Човешките папиломни вируси (ЧПВ) са причинители на най-разпространената полово пренасяна вирусна инфекция в света. Освен това, тези вируси са основна причина за развитието на генитален рак. В страните, където се води точна статистика на това заболяване, са разработени широки скринингови програми за навременно откриване и прилагане на съответни мерки срещу вируса. Установено е, че повече от един милион жени в Европа имат продължаваща инфекция с ЧПВ, която не могат да елиминират в рамките на 6 – 12 месеца и следователно са в повишен риск от развитие на цервикален рак. Въпреки широкото разпространение на инфекцията, в огромната си част промените, които предизвикват тези вируси са доброкачествени; само около 0.1% от случаите прогресират към рак на маточната шийка. Настоящият материал предлага някои от най-често задаваните въпроси и съответни отговори, свързани ЧПВ:
1. Какво представляват човешките папиломни вируси?
ЧПВ са представители на вирусната фамилия Papillomaviridae. Те са с големина около 55 nm, имат двойно верижен ДНК геном и се разделят на генотипове, а не на серотипове, както е при повечето вируси. Идентифицирани са около 200 различни типа ЧПВ. Около 30 от тях се разпространяват чрез сексуален контакт.
Гостоприемникът на ЧПВ е строго специфичен – епителната клетка (кератиноцит). Проникването в клетката се осъществява с помощта на рецептори, които все още са с недостатъчно изяснена природа. Вирусът бързо прониква в ядрото на заразената клетка и се интегрира в молекулата на клетъчната ДНК. Механизмите на вирусната репликация и на клетъчната трансформация под влияние на вируса продължават да се изучават.
ЧПВ са с доказан онкогенен потенциал. Едни вирусни типове носят нисък риск от прогресиране към рак (ЧПВ-6, 11, 42, 43, 44), докато други са свързани със среден (ЧПВ-31, 33, 35, 51, 58) или висок риск (ЧПВ-16, 18, 45, 56) за прогресиране към рак.
2. Какво причиняват човешките папиломни вируси?
ЧПВ са причината за възникване и развитие на различни заболявания, както доброкачествени, така и злокачествени. В голяма част от случаите, заболяването не предизвиква видими изменения или клинични прояви. Доказано е, че почти половината от жените, както и повечето от мъжете, заразени с ЧПВ, не показват никакви симптоми на инфекция. Те всъщност не знаят, че могат да пренасят заразата на други и че те самите могат да развият някое от усложненията на тази инфекция.
Повече от инфекциите, причинени от ЧПВ са транзиторни (преходни). Най-честата клинична изява на ЧПВ е гениталната инфекция. Срещат се обаче и други форми на заболяване, при което се засягат други органи: око, гърло, пикочен мехур, бял дроб.
3. Какво представляват гениталните брадавици?
Гениталните брадавици, наричани още венерически брадавици или остри кондиломи (Condylomata acuminata) са хронично инфекциозно заболяване. В началото те се развиват като малки островърхи разраствания, които постепенно се групират, нарастват и се сливат. Понякога брадавиците намаляват и изчезват спонтанно, без никакво лечение. В други случаи те могат да добият гигантски размери (синдром на Buschke-Loewenstein). Няма начин да се предскаже дали брадавиците ще започнат да растат или ще изчезнат.
Основното място за развитие на тези образувания е по кожата, полулигавиците и лигавиците на гениталиите и перианалната област. При жените, те се развиват на входа и/или във вътрешността на влагалището, по шийката на матката (цервикс) или около ануса. При мъжете, гениталните брадавици обикновено се развиват по вътрешната страна на препуциума, главичката на члена, по-рядко в началото на уретрата. Наблюдават се и по ствола на пениса, по скротума и около ануса. По-рядко гениталните брадавици се развиват в устата или в гърлото на индивид, който практикува орален секс с партньор, заразен с ЧПВ.
Преболедуването от венерически брадавици не осигурява имунитет срещу вируса и не предпазва от повторно заразяване.
4. Може ли ЧПВ да причини друг вид брадавици освен гениталните?
Обикновените кожни брадавици, които се наблюдават по ръцете и/или ходилата на краката (кокоши трън) също се причиняват от ЧПВ. Обаче типовете, които причиняват кожните брадавици са различни от тези, които причиняват венерически брадавици!
5. Как се разпространяват гениталните брадавици?
Гениталните брадавици се предават от човек на човек. Те са много контагиозни (заразни) и се разпространяват по време на орален, генитален или анален секс със заразен партньор. Около 70% от хората, които са имали сексуален контакт с партньор с генитални брадавици развиват генитални брадавици в период от няколко седмици до 5-6 месеца след контакта. Важно е да се знае, че много хора имат генитална ЧПВ инфекция, без да имат генитални брадавици!
Заразяване на новородените може да се получи от брадавиците по гениталиите на майката. В този случай инфекцията се проявява в първите месеци след раждането, обикновено в областта на гърлото (фарингеални или ларингеална папиломатоза). Развитието на генитални брадавици при деца в по-късен период обикновено се свързва със сексуално насилие.
6. Как се диагностицират гениталните брадавици (кондиломи)?
Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина. Субклиничните форми се диагностицират с помощта на обработка с 5% оцетна киселина (заразената тъкан избледнява). Жена с външни генитални брадавици трябва да бъде прегледана обстойно от гинеколог, за да се прецени дали инфекцията е обхванала и областта на влагалището и цервикса. Изследването на т. нар. цитонамазка, доказва морфологични промени на клетката. Ако една цитонамазка покаже отклонения от нормата и съмнения за инфекция с ЧПВ (наличие на койлоцити), редно е тези съмнения да бъдат отхвърлени или потвърдени чрез специализирано вирусологично изследване (ДНК тест).
7. Как се определя типът на ЧПВ?
Типизирането на вируса има отношение както към диагнозата, така и към прогнозата на заболяването. Цитологичните и хистологичните изследвания осигуряват индиректни доказателства за вероятно наличие на инфекция, причинена от ЧПВ, но не позволяват идентифицирането на отделните типове ЧПВ.
Ефективно определяне на типа ЧПВ се извършва чрез методите на молекулярната вирусология. Най-разпространената за сега техника за типизиране на вируса е т. нар. полимеразна верижна реакция (polymerase chain reaction, PCR). От изследваните клетки се извлича ДНК, в която се доказва присъствието на специфични за различните ЧПВ типове геномни фрагменти. Тестът е с изключително висока чувствителност и позволява откриването на около 10 вирусни частици в изследвания материал. Освен разграничаването на вирусните типове с висок и нисък онкогенен потенциал, изследването позволява и количествено определяне на инфекцията, т.е. измерване на вирусния товар.
8. Как се лекуват гениталните брадавици?
Напълно ефективно лечение на гениталните брадавици засега липсва. Тоталното ликвидиране на вируса е трудно, защото неговата ДНК е интегрирана в ядрото и на околните, видимо здрави, но също заразени клетки. Това е причината, поради която често се наблюдава повторна поява на брадавиците (рецидиви).
В зависимост от локализацията, размера и стадия на заболяването, както и в зависимост от вирусния тип, лечението се провежда по различен начин. Използуват се медикаменти с деструктивен ефект (3-хлороцетна киселина, Condyllin, Podophyllin, Podofilox, 5-Fluorouracil), както и такива с имуностимулиращо действие: Imiquimod (Aldara), a-Интерферон, Isoprinosine, и др. Приложението на типични антивирусни средства, като Ribavirin, Cidоfоvir, ISIS-02105 и др., също има положителен ефект в някои случаи. Дребните брадавици могат да бъдат отстранени чрез замразяване, изгаряне, или третиране с лазер. Отстраняването на големите брадавици, които не се поддават на изброените методи за лечение, се извършва хирургически. Прилага се и лечение с помощта на методите на сугестия, хипноза и хомеопатия, обаче съобщените в литературата резултати при подобно лечение не дават категорични доказателства относно тяхната ефективност.
9. Как може да се предпазим от инфекция с човешки папиломен вирус?
Единственият начин за предпазване от заразяване с ЧПВ е избягването на директната среща с вируса. Ако Вие или Вашият сексуален партньор има брадавици в областта на гениталиите, сексуалният контакт би трябвало да се избягва докато брадавиците бъдат излекувани! Използуването на презервативи (кондоми) значително намалява риска от заразяване с ЧПВ.
10. Може ли гениталната инфекцията с ЧПВ да предизвика усложнения?
Някои от типовете на ЧПВ са етиологично свързани с рака на женските и мъжките гениталии. Най-неприятната последица на усложнената инфекция при жените може да бъде рак на маточната шийка, вулвата или ануса, а при мъжете – рак на пениса, ануса или простатата. В този смисъл, от особено значение са периодичните профилактични прегледи при съответен специалист и навременното лечение.
11. Бременност и раждане при налична инфекция с ЧПВ
Лечението на бременната жена с генитални брадавици трябва да се провежда особено внимателно, поради опастност от предизвикване на преждевременно раждане и/или увреждане на плода от локално прилаганите медикаменти, които проникват през кожата и лигавиците.
Гениталните брадавици могат да причинят неприятни проблеми по време на бременността и раждането. Възможно е те да нарастнат по време на бременността и да предизвикат затруднения при уриниране. Ако брадавиците са във влагалището, те го правят по-малко еластично, което може да създаде проблем по време на раждането.
В редки случаи децата, родени от майки с генитални брадавици могат да развият брадавици в гърлото (фарингеална или ларингеална папиломатоза). Лечението в тези случаи се състои от комбинация на лазерна терапия с интерферонови апликации.
12. Какви са перспективите?*
Разработени са два типа ваксини против ЧПВ: за предпазване от инфекцията, профилактични ваксини и за лечение на заболяването, терапевтични ваксини. В момента се извършват разширени клинични проучвания и регистрации на двата типа ваксини. Очаква се новите ваксини да се появят на пазара след около година*. (Б.Р. Към днешна дата ваксините са вече на пазара.)

Author: Prof. Zlatko N. Kalvatchev, M.D., Ph.D.

В последните дни на януари т.г. министър Нанев обяви, че от 1 февруари “21 болници, сред които тези в Радомир, Рудозем, Трън, Годеч, Кула и Царево, ще бъдат закрити, защото не отговарят на критериите на здравната каса”. Те не успели да сключат нито един договор, според справка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Цифрите варират, но се оказва, че е напълно възможно до края на годината над 100 болници да спрат работа, защото са подписали договори за по-малко от 20 клинични пътеки и приходите им ще спаднат драстично.

Министър Нанев твърди обаче, че нямало кампания за закриване на болници. “Ние налагаме стандарти. Който отговори на условията, ще може да сключва договор с НЗОК“. Според него хората още не правели разлика между доболнична и болнична помощ и това била една от причините не всички намерения на сегашния екип на министерството за тези разбира се непопулярни реформи да се разбират добре. Министърът обаче съвсем официално призова местното управление да помисли как да подпомогне заплашените от закриване лечебни заведения.

Ако общинските съвети решат, могат да финансират сами дейността на застрашените болници. Друга възможност е преструктурирането на някои от тях в диагностично-консултативни или медицински центрове или пък в болници за долекуване. В момента обаче няма предвидено финансиране за дейността “долекуване”. Работило се по такава клинична пътека, но повече яснота се очаквало да има след 3-4 месеца, каза Нанев. Според неговия заместник, Валерий Митрев, режели се само сухите клони, живите оставали. Закъсали болници могат да се спасят, ако си сътрудничат помежду си за обмен на кадри, смята зам. министър Митрев. Това можело да стане с консорциуми. Ако общински болници в две съседни области имат пътеки по повече специалности, но нямат по двама специалисти за всяка клинична пътека, могат да се кооперират и да си ги разменят. Условието било принципалът (НЗОК) да е съгласен. Трябва да са спазени и изискванията за качество (приетите наскоро нови критерии на НЗОК т.е.).

Междувременно здравният министър, замeстникът му Митрев и представители на НЗОК започнаха да обикалят малките болници в страната, за някои от които населението беше готово да излезе на протести. Някои кметове като този на гр. Ардино обявиха допълнителна помощ от общината, за да се запази болницата в града.

На свой ред опозицията, в лицето на БСП, обяви поредните опити за реформа в здравеопазването като вредни и хаотични. Депутатът Михаил Миков например заяви, че в момента “се правят хаотични действия, с които обстановката в България става малко хаитянска. Държавата разполага с 1,5 млрд. резерв за здравеопазване, натрупан от предишни години и оставен за тежки моменти, като сегашния. Този резерв не е нито на БСП, нито на Тройната коалиция, нито на премиера Борисов – той е събран от българските граждани”. Ангажиментът за осигуряване на достъп до здравеопазване е на държавата, а не на общините, смятат представителите на левицата. Според тях здравният министър се измъква, той не усеща какво се случва с хората; невзети предвид реални проблеми се крият зад експертна фразеология. От БСП смятат да внесат за разискване в пленарна зала “всички забъркани каши в здравеопазването”.

“Медицината е наука, лекуването – изкуство, а здравеопазването – политика. Това, което се прави сега, е лоша политика”. Това каза наскоро в ефира на Българското национално радио директорът на болницата в гр. Берковица. “Извинете, че се вълнувам – каза още той – но ние направихме, каквото можахме със собствени сили и в момента болницата в Берковица е в добро състояние. Може да нямаме двама кардиолози на щат, на осем часов работен ден, но нямаме и нужда от двама“. (Такава е специфичната картина на пациентските нужди в тази болница, според нейния директор.) Според бившия директор на НЗОК д-р Румяна Тодорова това е реформа, която се прави в интерес на големите болници (където отиват 80 % от средствата за здравеопазване, а пациентите, които се обслужват, са много по-малко като процент) за сметка на малките (където отиваха, поне досега, 20 % от средствата, и където се лекуват доста по-висок процент пациенти).

Ако някоя жител на отдалечено от големите болници населено място получи инсулт, например, докато стигне до място, където да му се окаже специализирана помощ, най-вероятно вече ще е късно за него. Какво би станало с родилките от малките градове и села, които може ще почнат като преди 100 години да раждат децата си вкъщи, също не е много ясно. Какъв би бил въобще социалният ефект от закритите малки болници, пред какви рискови ситуации би изправил пациентите от населени места, до които пътищата не са в добро състояние, особено зимно време, е въпрос, който някак си остава на заден план.

Във всеки случай изглежда , че част от тежестта на тези реформи ще падне в крайна сметка върху някои общински бюджети, а друга – върху спешната помощ, която ще трябва да откликва на доста по-голям брой нуждаещи се хора от по-отдалечените градове и села. Щели да се купят още хеликоптери за целта, бодро заявяват провеждащите реформата по закриването. И повече специализирани линейки щели да се оборудват. (Колко ли средства биха отишли за това, никой не казва.) В България, между впрочем, има 28 отделни центрове за спешна помощ и над 200 такива към болниците. Линейките обаче въобще не са достатъчно като брой и повечето не са добре оборудвани. Преди в спешните центрове е имало педиатри, кардиолози, интернисти, но сега те са минимален брой и не може да се говори за специализирана бърза помощ. Според директора на Военномедицинска академия д-р Стоян Тонев, в България има само една линейка за бърза помощ на психично болни и една за инфекциозно болни (те са на ВМА). Д-р Тонев вижда, между впрочем, основния проблем на здравеопазването в разкъсаната връзка между малките, средните и големите болници. “Не бива в никакъв случай проблемите на малката болница да си остават нейни или на общината. Те трябва да се решават на по-високо ниво.”

Мяриана Христова

Лекарството, кръстено „фатостатин“, кара тялото да спре да произвежда мазнини, като вместо това освобождава енергията от храните.

Само четири седмици след инжектирането на веществото, мишките тежали с 12% по-малко и имали 70% по-ниска кръвна захар. Предстоят тестове върху плъхове и зайци.

В научното списание „Кемистри енд байолъджи“ (Chemistry and Biology) Салих Уакил от медицинския колеж „Байлър“ в Тексас и Мотонари Уесуги от Токийския университет, че медикаментът взаимодейства с редица гени, задействани от преяждането.

На учените им е до болка ясно, че това, от което слабеят мишките, може да не сработи при хората, пише Ройтерс.

Хормон, наречен лептин, кара плъховете и мишките да губят тегло почти чудодейно, не няма никакъв или почти никакъв ефект върху затлъстял човек.

Все пак Уакил, чийто екип е патентовал лекарството и търси фармацевтична компания за партньор, се надява, че това лекарство може да бъде различно. „Настроен съм много, много оптимистично,“ казва той.

„Фатостатинът“ е малка молекула, което означава, че може да бъде приемана под формата на хапче. Той блокира нарастването на телесното тегло, кръвната глюкоза и чернодробното натрупване на мазнини при генетично затлъстелите мишки, дори при неограничено приемане на храна“, пишат изследователите.

Генетичните тестове показват, че лекарството влияе на 63 различни гена.

Само четири седмици след инжектирането на веществото, мишките тежали с 12% по-малко и имали 70% по-ниска кръвна захар. Предстоят тестове върху плъхове и зайци.

Лекарството е имало ефект и върху клетките на рака на простата, което може да помогне да се обяснят наблюдаваните връзки между рака на простатата и затлъстяването.

Източник: Ройтерс

Проф. Маркова припомни, че съотношението на лекарите и медсестрите трябва да бъде 1 към 2, а в България  има 36 хил. доктори и само 30 хил. сестри при нужда от 60 хил., информира „Дневник“.

Причините за напускането на професията са много и се повтарят с години, но досега нито едно правителство не ни обърна необходимото внимание, оплака се председателят на асоциацията. Днес ще изпратим писмо с исканията си и ще настояваме за среща с министър Божидар Нанев, допълни тя.

От съсловната организация предупреждават, че недостигът на кадри поставя в тежка ситуация лечебните заведения и може да доведе до затваряне на отделения.

Липсата на кадри води до влошаване на качеството на медицинските услуги и оскъпяване на лечението, обясни проф. Маркова. Там, където сестрите недостигат, задължително се увеличава смъртността, твърди тя.

Според нея сестрите напускат масово държавните болници и отиват в частни, където получават повече пари. Така университетските болници остават без нужния персонал, а основно там се лекуват българите.

Много от кадрите търсят работа и в чужбина. Свободни места се предлагат във Великобритания, Испания, Гърция. Напоследък много се активизираха фирмите, които набират хора за Италия.

Маркова даде пример със социалните домове в Англия, където персоналът получава над 1300 лири. Те не могат да се сравнят с нашите мизерни заплати от 400-500 лв., допълни професорът.

Друг проблем е, че от страната емигрират предимно младите медицински сестри, а тук остават само тези в пенсионна възраст, което още повече влошава ситуацията. Затова от гилдията настояват да се подобри заплащането на професията, да се намалят таксите за обучение, да се увеличи приемът на студенти.

Кафене.бг

В продължение на години се смяташе, че солариумите и кварцовите лампи „вероятно са канцерогенни“.

Така те бяха поставени във втора категория в класацията на базирания в Лион (Франция) Международен център за изследвания на рака към Световната здравна организация (IARC.fr).

Сега обаче те вече са в първа категория, което означава, че са „категорично канцерогенни за човека“.

До този извод стигнали 20 учени от 9 страни по време на заседание на Международния център, състояло се в Лион през юни. Изводите на експертите са публикувани в августовския брой на британското списание „Лансет онколоджи“.

Учените анализирали внимателно 20 изследвания за влиянието на солариумите и другите източници на изкуствено ултравиолетово лъчение и установили, че хора, които се излагат на тяхното действие преди 30-годишна си възраст, са по-предразположени с 75% да развият опасния рак на кожата меланом.

Учените освен това установили, че има връзка и между излагането на действието на тези уреди и вътреочния меланом.

Рисковете са по-големи и в двата случая, когато става дума за жени, уточнява Венсан Колияно от Международния център.

Прибягването до солариуми се е повишило сред хората под 30 години, отбелязва Асошиейтед прес по темата.

Във Великобритания лекарите са установили паралел между повишаването на броя на хората, страдащи от рак на кожата, и повишения брой на хората, излагащи се на лъчението на солариумите.

В страната например жени на 20 години са с диагноза рак на кожата. Има тенденция дори това заболяване да се откроява като водещо раково заболяване сред жените от тази възрастова група във Великобритания. А по принцип най-много би трябвало да страдат от рак на кожата хора над 75 години, допълва агенцията.

Според проучване на германската Асоциация за защита на кожата около 14 млн. германци на възраст между 18 и 45 години се пекат в солариуми, допълва Франс прес по темата. Една четвърт от тях са започнали това занимание между 10 и 17 години.

От Международния център към СЗО припомниха, че те не са регулаторен орган и че работата им се свежда до оповестяване на научни изводи. Националните санитарни власти са тези, които ще решат какво да предприемат, казва Венсан Колияно от центъра.

От Eurochicago.com се свързахме с редакцията на Orlando Sentinel, които разпространиха първи новината.

Те отговориха, че все още не са успели да открият зъболекаря, за да изложи своята гледна точка и могат да се ограничат само с информацията  дошла от съда на Ориндж Каунти. А там е подадено заявление срещу доктор Уесли Майърс от Winter Park (край Орландо, Флорида), за професионална небрежност, довела по-късно до смъртта на 90 годишен пациент.

Зъболекарят е обвинен, че два пъти е губил своите инструменти в устата на Чарлз Гаал Джуниър от Winter Springs, съответно през 2006 и 2007 г.

При първия случай от 4 октомври 2006 г.,  в гърлото на Чарлз зъболекарят изпуснал малка отвертка, с която развивал имплантираните му зъби. Все пак всичко се разминало без особени усложнения и два дни по-късно инструментът бил намерен с колоноскопия в дебелото черво и изваден чрез клизма.

При втория случай, половин година по-късно (1май 2007), Чарлз се обърнал към дентиста заради болки в устата. Зъболекарят този път изпуснал в гърлото на пациента си малко гаечно ключе заедно с част от импланта. За нещастие късметът им не проработил и ключето попаднало в дихателния тракт. По-късно то било открито в лявата част на белия дроб. Последвала операция за изваждането му. Частта от импланта, обаче не била открита. По думите на близките, които са подали съдебния иск  срещу зъболекаря, това е причината техният роднина да не може да си възвърне здравето, да претърпи сърдечен удар на 13 юни 2007 г. и да почине седмица след това.

Заради инцидента, Уесли Майърс вече е наказан от щатските власти с глоба от $ 17,000.

Вашият зъболекар разсеян ли е?