Articles tagged with: наука
българи зад граница, Избрано »
- Още 50 г. може да минат, без да има лекарство. Защото всички са тръгнали по грешния път. Те няма да стигнат никога до целта, защото затъват все по-дълбоко. Те не търсят там, където трябва. Какви ли не изследвания правят, но се объркват още повече. Генетиката е лабиринт…
А на моето лекарство така му е било писано. На мен съвестта ми е чиста. Аз предлагам, а те, като не го искат, насила хубост не става. Болните го искат и протестират, но има един отгоре, който вика: “Не!” Жалко за времето.
Избрано »
Първият в света нискотемпературен двигател, който ще промени живота
на човека, изобрети инженер от Видин. Устройството може да ползва всякакви топлоизточници, включително и 12-градусова подпочвена вода.
Според Никола Цеков, това може да е началото на нова индустриална революция в света. С принципно новия двигател ще се оползотворява огромно количество енергия, която сега се губи, а природата ще бъде съхранена. Изобретението вече има български патент и очаква да получи и световен.
Избрано »
Генетичен тест, състоял се в САЩ, може би ще стане причина за преразглеждане на историята на човечеството. При провеждането му учените направили изненадващо откритие – те попаднали на Y-хромозома, която е почти два пъти по-стара от най-древните представители на съвременния човешки вид. Това съобщава New Scientist, базирайки се на изследване, публикувано в American Journal of Human Genetics.
Избрано »
Управителят на Фонд “Научни изследвания“ Христо Петров е подал оставка след приключването на проверката на Инспектората на Министерския съвет относно последната конкурсна сесия. Това стана ясно днес след среща на учени с премиера Борисов и вицепремиера и министър на финансите Дянков.
Избрано »
Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу е поканил наши учени на среща в Брюксел. Поводът е скандалът за 14,8 млн. лева за наука, който се вихри от месеци. Заедно със съветничката си Ан Глоувър Барозу той иска да чуе притесненията на учените около управлението на Фонд “Научни изследвания” (ФНИ).
Избрано »
Астрономите се натъкнаха на най-старата звезда, намираща се на 190 светлинни години от нашата Слънчева система – звездата HD 140283 е намерена преди около век. Учените осъзнават, че тя е доста стара, защото се състои от хелий и водород (по-тежки елементи просто не са съществували толкова рано в живота на Вселената), но едва наскоро възрастта й е определена с точност. Оказва се, че звездата е на приблизително 13,9 милиарда години, което би я направило дори по-стара от Вселената (чиято възраст е 13,75 млрд. години). Астрономите признават, че е възможна грешка в рамките на 700 милиона години и едва ли звездата е съществувала преди всичко останало да се появи.
Авторски страници, българи зад граница »
Един огромен незаличим минус е на път да погуби всичко в България, Германия и където и да е другаде. Това е капиталистическото консуматорско общество и свързаната с него несигурност. Това общество няма нужда от наука, то има необходимост единствено от задоволяване на първичните си нужди. Експлоатация и закон на джунглата, като нивото на уродливост се проявява пропорционално на степента на развитие на системата. В развития див капитализъм в България, научните работници не се радват на особена почит от профанизираното общество. В Германия все още не се е стигнало дотам, но да се занимаваш с наука не е най-добрата стратегия за оцеляване.
Избрано »
Професор Емил Хорозов е български математик, работещ в сферата на математическта физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и гост-преподавател в редица чуждестранни университети. През 1973 г. завършва математика в Софийския университет, през 1978 г. става доктор в Московския университет, а от 1990 г. е доктор на математическите науки. През 2004 г. става член-кореспондент на БАН.
Избрано »
Парите и “гнилите домати” са безспорно два от най-големите и най-съдбоносните проблеми в науката. За тях говорят учените и служителите на всички академии и университети в страната. За тях са написани десетки статии във вестниците и излъчени многобройни репортажи по радиото и телевизията. За тях търсят решения в правителството, парламента и президентството.
Те станаха толкова голям и остър проблем, че дори за него са написали отворено писмо и група млади български учени, които работят в “Принстън”, “Харвард”, “Йейл”, Макс Планк”, Калифорнийския технологичен институт и други от най-елитните университети и научни организации в света. Те се срамуват от това, което става с парите за наука в родната им страна и се страхуват да се върнат в България, докато науката не бъде почистена от “гнилите домати” в нея. С тази призив те се обръщат към българското общество и управляващите.
Авторски страници, българи зад граница »
Незавидното състояние на българската наука продължава да предизвиква загриженост и публични обръщения от страна на различни български учени, работещи в разни краища на света и в едни от най-престижните световни университети. След публикуваното от нас вчера Отворено писмо до българския президент, премиер и председателя на Народното събрание от д-р Ивелина Момчева от Университета Йейл, подкрепено от 121 други български учени и студенти, днес даваме публичност на Отворено писмо до българските институции на група млади български учени, алармиращо, че управлението на българската наука зависи и от доста съмнителни личности. Като пример е даден назначеният от министър Игнатов председател на фонд “Научни изследвания” “професор” Рангел Гюров, който нима никакви публикации и никакви цитирания в реномирани международни научни списания, но затова пък имал публикация в “бутиковото списание ’24 карата”", в която доказвал, че… “тектонните плочи и земното ядро не съществуват, а центърът на Земята е кух”. Младите учени, някои от които вече са доказали себе си в научни средища като Харвард, Принстън, Йейл, Хайделберг, “Макс Планк” и др., призовават да се изхвърлят “гнилите домати” от българската наука.

