Home » Archive

Articles tagged with: наука

Авторски страници »

[5 апр. 2017 | No Comment | ]

За интегрирането ни в европейските и световните стандарти на висшите медицински училища предлагам накратко:
– Значително да се увеличи хорариумът на дисциплини като психология, психиатрия и биомедицинска етика.
– Да се въведе задължително, а не само свободноизбираемо, обучение по такива фундаментални биомедицински науки като клетъчна биология и молекулна биология. Сега съществуващата дисциплина, наричана цитология (преподавана в катедрите по анатомия, хистология и ембриология), е пример за анахронизъм на знания. Не просто терминологично, а е концептуално значението, че тези катедри в западните медицински училища се наричат Катедра по анатомия и клетъчна биология, или Катедра по анатомия и невробиология, или Катедра по анатомия и биология на развитието – това се определя от приоритетните научни проекти, разработвани в катедрите на различните висши медицински училища в дадена страна. Това означава, че трябва да бъде локално “разчупен” ограничаващият, централизиран, статичен номенклатурен списък на т.нар. специалности и дисциплини в медицинското образование и наука.

Авторски страници »

[2 мар. 2017 | No Comment | ]

Това е разбрал преди години и създателят на „СофтУни“. „Шансът идва при подготвения“, казва Луи Пастьор. Светлин Наков е бил усвоил още в детска възраст премъдростите на програмирането и на Запад го е очаквала блестяща – според господстващите в съвременното общество нагласи – научна и професионална кариера. Но онова, което е лесно смилаемо за средностатистическия гражданин на света, не привлича закърмения с възрожденски дух българин. За него личният успех и просперитет се оказва по-маловажен от успеха и напредъка на Отечеството. Същото Отечество, при което Възраждането идва с двувековно закъснение след европейското – за почуда на тогавашния цивилизован свят. Повярвал в чудото, Светлин Наков си поставя цел, за която няма да е пресилено да се каже, че е екстраполация на първото ни Възраждане в съвременен вариант:

Избрано »

[23 февр. 2017 | No Comment | ]

Изкуственият интелект ще създаде „безполезна класа“ от хора, предупреждава израелският историк Ювал Ноа Харари (Yuval Noah Harari) в книгата си „Homo Deus“. Изкуственият интелект е една от най-големите заплахи на 21-и век, тъй като колкото по-умен става, толкова повече хора ще бъдат изтласкани от работните си места от роботи.
Преди да се опомним милиарди хора ще станат безполезни, пише още Харари в продължението на своя бестселър „Sapiens“.

Авторски страници »

[11 Дек. 2016 | No Comment | ]

Една молекула ядрена ДНК формира една хромозома, в която има стотици, в някои хромозоми хиляди гени. Освен тях има и митохондриална ДНК, която съдържа само 37 гена. Общият брой на гените (геном) на човек са около 23 000 – те кодират биологична информация (за повече от 100 000 протеина), която се унаследява. В мемите (гръцки, mimemе – имитирам) се кодира културна информация, която се научава. „Между двама човека има 0.5% разлика в структурата на ДНК – разликите между шимпанзе и човек са само 1.23%. Ние сме генетично по-близо до шимпанзетата, отколкото е мишката спрямо плъха“ – каза през 2000 г. нобелистът Джеймс Уотсън, един от ръководителите на Човешкия геномен проект.*** И ако това е учудващо малка разлика между гените на двама човека, то разликата в техните меми – според това кой колко и какво е научил – е многократно по-голяма.

Избрано »

[2 Дек. 2016 | No Comment | ]

Световноизвестният учен Майкъл Кремо винаги е искал да бъде писател. Като малък е сричал думи от кускуса с форма на букви в купичката със супа. Живее в Лос Анджелис и прекарва половината година там. През останалото време пътува. Приятелите му казват, че е преродилият се Дарвин, защото постоянно говори за него, и се е върнал от негово име на земята, за да поправи грешките му.
Роден е в град Скънъктади, щата Ню Йорк, на 15 юли 1948 г. Член е на Световния археологически конгрес и Европейската асоциация на археолозите, както и на Асоциация „Философия на науката“ и Общество „История на науката“. През 1984 г. става асистент по история и философия на науката на института Бактиведанта в Индия. Написва съвместно с Ричард Томпсън книгите „Забранена археология“ и „Тайната история на човешката цивилизация“, с което става един от 10-имата най-продавани автори в света.

