2024-04-20

1 thought on “Новият президент – да не пие от властта, а да сее за бъдещето

  1. „…Талантът в тази страна е предимство само ако го прикриваш.“

    Много точна констатация. Ще поясня.

    Мнозина, вкл. и от неговата партия, недолюбват Михаил Горбачов. Не за това ми е думата, а за неговия български състудент от Юридическия факултет на МГУ „Михаил Ломоносов“ – гл.асистент Никола Н. Мулешков.

    След като се завръща в България, започва работа в Министерството на образованието. Министърът – низвергнатият от най-висшия държавен пост Вълко Червенков – го забелязва и го кани за заместник. Мулешков отказва, предпочита скромна преподавателска работа в единствения тогава Юридически факултет на Софийския университет.

    Никола Мулешков, разбира се, е от онези индивиди, за които утопията на комунизма не е залязвала никога; той все още вярва в нейното „светло бъдеще“. Когато Червенков живее последните години от живота си, Мулешков е негов душеприказчик – посещава всяка седмица „прокажения“, отритнат от всичките си довчерашни другари.

    Тодор Живков“ е една от темите, която се е налагала от само себе си в разговорите им. „-Успя да ме заблуди, не можах да проумея, че е подлец – изглеждаше ми прост…“ – оправдавал се Червенков.

    „Изглеждаше… прост“ – ето разковничето на успеха, гарантиращ напредъка на партиеца. Да изглеждаш прост пред лицето на висшестоящия е шансът ти един ден да го катурнеш и да седнеш на мястото му – и така – напред и нагоре!

    Този комунистически подход се е развихрил с особена сила днес, когато съществуващите до 10.10.1989 г. „от кумова срама“ ограничения пред простотията, алчността и корупцията на „кадрите“ окончателно заеха мястото си в музея на партийната история.

    Днес, ако не се направиш на по-тъп от интервюиращите те „работодатели“ – независимо дали частни, обществени, общински или държавни – нямаш никакъв шанс да се вредиш в редиците на наемния труд.

    Хеле пък ако работата е престижна и добре платена (напр. в IT сектора) – ако не си син, брат, племенник или в краен случай „пратен от Еди-кой-си“ – забрави!

    Ха си дал да разберат, че знаеш и умееш нещата по-добре от „шефовете“ (често пъти пишлемета на по 20-22-23 години, знайно как станали милионери още преди да си купят дипломата от „университета“) – спукана ти е „работата“ – „пиши я бегала“.

    Партийната комунистическа номенклатура здраво се укрепи на икономическия фронт в България – доколкото въобще може да се говори за такъв.

    Тя нито за миг не изпусна и политическата инициатива. Всички досегашни държавни глави – без изключение – са нейни креатури (марксистът, „Виктор“, „Гоце“); всички премиер-министри са на отчет известно къде;

    няма управлявала партия, която да не е закърмена с майчиното мляко на „Партията с голяма буква“ (нищо, че според Правото, т.е. формално-юридически, но не и фактически, такава никога не е съществувала).

    Затова България е на това дередже вече почти четвърт век.

    IGNORANTIO MATER VIOLENTIAE EST!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *