Не исках да напускам страната, ние със Стефан не искахме. Не искахме да дезертираме. Искахме да си докажем, че има начин за добър живот и тук, в България. Учихме, работихме честно, възпитавахме децата си в ценности и добродетели, хвърляхме боклуците си разделно, паркирахме колата си само на разрешени места, уважавахме институциите, плащахме си редовно сметките и накрая разбрахме, че тези неща може и да са хубави и полезни за един добър живот другаде, но не и в България…

Четвърта поредна неформална среща на български организации с идеална цел в Чикаго – 2013 (тип Кръгла маса), за първи път съвместно с български комерсиални организации в Чикаго.
Събота, 1 юни 2013 г., БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец”
5944 W. Cullon Ave. Chicago, IL 60634.
Целта на срещата е обсъждане на тема „ЕКСПОРТ НА ИМИГРАЦИОННИ ЦЕННОСТИ”.

Основен арсенал на корумпираните правителства са психологическите операции, които са предимно пропагандни инициативи с цел деморализиране на определен обект (обикновено това са гражданите). Деспотичните режими използват в тези операции лъжи, полуистини, заплахи и насилие, стъкмени така, че да предизвикат строго определена реакция. Използвани са да провокират силни и масови емоционални реакции, които да работят в полза на олигархията.

Тази църква и многото незаконни къщи нашият управник Ахмед Башев бранеше ревностно от събаряне години наред, тъй като досега гласувахме за него на всички избори. Този път обаче не го подкрепихме и той реши да ни накаже, като ни лиши от храма, в който ние изучаваме Библията, събираме се на богослужения и посрещаме пастори от цяла България, които учат нас и децата на вяра, доброта и уважение към ближния. Откакто повечето от нас посещават тази църква, кражбите и безотговорността, та дори и пиянствата намаляха категорично. Какво значи депутат или кмет да събаря храм, тези хора нямат ли страх от Бога, та заради злобата, отмъщението и властта посягат и на храмове, коментират роми, които посещават църквата.

Това, че корабът-майка, държавата България е открадната от шайката разбойници – олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпирани и в червата политици, управленци и магистрати, си го знаем. След 23 години геноцид прекрасната страна прилича по-скоро на пробито корито. Блъскано от вълните, влачено от теченията. Без капитан, без екипаж. Непрекъснатото хленчене – „криза е” и оправданията с крадците преди тях. Това беше запазената марка на “постната пица” Дянков и Би-Би, обещавачът на справедливост. Все нямаше пари за пенсии, за майки, за деца, за култура, образование… В същото време има стотици примери за прахосване парите на данъкоплатците.

През цялото време ни принуждаваха да живеем безвкусицата и бездарието, в които те самите живееха. Животът с тях винаги напомняше училище или казарма. Така не ни позволяваха да пораснем. И не беше случайно, че репресиите обикновено се прилагаха колективно. Постоянно понижаваха, изтласкваха, деградираха и заглушаваха отделния бунтовник и личното недоволство. Недоволните и разбунтувалите се нямаха имена. Или ги имаха само за кратко. Спомнете си колко немощни бяха опитите да бъдат възкресени страдалците, дори в апогея на всеобщото недоволство. Появиха се само няколко личности, станали слабо известни, и бързо изчезнаха. Нямаше ги. Отново се превърнаха в апокрифи. В шепот. В тема за говорене между отделни хора, и те в състояние на постоянно изтласкване и заглушаване. Затова пък се засилиха опитите да се увековечи присъствието на гнусните фамилии. Споменаваха се въображаемите им заслуги и постижения. Подрънкваха старчески разхлабената струна на носталгията. Медиите с досадно постоянство представяха животински екземпляри в ролите на дядовци, бащи, сестри… На народа, на кого друг, до там им стигаше въображението.

В следващите редове ще изброя някои от пагубните ни навици като “работещи зомбита” в Америка и как да ги преодолеем при една правилна преценка за нещата, които ни заобикалят; и как да избегнем кредитната хипноза, под която сме подложени в резултат на пазарната икономика, в която живеем. Или може би по-точно умираме бавно, но сигурно, поради ежедневният стрес, на който сме подложени.
НАВИК #1: ЩОМ КУПУВАМ НЕЩО НА “РАЗПРОДАЖБА”, ЗНАЧИ ПЕЧЕЛЯ И СЪМ ПО-ХИТЪР ОТ ОСТАНАЛИТЕ… НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОВА, КОЕТО СЪМ ЗАКУПИЛ, МИ Е НУЖНО ИЛИ НЕ!

Дотолкова ли оскотяха човеците, че да приемат Злото за Добро, неморалното за прилично, идиотското за достойно… Сякаш някакъв отвратителен динозавър е отворил жестоката си паст, за да изповръща хранителните си остатъци върху цялото ни общество. А ние до такава степен да свикнем с тях, щото ценностните ни критерии да бъдат асимилирани и подменени от грозното, гнусното, просташкото, безцеремонното, бабаитското, шарлатанското, демоничното и лукавото.
Погнусата, приятели мои!

Добре де, всички ли са такива? Това е въпросът, който изниква след като управляващата банда започна да се изпозастрелва помежду си. Всички ли са мутри, които признават само правото на мускула и ненавиждат закона? Всички ли са безгранично алчни, за които далаверата е единствен мотив? Всички ли имат толерантността на грухтящи нерези, които презират всеки различен от тях?

ВСЕКИ В ТАЗИ ДЪРЖАВА ЗНАЕ, ЧЕ СЕ КРАДЕ НАВСЯКЪДЕ И ОТ ВСИЧКО! Нашите “управляващи” успяха да ни научат да приемаме всякакви престъпления, закононарушения, откровени безобразия и злоупотреба с власт като нещо едва ли не нормално. Днес просто няма област в държавата, където да се работи нормално, прецизно и коректно.Това всъщност е нужно на мутрокомунистите, за да бъдат оправдани всичките им финансови далавери, икономически, правни и политически престъпления. Има неща обаче, с които не трябва да свикваме никога, а за други трябва да се преборим!
1. Не бива да се отчайваме, предаваме и губим духа си за борба с лошото край нас! Тезата, че нищо не зависи от нас и сами нищо няма да променим, е в услуга единствено и само на престъпниците в държавата.