2024-03-28

5 thoughts on “Децата, които никога няма да проговорят български

  1. Човек иска да съхрани нещо, когато е в състояние да види стойността му. Ако даден човек не държи особено на езика, културата и пр. на страната, в която се е родил, той нерядко има вид комплекс, който може и да не съзнава, на тема национална идентичност. Има, впрочем, хора, които избиват този личен, персонален комплекс, като се опитват да го прехвърлят общо върху всичките си сънародници. Както има и хора, чийто комплекс на тема национална идентичност се изразява в това, че смятат или тръбят, че техният език, етническа или национална култура са най-най-най… от всички отстанали езици и култури.

    И аз като повечето хора в България имам, впрочем, познати, приятели, колеги и пр., които емигрираха. Едни от тях си бяха българи, граждани на света, и преди да заминат. А други станаха граждани на света с някакъв вид провинциален комплекс (срещащ се разбира се достатъчно и сред българите, които живеят в България), за който някои може никога да не разберат, че не малката страна, и още по-малко – езикът, историята, културата и пр. на тази страна, са виновни. Хората от втората група, независимо дали са емигрирали или не, са от онези, които, понеже имат някакъв личен, персонален дефицит на самочувствие или самопознание, по-лесно копират и папагалстват всичко, което им се види по-лъскаво или модно; личният им праг за пресяване, сравняване, допълване, отвхърляне и пр. не е вероятно в този смисъл особено висок.

  2. По повод: ”Корнезов предлага държавна комисия да отговаря за опазването на българския език”

    Навременна инициатива?

    Няма как да бъде определена като такава.

    Просто защото идеята е от категорията на вечно злободневните, нетърпящите отлагане, но с упорито постоянство и животински инат неглижирана от „народните избраници“.

    Защото всяка уважаваща себе си нация, готова да се съпротивлява срещу месомелачката на тоталната геополитическа асимилация, отдавна е приела подобно законодателство.

    Интересуващите се от темата ще си спомнят, че и други, много преди абонирания за високи постове (член на т. нар. „конституционен съд“, зам.-председател на Народното събрание, и пр.) депутат, са се сетили да предложат подобен законопроект. Тук, в България, още преди двадесет години екип експерти воглаве с проф.Асен Кантарджиев от Варненския свободен университет внесе чрез депутати проект на Закон за българския език.

    Но, всуе.

    Реанимираната от депутата Корнезов идея заслужава сериозното внимание на експертите и особено това на внедрените на парламентарна ясла индивиди.

    Мен лично ме смути една част от фраза, повдигаща крайчеца на интимната завеса на въпросния проект:

    Сред задачите й да бъдат …усъвършенстване на българската граматика…

    Дали не възкресяват мераците на „специалисти по езикознание от БАН и Софийския университет“ , временно помръкнали в началото на т.нар. „преход“, да „усъвършенствУВат“ българската граматика чрез административно (насилствено, недоброволно, „законово“) премахване на задпоставеното членуване на съществителните, прилагателните и числителните имена?

    Тази специфична особеност на българския език го отличава от т.нар. славянски езици, при които е налице падежната форма на изразяване.

    Подобна опасност не е за пренебрегване, защото „специалистите“ междувременно се окопитиха от сковалия ги за известно време страх от народно възмездие и смело нагазиха родния ни език:
    – премахнаха наставките -у- и -ув- (което не им пречи да „съществат“ , за да „практикват“ експертните си качества в полза на духовните лумпени – техни меценати);
    – отмениха утвърдени практики на изписване (не са едно и две, за да ги изреждам тук);
    – стимулираха неграмотността в медиите, които загъмжаха от езикови недомислия и безподобни словоблудства.

    Безпокоя се „Комисията Корнезов“ да не се окаже духовен наследник и фактически продължител на пагубното за България, за целокупния български народ („от Черно море до Охрид и от Дунав до Бяло море“) и за живия български език дело на „Комисията Осинин“.

    Страховете ми не са безпочвени:

    духовните лумпени от времето на Осинин днес са наследени от своите застаряващи деца и младеещи внуци и правнуци,

    на които номенклатурните прадядовци, дядовци и бащи прехвърлиха не само ограбеното национално богатство, но и скотската жестокост на зверската си родова генетична памет.

    Димитър Осинин в края на живота си се покая за непоправимото зло, което комисията му нанесе на България, българщината и българския език.

    Науката е безапелацинна по въпроса:

    умре ли езикът, от историческата арена изчезва и неговият носител – народът.

    В този смисъл едно покаяние от страна на Корнезов би било нищо повече от епитаф над гроба на България, българщината и българския език.

    (А и не сме забравили, че за Партията, на която проектовносителят дължи всичко в живота си, важат непререкаемите изводи: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори“ и „Ще поемем вината, но само с мезе“)…

  3. Уча в чужбина от 3 години и емигрант за мен е мръсна дума. Аз лично ги съжалявам, защото изгубиш ли основните неща, които те дефинират ти не си по-различен от хлебарка в новото общество. Радващо е, че виждам една друга тенденция у студентите в чужбина. Гледам на тях като на модерните хъшове…

  4. По повод „Децата, които никога няма да проговорят български“

    „Аз посрещнах всички с поздрава: “Христос Воскресе”и повечето ми отговориха, но двама се заинатиха. Единият ми вика: “Абе, знае ли човек дали е така”, а другият се прояви като типичен неверник и ми върна въпроса с въпрос: “Ама ти вярваш ли в тия работи?”

    Мартине, с това се започва:

    Унищожаване на вярата в Бога

    Вероятно сте млад човек и няма как да помните годините след 1944, когато тоталната комунистическа стигма преследваше всеки, дръзнал да заяви принадлежността си към християнството.

    Всред над 30,000 избити – повечето без съд и присъда – български интелектуалци, политици и бизнесмени, имаше и немалко свещенослужители.

    Лишаване от духовност на образователната система

    В българските училища се провеждаше безцеремонна антирелигиозна пропаганда, децата целенасочено бяха зарибявани с недоказаната и неподлежаща на доказване хипотеза на еволюцията, заблудително и настоятелно лансирана като „теория“.

    Резултатът – празни, рушащи се от природни стихии и лумпенска немара храмове, опустошение и празнота в душите на българите, настъпателно лишавани от основната опора на човешката нравственост – вярата в Бога.

    Защо комунистите воюваха с такава ожесточена стръвност срещу религията?

    Защото самият комунизъм – също като „еволюционната теория“ – е чиста проба религия, но не божествена, а сатанинска.

    Прочетете внимателно „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс, припомнете си делата на претворителите му в практиката Ленин, Сталин, Мао, червените кхмери – и ще осъзнаете, че Антихристът не може да търпи конкуренция.

    Унищожаване на социалните връзки в обществото – семейство, род, етнос

    Бидейки млад човек, няма как да помните времето, когато при навършването на пълнолетие в паспортите, които получавахме, по закон вместо утвърдените от векове фамилии соцвластта ни записваше имената на нашите дядовци.

    Така връзката с рода – този надежден корен, идващ от дълбините на историята – беше безцеремонно прекъсвана: вместо цветистите Лудогорски, Синеморски, Влашки – станахме безличните Иванови, Петрови, Стоянови.

    Тази тенденция продължава и днес с пълна сила:

    – приемат на поразия закони „срещу домашното насилие“ – т.е. забраняват на родителите да наказват отрочетата си, когато малките са се държали като бъдещи престъпници (тази концепция беше опровергана дори от най-ревностния й пропагандатор, д-р Бенджамин Спок, смазан от поведението на възпитаните по неговия метод американчета, станали най-кръвожадните и бездушни убийци във виетнамската война);
    – премахнаха от паспортите и личните карти отбелязването на етническата принадлежност (българин, турчин, циганин, арменец, евреин и пр.) – било „дискриминация спрямо личността“;
    – наложиха т.нар. „самоопределение“ при „избора на етническа принадлежност“ (сякаш е съвсем нормално да прецениш какъв произход би искал да имаш – без да се съобразяваш с реалиите на зачеването си);
    – систематично в медиите подменят етническата идентификация на осветяваните престъпници с техната гражданска принадлежност (напр. „българи“ – вместо истинското „цигани – български граждани“);
    – и пр.

    Когато той вече е придобил онова, което не е имал в България и когато е получил така жадувания по-уреден живот. Колко бързо и колко лесно забравя откъде е дошъл. С каква лекота къса нишката с миналото си и как става апатичен към вярата и родината си. И всичко това, без да е имало война. Без да е имало световен катаклизъм. Без да е имало репресии…

    Мартине,

    Няма място за чудене.

    Вие живеете в Англия – родината на двама велики писатели – Олдъс Леонард Хъксли (Aldous Leonard Huxley, 1894-1963) и Ерик Артър Блеър ( Eric Arthur Blair – псевдоним на Джордж Оруел – George Orwell, 1903-1950).

    Т. нар. „цивилизован свят“ понастоящем обитава в епохата на „Прекрасния нов свят“ (Huxsley) – компютризираният, виртуализиран до невъзможност да възприема истински ценности социум бездумно вдъхва наркотизираната атмосфера на изпразнения от духовност материално обезпечен сибаритски живот на удоволствията.

    Без да осъзнава, че следващата неминуема фаза, през която задължително се налага да премине, е тази на „1984“ (Orwell).

  5. Корнезов предлага държавна комисия да отговаря за опазването на българския език

    Автор: Мартина Бозукова
    19 Юли 2011

    Депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов предлага специална държавна комисия да отговаря за опазването и развитието на българския език. Сред задачите й да бъдат замяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския език, усъвършенстване на българската граматика и др., предвижда внесеният в Народното събрание Законопроект за българския език.
    Корнезов предлага Комисията за опазване и развитие на българския език да се състои от 17 членове – специалисти по езикознание от БАН, Софийския университет, Съюза на българските журналисти и Съюза на юристите.

    Проектът предвижда българският да е задължителен освен за официалните институции, също и при сключването на трудови и бизнес договори, при изписването на табели на ведомства, на улици, пътни знаци, туристически обекти. Партиите и обществените организации също ще са длъжни да изготвят и публикуват своите устави и програми, провеждат конгреси, конференции, събрания и митинги, изготвят надписи, плакати, видео- и звукозаписи на български език.

    В проекта изрично е записано правото на изучаване на майчин език, различен от българския. Записано е още, че гражданите са свободни да общуват помежду си на всякакви езици, без те да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално самосъзнание.

    Проектът предвижда наименованията на чуждестранни фирми, патенти, търговски марки и стоки да се запазят.

    В официалните издания на държавните органи, изрази и думи на друг език да се използват, когато са станали съставна част на българския език и не могат да бъдат заменени с равностойни изрази и думи от българския език, както и думи, които нямат съответно наименование в българския език.

    “Финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални. Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури. Ще са необходими един-двама служители, които да обработват документацията“, се казва в мотивите на Корнезов към законопроекта.

    Той посочва, че в много държави освен в конституциите им, въпросът с езика е уреден и в специални закони, независимо от разнообразието им. Такива са Франция, Полша, Литва, Латвия, Естония, Китай, Люксембург, Канада, Белгия, Ирландия и др. В някои от посочените държави има два и повече официални езици, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно.

    Това е втори законопроект, който Корнезов внася самостоятелно в рамките на последния месец, след закона за евтаназията, който не получи подкрепата на колегите му депутати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *