Касим Дал: Най-успешният проект на Държавна сигурност е Ахмед Доган

6 thoughts on “Касим Дал: Най-успешният проект на Държавна сигурност е Ахмед Доган”

1. Янко Янков говори и пише недостоверни неща. Всички твърдения за Доган през последните 20-години са недостоверни. Сто процентни фалшификаци и и измислици. Истинската биография подкрепена със солидни документи излезе преди десетина дни и трябва да я прочетете, а чак тогава да тиражирате горните, а и други глупости. Той не е за подценяване.

2. http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16177&Itemid=2

3. Бащата на Касим Дал и майката на Ахмед доган са брат и сестра. Така че недейте да мислите, че войната между двамата първи братовчеди е не е постановка.

4. http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_420.html

   ЩРЪКЛИЦАТА АХМЕД ДОГАН – НОМЕНКЛАТУРЕН КАПИТАЛИСТ

   Калин Манолов: – Господин Янков, преди два дни Ахмед Доган Ви сочи във в-к “Дневен труд” като един от тримата, чрез които е поддържал връзка със света по времето, докато е бил в затвора в Пазарджик. По този повод днес Вие донесохте в редакцията обширно “Отворено писмо”. Отговарят ли на истината неговите твърдения?

   Я. Я.: – Действително ние сме били такъв “канал за нелегална информация”, както той сам признава. Това е истина. Но вече съм абсолютно категоричен, моите анализи сочат категорично, че ние сме били само камуфлажен канал, за да се придаде автентичност на преминаващата през този канал негова информация.

   К. М.: – А кой е бил истинският канал за връзка на Доган?

   Я. Я.: – Точният истински канал бих могъл само да го предполагам. Според мен това е някой от доказалите сигурността си канали на КГБ, а един от най-възможните е неговият следовател Ангел Александров, за когото днес също става въпрос в прочетения пред Парламента списък на Бонев.

   Според мен министър Бонев съвсем неслучайно е включил в списъка един следовател от Главно следствено управление на Държавна сигурност, и то в комбинация с разследван от него ръководител на “нелегална промосковска” организация. Очевидно става въпрос за това, че този офицер от българската ДС по онова време вече е действувал в интерес на КГБ за дестабилизиране на Живков, а контраразузнаването все още не го е било разкрило. Бонев днес го е включил в списъка си, за да “оповести” на специалистите (не със задна дата, а с актуална дата), че този човек и днес работи за старите си господари, трансформирани в Червена Мафия; което всъщност прави и самият Доган.

   Ангел Александров е бил следовател на Доган, но … не е възможно само той да е бил следовател на Доган, защото всичко се е вършело от следователски екипи. Неговото внедряване в екипа обаче е осигурявало за КГБ автентична и своевременна информация. Според мен Александров е извиквал Доган под предлог, че ще го разследва, а всъщност за обмен на информация и инструкции. Това е най-вероятният канал, по който действително историческата декларация на Доган е заминала за Париж. Поне такъв е изводът ми от новопоявилите се факти и доказателства.

   К. М.: – Значи Вие подозирате, че освен на Държавна сигурност г-н Доган е сътрудничел и на КГБ. Така ли да Ви разбираме?

   Я. Я.: – При посочените официално оповестени факти този извод не е и не може да бъде квалифициран като “подозрение”. Аз правя този извод от систематизираното подреждане на фактите, които намирам като официално съобщени в пресата. Нека подчертая, че от 1991 година, може би януари, февруари или най-късно от март, ние с Доган не сме разговаряли, защото аз не съм желаел да разговаряме, и в това отношение анализът ми не е свързан с направени от него изявления пред мен. Пък и той не обича изявленията, а най-малко – откровенията. И това не е случайно – страхува се да не “обърка конците” и спазва инструкциите други да го защитават и да обясняват кое как е било и как е сега. Ако е истина твърдението на Бонев, че Доган е отписан като агент през 1988 г., то това означава най-малко две неща: че той е работел като такъв в продължение на повече от две години в затвора; и че той е бил отписан не защото е преминал от другата страна на барикадата, а защото е преминал на прякото подчинение на Москва.

   К. М.: – Значи според Вас в затвора се е създавала тази част от биографията на Доган, която после да му позволи да оглави Движението на българските турци?

   Я. Я.: – Да! Но има и нещо друго. Десетина години преди това първоначално в Москва, а после и в “братска” България вече са били оформени два клана комунисти: ортодоксдалните комунисти” или “бетонните глави”, които искат световен комунизъм; и онези, които вече са обиколили света и са решили да създадат капитализъм само за себе си, или нещо като “номенклатурен капитализъм”. Вторите са разбирали, че замисълът им ще срещне ожесточената съпротива на първите, и верни на конспиративните си навици завладели ръководството преди всичко на тайните служби.

   По времето на Андропов тайните служби, КГБ, Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на съветската армия (ГРУ) и на Обединеното командване на войските от Варшавския договор били почти изцяло прочистени от първите и завладяни от вторите. Така вторите можем условно да ги наречем “кагебистите”.

   После “кагебистите” заиграли тройна игра: започнали коварно да използват за своите цели автентичните противници на режима, станали подстрекатели и организатори на дисидентството и на редица екстремистки прояви, и коварно подстрекавали “ортодоксалните” комунисти да бъдат “безкомпромисни” към враговете на комунистическия идеал.

   Или накратко: в плана на втория клан комунисти било залегнало изискването за организиране на специален вид “жертвоприношения”, чрез които публично да компрометират и организационно да дестабилизират първите.

   При тези стратегически условия ние, политическите затворници по онова време – и българите и турците – по същество сме били заложници не на официалната битка между демокрацията и комунизма, а на конспиративната битка на двата клана комунисти.

   Оказва се, че за да могат едните комунисти да премахнат другите и да създадат “номенклатурен капитализъм” само за себе си, е било нужно да се стимулира едно реално съпротивително движение, да се създадат реални, истински жертви, които да отидат на жертвената клада като жертвоприношение.

   Тъй като Ахмед Доган не отрича, че до и по времето на арестуването си е бил агент на външното разузнаване и на военното контраразузнаване, които именно всъщност са били ударната сила на втория клан комунисти – кагебистите, то напълно закономерно е моето предположение, че неговата задача е била, фигуративно казано, да накара турското стадо да пощръклее, за да може да бъде изклано, с което да бъде принудено световното обществено мнение да се намеси и да свали от власт правоверните комунисти.

   Аз познавам почти всички по-изявени и преминали през затворите български турци, и съм категоричен, че задачата на Ахмед Доган е била той да ги организира и поведе към репресиите, включително и към затвора, и че това е била задача, поставена пред българския филиал на КГБ, на който именно Доган е служел, от руските му господари.

   К. М.: – Вие всъщност алиби ли сте били на Доган? Били сте заедно в затвора.

   Я. Я.: – Едва ли в стратегията на неговите служби е влизало съображението непременно да му бъда алиби. В един определен момент обаче те са решили, че биха могли да ме използват като алиби. Почти две години преди арестуването ми аз посещавах през около 20 дни няколко по-значими за мен западни посолства в София. Две седмици преди арестуването ми секретарят на посолството г-н Кил ме закара с колата си до моето родно село и там се запозна с майка ми и баща ми. Така те получиха в известна степен обезпечената възможност да посещават американското посолство докато аз бях в затвора.

   Службите, за които Ахмед Доган е работел, естествено са знаели това. И за да придадат автентичност на писмото на Доган до Париж са счели, че ще е полезно това писмо да достигне до мойте родители и те да го занесат в посолството на САЩ. Както и стана. В този смисъл съм бил алиби за автентичност на Ахмед Доган.

   Аз обаче считам, че истинският канал за изпращането на писмото на Доган до Париж е бил друг и той е бил обезпечаван от агентурните му ръководители като Карамучев.

   К. М.: – Има обаче едно разминаване във версиите за това защо Доган е влязъл в затвора. Става въпрос за версиите на неговия оперативен ръководител Карамучев и на бившия шеф на разузнаването генерал Бриго Аспарухов. За какво, според Вас, беше осъден Доган?

   Я. Я.: – След идването на Горбачов на власт битката между него и режимите на Живков, Хонекер и Чаушеску е била съвсем реална. Доган е бил поставен в услуга на висшите стратегии на хората на Горбачов. Най-вероятно без първоначално да бъде посвещаван в същността на тези висши стратегии. И автентичните, и неавтентичните политически процеси, насочени към дестабилизирането на режима на Тодор Живков в България по това време са били изцяло контролирани от онези български тайни служби, които са работели за Горбачов. А Ахмед Доган е изпълнявал специално поръчение на службите в това отношение.

   Според мен оперативният му ръководител Карамучев вероятно е прав, когато твърди, че Доган е бил осъден невинно. Според правото, щом има доказано престъпно деяние, има и вина. Доган не е отричал фактите на своето деяние, а и съдът е успял да ги докаже като реално извършени и съществуващи.

   В този смисъл от гледна точка на правото е било налице едно безспорно престъпление, и Доган напълно основателно е бил осъден като виновен. Когато Карамучев, твърди, че Доган е бил осъден, без да е бил виновен, той очевидно има предвид съображението, че истинските извършители на тези престъпни деяния, всъщност са самите те.

   Тоест, че извършеното от Доган не е негова лична вина, а е вина на службите, в които е работел Карамучев, и които са го накарали да извърши извършеното.

   Нека подчертая, че от гледна точка на действуващия тогава закон тези тайни “държавни” служби са били “престъпни, конспиративни и антидържавни организации”, целящи свалянето на законния режим, а дейците им е трябвало да бъдат подсъдими като ръководители (т. е. съучастници) на Доган и неговата организация, и като носители на много по-голяма вина пред закона, от личната вина на Доган.

   В този смисъл верните на Тодор Живков контраразузнавателни служби са арестували и осъдили Ахмед Доган като съветски агент.

   К. М.: – А осъдените на смърт атентатори бяха ли членове на нелегалната организация на Ахмед Доган?

   Я. Я.: -Ръководената от Ахмед Доган нелегална организация всъщност е била ръководена от Карамучев, действуващ като офицер за оперативни поръчки на българския филиал на КГБ със задача да бъде дестабилизиран режимът на Живков. Атентаторите, според мен, са били членове на друга организация, която обаче е била ръководена от някои от колегите на Карамучев. Така че ”целият оркестър е свирел по нотите на Москва”.

   Говорителката: чухте интервю на Калин Манолов с Янко Янков, съкилийник на Ахмед Доган в Софийския и Пазарджишкия затвор.

   (Интервю на Калин Манолов, излъчено по Радио „Свободна Европа“ в 22.30 ч. на 03.11.1997 г.; публикувано на стр.253-250 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., „Янус“, 2002. – 576 с.).

5. http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_25.html

   Янко Янков, бивш[1] лидер на Партия Либерален Конгрес, старши научен сътрудник в Института за правни науки пред в-к “Демокрация”

   – Г-н Янков, какви са основанията Ви да твърдите, че Ахмед Доган е бил агент на КГБ?

   – Абсолютно категорично твърдя, че Ахмед Доган е бил агент на КГБ. Първоначално той е работил за българската ДС. Впоследствие, след 1988 г., той минава на подчинение на Москва. Съдя за това по много негови изявления и действия, по които личат тесните му връзки с Андрей Луканов и ген. Атанас Семерджиев.

   – Той е могъл да има тесни връзки с тях и само като агент на ДС.

   – Съдя по много факти, които предшестваха свалянето на Тодор Живков, и връзката на тези политици с Москва. Познавам всички осъдени политически затворници от онова време, които бяха автентични противници на режима на Тодор Живков. Някои от тях бяха осъдени и на смърт. Доган не беше такъв противник на режима. Някои от тях, като разбраха, че ще ги разстрелят, признаха, че са изпълнявали една от задачите на българския филиал на КГБ, подготвил дестабилизирането на режима на Тодор Живков. Освен това в книгата на Гордиевски “КГБ – поглед отвътре” категорично се потвърждава, че това е така.

   – Вярвате ли, че той е изнасял писма чрез капачки от буркани?

   – Да, това е точно така. А протеста си – в писмо, което той изпраща до Париж, е занесено в американското посолство от моята майка.

   – Това не доказва ли, че Доган все пак е работил и извън интересите на службите?

   – Не. Това само показва, че моят канал е бил изполузван от службите, за да се придаде автентичност на писмото на Доган. Текстът на писмото и събитията през май 1989 г. са били дело на филиала на КГБ в България, и са били част от задачата за детронирането на Живков, който се е съпротивлявал на политиката на Горбачов.

   – Как бихте охарактеризирали Доган като личност от онова време?

   – Никога не съм се съмнявал в него през онези години. Първите ми съмнения дойдоха през 1990 г. Тогава проумях истината, че Доган всъщност е работел за службите. Приказките му днес, че ме е направил човек и ми е помогнал да стана депутат, са абсолютно неверни. По-скоро е обратното. Моята майка му помагаше, а заради него и политици като него майка ми днес живее в мизерия.

   – Съкилийници на Доган, които още излежават присъди за криминални деяния, във в. “Труд” го представят като изключителен човек.

   – Не ги познавам тези хора. Но знам, че никак не е трудно да накараш затворници да говорят по поръчка. Още повече, че се разбира колко те са разчитали на него за намаляване на присъдата. Може би сега чрез тези си приказки те отново ще се надяват Доган да направи нещо за тях. Много по-интересно ми се видя изявлението на Георги Андонов, началник на Меди Доганов в пазарджишкия затвор. Той твърди, че Доган често е ходел при него на разговорка. Това ми се стори направо абсурдно. Поведението на политическите затворници не е такова. Те не разговарят и не споделят с палачите си възгледите си по литературни теми, както твърди г-н Андонов. Интересен ми се видя също така и опитът на вестник “Труд” да направи такъв благопристоен портрет на този политик. След като министър Бонев разкри тайната около досието му, сега се опитват да го оневинят. Но има и много други неща. Едно от тях е, че след 1988 г. Доган е минал на подчинение на КГБ.

   – Би ли могло тук да има някаква следа от подобни документи?

   – Би могло. Последният, разработвал Доган – Иван Карамучев – твърди, че те го били отписали като агент, защото бил преминал от другата страна на барикадата. И че отписването е станало на 12 юни 1986 г. при арестуването му. Това твърдение е очевидно манипулативно. Карамучев лъже, защото Доган е отписан две години и половина след това, както личи от документите. Раздухването на мита Доган е връзката “Мултигруп”, за чийто интереси работи и самият Доган.

   Още преди пет-шест години съм написал, че атентатите през 1986 г., приписвани на турски терористи, в които загинаха много невинни хора, са организирани от българския филиал на КГБ. За тях бяха осъдени на смърт няколко души. Писал съм до Главния прокурор и съм настоявал за разследване, но досега няма отговор.

   – Къде е бил този филиал на КГБ?

   – Той е бил към външното разузнаване на ДС и Разузнавателното управление към Министерството на народната отбрана (РУМНО). Резидент на Москва е бил не Луканов, както се твърди, а ген. Семерджиев. Луканов е ръководил РУМНО[2].

   [1] След публикуването на статията се обадих по телефона на журналистката Рени Нешкова, която бе взела интервюто, и я попитах откъде е измислила това “бивш лидер” и защо не е написала името си под интервюто, както е практиката, за да се знае от читателите кой журналист е извършил интервюирането. Отговорите й бяха в стил “мънкане” и в смисъл, че била допусната досадна грешка, която те ще отстранят чрез специално извинение в някой от следващите броеве. Разбира се, “специалното извинение” не се появи.

   [2] Последните две изречения не са казани така; казано е, че резидент на Москва е бил Луканов, а Семерджиев е ръководел РУМНО. Изобщо цялото публикувано интервю представлява конгломерат от действително казано, изопачено чрез редактиране “казано” и приписано ми като казано нещо, което е абсурдно да бъде казано от мен.

   Още преди години се бях зарекъл никога да не давам интервюта за в-к “Демокрация” и съжалявам, че сега не изпълних заричането си.

   Впрочем, почти същото се отнася и за другите вестници и масмедии. Масмедийната политика на КГБ в условията на т. нар. “посткомунизъм” е не по-малко зловеща, отколкото по времето на класическия комунизъм. За съжаление Западът не подпомогна създаването на масмедии, независими от наследството на КГБ!
   (В-к Демокрация бр.300(2405)/05.11.1997 гг.; публикувно и на стр.260-263 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., Янус, 2002. – 576 с.).

6. http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_6836.html

   Доган е работил за КГБ, твърди Председателят на Партия Либерален Конгрес Янко Янков

   София, 3 ноември /БТА/

   Лидерът на ДПС Ахмед Доган е работил и за бившата съветска тайна служба КГБ в последните години от своята т. нар. дисидентска дейност, твърди председателят на Партия Либерален Конгрес Янко Янков в обширно експозе, донесено от него в БТА.

   Въз основа на свои проучвания и спомени (г-н Янков е познавал Ахмед Доган и също като него е лежал в затвора преди 1989 година), председателят на Партия Либерален Конгрес е установил, че Ахмед Доган е “преминал на служба при съветските детронатори на Тодор Живков след 1988 година”. Г-н Янков основава заключенията си на доклад на министър Богомил Бонев отпреди две седмици, на книгата на двама руски разузнавачи “КГБ – поглед отвътре”, на публикации в пресата и на свои съждения.

   Г-н Янков смята, че Доган е действувал като изпълнител на задача, поставена от съветските тайни служби – “да се елиминира живковото контраразузнаване и да се утвърди властта на горбачовистите в България”. Основания за това му давала връзката на Ахмед Доган с бившия вътрешен министър Атанас Семерджиев, който бил уредил триумфалното посещение на Доган в Кърджали през 1990 година с личния си хеликоптер.

   Не желая да коментирам подобни твърдения и не мога да разбера защо всички се занимават само с моята личност, заяви лидерът на ДПС пред БТА, помолен да коментира твърденията на Янко Янков. Г-н Доган допълни, че не би искал да се заяжда с никого, но не разбира отношението на Янков към него, “този Янков, когото съм направил човек навремето”[1] (Грациела Ингелска/БОР/ИД) 16:55:36, 03-11-1997 г.).

   [1] Бре! Виж ти! Ето, най-после разбрах, кой ме е бил “направил човек” – това е бил именно Ахмед Доган!

   Разбрах и кога е било станало това – това е било станало “навремето”. Какво ли, обаче, все пак означава това, май доста неопределено определение?! По всичко изглежда, когато е казвала този бисер, “гениалната глава” на Доган е била настроена на добре познатата комунистическа пропагандно-обяснителна вълна – пропадналият убиец, криминален престъпник и изобщо “идейно неосъзнатият лумпен”, “в затвора попаднал на хора и станал човек”. Много голям късмет, значи, съм имал! Защото, както казва Доган, ако благодарение на Държавна сигурност не съм бил попаднал в затвора, а в затвора ако не съм бил попаднал на него, никога не съм щял да стана човек – т. е. щял съм да си остана “боклук”, какъвто съм бил преди това! Значи – “да живее Доган, и най-вече, да живее Държавна сигурност и нейния затвор, без които тези “очовечавания” биха били невъзможни!”.

   [Бюлетин на БТА, отдел „Вътрешна информация“, 03.11.1997 г.; публикувано и на стр.252-253 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., „Янус“, 2002. – 576 с.].