Kой запали Партийния дом – отговорът на Малина Петрова

Документалният филм „Приключено по давност“ показва как е зачената българската мафия.

„Оттук трябва да започнем да разплитаме чорапа. 20 години се чудим защо ни управляват бандити. Ами защото са в комбина с бандитите! Вижда се във филма“, заявява режисьорката Малина Петрова.

167-минутният филм, който вече пети месец продължава да не е желан в ефира на нито една българска телевизия (за първи път е показан в Дома на киното през април т.г.), доказва участието в палежа на някогашния Партиен дом на дебеловратите момчета с бухалките –

палеж, изпипан и манипулиран, пише в. „Труд“, който публикува интервю с авторката.

Малина Петрова обяснява: „По време на разследванията и снимките имах нееднократни свидетелства, че някои от участниците веднага след това се оказват със скъпи магазини и имоти в центъра на София. Карат скъпи коли. Как става това?! Готова съм да дам материалите на всеки, който има интерес към темата. Нека направи свое разследване…“

В отговор на въпроса „Кой подпали Партийния дом на 26 август 1990 г.?“ режисьорката казва: „Три часа разказвам кой го е подпалил, а всички искат отговор с едно изречение. Питат ме – партията ли го подпали. Да, има активни участници от партията, има и от опозицията. Вплетени са интересите на много групи и хора.“

„Впрочем, и на чужди специални служби…“ – допълва журналистката Таня Джоева. „Без съмнение“, отговаря авторката на филма.

В нощта преди 19 години според документалистката най-пострадали били стаи, където са се съхранявали ключови документи

– за финансирането на партията, за изнасянето на капитали, секретни решения на Политбюро.

„Друг е въпросът дали наистина са изгорели. За палежа е имало сериозна подготовка. Човек от охраната и от видеонаблюдението разказва, че през последните 10 дни преди пожара е имало необичайно движение“, казва Малина Петрова.

Тя определя като достойнство на своя филм това, че зрителят е съдебен заседател. „Моята гледна точка присъства, но не искам да влияя и да манипулирам“, казва Малина Петрова и отхвърля поканата да коментира участници, например генерал Любен Гоцев или Константин Тренчев.

Тя е убедена, че не е лов на вещици, ако разбойниците си понесат заслуженото. „Не само от последните четири, а от последните 20 години. Е, някои от фигурите може да се окажат приятели на управляващите. Но щом са нарушавали закона…“, разсъждава Петрова.

Според нея делото за палежа на Партийния дом трябва да бъде възобновено.

„Този път за съзнателно подвеждане на общественото мнение и за лансиране на невярна версия. Не са разпитвани ключови свидетели. Например Петър Бояджиев (бел. на „Труд“ – провален като кандидат-премиер след Филип Димитров заради двойно гражданство). В писмо до главния прокурор Иван Татарчев иска да даде показания. Но не е повикан.

Народното събрание да се поинтересува защо анкетната комисия във ВНС подкрепя само една от версиите – че е дело на лумпени. В тази комисия е и ген. Любен Гоцев, и Георги Пирински, който не ме допусна да снимам в бившия Партиен дом“, казва Малина Петрова.

В отговор на въпроса кои са отказали да застанат пред камерата тя съобщава:

„Следователят по делото Румен Андреев, доскоро зам.-министър в МВР. Месеци наред го чаках, но не дочаках да го питам защо от четири версии той залага навремето основно на тази, че лумпени са подпалили сградата.

Не дочаках и Румен Сербезов (бел. на „Труд“ – министър и посланик при Т. Живков, през 1990 г. депутат и секретар на ВС на БСП) въпреки настояванията ми, че името му е сериозно замесено. Каза ми, че като управител на „Токуда“ сега се интересувал от здравето на нацията.

Нека бъде извикан пред депутатите да каже какво е правил в нощта на пожара. Много хора не искат да се говори нито за палежа, нито за филма. Ако лентата ми беше фалшификат, все някой щеше да скочи. Но мълчат, предпочитат да се забрави. Ако съм излъгала, нека ме разследват и съдят.“

Малина Петрова е първият лауреат на учредената през 2006 г. Награда за гражданска доблест „Паница“.

Автор е на 11 документални и два игрални филма. Някои са награждавани, други не са били допускани до публични прожекции през 80-те години.

Игралните са „Пътешествието“ (с Искра Йосифова, 1980) и „Синът на Мария“ (1983), а сред документалните са „Тетевенска 24“, „Фермата“, „Пантеонът“, „Виновни няма“, „Сърцето умира последно“, „Балкански уроци по история“ и др.

През март 1988 г. тя е сред учредителите на Общонародния комитет за защита на Русе и при последвалите мерки на властта е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти, тъй като не е била член на БКП и не е можело да й бъде наложено партийно наказание, както на други в комитета.

Работила е за Клуба за гласност и преустройство, била е режисьор на предизборното тв студио на СДС през 1990 г., когато участва във вземането на решението да бъде показан записът на оператора Евгений Михайлов с фаталната реплика на държавния глава Петър Младенов: „Най-добре е танковете да дойдат“.

През последните години скромно се занимава с благотворителна дейност и успя да завърши отдавнашния си проект – филма „Приключено по давност“.

В интервюто в „Труд“ Малина Петрова кани всеки, който проявява интерес, да иде на прожекцията в сряда, 26 август, в 17,30 ч. в Дома на киното на ул. „Екзарх Йосиф“ в столицата – 19 години след палежа.

www.Vesti.bg