Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости, започнали на 15 ноември 2010 г.
Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:
а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;
б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;
в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).
Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.
Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.
Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.
След вечеря всички очакват идването на коледарите, които са облечени в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.
Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете.
Традиционни ястия за празника:
Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
Прясна питка с пара
Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.
Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.
Зелник
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.
Веселa и щастлива Коледа!
Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание на 24 декември започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости, започнали на 15 ноември 2010 г.Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:
а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;
б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).
Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.
Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.
Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.След вечеря всички очакват идването на коледарите, които са облечени в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.
Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете.
Традиционни ястия за празника:
Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
Прясна питка с пара
Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.
Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.
Зелник
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.
Веселa и щастлива Коледа!
Бъдни вечер – Традиционно меню
1. Разядка от зрял фасул
2. Фасул Чорба
3. Сарми и пълнени чушки
4. Питка с пара
5. Жито
6. Тиквеник с готови кори
7. Смесен ошав
Да не забравите да сложите на масата сол и едно от най-важните неща – ЧЕСЪН! Казват, че гонел злите сили, а и е добър придатък на сърмичките.
Хубаво е да имате още и ядки, плодове и мед. Трапезата макар и постна трябва да е богата!
Ако ползвате алкохол, въпреки че не се препоръчва, то нека е бяло вино и евентуално ракия.
Ето и още предложения подходящи за Бъдни Вечер:
Салати и Предястия:
– Лютика
– Лютика 2
– Хайвер от тиквички
– Чуканица от чесън, хляб и орехови ядки
– Мариновано червено зеле
– Пасирана салата
– Салата от бяла ряпа
– Салата от картофи
– Салата от кисело зеле
– Салата от моркови
– Салата от моркови и ябълки
– Салата от попарен чесън
– Салата от червено цвекло
– Салата със зелен фасул
Супи
– Супа от тиквички
– Индийска леща
– Зимна доматена супа
Основни
– Боб в гърне
– Манастирска яхния
– Пържени пиперки с доматен сос
– Пълнени сухи червени чушки със стар фасул
– Пълнени чушки
– Пълнени чушки I вид
– Пълнени чушки II вид
– Пълнени чушки с фасул и ориз
– Сарми от зеле и фасул
– Сарми с кисело зеле и ориз
– Сарми с кисело зеле и ориз II вид
– Сарми с ориз и праз
– Сарми с лозов лист
– Стар фасул по манастирски
– Стар фасул в гювечета
Питки
– Пита
– Погача с мая II
– Содена питка
Десерти
– Зелник с праз – /с булгур/
– Баница с праз
– Баница с орехи
– Варено жито
– Кисел от стерилизирани плодове
– Мус от ягоди
– Ошав от кайсии
– Ошав от сливи
– Ошав от ябълки
– Ошав от ябълки и круши
– Сушени сини сливи с ориз
– Студена малинова супа
– Щрудел с ябълки
Символика на Коледната трапеза
* Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
* Лук сложете, за да е много имотът, като люспите му.
* Чесънът пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
* Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата, житните класове са стилна украса за празничната маса.
* Добре е да сложите семки тиквени, слънчогледови и много ядки.
* По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности. В България се вярва, че орехът е свято дърво и само се сади. Ако човек го засее, бързо ще умре. Орехите са задължителни за трапезата на Бъдни вечер. Всеки член от семейството трябва да си избере един, да го счупи и по съдържанието му да разбере каква ще е следващата година – бедна или богата.
* Напълнете фруктиерата с плодове, топлината от оранжевите и червени плодове ще украси масата и ще предаде топлина.
* Напълнете кана с червено вино.
* Елховите клонки украсяват маса. Не забравяйте свещите.
* Вечерята започва рано. Най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало, всички заедно и споделения трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню.
*Сложете на трапезата на Бъдни вечер пясък – той ще пази дома ви от зли сили. Освен това, той е символ на раждането, на съществуването на човека. В някои райони слагат тор – освен за плодородие, торта пази и от смърт в семейството. Ако пък нямате възможност – солта също върши работа.
* Ако сте мома за женене, първата хапка от питата трябва да я заделите. Преди да си легнете, я слагате под възглавницата си – когото сънувате, за него ще се омъжите.