Тази църква и многото незаконни къщи нашият управник Ахмед Башев бранеше ревностно от събаряне години наред, тъй като досега гласувахме за него на всички избори. Този път обаче не го подкрепихме и той реши да ни накаже, като ни лиши от храма, в който ние изучаваме Библията, събираме се на богослужения и посрещаме пастори от цяла България, които учат нас и децата на вяра, доброта и уважение към ближния. Откакто повечето от нас посещават тази църква, кражбите и безотговорността, та дори и пиянствата намаляха категорично. Какво значи депутат или кмет да събаря храм, тези хора нямат ли страх от Бога, та заради злобата, отмъщението и властта посягат и на храмове, коментират роми, които посещават църквата.

Това, че корабът-майка, държавата България е открадната от шайката разбойници – олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпирани и в червата политици, управленци и магистрати, си го знаем. След 23 години геноцид прекрасната страна прилича по-скоро на пробито корито. Блъскано от вълните, влачено от теченията. Без капитан, без екипаж. Непрекъснатото хленчене – „криза е” и оправданията с крадците преди тях. Това беше запазената марка на “постната пица” Дянков и Би-Би, обещавачът на справедливост. Все нямаше пари за пенсии, за майки, за деца, за култура, образование… В същото време има стотици примери за прахосване парите на данъкоплатците.

„Статутът и правата на българското национално малцинство в Сърбия е ключова тема от българо-сръбските отношения”, е заявил днес министър-председателят и външен министър Марин Райков на среща с водещи представители на българското малцинство в Р. Сърбия.

“Разказват, че когато Господ разпределял земните територии, на които на народите по света да си устроят държавите, българите, с характерната си скромност, се наредили най-отзад на опашката. Докато да стигнат до Господ, Земята вече била разпределена. Затова Господ им отредил късче от рая.
Подобно на мнозина, посетили България, бях заленен от страната и от народа й. В това отношение далеч не съм единственият. 15 000 от моите сънародници притежават къщи в България, а 300 000 посещават страната всяка година. Британските компании, които са се установили тук, са изненадани и очаровани от квалификацията, находчивостта и отдадеността на българския си персонал. Не напразно Бисмарк е окачествил българите като “прусаците на Балканите”.

Станислав Бончев, племенникът на собственика на печатницата „Мултипринт“ Йордан Бончев, е част от веригата за незаконни подслушвания. Това стана ясно, когато излезе втората порция записи с Бойко Борисов – се казва в днешна публикация на сайта OFFNews. Ето какво пише още OFFNews:
Името на Станислав Бончев, по-известен като Хакера, излезе наяве от писмо, пратено и до електронната поща на OFFNews. Семейството му, баща му и чичо му са близки до Цветан Цветанов, имат няколко фирми, сред които Мултипринт (печатат бюлетините и бланките за администрацията) и Поликарт (архивните материали, папките и пликовете), двете фирми са основните доставчици на администрацията, МВР и службите за сигурност за хартиени консумативи, пишеше в писмото.

Шефът на ТВ7 Николай Бареков: Цветелина Бориславова ми звънна: „НИКОЛАЙ, ДАВАШ ЛИ СИ СМЕТКА КОЛКО ПРОСТ ЧОВЕК ИДВА ДА УПРАВЛЯВА ДЪРЖАВАТА?!”

Въпреки заканите на главния прокурор Сотир Цацаров, че държавното обвинение има воля да доведе докрай разследванията в ЧЕЗ, Националната електрическа компания и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, до момента Софийската градска прокуратура не е повдигнала нито едно обвинение по шумно обявените преди месец пет разследвания.
Петте разследвания започнаха след проверка на прокуратурата в трите електроразпределителни дружества, ДКЕВР и НЕК. Активността на държавното обвинение дойде като отговор на масовите протести срещу високите сметки за ток, които свалиха правителството на ГЕРБ.

Ето едно предложение към разчувстваните национални медии: Вместо да обикаляте страната надлъж и нашир, показвайки ни картината на геноцида, отидете в ателието на художествения колектив, създал “шедьовъра”. На броени крачки от лъскавите ви студиа се намират министерствата на отбраната, на земеделието, на икономиката… Влезте в тях и ни покажете договорите за консултантски услуги. Показвайте ни всяка сутрин – министерство след министерство: Кои фирми печелят обществените поръчки? Кои физически лица стоят зад тези фирми? Кои са консултантите с милиони хонорари? Не ни осведомявайте само за жертвите, посочете имената на виновните, на алчните нечовеци, отговорни за геноцида.

В света на икономиката няма много светила от нивото на Рейнхарт и Рогоф, и тяхното изследване оказа огромно влияние върху една от най-важните икономически политики, обсъждани в днешната епоха. И двамата са работили в Международния валутен фонд. Рейнхарт е била главен икономист на инвестиционната банка Биър Стърнс през 80-те години, докато Рогоф работи във Федералния резерв на САЩ, и минавайки през Йейл и Масачузетския технологичен институт, стига до Харвард.
Тяхното изследване, твърдящо, че икономическият растеж изключително се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната, е цитирано от политиците из целия свят като оправдание за съкращаването на държавните разходи.
Използвайки данните на двамата професора, Херндън открива, че вместо огромен спад на растежа, спадът е много по-малък, като растежът се задържа на около 2,2%, вместо да пада на минус 0,1%, както Рейнхарт и Рогоф прогнозират.

Студент Массачусетского университета Томас Херндон опроверг выводы двух гарвардских профессоров о том, что высокий уровень госдолга резко замедляет экономический рост.
Профессора Гарварда Кеннет Рогофф и Кармен Райнхарт опубликовали свою работу “Рост во время долга” в 2010 году. В ней они изучили экономическую историю 20 ведущих развитых стран в 1946-2009 годах и пришли к выводу, что преодоление госдолгом отметки в 90% ВВП ведет к резкому замедлению роста экономики – в среднем до -0,1% ВВП. Этот вывод потом активно использовался, чтобы убедить политиков и общественность в необходимости жесткой экономии через повышение налогов и урезание госрасходов.
Однако перепроверка исследования гарвардских профессоров показала, что высокий госдолг влияет на темпы роста не столь драматично. “Средние темпы реального роста ВВП в странах, где госдолг превышает 90% ВВП, равны 2,2%, а не -0,1%”, – сделали вывод студент Массачусетского университета Томас Херндон и профессора Майкл Эш и Роберт Поллин.