2024-03-28

3 thoughts on “Николай Колев – Босия: Шефката на лицея в Горна Баня е за затвора

  1. Псувните не са аргументи и това не е форум за псувни. Ако не се извините за нецензурния си език, коментарът ви ще бъде изтрит.

  2. Бос ли си обут ли си да ми го духаш неизмит

  3. „Тези хора, влезли по един много съмнителен начин, мачкат нацията и стават ръководния фактор в държавата.“

    Прав е иначе оплюваният от засегнатите адаш. В 99% от случаите, за които пише и говори (е, все пак има и 1%, където греши – но не за това е думата).

    Когато преди половин век се явявах на конкурс за студент в единствения тогава в България Юридически факултет (ЮФ), оценката ми по български език беше (заради допусната неправописна грешка) втора за целия Софийски университет.

    Въпреки това едва успях „да влеза“ да следвам: при 2500 кандидати местата бяха само 45 (оставям без коментар казуса с кандидатствуването ми в МГИМО – Московский Государственный Институт Международных Отношений – където бяхме 12 кандидати за 10 места; отде да знам, че там допускат само изпратени от ОК на БКП и нагоре „деца“?!).

    Първата лекция беше в средата на декември (Кубинската криза ни остави за четири месеци повече в казармите). Доцент Вътю Цонев пламенно ни обясни, че ние сме последният випуск на ЮФ, тъй като до няколко години ще отмре държавата, а с нея – и правото.

    Увреденият от казармения ми живот организъм ме отпрати за три месеци в Александровската болница, където академик Алекси Пухлев приложи опитно лечение с няколкостотин инжекции антибиотици и по 36 огромни тебешироподобни хапове дневно – цели три месеци, ден след ден. Оцелях.

    Представете си изненадата на отново прекрачилия вратите на Алма Матер, когато видях пукащата се по шевовете 292-а аудитория на ЮФ. От 45 „колегите“ бяха се умножили на 190 – повече от 4 пъти!

    Съкратени военни, милиционери, офицери от Държавна сигурност (не се криеха, а дори афишираха принадлежността си не само пред състудентите, но главно за сплашване на преподавателите); имаше дори двама попове и един владика – и всичкото това – по списък „Отгоре“, без конкурс, наготово!

    Десетина години по-късно, вече като редовен преподавател в обречения на доизживяване, според думите на доц.Вътю, ЮФ, сред студентите ми се оказаха синове и дъщери, внуци и внучки на: Тодор Живков, Петър Танчев, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Борис Велчев – едно мини-Политбюро, което предвидливо е било готвено да поеме юздите от ръцете на бащите и дядовците.

    „Георги Петканов. В Софийския университет все още има преподаватели, които помнят времето, когато беше декан на Юридическия факултет.“

    Написаното за гореспоменатия е само бледа сянка на този архиподлец от помаклъка, чиято ехидност е добре позната на опарилите се от досега си с двуличната (само дву- ли?!) му натура – някои платиха за тази непредпазливост с години в панделата (вж. http://iankov.blogspot.com).

    Знам и пломбите на отмъстителните му зъби, които алчно се впиват във всеки потенциален келепир. Свидетел съм на раболепието, което робът демонстративно изразява пред горестоящите, и на безцеремонността му, когато някоя по-засукана студентка му се опънеше.

    Когато дойде да учи, миеше чинии в мензата, за да яде безплатно. Днес и Сметната палата ще изпадне в затруднение в деня (Видовден), когато ще се наложи да проверява верността на декларацията му за имотно състояние.

    Пази, Боже, сляпо да прогледа…

    Впрочем, на такова население такива водачи са му лика-прилика.

    Лошото е, че при демокрацията всички сме изравнени – и простакът, и подлецът, и мръсникът, и лъжецът, и крадецът, и демагогът има един глас, и честният човек – също.

    Няма шанс… по човешки. Но: неведоми са пътищата Божии!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *