ…”

    Лидерите, които можеха да водят и да доведат до победа въпросната битка, бяха предвидливо маргинализирани още в началото на т.нар. преход.

    Съзнателно и методично кукловодите конклудентно, а често пъти и ачик подтиквани и стимулирани от своите довчерашни кръвни врагове – “империалистите” от Запада – свеждаха възможностите на непоколебими борци като един Янко Н. Янков-Вельовски например до степен на елементарно оцеляване.

    Същевременно всячески се демонстрираха не само търпимост, но и топли чувства към лица и структури, които във всяко нормално общество биха били в центъра на вниманието на пенитициарните служби.

    Во главе угла поставиха никому неизвестни дотогава херои от типа на Стефан Савов, Васил Гоцев, Йордан Соколов, Филип Димитров, Стоян Ганев, Петър Стоянов и цяла плеяда единадесетосептемврийци.

    Населението и без това беше тотално индоктринирано с бацила на социализЪма (“Който, другари, се оказа едно недоносче… но ние ше го направим юнак…ха-ха-ха!!!“).

    Българският народ се оказа също в маргинална позиция. Единственото, което му остана, беше пасивната съпротива:

    БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ПРЕСТАНА ДА ГЛАСУВА.

    ГЛАСУВА – С ИЛИ БЕЗ ПАРИ – ОСКОТЯЛОТО НАСЕЛЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА БЪЛГАРИЯ.

    Средствата за масово заблуждаване упорито лансираха удобните за източните и западните плутократи нашенски продажници… правят го и сега, 24 часа в денонощието.

    За д-р Рон Пол няма място под преходното 67-годишно слънце на България…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.