Интервю на Лалка Златанова
„Зелената карта никога няма да узрее“ – думите са на съвременния български поет и писател-емигрант Георги Витанов Богат, който живее и работи в Чикаго, САЩ. Той е съучредител и председател на първия в българската история Съюз Българските писатели в САЩ и по света.
Пише от ученически години. Първата му книга „Козомания“ (сборник разкази и новели) е наградена с престижната за времето литературна награда на СБП „Южна пролет“, обявена е и за най-добра дебютна книга на провинциална тема. Спрягат го за баща на „маниите“ в българската култура, заради масово появилите се в разговорния речник думи с надставка „мания“ ( както и в тв. предавания, рекламни клипове и печатни издания ). В литературните среди през 80-те години някой го наричат „младият Радичков“ или „младият Хайтов“ .
През това време обаче всички издателства му отказват публикации. Единствено излиза при Николай Хайтов в издаваното от него сп.“Отечество. Уж „несъществуващата“ комунистическа цензура спира писателят точно заради разкази, в които лирическият герой е селски идиот, „един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много, във всяко село, и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски първенци.“
/ Из „Оре Чоре“/
Георги Витанов – Богат завършва тези дни последната си книга в Чикаго „Green card“. Всеки емигрант, успял или не, носи носталгията в сърцето си и за всички нас зелената карта никога няма да узрее, казва писателят.
За това как българите се „опитомяват“ някак си естествено в друга среда, различна от тази, в родната ни страна, продължава разговора с писателя Георги Витанов-Богат в третото издание на радиофилмите „Пловдив- Чикаго“ – чуйте в прикачения звуков файл (ще го прикачим по-късно, като го получим от Дарик).
НОСТАЛГИЧНО В ИЛИНОЙС
Георги Витанов Богат
Средният Запад - Илинойската прерия…
Една огромна ерия…
Нашата Добруджа трици да яде пред това Чикагско поле.
Земя, питомна и богата,
но за мен – непозната.
Гледам и паля цигара без нужда.
Това не е моя земя – мисля си!
Тази земя ми е чужда..
Гледам – няма го синура!
Няма я кривата круша,
в напуканата и кора,
дето чеше врата си козата Белуша!
Гледам, няма я старата джанка,
дето по жътва, подир ручок,
всички се тръшвахме в обеднa
дрямка!
Къде е междата с трънката и шипока,
дето в грамадата камъни
вие се и съска Гошо, смока!
Къде са нашите пирински вади,
чиито среброструйни води
пие жадно тревата в ливадите?!
Тази тучна зеленина
в моравите край Елджин,
мирише ми не на трева
– на безоловен бензин!
Даже едрият карфиол
в кварталния Мол,
мирише ми на карбол…
Тази земя е страшно питомна,
огромна и плодородна.
Но сори, гай! – не е моята родна…
Къде са моите планини –
Родопа, Рила, Пирина?!!!
Господи!…
Защо чак сега,
в тази моя стара, бяла глава,
блясва със страшна сила
смисъла на „Родино Мила“!!!
Източник: http://dariknews.bg/
Oчакваме новата книга с нетърпение!