Home » Archive

Articles tagged with: интервю

Авторски страници, Е-Списание »

[16 юни 2018 | 2 коментара | ]

Главният обвиняем по делото за фалита на Корпоративна търговска банка и бивш мажоритарен собственик на банката Цветан Василев е отговарял на живо, чрез дистанционна връзка, на въпросите на Георги Стайков и на зрители на предаването в интернет, някои от които са доста критични. Запис на това интервю с Цветан Василев, което е с дължина повече от 4 часа, може да се види по-долу.
В интервюто става дума най-вече за КТБ, за възхода и фалита на банката, но са обсъждани и въпроси, свързани с биографията на Цветан Василев, с българския преход, с други банки, с Омандския фонд, с одиторите на КТБ и кредитните досиета, с изявления на специализираната прокуратура за казуса „КТБ“, с т.нар. „кухи фирми“, с икономиката на страната, бизнеса, политическата и медийната среда.

Авторски страници, българи зад граница »

[31 май 2018 | No Comment | ]

– Децата на тихата революция е моето поколение, което беше на 11-13 години, когато падна старият режим в България. Нашите юношески, най-формиращи години в живота на един човек, бяха белязани от най-бурните години на прехода. Макар че бяхме достатъчно големи, за да сме живели по време на „комунистическия“ строй и да помним онзи друг начин на живот, той в крайна сметка не ни е повлиял така, както мисля, че е повлиял дори на тези, които са само 5 години по-големи. Ние имахме шанса да оценим някак си по-реално и двата вида политическа, икономическа и социална система – комунизъм и капитализъм, защото едната вече си беше заминала, а другата все още не се бе утвърдила.
– Филмът дава ли отговор на въпроса защо са напуснали България толкова много от Вашите съученици?
– Да, всички, които са в чужбина от участниците във филма, споделят своите причини защо са напуснали България. Те не са еднозначни и понякога са много лични. Мисля, че много българи в чужбина биха припознали и себе си в тези съдби.

Авторски страници »

[30 мар. 2018 | No Comment | ]

Неслучайно индивидуализмът в съвременното българско общество доминира над държавническото чувство. С малки изключения, в историята ни е преобладавала мисията на оцеляването поединично. Фактор, който развива у нас прекалено силен индивидуализъм, довел до трайно хипертрофиране на индивидуалното поведение у мнозина съвременни българи. Второ, тези амплитуди в българския характер са обусловени от факта, че нашият живот е бил измъчен живот на народ-мъченик. И при чужда власт, и при своята. Живот на нокти, на ръба, една непрекъсната битка за оцеляване. Това е матрицата на българското битие. Но точно това постоянно усилие да се задържим и оцелеем, от една страна, показва важни черти в националния ни характер, а от друга носи особена продуктивност, която държи националната ни енергия будна, а и способностите на българина живи.

българи зад граница, Е-Списание »

[26 мар. 2018 | No Comment | ]

В Еврочикаго вече писахме за чудесния дебют в Националната хокейна лига на САЩ на родения в Русе хокеист Александър Георгиев Георгиев. Благодарение на това, че бащата на хокеиста е бил състудент в Москва на основателя на нашия сайт, младата надежда на „Ню Йорк Рейнджърс“ се съгласи да даде първо екслузивно интервю за българските читатели и приятели на спорта…

Избрано »

[7 мар. 2018 | No Comment | ]

– Как си обяснявате този абсурден пропуск – като недоглеждане или липса на елементарна далновидност?
– Въобще не си го обяснявам, истината е, че умът ми не го побира, защото Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската писменост е един от най-обичаните празници у нас и навсякъде по света, където живеят българи. В този смисъл пропускът е наистина абсурден, но той е и абсолютно недопустим, който и да е редил календара на българското европредседателство, просто няма право да го пропусне с лека ръка.
Още повече на фона на факта, че кирилицата е световно културно наследство, това е българската азбука в рамките на ЕС, най-ценното ни достояние, което ни е отредило заслужено място в Европа още през 9 век, много преди редица други просветени народи, много преди Реформацията.

Авторски страници »

[26 февр. 2018 | No Comment | ]

Пътуванията ми до Португалия продължават да ме вдъхновяват и мисля да продължа с още творби вдъхновяващите си изживявания, дори подготвям още нещо за публикуване… Колкото до творците, наши писатели и поети в диаспората, аз уважавам много техните постижения и ще се радвам те да бъдат издавани и популяризирани и у нас, а и по-света. Разбира се, както повечето хора, свързани с писменото слово, ми се е искало да се откъсна за по-дълго, да забравя делничните проблеми, да пиша в чужбина на спокойствие при една приятелска и добронамерена среда. За съжаление, реалностите у нас са други и на малцина наши писатели се отдава да загърбят делника, да спестят повечко и да поемат към непознатото. Тъй като някога работих в Босна като музикант, знам какво е да си далеч от семейство, роден дом, приятели, изпитвал съм дълбока носталгия по родината. Някои колеги в наши дни имат нагласата да преодолеят това състояние, да оставят всичко зад гърба си и, омерзени от нерадостната нашенска действителност, да продължат напред. Както впрочем го прави героят ми от разказа „Лисабонският странник“ в моите „Джобни истории…“. За себе си обаче не съм сигурен как бих постъпил, ако се наложи. Времето ще покаже какъв ще е пътят ми.

Авторски страници »

[14 февр. 2018 | No Comment | ]

Те са готови да дадат своя дан на обществото и страната, но, за съжаление, не могат да го направят в България. И го правят в чужбина. Иначе всички тъгуват за родината и са готови да се върнат, но ние, като социална и държавна организация и общество, не сме готови да ги приемем, осигурявайки им достойния за съвременния човек житейски оптимум. Убеден съм, че ако го направим, болшинството млади хора ще се върнат – чувал съм го от многото ми срещи с българи из полетата на Англия, фабриките на Германия, бутиците на Чехия, летището в Чикаго, ресторантите в Испания. Виновни сме всички ние – от земеделеца и работника, до министър-председателя и президента. Ние изгонихме младите с нашата пасивност и ненаситна политическа злоба, непримиримост, ярост. Често цитирам Чърчил, че гледайки в миналото, погубваме бъдещето.

Авторски страници, българи зад граница »

[6 февр. 2018 | One Comment | ]

В Португалия българската култура почти не е позната. Масовият португалец знае за „Българските гласове“, за Стоичков, Балъков и Йорданов. Много от португалците се сещат за България като страна, през която са минали, пътувайки за Гърция или Турция.
Ако нямаме национална идея, не можем да говорим и за разпространение на националната ни култура. Не се отпускат никакви средства за културни прояви, особено в Португалия, където нямаме Български културен институт, а българското посолство е от треторазрядните. И въпреки това, с много усилия, нашите дипломати се опитват да организират някои прояви или да участват в други общославянски. При тези условия и в този контекст, са нужни много повече средства, воля и голяма доза идеализъм.

българи зад граница, Избрано »

[31 ян. 2018 | One Comment | ]

Босилеград е един много тъжен град. Един град с невероятно добри хора, но едни изстрадали хора. Хора, които наистина са били мачкани дълги десетилетия и сега вместо да се ползват от всички тези права, които им дава сръбската държава, те продължават отново да изпитват невероятни трудности. Това е един район, в който чуждестранните инвестиции не само че не са добре дошли, но се гонят. Един район, един град, в който някой си решава и той определя дали някой да бъде прегледан, дали образованието му да продължи в България или не. Един град, може би, с феодално управление. Тези хора не заслужават това и смятам, че те вече разбират необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Отново подчертавам, че сръбската държава дава много широки права в областта на образованието, в областта на ползването на майчиния език, в медиите на националните малцинства. На законово, на нормативно ниво, сръбската държава е, бих казал, безупречна, но от гледна точка на реализация, вече на ниските нива, нещата имат друго измерение. Или, както ние в България имаме една поговорка, все още не съм сигурен дали има точен превод на сръбски език: „Царят дава, пъдарят не дава!“ Тоест, сигурен съм, че има аналог на сръбски, но разбирате какво влагам в това. На най-високо ниво нещата са наистина както трябва да бъдат – по един модерен европейски начин.

Авторски страници »

[15 Дек. 2017 | No Comment | ]

– Имаш ли конкретен герой от ъндърграунда, който искаш да увековечиш в специална книга, или персонажите ти и занапред ще са все така събирателни образи?
– Не, нямам. И не мисля, че е добра идея да се увековечават хора от ъндърграунда. Макар че в политическия ми криминален роман за аферата КТБ „Сапфиреният Феникс“ се наложи да вкарам реални персонажи. Предпочитам, обаче, да давам свобода на въображението си, защото тогава и за читателя действията на престъпника или престъпниците остават непредсказуеми.

българи зад граница, Избрано »

[29 сеп. 2017 | One Comment | ]

Много са и се надявам да не изпусна някои от тях, защото творчеството им е многостранно. Това са покойният вече Стефан Кожухаров от Сидни, Изабела Шопова от Бризбейн, Красимира Байлс от Пърт, Виктория Забуковец от Аделаида, които творят в сферата на художествената литература. Д-р Мария Стайкова от Канбера, Джон Бенет от Аделаида и Таня Добсън от Пърт – в областта на емигрантската историография, проф. Николай Киров от Сидни – върху замърсяванията на околната среда (с частен интерес към езикознанието, проявен в книгата му „За по-добър английски“ с над 1000 изрази и идиоми), проф. Асен Жабленски и проф. Люба Калайджиева от Пърт – в областта на епидемиологията и генетиката. Д-р Петър Вълчев от Сидни – в медицинската литература, проф. Петко Калев от Аделаида – в областта на финансовата литература, проф. Лъчезар Стоянов и проф. Валери Стефанов от Пърт, доц. Спиридон Пенев и доц. Симеон Симов от Сидни – в математическите, статистическите и компютърните изследвания, проф. Дора Маринова от Пърт и аз самата в областта на научната сфера, устойчивото развитие и социалния маркетинг. Тук са художникът Атанас Джонов, карикатуристът Николай Тилчев, най-известният български скулптор в Австралия Георги Костурков (направил статуетката за наградата за туризъм в Австралия, която се присъжда всяка година), оперните певци Тихомир Тихов и Надя Афеян, пианистът проф. Николай Евров…