Основен арсенал на корумпираните правителства са психологическите операции, които са предимно пропагандни инициативи с цел деморализиране на определен обект (обикновено това са гражданите). Деспотичните режими използват в тези операции лъжи, полуистини, заплахи и насилие, стъкмени така, че да предизвикат строго определена реакция. Използвани са да провокират силни и масови емоционални реакции, които да работят в полза на олигархията.

Агенция “Асошиейтед прес” (АП) обвини министерството на правосъдието на САЩ, че подслушва журналистите й. В изявление на Гари Пруит, изпълнителен директор на АП, се споменава “мащабно и безпрецедентно вмешателство” в работата на агенцията.
През април-май 2012 г. са били подслушвани телефоните на журналисти в Ню Йорк, Вашингтон, Хартфорд (Кънектикът), както и такива на репортери, отразяващи дейността на Конгреса. Подслушвани са били около 20 телефонни номера, използвани от общо около 100 журналисти. АП настоява в писмо до главния прокурор на САЩ Ерик Холдър за провеждането на разследване на случая.

Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената медийна свобода. България трайно е последна от страните-членки на Европейския съюз в класацията за свобода на медиите, констатира списание “Икономист”.
Днес тя е на 87-о място в най-новия годишен индекс за свобода на медиите на “Репортери без граници”, докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

Заради множеството съмнения за злоупотреби със СРС-та, журналисти и правозащитници са написали второ отворено писмо до българския главен прокурор Сотир Цацаров.

Софийската градска прокуратура демонстрира намерение в понеделник да игнорира напълно данните в статията “Българският „Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?” и да съсредоточи работата си върху това дали журналистът от Mediapool Борис Митов е изнесъл държавна тайна.
“Самата статия е интересна, хубава, провокативна, аз самият я прочетох с интерес”, обяви градският прокурор Николай Кокинов пред бТВ. Два часа по-късно в Съдебната палата той каза пред останалите медиите, че съдържанието на материала не представлява интерес за държавното обвинение.

Преди няколко дни мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев се появи на страниците на австрийския вестник “Дер Шандарт” с едно интервю, което ще остане в историята на нашето преходно време като модел за безочлива наглост – дори и само заради твърдението, че в България има медийна свобода (спестявам останалите интерпретации на банкера).

Издателят на “Либерален преглед” Златко Енев е изпратил писмо до читателите на изданието си, озаглавено “На прощаване…”. В това писмо той изразява огорчението и невъзможността си да поддържа повече http://www.librev.com/.
Златко Енев е българин, който живее в Германия, и който издава (издаваше) “Либерален преглед” в продължение на години.
Предлагаме, че г-н Енев се е чувствал много огорчен, когато е написал този текст. Поместваме тук откъс от неговото писмо до читателите на “Либерален преглед”, в знак на солидарност с многото доброволен труд, който той години е влагал, за да издава и редактира това издание.

Асен Йорданов и Атанас Чобанов от сайта Биволъ са изпратили Отворено писмо до Сесилия Малмстрьом и Хуан Фернандо Лопес Агилар, чиято тема е искането Европейският съюз да провери използването на секретните служби в България срещу журналисти. Съдържанието на писмото е следното:

Откупът, който правителството на ГЕРБ плати на монопола на Цветан Василев и Делян Пеевски, за да получи неговата подкрепа и правото да бъде част от схемата, създадена от БСП и ДПС навремето, е огромен. Държавата и нейните дружества държат несъразмерно голяма част от своите средства в Корпоративна банка, застраховат активите си в свързаната застрахователна компания “Виктория”. Освен медии с по същество държавни средства беше финансирано придобиването и на огромно количество активи в икономиката, чийто размер е трудно да се изчисли, но най-вероятно надхвърля 4-5 млрд. лева. Безразборните покупки в различни сфери включваха БТК (“Виваком”), “Техномаркет”, “Булгартабак” (приватизиран без конкуренция и по абсурдни критерии от държавата), недовършената сграда на ИПК “Родина”, НУРТС и десетки други.

Сега ще говорим за геополитика и за свободната информация в Мрежата.
Всичко, случващо се днес, технически (в смисъл „политически”) започва на 12 декември 2008 г. Според някои – през септември същата година. Но бяха нужни 4 години, преди вълната да удари Европа и САЩ. Може би е по-добре да започнем от самото начало, за да обясним случващото се. Всъщност е по-добре да тръгнем от края с някой конкретен въпрос, който – доста е възможно – малко хора в Европа си задават. Имам предвид случая с Джулиан Асанж, „Уикилийкс” и Република Еквадор.