2024-03-28

2 thoughts on “АНТОН ТОДОРОВ: В ДС ПЪРВАНОВ Е БИЛ РАВЕН ПО СТАТУТ С ДОГАН, А СИНИЯТ ДИМО ГЯУРОВ МУ Е ПРОЧИСТИЛ ДОСИЕТО

  1. МЕТОДИ АНДРЕЕВ: ДИМО ГЯУРОВ СКРИ ДИПЛОМАТИТЕ – АГЕНТИ НА ДС

    Методи Андреев е роден на 26 септември 1959 г. По образование е строителен инженер. Бивш председател на Комисията по досиетата, избрана от парламента през 2001 г. Девет месеца по-късно тя прекрати своето съществуване след решение на Конституционния съд, който отмени действащия Закон за досиетата. За скритите ченгета в посолствата, ролята на Димо Гяуров и тогавашния президент Петър Стоянов в този процес, за връзките на депутати и министри от НДСВ с ДС, за прочистването на досието на агент Гоце и за отговорностите на комисията на Цвета Маркова „ШОУ” разговаря с Методи Андреев.

    – Г-н Андреев, скандалът с досиетата на дипломатите върна топката в комисията, която оглавявахте вие. Защо тогава не бяха отстранени хората, свързани с бившата Държавна сигурност?
    – Ние бяхме конституирани като комисия на 6 април 2001 г. Преди това аз се срещнах с тогавашния директор на Дирекция „Вероизповедания” г-н Любомир Младенов в Министерския съвет и му казах, че се готви такъв закон, за да подготви списък на висшия клир на всички вероизповедания в България. Това беше първият списък, с който се сдобихме. Вторият списък, който поискахме и получихме, беше на дипломатите.

    Те бяха не само посланици, а и по-нисши по ранг. Тогавашният министър на външните работи Надежда Михайлова предаде този списък в срок, много точно и изчерпателно. Понеже по това време нашата комисия не разполагаше с архива, ние получавахме списъците с трите имена, рожденото място и датата на раждане на проверяваните и ги пращахме до службите. Най-важното място, от което чакахме да получим информация за дипломатите, бяха две служби – Национална разузнавателна служба (НРС) с директор Димо Гяуров и Военна информация с директор (Бог да го прости!) ген. Иван Кацаров.
    За разлика от другите служби

    Димо Гяуров, който от ефрейтор бе произведен в чин генерал,

    за да стане директор на службата, беше върл противник на Закона за досиетата. Беше по-активен в бламирането му дори от Орлин Иванов, който по това време беше шеф на ВКР, царят го направи генерал и когато закриха нашата комисия, той излезе със статия, че неговата служба много е допринесла за това. Орлин Иванов е свързан със старите ВКР служби, ген. Кацаров все пак е бил свързан с военното разузнаване от преди 1989 г. А Димо Гяуров от СДС, който преди 10 ноември е бил просто един студент, беше по-голям католик от папата…

    Не е тайна, че тогава той внушаване на Иван Костов, че ако този закон бъде приет, СДС тотално ще изгуби изборите. Нещо повече – когато ние сезирахме Конституционния съд за отмяната на закона и закриването на комисията (тогава СДС инициира подписка), Димо Гяуров написа становище като шеф на НРС, с което разполагам. В него се казва, че законът е вреден за националната сигурност и трябва да бъде отменен. Тогава Конституционният съд гласува шест на шест – така беше отменен законът. СДС дори направи митинг срещу това. Димо Гяуров е пращал писма и до правната комисия в парламента с председател последният главен прокурор от времето на Тодор Живков – покойният проф. Васил Мръчков, където пишеше същото.

    – Никакви отговори ли не ви изпратиха службите за българските дипломати?
    – Законът предвиждаше, че ако по тяхна преценка има ценни кадри, могат да дадат мотивиран доклад защо не е оповестено името. Военното разузнаване започна да изпраща материали и доклади. Най-интересното е, че от НРС нямахме нищо – ни дума, ни вопъл, ни стон. Тъй като Димо Гяуров беше представител на СДС, ние искахме да даде пример и да ни пуснат в архива. Но той каза: вие в архив няма да влезете, макар че в закона ясно бе записано, че ние издирваме и установяваме тази лица там, където са документите. Тогава с Димо Гяуров започнаха едни странни пазарлъци. Бог да го прости шефа на „Архиви и тайни досиета” към НРС полк. Божидар Дойчев, който се самоуби, беше свидетел на това.

    Казваме: абе, Димо, ти си шеф на НРС, бе човек, не искаме друго, а да погледнем архива. Когато правим проверка на хора, пострадали от комунизма, да влезем в една зала, която да е преградена с една червена лента, да зададем въпроса и вие пред нас да ни отговорите. Той казва: не, това не може да стане. Истината е, че имаше една стаичка в сградата и полк. Дойчев носеше документите там – т.е. ние въобще не влязохме в архива!

    След като дълго време не получихме нищо за посланиците, аз се обадих на Димо и го попитах какво правим с тях. Той казва: не, тук ще стане голям скандал! Обясних му, че законът изисква те да бъдат обявени. Казах му: ти прати хора при нас, ще видим за какво става дума, които могат да бъдат обявени, ще ги обявим, а другите – не. Един-два пъти водихме този разговор, но нищо не се случи. Тогава с Евгени Димитров отидохме при президента Петър Стоянов, казахме му всичко и обяснихме, че Димо Гяуров отказва да изпълни закона. Петър Стоянов каза: абе аз ще говоря с него, ама нали знаете, пичове,
    тия са много, там ще станат едни скандали, а и ние сме пращали.

    Отговорихме му: да, но някой трябва да каже баста! Но след срещата с президента пак нищо не стана.
    Димо твърдеше, че

    90% – не 45% както сега, а цели 90% от посланиците са за обявяване,

    т.е. са агенти на службите.

    С Евгени Димитров отидохме втори път при Петър Стоянов, след като вече беше загубил изборите. Той ни прие, но каза: аз вече не съм президент, Димо Гяуров няма да се съобрази с моето мнение. Между другото, Димо Гяуров ни развиваше една безумна теза – че за да ни даде тази информация, трябвало да се съберат президент и премиер (по това време такъв беше известният мошеник Симеон Сакскобургготски) и те двамата да се съгласят Димо да ни даде данните. Затова твърдя, че Димо Гяуров отказа да изпълни Закона за посланиците.

    – Твърди се, че той е прочиствал досиета?
    – Това не мога да го твърдя. Но ще ви кажа моето лично мнение за досието на Гоце. Президентът Първанов като агент Гоце не е бил укриван от никого, включително и от Иван Костов. Докато Костов беше премиер, нито ми е звънял, нито аз съм му звънял. Нашата комисия не е имала никакви контакти с него. Заявявам това категорично. Нашите контакти бяха с президента и аз ви казах как протекоха те. Костов никога не ни е казвал: изкарайте тоя, скрийте оня. За агента Гоце са знаели и президентът Стоянов, и всички, които са формирали комисията „Богомил Бонев”, и са викали Първанов в нея. И по онзи закон, и по нашия закон във връзка с Решение №10 на Конституционния съд нямаше документи, заради които Гоцето да бъде обявен. В работното му дело освен биографията му и още няколко неща няма разписка за получени пари, няма собственоръчно подписана и написана декларация, няма сведения, дадени от агента Гоце.

    Някой е пипал в неговото дело и аз зная кой е,

    но е много чувствителен и аз няма да кажа името му, защото не ми се ходи по съдилища. Не е Димо Гяуров.
    Двама души са водили вербовъчната беседа с Гоце. Те му се представят и му казват: много сме доволни от това, което направи за тази книга (тогава той не е знаел, че предговорът й е част от тази работа), ние сме от Първо главно и сега ти трябва да станеш наш агент. Той приема по патриотични подбуди, както се казва в документа, и те му поставят задачи. Първата задача на агента Гоце е била да напише доклад за неговия институт, за колегите му, за това кой с какво се занимава и какви научни интереси има. И там е написано: докладът да бъде представен на другарите от Шесто управление. Трябва да е ясно, че когато един агент се съгласява да бъде такъв, първата задача винаги се изпълнява. И сега въпросът е: къде е този доклад, защото него го няма в документите? Оригиналът му би трябвало да е отишъл в Шесто, чиито архиви са унищожени, а копието да остане в работното му дело, но такова няма.

    Има и още нещо. Когато викат Гоце в комисията на Бонев и му казват какво има за него, от записките на тази комисия, предадени на нашата, става ясно, че е имало документ за хонорари. Но сега в архива този документ го няма. Питах Димо: къде е този документ, ти казваш, че го има. Той ми отговори, че стенографките грешно са го разбрали. А имаше и аудиозапис и там това се чува. Нашата комисия видя Гоце като агент веднъж като народен представител – пишеше „картотекиран”.