Авторски страници »

[24 Ное. 2016 | No Comment | ]

Съгласно изследванията на водещия световен учен – астрофизика сър Фредерик Хойл – невъзможно е животът на планетата Земя, пък и където и да е другаде във Вселената, да произлезе от само себе си – както настояват еволюционистите. Защо?
Сър Фредерик Хойл стигнал в изследването си до зашеметяващ извод:
Вероятността животът във Вселената и конкретно на Земята да е възникнал от само себе си е едно по десет на степен четиридесет хиляди – 1х1040000. Какво се крие зад това число?

Авторски страници »

[11 Ное. 2016 | No Comment | ]

Още в края на ХVІІІ век великият математик Леонард Ойлер е написал основното демографско уравнение, което се използва и досега. А сред широката публика най-известно е името ва основоположника на демографията Томас Малтус. Той е бил любопитна личност – завършил богословие, но много добре подготвен математически. Дъщерята на мой приятел, завършила Университета в Кеймбридж, е посещавала кабинета на Малтус и ми разказа, че там на видно място е изложена книгата на Ойлер със саморъчни забележки от Малтус с молив в полетата й. От което е видно, че отлично е владеел математическия апарат на своето време. Теорията на Малтус е достатъчно стройна, но е построена върху неверни предпоставки. Той е предполагал, че числеността на хората расте експоненциално (т.е. скоростта на ръстта на нарастване на хората е толкова по-висока, колкото повече хора се раждат). Но този ръст е ограничен от достъпността на природните ресурси, основно храната. Експоненциалният ръст до пълно изчерпване на ресурсите, това е динамиката, която се наблюдава при мнозинството живи същества. Така растат дори микробите в хранителен бульон.

Авторски страници »

[18 окт. 2016 | No Comment | ]

Преди години обаче съвременна Гърция отказа да признава дипломите на български университети и въведе приравнителни изпити. „Това е дипломатически проблем и няма общо с качеството на българското висше образование” – каза Ваньо Митев, по-бившият ректор на Медицинския университет в София. И пак напомни, че неговият университет няма финансови проблеми, защото обучава много чужденци.
Което означава, че Медицински университет – София и частни български университети са повече икономически, отколкото академични проекти. Те все още не търсят отговори на големите въпроси: Студентът излиза ли от Alma mater studiorum удовлетворен, нахранен ли e със знания, морал и общочовешки ценности? Знае ли великия смисъл на Sapere aude?

In Russian, Авторски страници »

[13 окт. 2016 | No Comment | ]

Книга „Человеческий фактор в судоходстве” не может остаться незаметной для морских читателей по многим причинам:
Во первых, книголюбам хорошо знакомы имена обоих авторов – известные морские ученые и педагоги не только на Украине.
Во вторых, эта книга является логическим и закономерным продолжением многих других авторских изданий, которые являются настольными пособиями для курсантов, студентов, капитанов и механиков морского флота.
В третьих, учебно-практическое пособие рассматривает роль человеческого фактора в судоходстве многогранно, иновационно, с позиции двух фундаментальных научных методов – анализ и синтез.

Авторски страници »

[20 сеп. 2016 | No Comment | ]

1. В началото бе „Kойто суче, той ще сполучи“ – перифраза на „Koйто учи, той ще сполучи“.
2. „Напред! Науката е слънце, което във душите грей!“ (Стоян Михайловски) – не само на 24 май, а непрекъснато, през целия живот (CME – Continuing Medical Education; LEE – Live Educational Events; LLP – Laboratory, Library, Pub; also Lifelong Learning Program).
3. Знание и асоциативно мислене, не информация и репродукция, са основната цел на образованието.
4. Да учиш, без да мислиш, е безполезно. Да мислиш, без да учиш, е опасно (Конфуций).

Избрано »

[3 сеп. 2016 | One Comment | ]

Родните генетици, антрополози и историци обединиха сили и с помощта на Университетата в Павия и Флорентинския университет се стигна до осъществяването на мащабно съвременно изследване, което сравнява събрания генетичен материал от древните популации по нашите земи – основно от траки и прабългари – с ДНК-пробите на днешните българи.
Резултатите са изумителни и хвърлят ярка светлина върху миналото на българската популация, поставяйки я на точното място в големия пъзел на човечеството.