Днес настъпва астрономическата пролет. И докато в Чикаго пада сняг на парцали и само хоро може да ни сгрее (виж тук) в България се случиха действително пролетни събития:
Кюстендилска пролет 2010
Автор: Ели Лулева
Източник: в-к Наблюдател
Беатрис Тончева е новата „Девойка Кюстендилска пролет’2010”. Тя получи короната си и 1000 лв. от кмета на Кюстендил Петър Паунов пред повече от 5000 зрители на централния площад „Велбъжд”.
Първа подгласничка на Беатрис е Петра Атанасова, която получи лентата и награда от 600 лв. от заместник кмета Виктор Янев.
Втора подгласничка е Далила Кръстева, тя получи короната, лентата и награда от 600 лв. от директора на Драматичния театър Чавдар Ненов.
„Прекрасен е града ви, много хубава традиция имате в днешния ден, продължавайте да си я пазите и да си я тачите. Аз се радвам, че красивите момичета не са само в картините на Майстора, видяхме ги и тази вечер тук. Много труден беше изборът ни”, каза председателя на журито, водещата на „На кафе” Гала.
Момиче на публиката в конкурса, за което имаше възможност за sms- гласуване е Стефани Ангелова. Тя е на 16 години, ученичка в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт, зодия рак. В свободното си време слуша музика, работи на компютъра или излиза с приятели. Мечтае за по-добро бъдеще на нашия град в
сферата на туризма. Тя получи и специална награда – картина от художника Бисер Лапев. Бяха присъдени и ред награди от спонсори на конкурса.
Беатрис Руменова Тончева е на 17 години, ученичка в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт, зодия Скорпион. Обича своите приятели и прекарва свободното си време с тях. Мечтае да живее така, че в живота й да има само хубави мигове. „Много се радвам. Бях себе си и спечелих. Много съм развълнувана. Сама реших да се явя на конкурса, а родителите ми и приятелите ми ме подкрепиха. Беше много приятно, сприятелихме се с всичко момичета, нямаше злоба между нас, беше забавно и приятно. Пожелавам на всички кюстендилци: „Честита пролет, бъдете живи и здрави и нека тази година да бъде по-добра!”, каза Бетрис, която се явява за първи път на подобен род конкурси и е решила да продължи обучението си в България и в Академията в Свищов.
Петра Славчова Атанасова е на 16 години, ученичка в Природоматематическа гимназия, зодия Близнаци. В свободното си време обича да рисува и спортува. Мечтае да направи собствена изложба, да си отвори собствен диско-клуб и да отиде до Тибет. „Всичко е страхотно, не мога да повярвам, че всичко мина толкова бързо, всички много ще ми липсват”, каза Петра, която все още няма приятел. С наградата от 600 лв. от конкурса тя ще направи своя лична изложба, за която не пожела да разкаже нищо в аванс.
Далила Асенова Кръстева е на 16 години, ученичка в Професионална гимназия по туризъм „Н. Вапцаров”, зодия Водолей. Обожава да танцува. Мечтае за собствен хотел и успешен бизнес.„Не мога да опиша с думи това, което изпитвам. Нямах никаква представа, че ще спечеля. Предложиха ми да участвам, на сцената е много различно, чувството е невероятно. Подкрепиха ме доброволците от сдружение „Ларго” и родителите ми. Станахме приятелки с някои от момичетата, сприятелихме се”, каза Далила, която мисли да се занимава с нещо, свързано с „контрол на качеството и производство на храни и напитки”, каквато е специалността й в гимназията, а може би и с мода, но все още не е решила дали ще продължи образованието си.
Шоуто продължи близо три часа, а за доброто настроение на хилядите, излезли на площада, се погрижиха водещите Мария Игнатова и Димитър Рачков, както и певецът Крум и рок-групата Д-2. Най-красивите момичета избираха Нели Стамболиева – представител на светския сайт „ Blife.bg”, представител на телевизия „Балканика” и Андрей Авдеев, ръководител на отдел „Външна политика” в Посолството на Руската Федерация, поп-фолк певицата Емануела и народната изпълнителка Румяна Попова.
Празникът се провежда от 1966г. и е не само един от най-старите от този тип, но е и първият патентован в България.
–––––
След награждаването на девойките, по наши данни, всички граждани седнаха пред телевизорите, за да видят елегията на полския режисьор Вайда за Катин. Пролетта дойде и в телвизията ни …
Предлагаме ви два от коментарите за филма, написани за премиерата му преди 2 години.
Вайда разкри истината за Катин и вината на Запада
Автор: Жанина Драгостинова, Берлин
Източник: www.e-vestnik.bg
Два часа преди Скарлет Йохансон и Натали Портман да се разходят по червения килим пред Берлинале паласт, по него мина и Ангела Меркел. Германската канцлерка бе включила само един филм в програмата си от посещението на фестивала. “Катин” на полския режисьор Анджей Вайда. Немските медии веднага разтълкуваха събитието като акт на заздравяване на германско-полските отношения, желание заедно да се върви напред. Дали обаче така ще постъпи и Путин следващия месец, когато е предвидена премиерата на филма в Москва? Едва ли, въздъхват всички. Надежда всяка тука оставете.
“Катин” бърка дълбоко в раните на историята и изкарва из мълчанието събития, върху които почти 60 години е стоял печатът “табу”.
Какво всъщност се случва в Катин? На 5 март 1940 г. в горичка край Катин, на 20 км от Смоленск, 22 000 полски офицери и войници са убити с изстрел в тила. Заповедта за разстрела е издадена от съветското политбюро с личното разрешение на Сталин. Действието е следствие от пакта Рибентроп – Молотов, сключен през 1939 г. Така немците влизат през западната граница на Полша, а руснаците завладяват източните й части, без да има обявена война между СССР и Полша. Заедно с офицерите и войниците и от двете страни арестуват много интелектуалци, университетски професори, гимназиални учители, хора на изкуството – интелигенцията на Полша. И докато немците се задоволяват да изпратят в лагерите на смъртта само мъжете, руснаците преследват и жените на полските офицери.
Вайда разказва в “Катин” главно от гледна точка на жените, чакащи напразно завръщането на съпрузите си. “Отначало се чудех дали да направя политически филм или дълбоко личен – обясни на пресконференция в Берлин режисьорът. – В крайна сметка избрах елегията. Защото това е филм за мен и моето семейство. Баща ми е един от многото полски мъже, разстреляни в Катин. Помня, когато мама го изпращаше. Изтича подире му, свали от врата кръстчето си и му го пъхна в ръката. Това беше последният път, когато видях баща си. По-късно, когато дойде съобщението, че е убит, мама отказа да повярва. До края на войната тя живееше с надеждата, че татко ще се върне. За тази надежда на чакащите жени и за голямата лъжа на победителите е моят филм.”
През 1943 г. немският Вермахт открива масовите гробове. Международната общност разбира какво се е случило с безследно изчезналите полски войници. Министърът на пропагандата Гьобелс кани представители на “Червения кръст” и на полското задгранично правителство да присъстват на ексхумацията. Германия обвинява за случилото се СССР. Сталин отхвърля обвинението. На многото запитвания за съдбите на отделни офицери руснаците отвръщат с фалшифицирани документи. За да не развалят съюза си със СССР и да не провалят крайната си победа във войната, Рузвелт и Чърчил прикриват Сталин с мълчанието си.
“Моят филм е и срещу греха на Запада – добави Вайда, – който спря хода на истината.” В центъра на неговия разказ е семейство, в което бащата загива в немския лагер Заксенхаузен, а синът е разстрелян от руснаците.
Мълчанието за масовото убийство в Катин продължава и след края на войната, тъй като Полша попада в съветската зона на влияние. Мълчат жените, мълчат малцината оживели, мълчат всички, за които оцеляването се превръща в единствена цел.
“Не вярвах, че комунизмът някога ще свърши. Не вярвах, че някога на бял свят ще излезе истината за Катин. Всичко това стана възможно едва след 1989 г. Ако Стената не беше паднала, и до днес лъжата щеше да властва – обясни Вайда и добави – Нищо в този филм не е измислено. Сценарият се базира както на личните ми спомени, така и на многото документи, дневници, записки, които излязоха на бял свят. Аз трябваше да разкажа тази история, за да съм чист спрямо баща си, за да мога спокойно да се разделя с него. След прожекцията във Варшава при мен дойде една жена, явно дъщеря на убит в Катин, и ми каза, че след като е разбрала какво точно се е случило там, ще й бъде по-леко да живее. И аз съм убеден, че с лъжата по-трудно се живее, много по-трудно отколкото и с най-жестоката истина.”
Пръв Горбачов признава вината на СССР. През април 1990 г. той предава на Полша част от архива по случая “Катин”. Две години по-късно Елцин предоставя самото нареждане на Сталин за екзекуцията. Путин уж дава съгласието си за подробно разследване, но през 2005 г. то е прекратено поради давност. Руският президент отказвал да сложи знак на равенство между Хитлер и Сталин. Независимо, че точно притиснатите между двамата диктатори погълнаха най-отровните хапове на историята.
Премиерата на “Катин” в Полша бе на 17 септември миналата година. Денят не е избран случайно – това е датата на подписването на пакта Рибентроп – Молотов. “Трагична дата за Полша” според Вайда. До днес над 3 милиона полски зрители са гледали филма. Премиерата в Москва е насрочена за 5 март – деня на масовия разстрел. Дали обаче тя ще се състои, все още никой не знае.
Берлинале 2008 – повечето може да се забрави бързо, но «Катин» на Анджей Вайда ще се помни дълго
Автор: Милен Радев
Източник: «Про & Анти»
Завърши и тазгодишното Берлинале – един от трите най-големи световни кинофестивали.
… … …
За пръв път на международен екран в Берлин видяхме «Катин» на Анджей Вайда – най-съкровения филм на майстора, тъй като в него той разказва за непознатата до сега съдба и на своя баща, убит като полски офицер през 1940 г. в Съветския съюз.
В «Про & Анти» вече писахме за филма, посветен на избиването на 22 000 полски офицери в СССР още когато той излезе на полския екран последния септември. Междувременно «Катин» е номиниран за Оскар, гледан бе в Полша от 3 милиона зрители и бе обявен от руските медии за плод на клеветническа и враждебна спрямо Русия кампания.
Включването на «Катин» в програмата на Берлинале бе акт на не съвсем обичайна културно-политическа смелост. Разказването, писането, показването на престъпленията на комунизма в германската публична среда винаги се свързва с опасения, че по този начин се релативират национал-социалистическите злодеяния. В Германия съществува непоклатим, политически коректен консенсус, че престъпленията на Третия райх са уникални и недостигнати от никого и никъде в човешката история.
Толкова по-шокиращо бе за германските зрители да присъстват на финалните сцени на филма. Те са неописуемо разтърсващи, под звуците на гениалната музика на Пендерецки хладнокръвният разстрел извършван от палачите на НКВД нагнетява нечовешки ужас. Пред аудиторията на «Про & Анти» мога да призная, че не можах да се сдържа, когато се заредиха финалните титри, съвсем непрофесионално да не извикам гръмогласно във вцепенения и безмълвен салон: «Позор за Русия, позор за комунизма!» Без излишна скромност ще добавя, че на следващия ден репортажите в големите берлински вестници отбелязаха това произшествие като пример за възмущението обхванало публиката…
За разбирането на събитието от 1940 г. е нужно да се знае, че плененият полски офицерски корпус се състои по това време в по-голямата си част от запасни чинове. Става дума за хиляди университетски учени, инженери, лекари, гимназиални учители, художници, писатели, композитори и музиканти – цветът на полската нация. Така безсмисленото на пръв поглед, нечовешко решение на Политбюро на КПСС за тяхното унищожаване се вписва в зловещата комунистическа логика – за да бъде покорен полският народ, за да бъде проведена успешно неговата съветизация, трябва да бъде изтребен неговият истински елит.
В течение на няколко седмици се случва същото, което комунистическата власт е вършила в течение на години над милиони свои сънародници в самата Съветска Русия, същото, което нейните агенти извършват в кърваво-червените месеци на 1944 – 45 г. и в България.
Същинската си сила филмът черпи обаче не толкова от безмилостния за зрителя сблъсък с невъобразимото престъпление. То е познато – влизайки в киносалона всеки така или иначе знае, какъв сюжет го очаква. Истинският гняв се надига със задушаваща сила по-нататък, когато повествованието навлиза в следвоенна Полша, когато новите властници – от Москва и от Варшава – започват да създават мита за бъдещата «вечна дружба между съветския и полски народ». Тя се гради върху една публична лъжа – извършеното от Съветите масово престъпление, се приписва от пропагандата на Германия.
Пречупването на волята на поробения става с помощта на лъжата. Оказва се, че покорността и примирението не са достатъчни. Режимът на убийците изисква от жертвите и от техните близки да бъде и обичан.
Трябваше да минат 51 години преди Борис Елцин публично да поеме вината за избиването на полските офицери и да предаде документа с решението на Политбюро за тяхната екзекуция на своя полски колега Лех Валенса. Но ето че днес, 15 години по-късно, московският официоз «Российская газета» отново поставя под съмнение «версията» за разстрелите по заповед на Москва и пише, че траурните полски церемонии в Катинската гора вместо да помагат за постигане на истината, само «отдалечават от нея»…
Толкова по-важен бе жестът, който направи германският канцлер Ангела Меркел. Нейното единствено посещение на Берлинале 2008 бе именно на премиерата на «Катин», след което тя, заедно със съпруга си се оттегли на едночасов разговор с Андежй Вайда и неговия екип. В съседна Полша този акт на уважение към паметта на жертвите на масовото убийство бе регистриран с голямо внимание.
Каквито и нови кампании на лъжата и премълчаването да измислят наследниците на престъпниците от Катинската гора вече има средство с по-голяма публична мощ и от най-съвестните трудове на историците. Вече съществува произведение с необикновено внушителна художествена сила – «Катин» на Анджей Вайда ще бъде сред филмите, които никога не остаряват, и които за жалост винаги ще са нужни.
Российские зрители увидели “Катынь“
4.04.2010
В минувшую пятницу на телеканале „Россия Культура“ был показан фильм польского режиссера Анджея Вайды „Катынь“. Как выяснилось, сам автор не знал о том, что его ленту покажут в России.
Анджей Вайда признался журналистам, что это стало для него приятным сюрпризом. Лента снята три года назад, но для России этот показ стал премьерой, которую называют сенсационной. Тема фильма – одна из самых сложных в отношениях двух стран: расстрел польских офицеров под Смоленском в 1940 году. Там погиб и отец режиссёра. Фильм, которого многие ждали, а многие, наоборот, не хотели видеть на российских экранах. До сих пор „Катынь“ Анджея Вайды россияне могли посмотреть только на единичных показах и фестивалях, хотя еще в 2008 году картина должна была выйти в прокат. Показ фильма об одной из самых страшных трагедий XX века в прайм-тайм на телеканале „Россия Культура“ вызвал дискуссию, которая показала, что табу, которое существовало почти полвека, с этой темы снято. Сразу после премьеры в студии прошло обсуждение этого кинопроизведения, в ходе которого были высказаны авторитетные мнения. Историки и архивисты единогласно признали фильм польского классика соответствующим исторической действительности. Сейчас уже никто не пытается оспаривать то, что расстрел тысяч польских офицеров в 1939 году совершило не гестапо, а именно НКВД, которое так же расстреливало и своих сограждан. Говорит глава Федерального архивного агентства Андрей Артизов.
„Фильм прекрасно и точно показывает историческую правду. Более того, это фильм, которые рассказывает о той трагедии, которую пережили и поляки, и наши советские граждане. Потому, что в Катыни лежат и польские офицеры, и рядом – в тех же могилах, в тех же рвах – российские, советские граждане“.
Председатель Комитета по международным делам Госдумы РФ Константин Косачев считает фильм вехой в осознании нашей – поляков и русских – общей истории. Однако с точки зрения подачи материала с режиссером соглашаться не обязательно.
„Вайда, безусловно, великий, но в чем-то этот фильм мне напоминал такую хорошую, добротную пропаганду советского периода“.
Еще во время анонсов дискуссии польские телеканалы назвали участие в ней Никиты Михалкова попыткой смягчить разговор. Однако председатель Союза кинематографистов выступил как оппонент Анджея Вайды. Оценивая художественные достоинства картины, Михалков назвал ее мощной, но обиженной. Единственный русский персонаж – и тот положительный. Никита Михалков считает, что польский режиссер не поднял в фильме главного вопроса – кто виноват?
„Вот эта безличность меня и огорчает. Потому что я хочу сказать, зачем все это сделано. Я хочу знать, кто это сделал. А когда говорят, что это картина антирусская, я совершенно не могу с этим согласиться. Мы сами делаем большее число антирусских картин“.
В результате обсуждения участники дискуссии пришли к выводу, что „Катынь“ Анджея Вайды – это фильм, который обязательно надо смотреть. И русским, и полякам. К такому мнению пришли российские ученые, политологи и архивисты, анализируя то духовное и историческое послание, которое, по их мнению, несет работа выдающегося польского режиссера. Фильм является жестким обвинением тоталитаризму, но не России. И в этом качестве он открывает еще одну возможность к преодолению негативного наследия прошлого и поиску путей к добрососедству.