    – Колко агенти на ДС разкрихте преди изборите за президент през 2001 г.?
    – Тогава кандидати за президенти бяха и Веселин Бончев, Жорж Ганчев, Петър Берон. Трябваше да проверим всички. Тогава нашата комисия се събра и отиде в онази стаичка в НРС. Заедно с полк. Дойчев дойде и Димо Гяуров. И ни казва: какво има да разглеждате сега за Първанов, той не е бил агент. Викам му: как да не е бил агент, тогава защо документите му не са в Народната библиотека, а са при вас? Но Димо непрекъснато повтаряше: не е агент, не е агент. Ние видяхме, че е агент, но нямаше как да го обявим, защото липсваха онези документи. Видяхме още, че и Жорж Ганчев е такъв, и Веселин Бончев е такъв, и Петър Берон е такъв. Само за Петър Стоянов нямаше нищо.

    – Вашата комисия провери и депутатите. Останаха ли скрити агенти при тях?
    – Проверихме и предишните, и новите – царските. Тогава СДС си направи предварителна проверка и затова после не изхвърли никого от листите си. Царят изхвърли 13 души след нашата проверка. Но остави един министър, за когото по-късно стана ясно, че е бил агент – бившият русенски кмет Димитър Калчев. Остави Георги Петканов и го направи министър на вътрешните работи! А той е бил преподавател в школата в Симеоново във факултета на ДС?!

    В кабинета на царя министър на външните работи беше Соломон Паси. И аз питам: знае ли той смисъла на термина и длъжността „кандидат-агент”, запознат ли е с тази категория?

    Питам още: Николай Свинаров бил ли е адвокат на Ахмед Доган, когато той е бил политически затворник, и за да бъдеш адвокат на политически затворник какви отношения трябва да си имал с органите на ДС? Бил ли е Свинаров адвокат и на Владимир Тодоров, началник на Първо главно управление на ДС?!

    Интересно ми е също какви са отношенията на Даниел Вълчев с Любен Гоцев? Защото той е бил един от най-сериозните му юридически съветници и негов съдружник!

    Проф. Огнян Герджиков познава ли политическия затворник Янко Янков, защото има една много интересна разработка „Смешник”, която съм видял с очите си, и където като евентуален източник на информация е посочен Герджиков?

    Затова твърдя, че т.нар. цар, освен че дойде да си взе имотите, извърши една много голяма услуга –

    реабилитира и даде обществено-икономически и политически позиции на хората, свързани с ДС.

    Неслучайно, когато се гласуваше правителството на Симеон Сакскобургготски, в ложата на официалните лица присъстваше Илия Павлов. Тези неща трябва да се припомнят.

    – Обвиняват правителството на Иван Костов, че създало лош Закон за досиетата. Сегашният закон по-добър ли е и вади ли всички агенти, или възлови фигури отново остават скрити?
    – Тогава Конституционният съд закри нашата комисия. В момента там са Петканов, синът на шефа на БЗНС от времето на Тодор Живков Петър Танчев – проф. Евгени Танчев, съпругата на шефа на НДК Христо Друмев – Емилия Друмева. Ако някой поиска, този Конституционен съд веднага ще резне закона. И половината посланици няма да бъдат обявени. При този състав на Конституционния съд всяко решение за лустрация на кадрите от ДС ще бъде резнато, защото това означава сами да си ритнат столчето и да се самообесят.

    – Според вас кога най-сетне ще бъде сложен край на тази „епопея” с агентите и служителите на ДС във властта?
    – Когато премиерът се справи с хората, които му сервираха тази неприятна изненада с дипломатите. Но това важи и за всички останали агенти на ДС на възлови постове. За президента е ясно, че защитава хората си, освен това Бойко Борисов не може да го уволни. Но защо не уволни шефката на Комисията по сигурността на информацията Цвета Маркова и защо й продължава мандатите, като де факто запазва комисията? Защо се оказва, че когато има скандали в областта на изтичането на класифицирана информация, винаги са виновни някакви други служби, а тази комисия никога не е виновна?!

    В България това е единствената комисия, която дава допуск до натовска информация. Затова Цвета Маркова е отговорна за това, че е дала допуск до натовска информация на агенти на ДС! И премиерът трябва да търси отговорност от нея, а не да я прехвърля на президента. Още повече, че налице е и скандалът с Емил Вълев, когото европейските служби отхвърлят и тази комисия му отказва допуск по натиск отвън. Когато обаче той става съветник на Първанов, същата тази комисия му дава такъв допуск. Това е двоен стандарт. И не е само тоя пример…

    Едно интервю на Ива НИКОЛОВА /Блиц/

  2. Доповръща ми се, докато четох. Не, че не знаех част от описаното и преди..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *